МОТИВИ към Присъда №207 от 22.03.2011г. по НОХД № 107/2011г. на РС - Разград
Повдигнато и внесено в съда e
обвинение срещу:
Я.Ю.О. ЕГН **********, за това, че за времето от
22.09.2010 година до 27.09.2010 година в град Разград, е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг-SGH-130” на стойност 25 лева, 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг-SGH-Е-530” на стойност 40 лева и 1
бр. мобилен телефон марка “Нокия-2600” на стойност 25
лева, всичко на обща стойност 90,00 лева, от владението на И.Т. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
досъдебното производство откраднатите вещи са били върнати и макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да
ръководи постъпките си - престъпление по чл. 197, т. 1, във връзка с чл. 194,
ал. 1 във връзка с чл.26, ал.1 във
връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК .
И.М.Х. ЕГН **********, за
това, че на 27/28.09.2010 година в град Разград, в условията на повторност,
като случаят не е маловажен, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. видеокамера
марка “Канон-МD 110” с кабел и зарядно устройство на стойност
100,00лева и сумата от 250,00лв. от
владението на И.Т. ***, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да а присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с
чл. 194, ал. 1 от НК.
Д.М.А. ЕГН **********
за това, че на 28.09.2010 година в град Разград, с цел да набави за себе си и
за И.М.Х. имотна облага, е спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ -
видеокамера марка “Канон-МD 110” с кабел и зарядно
устройство на стойност 100 лева, собственост на И.Т. ***, за която знаел, че е
придобита от И.М.Х. чрез престъпление кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7, във
връзка с чл. 194, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита, че от събраните доказателства
по делото те са доказани по несъмнен начин и пледира по отношение на подс. О. да се приложи чл.78а, ал.6 от НК, тъй като са
налице законовите предпоставки, по отношение на подс.
Х. да бъде наложено наказание " Лишаване от свобода", ориентирано към
минимума предвиден в НК, което да изтърпи в затвор при първоначален строг
режим, по отношение на подс. А., съдът да наложи
предвиденото в НК наказание, ориентирано към минималния размер, поради
невисоката стойност на отчужденото движимо имущество. Съответно съдът да уважи
предявените граждански искове.
Гражданският
ищец И.Т.П. ЕГН ********** ***,
предявява граждански иск против И.М.Х.
ЕГН ********** за сумата 350,00лв. представляваща обезщетение за
нанесените от престъплението имуществени вреди / кражба и отчуждаване на 1 бр. видеокамера марка “Канон-МD 110” с
кабел и зарядно устройство на стойност 100,00лева и сумата от 250,00лв./ и
срещу Д.М.А. ЕГН ********** за сумата 100,00лв., обезщетение за причинените от
престъплението вреди / отчуждаването на
1 бр. видеокамера марка “Канон-МD 110” с кабел и зарядно
устройство на стойност 100,00лева/, ведно със законната лихва от извършване на
деянията до окончателното им изплащане. Счита гражданските искове за доказани
по основание и размер и моли за пълното им признаване и осъждане на подсъдимите
и в гражданската част.
Подсъдимият Я.Ю.О.
ЕГН ********** не се признава за виновен, не дава обяснения по същество, моли
да бъде оправдан по предявеното обвинение.
Подсъдимият И.М.Х.
ЕГН ********** се признава за виновен, единствено по обвинението с предмет 1
бр. видеокамера марка “Канон-МD 110” с кабел и зарядно
устройство на стойност 100,00лева, не се признава за виновен да е отнел сумата
от 250,00лв., дава обяснения по същество, моли за минимално наказание.
Подсъдимият Д.М.А. ЕГН ********** се признава
за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения по същество, моли съда за
минимално наказание.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Я.Ю.О.
е роден на *** година в Р. Германия, живущ ***, български гражданин, без
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия И.М.Х. е роден на *** ***, с
постоянен адрес град Търговище, живущ във ****, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.М.А.
е роден на *** ***, с постоянен адрес село Езерче, община Цар Калоян, живущ във
***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********.
Тримата
подсъдими се познавали. В началото на м. Септември 2010г., св. М. П. се
запознала с подс. О., като в последствие двамата
станали приятели и поддържали интимни отношения. Един ден за времето от
22.09.2010г. до 27.09.2010г. през деня, подс. О. ***П., която била сама в жлището,
което обитавала с майка си св. И. П.. Тогава подс. О.
взел един мобилен телефон " Самсунг – SGH –
130", собственост на св. И. П.,*** да го забележи и напуснал жилището.
На 27.09.2010г.,
тъй като през това време св. М. П. се запознала и с другите подсъдими Х. и А.,
тримата подсъдими отишли в жилището й на гости. Св. М.П. извадила алкохол и
почерпила подсъдимите. Малко по- късно св. М. П. и подс.
О. се усамотили в една от стаите на апартамента, а във всекидневната останали подс. Х. и подс. А.. Тримата подсъдими
преспали в жилището на св. И.П., като през нощта на 27/28.09.2010г. подс. О., взел два мобилни телефона " Самсунг SGH – E – 530" и " Нокия – 2600", собственост на св. И.П.. По същото
време подс. Х. взел от стаята, в която останали да
нощуват, 1 бр. видеокамера марка “Канон-МD 110” с кабел и зарядно
устройство. Отнемането на всички тези вещи станало без знанието и съгласието на
св. М.П., респективно на св. И.П.. Сутринта на 28.09.2010г. тримата подсъдими с
отнетите вещи напуснали жилището на св. И.П.. На същата дата подс. Х. показал видеокамерата, която бил взл от жилището на св. М. П. на подс.
А. и го помолил да я продаде в заложна къща. Подс. А.
се съгласил, като знаел, че видеокамерата е открадната от подс.
Х. ***П.. Отишъл до заложна къща в гр. Разград , но оттам отказали да я вземат.
Малко по-късно подс. А. *** сестра си, на която
предложил да закупи ппроцесната видеокамера. Тя се
съгласила, взела видеокамерата и дала на подс. А.
сумата от 20,00лв., които той разделил с подс. Х..
От заключението
на вещото лице по назначената в досъдебното производство оценъчна експертиза,
прието в съдебно заседание, става ясно, че стойността на процесните вещи е :
" Самсунг – SGH – 130" – 25,00лв.
" Самсунг SGH – E – 530" – 40,00лв.
" Нокия – 2600"
– 25,00лв.
1 бр.
видеокамера марка “Канон-МD 110” с кабел и зарядно
устройство – 100,00лв.
От заключенията на вещите лица по назначените на досъдебното производство
СППЕ, неоспорени и приети в съдебно заседание, по
отношение на св. М.П., се установява, че същата е с диагноза " Лека
умствена изостаналост", което обаче не й пречи да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
По отношение на подс. О., вещите лица са
категорични, че той не страда от псхическо
заболяване, интелектуалният потенциал е нисък , но в рамките на нормата. Могъл
е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
както към момента на деянието, така и към момента на съдебното следствие, може
да възприема правилно фактите, имаще значение за
делото и да дава достоверни показания за тях.
С Протокол за доброволно предаване от 05.10.2010г. подс.
О. е върнал два от процесните мобилни телефона – " Самсунг"
и " Нокия", за които заявява, че е взал от дома на св. М.П..
С Протокол от 05.10.2010г. подс. А. е предал
третия отнет мобилен телефон " Самсунг", за
който заявява, че е получил от подс. О. и ,за която
знае че е отнет от св. М. П..
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите И. П.,*** – лично и прочетени по реда на чл.281, ал.1,т.1 от НПК,
Т.М., А.М., обясненията на подс. О./ приобщени по
реда на чл.279, ал.3 вр. Чл.279, ал.1,т.4 от НПК/, на подс. Х. и на подс. А., на приетите по делото заключения на вещите лица
по назначените съдебно-оценителна експертиза; Съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза на св. М.П.; Съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза на подс. О., както и на
писмените доказателства находящи се в ДП902/2010г. по описа на РУ МВР -
Разград: Справка за съдимост на подс. О. (на л.19 от
дознанието), Характеристична справка на подс. Г. ( на
л.12 от Дознанието); Справка за съдимост на подс.
Х. (на л.28-29 от дознанието), Характеристична справка на подс.
Х. ( на л.30 от Дознанието); Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подс. Х. ( на л.31 от
Дознанието), Справка за съдимост на подс. А. (на
л.40-42 от дознанието), Характеристична справка на подс.
А. ( на л.44 от Дознанието), Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подс. А. ( на л.45 от
Дознанието), Протокол за доброволно предаване / на л.113 от Дознанието/,
Протокол за доброволно предаване / на л.114 от Дознанието/. Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
По отношение на
обвинението срещу подс. Х. досежно,
противозаконното отнемане на сумата 250,00лв., съдът намира същото в тази част
за недоказано. Не се събраха в хода на съдебното производство достатъчно и категоричн доказателства относно наличието на тази сума в
жилището на св. И.П.. От друга страна липсват и категоричн
доказателства, свързващи отнемането на процесната
сума с личността на подс. Х.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Я.Ю.О. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197, т. 1, във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна – за времето от 22.09.2010 година до 27.09.2010 година в град
Разград, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг-SGH-130” на стойност 25 лева, 1
бр. мобилен телефон марка “Самсунг-SGH-Е-530” на стойност 40 лева и 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия-2600” на стойност 25 лева, всичко на обща стойност
90,00 лева, от владението на И.Т. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на досъдебното производство
откраднатите вещи са били върнати и макар и непълнолетен е разбирал свойството
и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си.
От субективна страна – подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда
собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал
намерение да присвои вещите, въпреки, че в последствие ги е възстановил, като
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното, и е
могъл да ръководи постъпките си,
съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването на тези последици – противоправно, не по силата на закон да присвои и да се
разпореди с предмета на престъплението. По отношение на извършеното от страна
на подс. О. деяние, съдът намира, че действително са
налице предпоставките на чл.26, ал.1 от НК и приема, че същото е в условията на
продължавано престъпление, защото видно от показанията на св. М. П., А. М.,
Протоколите за доброволно предаване и обясненията на подс.
А., подс. Огнянав на два
пъти е посетил жилището на св. М. П., като първия път е отнел единият от
мобилните телефони, а втория, когато е посетил жилището заедно с другите двама
подсъдими е отнел другите два мобилни телефона. Деянията се извършени през
непродължителен период от време за около 1 седмица, осъществяват поотделно един
и същ състав на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние от обективна и
субектвна страна се явява продължение на предшестващото.
С оглед на изложеното, съдът
призна подсъдимият О. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 197, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание
на подсъдимия и желанието му да се облагодетелства неправомерно без полагане на
труд.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА подсъдимия И.М.Х.
съдът счете, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 27/28.09.2010 година в
град Разград, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. видеокамера марка “Канон-МD 110” с кабел и зарядно
устройство на стойност 100,00лева от владението на И.Т. ***, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да а присвои.
От субективна страна – подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещ, чужда собственост,
съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да
присвои вещта, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него
и е искал настъпването на тези последици – противоправно,
не по силата на закон да присвои и да се разпореди с предмета на
престъплението, което е сторил с помощта на подс. А..
По отношение на
обвинението срещу подс. Х. досежно,
противозаконното отнемане на сумата 250,00лв., съдът намира същото в тази част
за недоказано. Не се събраха в хода на съдебното производство достатъчно и категоричн доказателства относно наличието на тази сума в жилището
на св. И.П.. От друга страна липсват и категоричн
доказателства, свързващи отнемането на процесната
сума с личността на подс. Х.. Съдът намира, че в тази
част на обвиненето, подс. Х.
следва да бъде оправдан.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание
на подсъдимия и желанието му да се облагодетелства неправомерно без полагане на
труд.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
подсъдимия Д.М.А. съдът счете, че е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК.
От
обективна страна - на 28.09.2010
година в град Разград, с цел да набави за себе си и за И.М.Х. имотна облага, е
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ - видеокамера марка “Канон-МD 110” с
кабел и зарядно устройство на стойност 100 лева, собственост на И.Т. ***, за
която знаел, че е придобита от И.М.Х. чрез престъпление кражба по чл. 195, ал.
1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК
От субективна страна – подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл, като е знаел, че спомага за отчуждаването на,
чужда собственост, съзнавал е, че същата е предмет на престъпление, извършено
от подс. Х.,
съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването на тези последици – да подпомгне отчуждаването на движима вещ – предмет на
престъпление, в своя и чужда полза.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание
на подсъдимия и желанието му да се облагодетелства неправомерно без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
ЗА подс.
Я.Ю.О. за престъплението по чл. 197, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание “лишаване от свобода”
до пет години, които, предвид
непълнолетието на подсъдимия следва да се редуцират при условията на чл.63,
ал.1,т.4 от НК – " лишаване от свобода" до две години. Подсъдимият е
неосъждан, причинените от престъпленето вреди са
възстановени, подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК. Налице са законовите предпоставки подс.
О. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, което в случая съдът следва да определи по силата на чл.78, ал.6 от НК – " Обществено порицание" .
ЗА подсъдимия И.М.Х. за
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК,
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години.
Съдът счете с
оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия Х.,
са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне
на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона.
Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, добрите
характеристични данни, младата му възраст и относително ниската стойност на
процесните вещи, като според настоящия съдебен състав определянето на
наказанието в рамките, посочени от закона, би се явило несъразмерно тежко с
оглед на конкретното деяние и не би отговорило на целите на генералната и
специалната превенция по българското наказателно
право.
При определяне
размера на наказанието “лишаване от свобода” по отношение на подсъдимия, съдът
отчете, изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта на
предишното осъждане на подс. Х.. Изхождайки от тях,
съдът определи при съобразяване целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца, което да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален общ режим.
ЗА подсъдимия Д.М.А. за
престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване
от свобода” от една до шест години.
Съдът счете с
оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия А.,
също са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за
определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в
закона. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, добрите
характеристични данни, младата му възраст и относително ниската стойност на процесната вещ, като според настоящия съдебен състав
определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, би се явило
несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и не би отговорило на целите
на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право.
При определяне
размера на наказанието “лишаване от свобода” по отношение на подсъдимия, съдът
отчете, изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта на
предишните осъждания на подс. А.. Изхождайки от тях,
съдът определи при съобразяване целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца, изтърпяването на което
на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок – 3
години.
По гражданският иск:
С оглед така
произнесената присъда, то безспорно са налице доказателства установяващи, както
основанието, така и размера на предявеният
граждански иск от пострадалото
лице – граждански ищец И.Т.П. ЕГН ********** *** против И.М.Х. ЕГН ********** и Д.М.А. ЕГН ********** за
сумата 100,00лв., обезщетение за причинените от престъплението вреди /
отчуждаването на 1 бр. видеокамера марка
“Канон-МD 110” с кабел и зарядно устройство на стойност
100,00лева/, ведно със законната лихва от извършване на деянията до
окончателното й изплащане. В този смисъл предявеният граждански иск следва да
бъде уважен до този размер, а за
горницата до 350,00лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Безспорно по делото се установи, че подсъдимите, извършвайки подс. Х. престъплението "кражба", а подс. А. "
вещно укривателство", за което са признати за виновни са нанесли
имуществени вреди – пряко следствие от деянията и тези вреди са настъпили в
имуществото на гражданския ищец. По делото са налице безспорни доказателства
–заключение на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза,
установяващо справедлива стойност в размер на 100,00лв. , сума, която
подсъдимите следва да заплатят ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Х. и А. да заплатят
дължимата държавна такса по предявения граждански иск, а тримата подсъдими направените по
досъдебното производство разноски в размер на 445,00лв. и разноските по съдебното производство в размер
на 60.00 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: