№ 142199
гр. София, 05.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110150677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 270321/23.08.2024 г. на „А ..... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. С. М., ЕГН **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна
и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумите, както следва: 2,00 лева – обезщетение за
обработка на просрочени задължения и 0,54 лева – мораторна лихва върху нея за периода от
08.12.2021 г. до 14.08.2024 г.;
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителят да
основава вземанията си на различни точки от общите условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно: неплащане на
договорни задължения в срок.
В случая, не става ясно какво представлява обезщетението за обработка за просрочени
задължения, като очевидно дължимостта на тази сума е последица от неизпълнение на
задълженията по договора от страна на потребителя, но видно е, че на това основание вече
са му начислени такси. На практика в случай, че всички претендирани вземания се присъдят
би се стигнало до момент, в който за едно и също нещо в полза на заявителя се присъдят
набор от такси и обезщетения, което противоречи на добрите нрави. Евентуално твърдение,
че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия не го валидира.
Отхвърлянето на заявлението за главница в частта относно обезщетението за обработка
на просрочени просрочени задължения обуславя извод за отхвърлянето му и в частта
относно претендираната мораторна лихва във връзка с нея.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 270321/23.08.2024 г. на „А ..... за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. С. М., ЕГН ********** за сумите, както следва: 2,00
лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,54 лева – мораторна лихва
върху нея за периода от 08.12.2021 г. до 14.08.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2