Решение по дело №4455/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1899
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Ивелина Симеонова
Дело: 20221100504455
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1899
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504455 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и следв. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Д. СЛ., ЕГН **********, подадена чрез К.Б. - длъжник по
изпълнително дело № 20209240400559 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу разпореждане за разноски от 31.01.2022 г., с което частният
съдебен изпълнител е оставил без уважение „жалба-възражение“ на длъжника с вх. №
07291/01.09.2021 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., а не в размер на 400 лв., съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били
извършвани действия по водене на делото, а единствено по подаване на молба за образуване
на изпълнителното производство, юрисконуслтското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя следва да бъде намалено до 50 лв., а освен това делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. На следващо място се оспорва размерът на
начислените такси и разноски в размер на общо 190,62 лв. по Тарифата към ЗЧСИ, липсва
индивидуализация как е формирана тази сума, на какво основание е начислена и дали е
включен данък добавена стойност. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното
разпореждане от 31.01.2022 г. и за намаляване на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, претендирано от взискателя от 400 лв. на 50 лв., както и на начислените по
изпълнителното дело такси и разноски в общ размер на 190,62 лв. Претендират се разноски
1
за безплатна правна помощ в размер на 200 лв.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението - „С.б.с.“ АД, чрез адв. И.Л.,
депозира отговор, в който взема становище за нейната неоснователност. Твърди се, че
договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., за
което е представен договор за правна защита и съдействие, като се дължи и такова за водене
на делото, доколкото задължението не е било изпълнено в срока за доброволно изпълнение.
Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно съгласно чл. 10, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение /Наредбата/, и че не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на
длъжника за заплащане на разноските по изпълнителното дело. Моли се съдът да постанови
съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.
ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20209240400559 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, с
район на действие СГС, е образувано по молба на „С.б.с.“ АД, подадена чрез адв. И.Л.,
срещу длъжника – В. Д. СЛ., въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2019 г., издаден по ч.
гр. д. № 16740/2019 г. по описа на СРС, 140 състав. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано от ЧСИ да извърши проверка за притежавано от длъжника
имущество и за налагане на запор на банковите сметки, трудовото възнаграждение или
пенсията на длъжника, както и за събиране на направените в хода на изпълнителнот
производство разноски, включително адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Към молбата
за образуване на изпълнителното дело е приложено адвокатско пълномощно в полза на
адвокат Лазов, както и договор за правна защита и съдействие от 14.08.2020 г., видно от
който в полза на адвоката е заплатена сумата от 400 лв. – за образуване и водене на
изпълнителното дело.
С разпореждане от 29.09.2020 г. е образувано изпълнителното производство, разпоредено
е извършване на справка в ЕСГРАОН и НОИ на длъжника, както и да се уведоми НАП за
започнатото изпълнение. Приети са разноски както следва: по т. 1, т. 3 и т. 5 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /Тарифата/ - за
образуване на изпълнителното дело, справка и СОИД – 54 лв. с ДДС и за адвокатско
възнаграждение – 400 лв.
С разпореждане от 29.09.2020 г. е разпоредено извършване на справка в Регистрите на
БНБ за длъжника, наложен е запор върху вземанията му в банкови сметки, открити в
„Обединена българска банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и са начислени
такси: 36 лв. с ДДС – 2 бр. запор – т. 9 от Тарифата, 6 лв. с ДДС – справка.
Със запорно съобщение с изх. № 9762/29.09.2020 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки /левови и валутни/, открити в „Обединена българска банка“
АД.
Със запорно съобщение с изх. № 9761/29.09.2020 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки /левови и валутни/, открити в „Райфайзенбанк България“ АД.
На 01.10.2020 г. е преведена сумата от 9,17 лв. по банкова сметка на ЧСИ Г.К., на
23.03.2021 г. е преведена сумата от 396 лв., на 28.03.2021 г. е извършено разпределение на
постъпилите в резултат на запора плащания.
2
На длъжника – В. Д. СЛ. е връчена покана за доброволно изпълнение на 30.09.2020 г.,
получена лично от С., с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми,
длъжникът е поканен да заплати и сумата от 400 лв., разноски по изпълнителното дело в
полза на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 190,62 лв. –
такси по ТТР към ЗЧСИ.
Длъжникът – В. Д. СЛ. е депозирала писмено възражение вх. № 07291/01.09.2021 г., в
което е направено възражение за неправилно начислени разноски и такси по
изпълнителното дело, с искане същите да бъдат намалени.
С определение от 18.11.2021 г. по ч. гр. дело № 12535/2021 г. по описа на СГС е
прекратено производството като преждевременно образувано и е изпратено възражение,
посочено като „жалба - възражение“ с вх. № 07291/01.09.2021 г. по компетентност за
произнасяне на ЧСИ с рег. № 924 от КЧСИ по изпълнително дело № 20209240400559, което
определение е влязло в сила на 18.11.2021 г. В същото не е взето становище за спазване на
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 31.01.2022 г. ЧСИ Г.К. е
оставил без уважение „жалба-възражение“ на длъжника с вх. № 07291/01.09.2021 г. срещу
начислените по изпълнителното дело такси и разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата срещу разпореждането от 31.01.2022 г. е подадена в едноседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“. Тази част важи както за
исковия процес, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не
осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на
отговорността за разноски. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В цитираната разпоредба не е
предвидена изрично такава възможност по отношение на съдебния изпълнител, но тъй като
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е в част І на ГПК – „Общи правила“, същата е приложима
и в изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнителят също има право по искане
на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване
размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на
обжалване.
Молбата, с която длъжникът е поискал намаляване на начислените по изпълнителното
дело такси и разноски е подадена на 01.09.2021 г. с вх. № 07291 (л. 31 от изпълнителното
дело). Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение, обективирана в съобщение
3
за образувано изпълнително дело изх. № 9760/29.09.2020 г., на 30.09.2020 г., видно от
приложената разписка за връчване на съобщение. Правото на длъжника да иска намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и на начислените разноски
по изпълнителното дело се упражнява чрез искане директно към съдебния изпълнител, който
има правомощието да измени постановлението си за приемане на разноските и по този
начин да внесе правна промяна в правоотношението между длъжника и взискателя, или да
остави без уважение искането, в който случай неговият акт подлежи на съдебен контрол,
както е в случая. Искането за намаляване на разноските по изпълнителното дело обаче
следва да бъде отправено в законовоопределения двуседмичен преклузивен срок, по
аргумент от чл. 436, ал. 1 ГПК, спазването на който е условие за допустимост. Началото на
този срок започва да тече от момента на първото съобщаване на длъжника за приемане
събирането на разноски и на адвокатския хонорар, който момент в изпълнителното
производство безспорно е получаването на поканата за доброволно изпълнение.
В случая поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника лично на
30.09.2020 г., а възражението против разноските по делото е постъпило на 01.09.2021 г., т. е.
много след изтичане на двуседмичния преклузивен срок. Поради това „жалба-възражение“
вх. № 07291/01.09.2021 г. е недопустима, съответно не може да обуслови намаляване на
разноските по изпълнението нито от страна на частния съдебен изпълнител, нито
впоследствие от съда при обжалване на акта на ЧСИ, с който молбата на длъжника е
оставена без уважение. Следва да се посочи, че в определение от 18.11.2021 г. по ч. гр. д. №
12535/2021 г. по описа на СГС, съдът не е изразил становище по допустимостта на жалбата-
възражение, а е изложил мотиви, че преценката следва да се извърши от съдебния
изпълнител. Поради изложеното, като краен резултат обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено, съответно частната жалба да бъде оставена без уважение, предвид
естеството на настоящото производство като спорно правораздавателно, целящо да отмени
правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да
задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото
осъществяване и правомощията на окръжния съд да осъществява съдебен контрол за
проверка законосъобразността на акта на съдия изпълнителя (Тълкувателно решение № 3 от
12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК (което не е изгубило действие и при
новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.).
Разноски в настоящото производство не се дължат (в този смисъл определение № 393 от
17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., ВКС, IV г. о., определение № 52 от 19.03.2019 г. по
ч. гр. д. № 740/2019 г., ВКС, I г. о., определение № 50 от 06.04.2021 г. по ч. гр. д. № 355/2021
г., ВКС, I г. о. и др.), а освен това от насрещната страна по жалбата не са претендирани
такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 06190/21.02.2022 г., подадена от В. Д.
СЛ., ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20209240400559 по описа на ЧСИ
Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане за разноски от
31.01.2022 г., с което частният съдебен изпълнител е оставил без уважение „жалба-
възражение“ на длъжника с вх. № 07291/01.09.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5