Р Е Ш Е Н И Е
№ 2194/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 1997 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1006
от 06.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2517 по описа на Административен
съд Пловдив, ХІІ състав, за 2020 година.
Първата касационна жалба е подадена от С.Д.П. *** и се
иска
отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска му до пълния предявен
размер от 100 000 лева, като неправилно, необосновано и поставено при
съществени процесуални нарушения, като се уважи изцяло предявеният иск. Оспорва
касационната жалба на ответната страна. Претендира се разноски.
Втората
касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) и се иска
отмяна на решението в частта, с която ГДИН е осъдена да плати на С.П. сумата
6 520 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив,
като неправилно и се постави ново решение, с което се отхвърлят претенциите или
евентуално се отмени решението в частта, с която ГДИН е осъдена да плати
обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер от 6 520 лева.
Моли да се отхвърли касационната жалба на С.П..
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, неоснователни са двете жалби.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от
страни по делото, за които съответната обжалвана от тях част от решението е
неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни
поради следните съображения:
Производството пред Административен съд Пловдив е
образувано по искова молба на С.Д.П. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в
размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за периода от 02.03.2016
г. до 06.07.2020 г., през който период ищецът е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив.
С обжалваното решение № 1006 от 06.06.2022 г. – предмет на настоящата
касационна проверка – съдът е осъдил ГДИН да плати на ищеца сумата 6 520
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в
Затвора Пловдив в периода от 02.03.2016 г. до 06.07.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева.
За да постанови решението, съдът е анализирал
правната уредба и съдебната практика на ЕСПЧ и на българските съдилища и въз
основа на безспорно установените по делото факти е приел, че ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив от 02.03.2016 г. до 06.07.2020 г., като за периода
02.03.2016 г. – 01.01.2017 г. няма информация за настаняването му, а през
останалия период 01.01.2017 г. – 06.07.2020 г. е пребивавал в Затвора Пловдив в
помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на стандартите,
възприети от Съвета на Европа и от ЕСПЧ, от 4 кв.м за общо 743 дни. Тези обстоятелства
в унисон с решение „Нешков и други срещу България“ са преценени от съдебния
състав като самостоятелно и достатъчно основание, за да се приеме, че ищецът е
бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с нормата на чл.3
ЕКЗПЧОС. Според съда липсата на доказателства за условията на задържане, които
условия следва да бъдат доказани от ответника, не е пречка да се приеме, че и
за периода 02.03.2016 г. – 01.01.2017 г. са налице условията на чл.284, ал.3,
изр.2 ЗИНЗС, съответно да се приеме за доказан твърденият от ищеца факт на
пренаселеност на помещенията за задържането му, т.е., за още 306 дни. Като
доказано поради липса на доказателства за времетраенето на престоя на открито е
прието от съда и твърдението на ищеца, че не му осигуряван такъв престой на
открито. Твърденията за наличие на дървеници и
хлебарки според съда са оборени от представените от администрацията
сключени договори за ДДД обработки и протоколи за действително изпълнени
дейности. Като неоснователни са възприети от съда оплакванията на ищеца за лоша
хигиена в спалните помещения, защото от доказателствата по делото е установено,
че хигиената се осъществява от лицата, настанени в помещенията, като в същото
време затворническата администрация своевременно е извършвала смяна на течащи
кранчета, отстраняване на течове, боядисване на общите помещения на лишените от
свобода, подмяна на дограма, поставяне на гранитогрес в общите умивални,
извършване на ремонти за поддържане на доброто състояние на базата със
строителни материали, предоставени от ГДИН, и със собствени сили на лишените от
свобода, както и осигуряване на баня по график. Като неоснователни и недоказани
са преценени също твърденията на ищеца за ниски температури през зимата и
прекалено високи през лятото в помещенията, защото от представените от
ответника писмени доказателства се установява, че отоплението в затвора през
зимата се осъществява чрез локално парно, че през 2017 г. на прозорците е
поставена нова ПВЦ дограма, което в значителна степен запазва вътрешната температура
и изолацията на помещенията, т.е., температурните особености са характерни за
съответния сезон и географско място и не представляват пряко неизпълнение на
задължения на администрацията на Затвора Пловдив. Според съда не е установено
също нарушение на чл.20, ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко спално помещение е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, както и няма нарушение на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, защото във всички
стаи и помещения на Затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода, до топла вода по график. Във връзка с оплакването на ищеца, че
лошите условия в затвора са довели до влошаване на здравословното му състояние
по делото е допуснато извършване на съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
съдът е кредитирал, като въз основа на заключението и на представените от самия
ищец медицински документи е направил извод за неоснователност и недоказаност на
твърденията, защото се доказва, че през процесния период на ищеца са извършвани
амбулаторни прегледи, изследвания и лечение, налице е активно поведение на
администрацията по осигуряване на навременна и специализирана медицинска помощ
и необходимото медикаментозно лечение. Като основателна е преценена претенцията
на ищеца за претърпени вреди от отменена незаконосъобразна заповед № 222 от
12.02.2018 г. на началника на Затвора Пловдив за преместването му в
затворническо общежитие и предвид липсата на доказателства за изпълнение на
влязлото в сила решение по адм. дело № 567/2018 г. на АС Пловдив.
Въз основа на установените факти и изводите за
основателност на част от претенциите съдът е направил извод, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН, което налага
извод, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на ищеца и за уронване на човешкото му достойнство, т.е. ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически състояния
от нарушенията по чл.3 ЗИНЗС, при което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде съобразен с частичното
доказване и с размера на претендираното обезщетение. Според съда справедливият
размер на обезщетението възлиза на 6 520 лева предвид продължителността на
периода и интензитета на негативно въздействие върху ищеца вследствие
бездействията на администрацията по отношение изпълнението на изискването за
минимална жилищна площ, неосигуряване на престой на открито и неизпълнение на
съдебно решение.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК
препраща и към мотивите на ІІ състав.
Правилен е изводът на
първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди за исковия период, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата
да им осигури условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с
уважението към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и
като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения по отношение на липсата на достатъчно
жилищна площ за общо 1049 дни, в следствие на което са претърпени вреди, пряка
и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС. Неоснователно е
възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, бездействието от страна на
администрацията и причинната връзка. По категоричен начин са установени
нарушенията по чл.3 ЗИНЗС.
Съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Т.е., когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се презюмира. При това положение и
доколкото са доказани от страна на ищеца извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно с недостатъчната
жилищна площ в помещенията, в които е бил настанен за исковия периоди.
Противно на
възраженията на касатора С.П., касационната инстанция намира, че присъденото
обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, в т.ч. и последната
такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по цитираните дела
са установени множество извършени нарушения от специализираните органи по
изпълнение на наказанията, а в конкретния случай е установено единствено пренаселеност
на килиите, в които е бил настанен, и частично неизпълнение на задължението за
осигуряване на престой на открито. Т.е.,
при определяне на конкретния размер на обезщетението съдебният състав е съобразил
възможния ефект върху ищеца, като са обсъдени релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на наказанието лишаване от свобода и по този
начин са разгледани кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия
върху ищеца, както изисква ЕСПЧ. Присъденото обезщетение е справедливо
определено и тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на
негативните преживявания и отражението им върху ищеца, като се имат предвид и
размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси,
близки на процесния. Присъденото обезщетение дава разрешение в пълен обем на
възникналата отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като отчита
наличието на правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите,
тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо
и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на
страните не се дължат разноски пред касационната инстанция. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1006 от
06.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2517 по описа на Административен съд
Пловдив, ХІІ състав, за 2020 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.