Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1014 10.04.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
деветнадесети февруари Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3424 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата
молба на Ж.Н.Д.
против Д.Д.Щ., с която се моли да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 13 689,58 лв., представляваща сбор от платени
от ищеца вноски по сключен между страните на 14.07.2016 г. и развален на
01.01.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот -
гараж, находящ се в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 78, с която ответницата
се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането, сумата от 920,28 лв. –
мораторна лихва върху главницата от 13 689,58 лв., дължима за периода
01.09.2018 г. - 30.04.2019 г., сумата от 3 350,00 лв. - стойност на извършени от ищеца подобрения
в гореописания имот, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска до изплащането на главницата, а евентуално се моли да бъде присъдено
обезщетение на основание чл. 74, ал. 1 от ЗС в размер на сумата, с която се е
увеличила стойността на имота в резултат на подобренията, ведно със законната
лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Твърди се, че на
14.07.2016 г. между страните е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на гараж с уговорена цена в размер на 10 500 евро, като
при подписването му ищецът е дал на ответницата капаро в размер на 1 000
евро. Твърди се също така, че владението върху имота е било предадена на ищеца
в деня на сключване на предварителния договор, както и че той и ответницата са
постигнали съгласие ищецът да извърши необходимите подобрения, за да може имотът
да се ползва за жилищни нужди. Впоследствие ищецът платил на ответницата общо
15 689,58 лв. от уговорената цена на имота, но поради невъзможност да заплати
остатъка от цената, предварителният договор между тях е бил развален на
01.01.2018 г., като по уговорка с ответницата ищецът продължил да ползва имота
до намирането на нов купувач и предал владението му на 04.10.2018 г. Ищецът
твърди, че ответницата му е върнала сумата от 2 000 лв., представляваща част от
платената от него сума от 15 689,58 лв., но не му е върнала остатъка от
13 689,58 лв. Твърди също така, че ответницата му дължи и стойността на
извършените от него подобрения в имота, възлизащи на 3 350 лв. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, претендира
се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, ангажирани са
доказателства.
Така предявените главни
искове са с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 72, ал. 1 от
ЗС, акцесорният иск за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, а
предявеният при условие на евентуалност иск е с правно основание чл. 74, ал. 1
от ЗС, като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил
отговор от ответницата, в който не се оспорва сключването на посочения в
исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
както и че същият е бил развален, считано от 01.01.2018 г., поради неплащане на
цената от купувача. Твърди се обаче, че владението на имота не е било
прехвърляно на ищеца и той не е бил добросъвестен владелец, а е ползвал имота в
качеството на държател, като го е стопанисвал лошо и не е плащал сметките за
ток и вода. Оспорени са и твърдяните от ищеца подобрения в имота, като
ответницата твърди, че преди сключването на предварителния договор в имота е
имало баня с монтирани тоалетна, мивка и смесител, а бойлерът не е трайно
прикрепен към имота и следва да бъде демонтиран и изнесен от ищеца; че е имало
поставена дограма – вратопрозорец, който е бил в отлично състояние и тя не е
била уведомена и не е давала съгласие за смяната му с нов прозорец от ищеца; че
кухненският бокс не е трайно прикрепен към имота и следва да бъде изнесен от
ищеца. Твърди също така, че имотът е бил предаден на ищеца в отлично състояние,
а след ползването му от него е в много лошо състояние.
Ответницата е предявила насрещен иск против
ищеца, с който моли той да бъде осъден да й заплати сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на имота за периода
14.07.2016 г. – 04.10.2018 г. (по 250 лв. месечно), през който период имотът е
бил ползван от него без правно основание, както и да й заплати сумата от 2 514
лв., от които 2 315 лв. – стойност на необходими ремонтни дейности за
привеждане на имота в състоянието, в което е бил предаден на ищеца, 49 лв. –
неплатена от ищеца стойност на ел. енергия за 2 месеца и 150 лв. – неплатена от
ищеца стойност на вода за 28 месеца. Моли се да бъде извършена компенсация на
дължимите между страните насрещни задължения.
Така предявените насрещни искове са с правни
основания чл. 59 от ЗЗД.
В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответницата, който поддържа отговора и предявените насрещни искове,
като моли на ответницата да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ангажирани са доказателства.
Ищецът е подал отговор на предявените насрещни
искове, в който е заявено, че същите са неоснователни. Твърди, че на 14.07.2016
г. му е било предадено владението, а не държането на имота, поради което до
датата на разваляне на предварителния договор той не дължи на ответницата
обезщетение за ползване на имота без правно основание. Досежно периода
01.01.2018 г. – 04.10.2018 г. претенцията за заплащане на обезщетение за
ползване на имота е призната по основание, но същата е оспорена по размер.
Оспорена е по основание и по размер и претенцията по насрещния иск за заплащане
на сумата от 2 514 лв., представляваща сбор от необходими разходи за
възстановяване на имота в първоначалното му състояние и неплатени консумативи,
като се твърди, че на 04.10.2018 г. ищецът е върнал на ответницата имота в
добро състояние, с отчитане на обичайното му овехтяване, както и с извършените
от него подобрения. Моли се насрещните искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено копие на Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.07.2016 г. между
Диана Д.Щ. (продавач) и Ж.Н.Д. (купувач) по отношение на следния имот: гараж с
площ от 21,50 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 78, ведно
с 0,43 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, за цена в размер на 10 500
евро, от която сума купувачът е платил на продавача 1 000 евро капаро при
подписване на предварителния договор, а остатъкът от 9 500 евро е следвало
да бъде изплатен преди сключването на окончателния договор не по-късно от 30
дни след сключването на предварителния договор.
В т. 3.2 на предварителния договор е
посочено, че продавачът се задължава да продаде имота в състоянието, в което е
в момента на огледа, като имотът ще бъде освободен и владението предадено на
купувача след нотариалното прехвърляне на имота, но ръкописно е допълнено, че
ключовете са предадени на 14.07.2016 г.
Представени са и вносни бележки за
платени от ищеца на ответницата суми в общ размер от 15 689,58 лв. с
посочено основание „аванс за продажба на гараж“, като ответницата не е оспорила
извършените плащания.
Страните не спорят, че договорът е
бил развален от продавача считано от 01.01.2018 г., поради неплащане на пълния
размер на уговорената цена от купувача. Не спорят също така, че ищецът е бил
във фактическа власт на имота от 14.07.2016 г. до 04.10.2018 г., когато го е
освободил и го е предал на ответницата (в подкрепа на тези обстоятелства са
представени и писмени доказателства – уведомително писмо от ответницата до
ищеца от 20.11.2017 г. и разписка от 04.10.2018 г. за връщане на ключовете от
имота). Ищецът също така не оспорва, че дължи на ответницата обезщетение за
лишаването й от ползване на имота през периода 01.01.2018 г. – 04.10.2018 г.,
но се спори относно размера на дължимото обезщетение. Спори се и относно
наличието на основание за заплащане на такова обезщетение за периода 14.07.2016
г. – 31.12.2017 г.
По делото са разпитани свидетелите
Неделчо Д. (баща на ищеца) и Гинка Тодорова (без родство със страните).
Св. Д. заявява, че синът му е
направил ремонт на гаража, който е трябвало да купи от Д.Щ., като той влязъл в
имота на 14.07.2016 г. и започнал да го ремонтира. Свидетелят твърди, че в
имота имало само тоалетна, но нямало баня и кухня и ищецът направил ВиК и
мръсен канал за кухнята. Той също така направил и външната стена като иззидал
около 80 см. стена от итонг. Според свидетеля, когато синът му купил имота, не
е можело той да бъде ползван за гараж, тъй като подът му бил вдигнат около 30
см от тротоара. Нямало гаражна врата, а външна щора, която се вдигала. Свидетелят
твърди, че собственичката на имота е знаела, че помещението ще се ползва от
ищеца за жилище, но не знае дали тя е знаела за ремонтите, които той е правил.
Заявява, че докато е живял там, синът му е считал имота за свой.
Св. Тодорова твърди, че познава
страните, тъй като е имала заведение за хранене, находящо се до процесния имот.
Според свидетелката, след като ответницата е купила помещението, то е било
ползвано за магазин за дрехи, след това за магазин за закуски, впоследствие там
е имало шивашко ателие, а след това там влязъл да живее ищецът. Твърди, че не е
виждала ищеца да ремонтира помещението и не знае дали той е правил ремонти там,
но знае, че той го е ползвал за живеене.
По делото са изготвени основна и
допълнителна съдебно-технически експертизи. В основното си заключение вещото
лице Р. е посочила, че към момента на извършения от нея оглед процесното
помещение не се е ползвало за гараж, а е било преустроено в стая с тоалетна и
антре, за което преустройство не са намерени строителни книжа. Видно от
заключението, към настоящия момент помещението се нуждае от текущ ремонт, тъй
като бравите на ролетната щора са развалени, вратата към антрето е провиснала,
бравата на входната врата е без дръжка, по едната стена на стаята има дупки от
демонтирани вещи, демонтиран е ел. контакт, теракотената настилка е захабена, в
антрето има разбита теракотена настилка при прокарването на ВиК тръбите,
капакът на тоалетната е счупен. В заключението си вещото лице е оценило
претендираните от ищеца СРР и СМР към момента на извършването им, като е изчислило
че същите са в общ размер от 1 666 лв. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че в тези цени са включени труд, материали и доставно-складови разходи,
т.е. това е крайната цена на СМР. Вещото лице също така е посочило в
заключението си, че вследствие на изпълнените ССР и СМР средната пазарна
стойност на имота се е завишила с около 1 500 лв. Според заключението на
вещото лице, стойността на необходимите ССР и СМР за привеждане на имота в
състоянието му към датата на подписване на предварителния договор, изчислена по
цени към настоящия момент, е в общ размер от 1 822 лв., като са дадени и
стойностите на отделните ССР и СМР. В заключението също така е посочено, че
монтираните в имота ел. бойлер и кухненски шкафове могат да се демонтират и да
се изнесат от имота, без да се наруши предназначението и ползването му. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не е остойностило фаянсовата
облицовка в банята, тъй като тя видимо не е била изпълнена в близко време, а е
остойностило демонтаж на на моноблок, тъй като по данни на ответницата такъв е
имало преди това. Вещото лице също така е заявило, че при прокарване на
водопровода и канализацията не е бил разбиван теракотът, поради което той не е
остойностен в експертизата.
В допълнителното си заключение вещото
лице е посочило, че след оглед в избеното помещение, разположено под антрето и
тоалетната на процесния гараж, не е установило връзка на водопровода и
канализацията от антрето в гаража към тоалетната. Според вещото лице, по всяка
вероятност ВиК инсталацията за кухненския кът е изпълнена по пода на
тоалетната, а в антрето инсталацията е видима. Вижда се също така разбиване на
подовата теракотена настилка до вратата на тоалетната, след което не е положена
теракотена плоча, а е изпълнена замазка. Вещото лице е посочило, че стойността
на труда и материалите, необходими за разбиване на фаянса и теракота в
тоалетната с цел поставяне на сифон и на мръсен канал в тоалетната и на водопровод
за батерията и в кухненския кът, е в размер на 60 лв.
По делото са изготвени основна и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза. В основното си заключение вещото
лице е посочило, че средният пазарен наем за процесния имот за периода
14.07.2016 г. – 04.10.2018 г., определена като за гараж, е в общ размер от
2 933 лв., а в допълнителното си заключение е изчислило наемната цена за
процесния имот за същия период, но като за имот с жилищно предназначение или
магазин, а именно 5 124 лв.
При така събраните по делото
доказателства, от правна страна съдът намира следното:
В случая между страните не се спори,
че на 14.07.2016 г. същите са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата се е задължила да
продаде на ищеца гараж с площ от 21,50 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. „Л.
Каравелов“ № 78, за сумата от 10 500 евро, като ищецът е платил на ответницата
15 658,58 лв. от продажната цена на имота.
Не се спори също така, че
предварителният договор е бил развален, считано от 01.01.2018 г., като
ответницата е върнала на ищеца 2 000 лв. от платената от него част от
цената на имота.
При тези факти съдът намира, че на
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ответницата следва да върне на ищеца и
сумата от 13 658,58 лв., която след развалянето на предварителния им договор
се явява получена от нея на отпаднало основание.
По отношение на ацесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава в размер на 920,28 лв., дължимо върху
главницата от 13 689,58 лв. за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2019 г.,
съдът намира, че същата е неоснователна, тъй като по делото не са представени
доказателства за отправена от ищеца до ответницата покана за връщане на сумата
преди завеждане на делото, а на осн. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
обезщетение за забавено плащане се дължи от деня на забавата, която настъпва
след като длъжникът бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си.
Поради това съдът намира, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 13 689,58 лв.,
считано от предявяването на исковата молба, която има характер на покана за
плащане, но не и за предходен период, поради липса на отправена покана за
плащане преди предявяването на иска.
По отношение на иска за заплащане на
сумата от 3 350 лв., представляваща стойност на извършени от ищеца
подобрения в имота, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
3 от ЗС, когато
владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със
собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72
от ЗС.
Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя,
като в чл. 69 от ЗС е въведена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В случая страните не спорят, че
ответницата е предала на ищеца фактическата власт върху имота в деня на сключване
на предварителния им договор - на 14.07.2016 г. По делото обаче не се
ангажираха доказателства, че след тази дата ищецът е държал вещта за другиго, а
не за себе си, а напротив – от показанията на свидетеля Д. се установи, че през
цялото време синът му е считал имота за свой, както и че той е извършвал
множество ремонтни дейности в имота с цел същият да бъде ползван за жилище.
Ответницата също е признала (както извънсъдебно в отправена до него покана,
така и в хода на настоящото производство), че ищецът е извършил ремонтни
дейности в процесния имот, макар тя да счита, че същите не представляват
подобрения по смисъла на ЗС, но не е ангажирала доказателства, с които да обори
презумпцията на чл. 69 от ЗС. С оглед на това и на осн. чл. 69 от ЗС съдът
намира за доказано, че от 14.07.2016 г. до разваляне на предварителния договор
между страните, което е станало на 31.12.2017 г., ищецът е държал вещта като
своя, т.е. същият е бил във владение на имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от
ЗС, което владение му е било предадено от собственика на вещта въз основа на
предварителен договор.
Предвид горното, съдът счита, че в
случая са изпълнени всички условия на чл. 70, ал. 3 от ЗС и следва да се
приеме, че ищецът има правата по чл. 71 и чл. 72 от ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.
72, ал. 1 ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията,
които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие
на тези подобрения, т.е. същият има право на обезщетение за извършените от него
подобрения в точно определен от закона размер, а именно в размер на увеличената
стойност на имота в резултат на подобренията, но не и на разходите, които е
направил за тези подобрения или на сбора от стойностите на отделните подобрения.
В
случая от показанията на свидетеля Д. се установи, че ищецът е извършил ремонт
на процесния имот – направил е баня, кухненски кът с ВиК инсталация, иззидал е
80 см външна стена и е сменил дограмата, като видно от основното заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза (отговор на въпрос 4), в
резултат на изпълнените от ищеца СРР и СМР в имота пазарната му стойност се е
увеличила с 1 500 лв.
С
оглед на горното съдът намира, че предявеният от Ж.Д. иск по чл. 72, ал. 1 от
ЗС иск е основателен и доказан до размера от 1 500 лв., а в останалата му
част до предявения размер от 3 350 лв. искът е неоснователен и недоказан.
Предвид
произнасянето по горния иск, а именно, че ответницата дължи на ищеца сумата от
1 500 лв., с която се е увеличила стойността на имота в резултат на
извършените от него подобрения, съдът намира, че не следва да се произнася по
евентуално предявения иск за присъждане на обезщетение по чл. 74, ал. 1 от ЗС в
същия размер.
По отношение на предявения от ответницата Д.Щ.
против ищеца Ж.Д. насрещен иск за заплащане на сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на имота за периода
14.07.2016 г. – 04.10.2018 г. (по 250 лв. месечно), през който период се
твърди, че имотът е бил ползван от него без правно основание, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването, т.е. следва да е налице увеличаване
на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, както и да
липсва основание за това имуществено разместване.
В случая се установи, че през периода 14.07.2016 г. -
31.12.2017 ответникът по насрещния иск действително е ползвал имота на ищцата,
но при наличие на правно основание за това, а именно въз основа на сключения
между тях предварителен договор за покупко-продажба на имота, по силата на
който му е било предадено владението. Поради това съдът намира, че за този период
така предявеният насрещен иск е неоснователен.
Що се отнася до останалата част от
процесния период, а именно 01.01.2018 г. – 04.10.2018 г., съдът намира, че
искът по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание, тъй като през този период
ответникът по насрещния иск е ползвал имота, но не се твърди, нито се доказа да
е било налице правно основание за това ползване (следва да се посочи, че Ж.Д.
не оспорва основанието на предявения насрещен иск в тази му част).
По отношение размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че същото следва да бъде определено като за жилищен
имот или за магазин, а не като за гараж, тъй като от показанията и на двамата
свидетели се установи, че Ж.Д. е ползвал имота за жилище, а свидетелката Тодорова
установи, че преди това имотът е бил ползван за търговски цели – за магазин за
дрехи, след това за магазин за закуски, а впоследствие и за шивашко ателие, но
не е бил ползван за гараж, каквото е предназначението му по документи. С оглед
на това при определяне размера на дължимото от Ж. Дамянова на Д.Щ. обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде възприето допълнителното заключение на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, в което е дадена средната
пазарна наемна цена за процесния имот, изчислена като за имот с жилищно
предназначение или магазин, а не като за гараж.
Видно от допълнителното заключение на
в.л. А., за периода 01.01.2018 г. 04.10.2018 г. средният пазарен наем за имота
е в размер на 196 лв. месечно, или общо 1 790,13 лв. за целия период,
поради което така предявеният иск е основателен и доказан до този размер, а в
останалата му част до предявения размер от 7 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на втория насрещен иск, който
също е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, а именно за осъждане на Ж.Д. да
заплати на Д.Щ. сумата от 2 315 лв., представляваща стойността на необходимите
ремонтни дейности за привеждане на имота в състоянието, в което е бил предаден
на ищеца при сключването на предварителния договор, съдът намира същият за доказан
по основание, тъй като по делото се установи, че докато е бил във владение на
имота, Ж.Д. е извършил различни ремонтни дейности в него, с които е изменил
вида, в който имотът му е бил предаден от собственика Д.Щ.. Поради това и тъй
като на осн. чл. 88 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, то Ж.Д.
е следвало да върне имота на Д.Щ. в състоянието, в което го е получил при
сключването на договора между тях, т.е. без извършените от него СМР и СРР в
имота. С оглед на това и тъй като по делото не се установи Ж.Д. да е премахнал
извършените от него изменения в имота преди връщането му на Д.Щ., то на осн.
чл. 59 от ЗЗД той й дължи парично обезщетение в размер на необходимите разходи
за тяхното премахване.
Видно от отговора на въпрос № 5 от основното
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, разходите за премахване
на извършените от Д. изменения в процесния имот възлизат на 1 822 лв. С оглед
на това съдът намира, че и този насрещен иск е частично основателен – до
размера от 1 822 лв., а в останалата му част е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на насрещните искове за осъждане
на ищеца да заплати на ответницата сумите от 49 лв. – неплатена стойност на ел.
енергия и 150 лв. – неплатена стойност на консумирана вода, съдът намира, че
същите са неоснователни и недоказани, тъй като по делото не бяха ангажирани
доказателства нито за наличие на основание за дължимост на тези суми, нито
относно техните размери. Поради това тези насрещни искове следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед на гореустановената частична
основателност на главните и на насрещните искове, съдът намира, че между
страните по делото са налице насрещни изискуеми парични вземания, като
ответницата Щ. дължи на ищеца Д. сума в общ размер от 15 158,58 лв.
(13 658,58 лв. + 1 500 лв.), а ищецът дължи на ответницата сума в общ
размер от 3 612,13 лв. (1 790,13 лв. + 1 822 лв.).
Ответницата е поискала да бъде извършена
компенсация между насрещните задължения на страните, което искане е основателно
на осн. чл. 103 и сл. от ЗЗД и следва да бъде уважено. В резултат на това
прихващане изцяло погасени чрез прихващането са задълженията на ищеца към
ответницата в общ размер от 3 612,13 лв., както и задължението на ответницата
към ищеца в размер на 1 500 лв., представляващо обезщетение по чл. 72, ал.
1 от ЗС, а задължението й по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е частично погасено до
размера от 2 112,13 лв., като непогасен чрез прихващане е остатъкът от
това задължение в размер на 11 546,45 лв.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва
да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху дължимата главница, считано от предявяването на исковата молба на 30.04.2019
г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските по основните
искове:
Ищецът Д. е направил във връзка с предявените
от него против Д.Щ. искове съдебно-деловодни разноски в общ размер от 2 131,58
лв., от които 731,58 – държавна такса, 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение и
400 лв. – депозити за основната и допълнителната съдебно-технически експертизи,
поради което и с оглед частичното уважаване на тези искове на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответницата следва да му заплати сумата от 1 799,11 лв.,
представляваща част от тези разноски, съответна на уважената част от исковете.
Ответницата Щ. не е направила разноски във
връзка със защитата си по основните искове, тъй като платените от нея суми по
делото (за държавна такса и за депозити за експертизи) са изцяло във връзка с
предявените от нея насрещни искове.
По отношение на разноските по насрещните
искове:
Ищецът – ответник по насрещните искове е
направил разноски във връзка с тези искове в размер на 200 лв. – платен депозит
за съдебно-икономическата експертиза (липсват доказателства за допълнително
платено от него адвокатско възнаграждение за защитата му по тези искове),
поради което и предвид частичното отхвърляне на насрещните искове (за сумата от
5 901,87 лв. от общо 9 514 лв.) на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.Щ. следва да му
заплати и сумата от 124,07 лв., представляваща част от направените от него разноски
за защитата му по насрещните искове, съответна на отхвърлената част от исковете.
Ответницата – ищца по насрещния иск е
направила разноски във връзка с този иск в общ размер от 744,91 лв., поради
което и предвид частичното уважаване на насрещния иск за сумата от 3 612,13 лв.
от общо 9 514 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Ж.Д. следва да й заплати
сумата от 282,82 лв., представляваща част от направените от нея разноски,
съответна на уважената част от насрещните й искове.
При така дължимите между страните разноски - ответницата
дължи на ищеца общо 1 923,18 лв., а ищецът дължи на ответницата 282,82
лв., следва да бъде извършено поисканото от ответницата прихващане до размера
на по-малкото от двете задължения, в резултат на което ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 1 640,36 лв. – разноски по
делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.Щ., ЕГН
* да заплати на Ж.Н.Д., ЕГН * сумата от 11 546,45 лв. (единадесет хиляди
петстотин четиридесет шест лв. и четиридесет и пет ст.), представляваща платена на
отпаднало основание сума – развален на 01.01.2018 г. предварителен договор от 14.07.2016
г. за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ гараж, находящ се в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №
78, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 640,36 лв. (хиляда шестстотнин
и четиридесет лв. и тридесет и шест ст.), представляваща част от направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения до предявения
размер от 13 689,58 лв. - поради прихващане с насрещни негови задължения
към Д.Щ., както и иска за осъждане
на Д.Д.Щ. да заплати на Ж.Н.Д. сумата от 3 350,00 лв., представляваща стойността на извършени от него подобрения
в гореописания имот – поради прихващане в частта от 1 500 лв., а в останалата
му част – поради неоснователност, както
и предявените от Д.Д.Щ. против Ж.Н.Д. насрещни искове за заплащане на сумата от
7 000,00
лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на същия имот за
периода 14.07.2016 г. – 04.10.2018 г. – поради прихващане в частта от
1 790,13 лв., а в останалата му част – поради неоснователност, за
заплащане на сумата от 2 315,00 лв., представляваща стойността на
необходимите ремонтни дейности за привеждане на имота в състоянието, в което е бил
предаден на ищеца - поради прихващане в частта от 1 822 лв., а в
останалата му част – поради неоснователност както и за заплащане на сумата от 49,00
лв. – неплатена стойност на ел. енергия за 2 месеца и на сумата от 150,00 лв –
неплатена стойност на вода за 28 месеца – поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Н.Д. против Д.Д.Щ. иск
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 920,28 лв. (деветстотин и двадесет лв. и двадесет и
осем ст.), представляваща лихва за забава, дължима върху
главницата от 13 689,58 лв. за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2019 г.
Присъдените суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка *** Ж.Н.Д., открита във Великобритания:
HSBC
*
40-01-25 sort code (номер на банката)
01585258 account number (номер на сметката)
Zhivko Nedelchev Damyanov.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Кирязова-Вълкова
Вярно с оригинала!
С. Добрева