№ 443
гр. *****, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.В.Й.
при участието на секретаря Т.С.Б.
като разгледа докладваното от М.В.Й. Гражданско дело № 20221320100113
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Топлофикация -
Перник" АД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. Перник, 2303, кв. „Мошино", ТЕЦ
„Република" против Л. И. С. с настоящ адрес: гр. *****, ж.к. „************", ******.
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 149 от ЗЕ, във връзка чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Твърди се в исковата молба, че между топлофикационното дружество от една страна и
титуляра по партида от друга страна /ответницата Л. С./ е налице облигационноправна
връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Поддържа се, че с влизането в
сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, както и че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите
части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/.
Сочи се още от ищеца, че съгласно разпоредбата на ал. 2 от Закона - топлопреносното
предприятие задължително следва да публикува общите условия най-малко в един местен и
един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал. 3 - в срок от 30 дни, след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, са имали право
да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия по
договора. Според ищеца, към момента на подаването на исковата молба нямало никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи
условия или предложени от същия различни условия за уреждане на взаимоотношенията
1
между страните. Твърди се от ищеца, че клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Излага се
от ищеца, че ответникът е бил абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период, като собственик на имота в топлоснабдената
сграда, които условия имат действия спрямо него. Това било видно от разпоредбата на чл.
150, ал. 1 от сега действащия Закон за енергетиката, съобразно която разпоредба продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Излага се, че облигационноправните взаимоотношения между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на
приети и одобрени общи условия.
Поддържа се, че задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл. 139в от ЗЕ – задължението на лицето
/фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази
енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12-та
изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между
СЕС и ФДР. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Посочва се, че в общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца,
дължимата сума изпада в забава.
Излага се от ищеца, че задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия, като се изтъква, че в настоящия случай искът е предявен
поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. Сочи се в исковата
молба, че с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър и
обстоятелството, че бил посочен в исковата молба ЕИК на ищцовото дружество, не е
необходимо представянето на заверено копие от актуално състояние на „Топлофикация-
Перник" АД, доколкото са ноторно известни обстоятелствата, вписани в Търговския
регистър и не е необходимо доказването им.
Излага се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. №
1265/2021 г. по описа на Районен съд – *****, по което е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата Л. И. С., че дължи на ищеца „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК ********
сумата в общ размер на 1699.88 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
не заплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в **********, от които:
2
- главница в размер на 1524.94 лв. - за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл.;
- законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 174.94 лева – за периода -
09.07.2019 г. до 18.03.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските в заповедното производство и в настоящото такова.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
обективно съединените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло.
Излага, че не са налице доказателства, от които да е видно, че ответницата е ползвала
топлинна енергия, както и че не са налице доказателства именно ответницата да е
собственик на процесното жилище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането. Съобразно действащата през исковия период
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
Същевременно, обаче, не е изключено наличието на облигационно правоотношение по
повод доставяне на топлинна енергия до имот и между ищцовото дружество и лица, които
не са собственици или носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия
имот, тъй като изброяването в чл. 153, ал. 1 не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД,
предвиждащ свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено
създаването на облигационна връзка с конкретно съдържание. Това положение е посочено в
ТР 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е
изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
3
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила,
като установяването на това обстоятелство може да стане например посредством
представяне на декларация за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. В тълкувателното решение е посочено още, че облигационното
отношение между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително
за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник, купувач може да бъде всяко
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр със запазено вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е бил абонат на топлопреносното
дружество по силата на общите условия, действали към процесния период, като собственик
на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. От страна на
ответника изрично се оспорва наличието на облигационно правоотношение, а именно
наведено е възражение, че липсват доказателства относно собствеността на жилището или
лицето, което е титуляр на вещното право на ползване. На ищеца е издадено съдебно
удостоверение, което да му послужи пред общинска фирма „*******“ ООД за снабдяване
със заверен препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти относно имот, находящ се в *************. Видно от
данните по делото е, че ищецът не се е възползвал от издаденото му съдебно удостоверение
и не е представил по делото доказателства относно собствеността на жилището или лицето,
което е титуляр на вещното право на ползване. При наличие на това оспорване, ищецът
следваше при условията на пълно и главно доказване да установи конкретното качество на
ответника – на собственик, ползвател или наемател на имот, находящ се в *************,
което да го прави купувач на топлинна енергия, съгласно ОУ. При липса на доказателства,
че ответникът се явява купувач на топлинна енергия в имот, присъединен към
топлопреносната мрежа, предявените искове следва да се отхвърлят.
При този изход на делото ответникът не дължи заплащане на разноски на ищеца нито по
исковото, нито по заповедното производство.
4
Ответникът не е сторил разноски, тъй като е защитаван от особен представител в процеса,
поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 149 от ЗЕ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД от
„Топлофикация - Перник" АД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. Перник, 2303, кв.
„Мошино", ТЕЦ „Република" против Л. И. С. с настоящ адрес: гр. *****, ж.к.
„************", ******, установителни искове да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на
1699.88 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но не заплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в **********, от които: главница в размер на 1524.94 лв.
- за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 174.94 лева – за периода - 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.05.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 153/21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1265/2021 г. по описа на
Районен съд - *****.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - ***** в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
1265/2021 г. по описа на Районен съд - *****.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5