№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа
докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 2197 на Административен съд – Варна
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.61, ал.11 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на Г.Д.Б.,
ЕГН: **********,***, м-ст Манастирски рид, ул.В. Ц.№ 70 против Предписание за изолация в домашни условия
№22-43160/23.09.2020г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ -
Варна, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ и Заповед №
РД-01-404/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, е предписана
изолацията на жалбоподателя на адрес гр.Варна, м-ст Манастирски рид, ул.В. Ц.№ 70,
считано от 23.09.2020г. до 06.10.2020г.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваното предписание по съображения, че е издадено от
некомпетентен орган и в противоречие на чл.61, ал.1 и ал.5 ЗЗ. Твърди, че със
същото недопустимо се ограничава правото му на свободно придвижване, правото му
на труд, на лична свобода, както и че е извършена злоупотреба с личните му
данни, поради нерегламентираното им предоставяне на трети лица.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв.Г.Б., който поддържа жалбата
на наведените в нея основания. Относно твърдението, че предписанието е издадено
от некомпетентен орган сочи, че от ответника са представени доказателства за
„общо оправомощаване“, като в случая става въпрос за правомощия, които
произтичат от закона и не могат да се делегират. Твърди наличието на противоречие
между Закона за здравето и Закона за защита при бедствия, като в предписанието
липсват мотиви защо органите на РЗИ дават приоритет на Закона за здравето и се самосезират. Твърди и допуснати съществени процесуални
нарушения, т.к. в нарушение на чл.61, ал.5 от ЗЗ
органите на РЗИ са действали без предложение на лекуващия лекар и без да е
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В тази връзка твърди и
нарушение на чл.35 от АПК, т.к. индивидуалният
административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая, и без да е изяснено към кои случаи по т.2 от Заповедта на
министъра попада адресата. Твърди и че предписанието, вкл. в частта на
разпореденото предварително изпълнение, не е мотивирано съгласно изискването на
чл.59, ал.2 АПК. В същото бланкетно са изброени
задълженията на лицата, които не са съобразени с индивидуалния начин на живот,
не е предвидена алтернатива – в случай на събитие, свързано с условията на
живот на поставеното под изолация лице, не са формулирани и задълженията на
държавните и общински органи за създаване на необходимите условия за изпълнение
на мерките. В този контекст твърди и че е нарушен принципа на съразмерност.
Моли обжалваното предписание да се прогласи за нищожно, респ. да се отмени като
незаконосъобразно.
Ответната страна –
директора на РЗИ-Варна, оспорва жалбата по подробни съображения в писмен
отговор С.д. № 15361/07.12.2020г. Сочи, че по данни от Националната система за
карантинираните лица, на 23.09.2020г. жалбоподателят е регистриран с
положителен лабораторен резултат от PCR-тест и съгласно т.2 от Заповед №
РД-01-404/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, подлежи на
задължителна изолация в домашни условия за период от 14 дни от датата на
лабораторното изследване. Оспорва твърдението за допуснато нарушение на чл.5 от
ЕКПЧОС като сочи, че поставянето под изолация е законосъобразно и цели да се
предотврати разпространението на инфекциозни болести – чл.5, буква „е“ от
ЕКПЧОС. Сочи, че разработените инструкции при изолация в домашни условия
(Приложение № 3 към т.11 от Заповед № РД-01-404/15.07.2020г.) имат регулативна
функция спрямо обществените отношения, свързани с опазването на здравето на
гражданите, а опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно
физическо, психическо и социално благополучие, е национален приоритет и се
гарантира от държавата – чл.2 от ЗЗ. Намира за неоснователно и твърдението за
извършена злоупотреба с лични данни и в тази връзка сочи, че при издаване на
предписанието административният орган се е придържал стриктно към всички
нормативни изисквания.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрк.И.Н., който оспорва
жалбата. Сочи, че за компетентността на административния орган са представени
писмени доказателства, от които се установява, че предписанието е издадено в
хипотеза на заместване, през период, в който директорът на РЗИ-Варна е ползвал
отпуск. Счита и че жалбоподателят неправилно интерпретира разпоредбите на ЗЗ
като сочи, че в случая жалбоподателят е поставен в изолация в качеството на
„заразоносител“, като достатъчно условие е лицето да е с положителен тест. Дали
има клинични оплаквания е относимо към друга хипотеза, поради което е излишно
от доказване. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 23.09.2020г.
жалбоподателят посетил МЦ „Надежда“ и СМДЛ „Лаборексперс
2000“ ООД за извършване на изследване PCR GeneXpert –
SARS-CoV-2 (COVID-19) като според представените резултати от изследванията и
двата теста били положителни.
И в двата резултата от
извършените изследвания е вписано предупреждение към лицето, че въз основа на
положителния резултат ще му бъде създадено досие в националния Ковид регистър и че от момента на изготвяне на резултата е
в 14-дневна карантина. На лицето е указано и да информира личния си лекар и да
се консултира с него относно състоянието си и дали е необходимо постъпването в
болница – л.13 и л.14.
Видно от отговора на
директора на РЗИ-Варна С.д. № 2452/15.02.2021г. (л.57) и представената екранна
разпечатка от регистъра (л.58), на 23.09.2020г. жалбоподателят е вписан в
Националния Ковид регистър на основание изследването,
извършено от СМДЛ „Лаборексперс 2000“ ООД.
Лабораторията е включена
под № 37 в списъка на лечебните, здравни заведения и регионални здравни
инспекции за провеждане на високоспециализирано медико-диагностично изследване
„Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID
19“ – Приложение № 3 към т.7 от Заповед № РД-01-473/14.08.2020г. на министъра
на здравеопазването – л.62, 63.
Видно от писмо вх.№
14-394-1/09.02.2021г. от представляващия СМДЛ „Лаборексперс
2000“ ООД до д-ра на РЗИ-Варна - л.68, изследването било извършено от лаборант Р.
Г. (диплом рег.№ 4453/23.10.2007г.-л.67), под наблюдението на д-р В.С.С.-Т. (диплом
рег.№ 7775/21.11.2007г. и свидетелство за признаване на специалност - л.66-65),
като видно от приетите по делото протокол за проведено обучение от 09.06.2020г.
и сертификати № 219/09.2020г., № 221/09.06.2020г., двете успешно са преминали
обучение за работа с автоматизирана real-time PCR
система GeneXpert, на фирма Gepheid,
САЩ – л.65, 66.
Въз основа на подадените
за жалбоподателя данни в Националния COVID регистър и на основание чл.61, ал.5
от ЗЗ, на 23.09.2020г. зам.директорът на РЗИ-Варна
издал Предписание № 22-43160/23.09.2020г., с което поставил Г.Д.Б. под изолация
в домашни условия за срок от 23.09.2020г. до 06.10.2020г. – л.39.
На 24.09.2020г. д-р Г.К.
съставила карта за епидемиологично проучване на Г.Б., в която по данни на Г.Б.
посочила, че същият няма симптоми, както и че изследването е извършено поради
изискване на корабна агенция за набиране екипажи за кораби.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от
надлежна страна, в установения по чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователни
са оплакванията в жалбата за нищожност на предписанието поради липса на
компетентност на неговия издател и поради противоречие между Закона за здравето
и Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, водещо до невъзможност да се определи
компетентния да наложи здравните мерки орган.
Обжалваното
предписание и издадено на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ от зам.директора
на РЗИ-Варна д-р Е. Г., в условията на заместване съгласно Заповед
№ РД-01-148/11.09.2020г. – поради разрешен отпуск на директора на РЗИ-Варна д-р
Д. М., за периода 14.09.2020г. – 25.09.2020г. – л.57 гръб. Действително
разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗЗ не допуска възможност за делегиране на
правомощия, но доколкото случаят не е такъв, а е налице хипотеза на заместване,
неоснователно жалбоподателят твърди, че извършеното оправомощаване е в
противоречие на закона. Както е посочено в Тълкувателно решение №
4/22.04.2004г. на ОС на съдиите на ВАС по д.№ ТР-4/2002г., заместването се
извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За
определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания орган.
Неоснователни са и
твърденията за наличие на противоречие между Закона за здравето и Закона за
защита при бедствия /ЗЗБ/.
Към датата на издаване на
оспореното предписание – 23.09.2020г., на територията на Република България
действа извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемично разпространение
на COVID-19
и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
обявена с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г.
и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 ,юни 2020г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30
юли 2020г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020г.
Действително действащата
уредба на „извънредната епидемична обстановка“ в Закона за здравето - §1, т.45
от ДР на ЗЗ, чл.63, ал.1 от ЗЗ, се доближава до уредбата на „бедствено
положение“ по Закона за защита при бедствия. ЗЗБ урежда обществените отношения,
свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на населението,
опазването на околната среда и имуществото при бедствия - чл.1. Легалната
дефиниция за „бедствие“ по чл.2 ЗЗБ включва три елемента: значително нарушаване
на нормалното функциониране на обществото, което има негативни последици за
живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната
среда; това състояние да е предизвикано от природни явления и/или човешка
дейност; невъзможност ситуацията да се предотврати, овладее и преодолее с
обичайните средства. ЗЗБ изрично включва в обхвата на понятието „бедствие“ и
„масови заболявания от епидемичен характер“ - чл.1 и чл.2, вр.§1, т.1 от ДР на
ЗЗБ, като в чл.19, т.14 от закона са посочени като дейности по защита на
населението „ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали
епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни
и паразитни болести. Въпреки че ЗЗБ включва епидемиите в своя обхват, той
съдържа само алгоритъм за действие на властите и предвижда мерки главно при
природни бедствия, аварии и катастрофи, но не и при епидемии - вж. Решение на Конституционния съд № 10 от
23.07.2020г. по к.д. № 7/2020г.
С измененията на Закона
за здравето ДВ, бр.44 в сила от 14.05.2020г. е въведено понятието „извънредна
епидемична обстановка“ - §1, т.45 от ДР на ЗЗ, дефинирано като бедствие,
предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и
преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по
защита и опазване живота и здравето на гражданите. Именно в този контекст са
разписаните в ЗЗ правомощия на министъра на здравеопазването и на регионалните
здравни инспекции, поради което твърдението за противоречие между разпоредбите
на двата закона, респ. за неяснота на приложимите компетенции, е неоснователно.
В случаи като настоящия, когато бедствието е предизвикано от заразна болест,
която е достигнала до епидемично разпространение с непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, следва да се прилагат разпоредбите на
специалното здравно законодателство.
В производството по
издаване на процесното предписание не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно.
Съгласно чл.61, ал.1 от
ЗЗ в приложимата редакция (ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) на
задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и
заразоносители на посочените в разпоредбата инфекциозни заболявания, вкл. от
COVID - 19.
Съгласно
чл.61, ал.5 от ЗЗ задължителната изолация и/или лечението на лице по ал.1 и 3
може да се извършва и в домашни условия с предписание на директора на
съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена
оценка на съществуващия епидемичен риск. Предписанието по ал.5 е по образец,
утвърден от министъра на здравеопазването и подлежи на предварително изпълнение
- чл.61, ал.9 и ал.10 от ЗЗ.
Съгласно
чл.61, ал.7 от ЗЗ министърът на здравеопазването по предложение на главния
държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната
изолация и лечението по ал.5 на лицата по ал.1 и задължителната карантина по
ал.6 на лицата по ал.2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението
на заразната болест. В случая на
основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ министърът на здравеопазването е издал
Заповед № РД-01-404/15.07.2020г., според т.2, буква а) от която, на
задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от
датата на потвърдителното лабораторно изследване, подлежат потвърдени случаи на
COVID - 19 - заразоносители (асимптомни лица). Според
т.4 от същата заповед, задължителната изолация и/или лечение в домашни условия
на лице по т.2 се извършва с предписание по образец съгласно Приложение № 2 на
директора на съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Предписание за изолация в
домашни условия по образец Приложение № 2 се издава и на лицата по т.5, буква „а“
след изписването от лечебното заведение за болнична помощ (т.7). Изолацията на
лицата по т.2 и 5 буква „а“ в домашни условия се преустановява след изтичане на
14-дневната задължителна изолация и при получаване на един отрицателен резултат
от проведено изследване по метода на полимеразно
верижна реакция за доказване на COVID-19
(т.8).
Медицинското наблюдение на лицата поставени под домашна изолация се осъществява
от общопрактитуващ лекар или лекуващ лекар от
лечебното заведение, осъществило болничното лечение (т.10). В периода на
задължителна изолация в домашни условия лицата по т.2, буква а) и т.9 са длъжни
да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават
за посочения в предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в
Приложение № 3 (т.11).
Съгласно
чл.61, ал.12 от ЗЗ, Заповед № РД-01-404/15.07.2020г. е общ административен акт
и подлежи на предварително изпълнение.
Съгласно
§1, т.46 от ДР на ЗЗ, „изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от
заразна болест по чл.61, ал.1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване
разпространението на съответната заразна болест.
Неоснователно
е оплакването, че предписанието не отговоря на изискванията за форма, т.к. същото е изготвено на бланка, образец Приложение №2
към т.4 от Заповед № РД-01-404/15.07.2020г. – каквото е изискването на чл.61,
ал.9 от ЗЗ. Неправилно жалбоподателят се позовава и на чл.63, ал.9 от ЗЗ като
твърди, че в предписанието не са описани поведението и задълженията на
ответника, т.к. разпоредбата касае общите
противоепидемични мерки, приети при обявена извънредна епидемична обстановка и
не касаят индивидуалните мерки, прилагани спрямо лицата по чл.61, ал.5, вр.ал.1
от ЗЗ.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя относно неизпълнение на хипотезата на чл.61,
ал.5 от ЗЗ за поставянето му под изолация, поради липсата на предложение на
лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен
риск.
От тълкуването на чл.61,
ал.1 и ал.5 от ЗЗ и на мерките в Заповед № РД-01-404/15.07.2020г., се
обосновава извод, че законът изрично разграничава болните лица от
заразоносителите (безсимптомните лица), като изискването по ал.5 –
предписанието да се издава по предложение лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск, се отнася само за лицата,
които се изписват от лечебните заведения на домашно лечение – вж. т.5, т.6 и
т.7 от Заповед № РД-01-404/15.07.2020г.
Преценката относно вида
на лечението е изцяло в компетенцииите на
медицинските специалисти, поради което органите на държавната здравна инспекция
са длъжни да се съобразят с предложението на лекуващия лекар, респ. лекарят,
насочил лицето за хоспитализация (чл.61, ал.4). Именно в случаите на
първоначално назначено болнично лечение и изолация по чл.61, ал.4 от ЗЗ,
лекуващият лекар е този, който при спазване на условията по т.5, букви а) и б)
от заповедта, взема решение за изписване на болния за домашно лечение, след
като извърши оценката на епидемичния риск в контекста на т.6 от заповедта.
Следва обаче да се има
предвид, че нито медицинските специалисти, нито органите на държавната здравна
инспекция, имат право на преценка дали да поставят или не конкретно лице под
изолация, т.к. условията за това са изчерпателно
изброени в закона. Достатъчно условие е лицето да е болно или да е
заразоносител на посочените в чл.61, ал.1 от ЗЗ болести, като предложението на
медицинските специалисти само указва вида на лечението, респ. мястото, на което
лицето ще търпи изолация.
В случая жалбоподателят е
поставен в изолация по данни от извършено лабораторно изследване - положителен
тест за SARS-CoV-2, при липсата на данни за проведено преди това болнично
лечение, поради което няма как предписанието да е обвързано от предложение на
лекуващия лекар - вж. Стенограма от
обсъжданията на проекта на Закона за изменение на Закона за здравето №
002-01-16/05.05.2020г., 44-то НС.
При
това положение и след като законът изрично разграничава
заразоносителите от болните лица, в случая достатъчно условие за прилагане на
задължителна изолация спрямо жалбоподателя е положителният тест за SARS-CoV-2, причиняващ COVID-19, с който същият е
идентифициран като заразоносител по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗЗ и въз основа
на който е вписан в Националния COVID
регистър.
В тази връзка следва да
се посочи, че към датата издаване на процесното предписание действа
Заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-473 от 14.08.2020г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19, с която е въведена задължителна
регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19 по реда на Наредба № 21/2005г.
Съгласно т.10 от
заповедта, Министерство на здравеопазването поддържа въведената в
експлоатация Национална информационна система за борба с COVID-19, която
осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички
потвърдени случаи на COVID-19 и карантинирани лица, и предоставя функционално
обезпечение на всички компетентни институции. Единият от модулите на Националната
информационна система е регистъра на лицата, поставени под карантина и на потвърдените
случаи на COVID-19, поставени в изолация в лечебно заведение за болнична помощ
или в домашни условия (т.10, буква „в“). В регистъра по т.10, буква „в”
ежедневно се въвеждат данни за всички карантинирани лица и лабораторно
потвърдени случаи на COVID-19, и постъпва информация по автоматизиран път с
данни за лицата, които влизат на територията на Република България и подлежат
на поставяне под карантина, като функциите по актуализиране на регистъра са
разпределени между РЗИ, служителите на ГД „Гранична полиция“ към МВР, лечебните
заведения за болнична помощ и лабораториите, които провеждат диагностика за COVID-19,
независимо от вида на лабораторното изследване (т.15). Информационната система
изпраща на общопрактикуващите лекари автоматично генерирано съобщение по
електронна поща относно карантинирани лица и потвърдените случаи на COVID-19 от
пациентската им листа с цел провеждане на активно наблюдение и издаване на
болничен лист при необходимост (т.18). Информацията по т.15, буква „г“ за
проведените лабораторни изследвания за съответния ден се подава до 21 часа.
Положителните проби по т. 7 се въвеждат веднага след установяването (т.19). Информационната
система изпраща на регионалните здравни инспекции автоматични генерирани
съобщения по електронна поща относно новодиагностицираните
случаи на COVID-19 на територията на съответната област въз основа на
информацията, въведена по т. 19 и настоящ адрес на лицето (т.20).
При така въведените
специални правила за регистрация и отчет на потвърдените случаи на COVID-19 е видно, че една от
хипотезите, при които директорът на съответната РЗИ издава предписанията за
изолация/карантина, са случаите, за които в Националната информационна система са
подадени данни от лабораториите, извършващи високоспециализирано
медико-диагностично изследване „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19“, включени в Приложение 3
към заповедта. Лабораторно потвърдените случаи попадат в дефиницията за случай
на COVID-19
съгласно Приложение 1 от заповедта, поради което положителният тест за SARS-CoV-2 e достатъчен за
изпълнението на условието за поставяне под задължителна изолация по чл.61, ал.1
и издаване на предписание за това на основание чл.61, ал.5 ЗЗ.
В този смисъл
неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в нарушение на чл.35 от АПК
административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая, и не е изложил мотиви за издаване на предписанието. При наличие на регистрирани данни в Информационната
система, подадени от лаборатория по Приложение №3 към т.7 от №
РД-01-473 от 14.08.2020г. за лице с положителен тест за SARS-CoV-2, директорът на
съответната РЗИ е длъжен на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ да издаде предписание
за задължителната изолация за това лице.
От приетите по делото
доказателства безспорно се установява, че лабораторията, въз основа на чието
изследване жалбоподателят е вписан в регистъра - СМДЛ „Лаборексперс
2000“ ООД, е включена в под № 37 в списъка на лечебните, здравни заведения и
регионални здравни инспекции за провеждане на високоспециализирано
медико-диагностично изследване „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID 19“ – Приложение № 3 към т.7 от Заповед №
РД-01-473/14.08.2020г. на министъра на здравеопазването – л.62, 63.
Несъстоятелни са
оплакванията относно липсата на одобрен по съответния ред лабораторен метод (по
БДС), с който безспорно да се установи вирусна инфекция от
COVID-19.
Общите правила за
стандартизация, целящи повишаване безопасността на продуктите и подобряване на
тяхното качество (чл.5 от Закона за техническите изисквания към продуктите), са
неприложими към качеството на медицинската помощ, като съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/,
и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5,
т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина.
В случая с Наредба № 5 от
10.12.2013г. на министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр.2 от 07.01.2014г., издадена
на основание чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, е утвърден медицински стандарт „Вирусология“
съгласно приложението към наредбата. Така в т.4.3.4.30, към т.4.3.4 „Обем
показатели и дейности за извършване на вирусологични и серологични изследвания
– показатели за изследвания и дейности, свързани с референтна диагностика,
консултантска, учебна и научна дейност“, са посочени амплифициращи методи за детекция на вирусни геноми,
сред които и метода на верижна полимеразна реакция (PCR).
RT-PCR тестът се посочва както от Световната здравна
организация (СЗО), така и от Европейския център за профилактика и контрол върху
заболяванията (ECDC),
като „златния стандарт“ в диагностиката на COVID-19 и най-надеждната
методология за тестване на заразени лица и на хората, с които са били в
контакт. (https://www.ecdc.europa.eu/sites/default/files/documents/TestingStrategy_Objective-Sept-2020.pdf).
По изложените съображения
липсва причина и основание да се оспорва надеждността на извършеното на
жалбоподателя изследване, още повече че на 23.09.2020г. същият сам се е
подложил на две независими изследвания, в две различни лаборатории, като и
двата му резултата са положителни.
От събраните по делото
доказателства се установява и че пробата на жалбоподателя е взета и обработена
от лаборант, който има квалификация да извършва изследване по метода на полимеразната верижна реакция с автоматизирана real-time PCR система GeneXpert,
с която в случая е извършено изследването - л.13, л.66.
Всички доводи относно „неясната
формулировка на COVID-19
и заплахата от него“ са също несъстоятелни. СОVID-19 e официално признато
заболяване, включено Международната класификация на болестите с код U07.1 и U07.2 (https://icd.who.int/browse10/2019/en#U07.1),
свързано с тежък остър респираторен синдром на коронависурс-2 (SARS-CoV-2),
идентифициран за пръв път през м.декември 2019г. На
30 януари 2020г. Световната здравна организация обяви разпространението му за
извънредна ситуация за общественото здраве от световен мащаб, а на 11 март
2020г. СЗО определи СОVID-19 като пандемия, която към момента не е приключила.
Дефиниция за „случай на COVID-19“ се съдържа и в
Приложение 1 към т.2 от действащата към процесния период Заповед №
РД-01-473/14.08.2020г. на министъра на здравеопазването за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на COVID-19,
като за целта са посочени клиничните критерии, диагностични-образни критерии,
лабораторни критерии (откриване на нуклеинова киселина на SARS-CoV-2 в клинични проби), както
и епидемиологични критерии. Съобразно тези критерии са дадени и указания за
класификация на случай на COVID-19,
като за потвърден случай се счита всяко лице, отговарящо на лабораторните
критерии - т.е.
положителен PCR
тест.
С оглед изложеното и
предвид положителния тест на жалбоподателя за SARS-CoV-2, същият попада в обхвата
на понятието „потвърден случай на COVID-19“, респ. в обхвата на задължителна
изолация по чл.61, ал.1, ал.5 от ЗЗ.
Неоснователно
е и оплакването на жалбоподателя, че е извършена злоупотреба с личните му
данни. В случая всички лични данни на лицето са събрани и обработени за целите
на регистрацията по чл.29, ал.1, т.1 от Наредба № 21 от 18.07.2005г., като
съгласно т.16 от Заповед № РД-01-473/14.08..2020г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на COVID-19,
за всяко лице под карантина или потвърден случай на COVID-19 в регистъра по
т.10, буква „в“ се въвеждат собствено, бащино и фамилно име, пол, гражданство,
възраст, единен граждански номер (личен номер на чужденец или номер на документ
за самоличност), телефон за връзка, място за поставяне под карантина или
изолация, начална и крайна дата на карантината или на домашната изолация. Целта
е да се осигури необходимата информация, относима към изпълнението и контрола
на здравните мерки, вкл. изолацията и лечението на лицата, поради което
събирането на лични данни в случая е мярка, насочена към опазване на човешкия
живот и здраве, поради което е подходяща и съвместима със случаи, свързани с
общественото здраве и сигурност – вж. съображение 45 от Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.
Неоснователно е и оплакването, че предписанието за задължителна изолация е
непропорционална мярка и засяга по недопустим начин основни права и свободи на
субекта.
Трайна е практиката на Конституционния съд
(Решение № 20 от 1998г. по к.д. № 16/1998г.; Решение
№ 15 от 2010г. по к.д. № 9/2010г.; Решение № 2 от
2011г. по к.д. № 2/2011г.; Решение № 7 от 2016г. по к.д. № 8/2015г.; Решение № 8 от 2016г. по к.д. № 9/2015г.; Решение № 3 от 2019г. по к.д. № 16/2018г. и др.) по въпроса за възможността
упражняването на основните права на гражданите да бъде ограничавано в случаите,
когато е налице легитимна цел (само в случай, когато това се налага, за да
бъдат съхранени висши конституционни ценности, както и при необходимост да се
предотврати засягането на други общественозначими
интереси), основанието е установено със закон, в рамките на предвиденото в Конституцията
ограничение и е спазен принципът за пропорционалност (съразмерност) на
преследваната цел. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в
зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на
конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение (Решение № 7 от 1996г.
по к.д. № 1/1996г.).
Както приема КС в Решение № 10/23.07.2020г. по к.д. № 7/2020г., при заразни болести от групата на т.н.
особено опасни инфекции (високо контагиозни и
тревожно смъртоносни заразни заболявания) или непозната зараза, при която
разпространението е под формата на взрив (внезапно заболяване на голяма група
от хора на ограничена територия), обосновано с оглед степента на риска от
заразяване на голям брой хора ще е вземането на строги и спешни мерки против
тяхното разпространение.
Част от тези мерки е и задължителната изолация на
болни и заразоносители на болести по чл.61, ал.1 ЗЗ. Без съмнение изолацията
ограничава упражняването на основни права на гражданите, но не е
непропорционална защото основанието за прилагането ѝ е установено със закон,
прилага се за определен срок – в случая за 14 дни, преследва легитимна цел – да
се съхранят човешкия живот и здравето на гражданите, и от общ
интерес – належаща обществена нужда от опазване на народното здраве.
Правото на свободно придвижване, икономическата
свобода и правото на труд не са абсолютни и отстъпват пред необходимостта да се
осигури постигането на приоритетната цел - гарантиране на живота и закрила на
здравето на гражданите. Държавната интервенция тук е не само конституционно
търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на
закона. Закрилата на здравето на гражданите като публично благо е без съмнение
легитимната, конституционно дефинирана (чл.52, ал.3, предл.
първо от Конституцията) цел на чл.1 и чл.2 от
ЗЗ - Решение на КС № 8 от 2016г. по к.д. №
9/2015г. и Решение на КС №10 от 2020г. по к.д. №
7/2020.
По така изложените съображения жалбата следва да
се отхвърли като неоснователна.
Независимо от изхода на спора разноски на
ответника не следва да се присъждат, т.к. не са
поискани.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ жалбата
на Г.Д.Б., ЕГН: **********,***, м-ст Манастирски рид,
ул.В. Ц.№ 70 против Предписание за изолация в домашни
условия №22-43160/23.09.2020г. на директора на Регионална здравна инспекция
/РЗИ/ - Варна, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ и Заповед №
РД-01-404/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, е предписана
изолацията на жалбоподателя на адрес гр.Варна, м-ст Манастирски рид, ул.В. Ц.№ 70,
считано от 23.09.2020г. до 06.10.2020г.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: