РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. Радомир, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №7505/24.11.2021г. началник отдел „Контрол
РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е наложил на
жалбоподателя Т. П. АЛ., с ЕГН: ********** от гр.Монтана, жк.“Младост“, бл.21, вх.А, ет.1,
ап.3, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата административно наказание глоба в
размер на 1500 лева за нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с
чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства на МРРБ.
Недоволен от така наложеното му наказание А. по изложените във въззивната
жалбата правни доводи моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и НП
като се развиват подробни съображения, че неправилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за процесното адм.нарушение. Твърди се от
страна на А., че неправилно е извършено измерването на натоварването на осите на ППс-то
от контролните органи, и се оспорва техническата изправност и годност на използваното от
проверяващите органи техническо средство ел.везна.
Въззиваемата страна – АПИ по подробно изложени правни съображения от
процесуалния си представител в представено по делото писмено становище, моли съда да
1
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ТО-Радомир към Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща
представител е не е взела становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 27.10.2021 г., в 11.36 ч., на път I-6, км. 71 в посока гр.Перник – гр.Радомир, при
проверка от контролните органи на АПИ, а именно св.Адр. М. Анг. и св. Д. К. Цв.-
служител на ОДМВР-Перник са установили, след направено измерване на ППС-то, че
жалбоподателят Т. П. АЛ. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет
оси – МПС с две оси, марка „Скания“, модел „ Р410“, с рег. № СВ8208НН и полуремарке с
три оси с рег. № . при надвишени норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: При измерено натоварване на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е установена стойност от 12.235 т., при
максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118844. В момента
на проверката ППС е превозвало цимент /насипен/. За така измерените параметри на ППС
при проверката, водачът не е представил на длъжностните лица от АПИ разрешително или
квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно превозно средство
по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на
Наредбата.
Предвид извършената проверка и установеното от АНО административно
нарушение, свидетелят А.А. на длъжност „инспектор“ в Дирекция „АРОК“ АПИ-София е
съставил АУАН №0008307/27.10.2021 г. в присъствието на свидетеля Д. К. Цв. заемаща
длъжността „инспектор“, сектор „ПИП“ при ОДМВР-Перник.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
2
Въз основа на така съставения АУАН след като е разгледал административно-
наказателната преписка административно- наказващия орган е издал атакуваното в
настоящето производство НП №7046/16.11.2020г., като е приел, че жалбоподателят Т. П.
АЛ. е извършил адм.нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с
чл. 37, ал.1,т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева .
В хода на съдебното дирене актосъставителят А.А. на длъжност „инспектор“ в
АПИ изцяло потвърждава и поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.
Сочи, че при проверка и измерване на ППС-то управлявано от жалбоподателя е установил,
че предвид натоварването на осите му същото е тежко и следва да бъде заплатена
дължимата се по закон такса за движение по пътищата и лицето извършващо превоза да
има съответно разрешително.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП.
Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на административното
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено
нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия така и подзаконовия
нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл. 53, ал. 1 от
ЗАП въз основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи безспорно
са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът
приема за доказано, с оглед събраните в хода на административно- наказателното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля А., както и писмените
такива, че А. управлява ППС, „тежко“ по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване натоварването на
осите на ППС.Същите стойности са над допустимите максимални размери съгласно чл. 7,
ал. 1, т.4, б.“а“ от цитираната наредба на МРРБ. Освен това в хода на съдебното следствие
жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства установяващи, че измерванията
направени от контролните органи на управляваното от него ППС са неточни и непълни и не
отговарят на посочените в АУАН и НП стойности, както се твърди във въззивната жалба.
Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение, че измервателните уреди ползвани
3
от контролните органи при проверката са били от неодобрен тип и негодни такива без да са
преминали надлежни технически проверки в хода на съдебното следствие са представени от
наказващия орган писмени документи установяващи, че измервателното средство ел. везна
DFW-KR № 118844 е надлежно проверено от съответните оторизирани органи, а именно:
Заявление №АУ000029-3-19069 от 16.04.2021г. от АПИ до ГД МИУ за проверка на ел.везна-
тип тип DFW-KR 118844 С оглед на това е неоснователно възражението, че същата е
технически негодна за установяване на тежината на ППС-то.Представен е и протокол за
проведено обучение на св.А. за работа с горепосочената ел.везна.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че правилно еангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя , тъй като съгласно чл. 53,
ал. 1от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности …..“ В настоящия случай безспорно е установено от контролните органи,
че А. е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла на цитираната правна
норма на чл.53, ал. 1 от ЗП същият е лице, което извършва дейност движение на тежко/
извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или администрацията
управляваща пътя. Т.е. в случая законодателят е имал предвид, че следва да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето извършващо превоза.
Т.е налице е съставомерно извършено от жалбоподателя А. от обективна и субективна
страна деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, и с автор – водачът на процесното ППС.
Цитираните нормативни разпоредби предвиждат реализиране на административно-
наказателната отговорност на всяко физическо лице, осъществило без наличие на
надлежното разрешение движение на тежко /извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г.
Относно размера на наложеното на А. адм.наказание „глоба“ съдът намира следното:
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП се налага глоба от 1000 до 5000 лева. При определяне на
размера на глобата следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай административно-наказващият орган е определил глоба в размер на 1500
лева.При преценката на размера на наложената санкция, обаче, настоящият съдебен състав
намери, че наказващият орган е определил същия в завишен размер. Предвидената такава в
закона е глоба в размер от 1000 до 5 000 лева. При тези законови рамки, наказващият орган
е определил санкция в размер на 1500 лева, над минимума без ясни мотиви и без да става
ясно на какво основание санкцията е определена в посочения размер. Според настоящия
съдебен състав същият се явява несъответен на извършеното липсват данни и не се
констатират отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на
санкция над законоустановения минимум, който в случая се явява 1000 лева. Съдът намира,
че този размер се явява достатъчен за постигане на целите на наказанието и доколкото по
делото не са налице основания за налагането на по-висок размер, обжалваното НП следва да
бъде изменено в посочената насока.Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.
4
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски
за юрискосултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
намира, че жалбоподателят следва да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“
гр.София сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.2, вр. ал.2 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №7505/24.11.2021г., с което Началник отдел
„Контрол РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е
наложил на жалбоподателя Т. П. АЛ., с ЕГН: ********** от гр.Монтана,
жк.“Младост“,чл.21, вх.А, ет.1, ап.3, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.26, ал. 2, т. 1,
б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ КАТО
НАМАЛЯВА размера на „глобата“ на 1000 лева.
ОСЪЖДА Т. П. АЛ., с ЕГН: ********** от гр.Монтана, жк.“Младост“,чл.21, вх.А,
ет.1, ап.3 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес : гр.София,
бул.“Македония“ №3 сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник по реда Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5