Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……..
гр. С.,
…………07.2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДКСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIII-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета
година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА СТОИЧКОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДАНИЕЛА БОРИСОВА |
|
|
ТАНКА ЦОНЕВА |
при участието на
секретаря Е.Г. и в присъствието на прокурора Маргарита Немска, като разгледа докладваното
от съдия Стоичкова ВНАХД № 5398 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. с глава ХХІ от НПК.
С
решение от 31.10.2014 г. по НАХД № 11698/2011 г. Софийският районен съд, НО,
101 състав е признал обвиняемите Ц.О.С. и А.Г.Г.
за невинни в това на 07.11.2013 г. около 4,40 ч. в гр. С., ул. „П.“, пред № 20,
в съучастие като съизвършители, да са извършили
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като са изписали думите: „КОЙ? БКП–ПОЗОР! КОЙ!“ и са
боядисали с цветни спрейове паметник-скулптура, попадащ в обхвата на територия
с културно-историческо наследство, съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на Закона за
културното наследство, поради което и на чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 НПК ги е оправдал по повдигнатите им обвинения
за извършено в съучастие престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Срещу решението в законоустановения
срок е депозиран протест от прокурор при СРП. Развиват се съображения, че
повдигнатите обвинения са безспорно доказани от събраните доказателства, а
решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Позоваването на практика на ЕСПЧ било неприемливо. Протестът
е писмено допълнен, като по същество в допълнението не се излагат нови
аргументи в негова подкрепа. Иска се отмяна на постановеното оправдателно
решение и постановяване на ново, с което обвиняемите да бъдат признати за
виновни в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание на
29.01.2015 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е
преценил, че не е наложително провеждането на съдебно следствие и попълването
на делото с допълнителни доказателства.
Във въззивното
производство са представени писмени доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция
прокурорът от СГП не поддържа подадения протест, без да го оттегля. Моли да се
потвърди решението на СРС, тъй като СРП не била събрала и представила
достатъчно доказателства за виновността на обвиняемите. Следвало внимателно да
се прецени дали деянията са принципно съставомерни по
чл. 325 НК, тъй като макар и укоримо деянието не било
в достатъчна степен общественоопасно.
Защитникът на обв.А.Г. -адв. Б. посочва, че протестът е декларативен и бланкетен, поради което се явявал процесуално недопустим.
Присъединява се към тезата, че участието на обвиняемите в извършване на
престъплението не е доказано. Първоинстанционният съд
бил изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно анализиране на
доказателствата. Дори и да се приемело, че от обективна страна деянието е
извършено от двамата обвиняеми, то не било общественоопасно.
Не била установена собствеността на паметника. Касаело се за проява на
обществен протест и изпращане на послание по определен въпрос. Действие, насочено
срещу скулптура с неустановена собственост, според защитника, не било
престъпление. Проявата на обвиняемите не била незаконна, а морална. По тези
съображения адв. Б. пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Защитникът на обв. С. -адв. А. също моли да се потвърди решението на СРС. Счита
деянието за несъставомерно, недоказано и голословно.
Липсвали доказателства за съпричастност на обвиняемите с извършеното деяние.
Липсвал хулигански мотив за извършване на престъпление. Касаело се за
своеобразен протест. Мнението в обществото към подобни структури било
противоречиво. Съществувал закон, с който комунистическия режим е обявен за
престъпен. Същевременно, не било известно чия собственост е паметникът и от
кого е поставен там, където се намира.
Обв. Г. заявява пред съда, че поема отговорността за това
деяние, въпреки факта на недоказаността му от страна на прокуратурата. Били
задържани в близост до района на дата 07.11.2013 г., което било датата на
Великата октомврийска социалистическа революция. Две години след тази революция
в Съветския съюз се поставяло началото
на една срамна и мрачна страница. Имало достатъчно факти, че комунистическия
режим е срамен, престъпен и позорен. Обв. Г.
приветства позицията на СГП да не поддържа подадения протест и моли съда да
потвърди оправдателния съдебен акт на първата инстанция.
Обв. С. моли да бъде потвърден акта на първата инстанция,
с който е била оправдана, тъй като
деянието било проява на политически протест, за който обвиняемата поема пълна
отговорност.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно
решение, намира, че същото е неправилно, поради което подлежи на цялостна
отмяна.
Решението на районния съд е постановено при неправилно
установена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на
материалния закон. Въззивният съд, анализирайки собствено
събраните по делото доказателства, намира основания за съществена промяна в
установените факти, като възприема за установено от фактическа страна следното:
Обв. А.Г.Г., българин, български гражданин, е роден на *** ***, ЕГН **********,
неосъждан, със средно образование, директор на фондация, женен, с постоянен
адрес:***.
Обв. Ц.О.С., българка,
българска гражданка, е родена на *** ***, ЕГН **********, неосъждана, със
средно образование, управител на търговско дружество, занимава се с
предприемачество и с проектиране, неомъжена, с постоянен адрес:***.16.
На
07.11.2013 г., през нощта около 04,00 ч., двамата обвиняеми били заедно със
свидетелите Д.Д.С., Н.С.С.,
Ж.Н.З. и М.Р.Г..
Обвиняемите
Г. и С. носели у себе си цветни спрейове марка "Hardcore",
латексови ръкавици и маска за уста. С помощта на спрейовете обвиняемите Г. и С.
оцветили скулптурната композиция пред сградата на бул. "П." №**. В
основата на паметника написали думите: "КОЙ? БКП-ПОЗОР! КОЙ!".
Около 04:40
ч. полицейските служители от 3 РУП-СДВР А. А., С.Ц. и И. С. забелязали обв. Г. и С., заедно със свидетелите С., С., З. и Г., в близост до паметника, облечени в тъмни дрехи
с качулки и шапки, които, като видели полицаите, бързо се отправили към ул.
"*******". Свидетелите А. и С. ги последвали, но междувременно,
докато минавали покрай скулптурната композиция, усетили, че мирише на прясна
боя и забелязали надписите, както и че главите на фигурите в скулптурната
композиция са оцветени в червено.
Пред № **
на ул. "*******" полицаите настигнали шестимата и установили самоличността
им. Забелязали, че обв. С. имала на ръцете си
латексови ръкавици и държала в едната си ръка два цветни спрея (единият "Hardcore" 400 ml. "Magenta", а другият - "Hardcore"
400 ml. "Violeta Anonymous"), а обв. Г. носел
чанта, в която имало 4 спрея (марка "Hardcore"),
два чифта латексови ръкавици и бяла маска за уста. Двамата доброволно предали
носените от тях вещи. На въпроса какво правят и защо бягат, шестимата
отговорили, че се разхождат и отиват да пият кафе. След това всички били
отведени в 03 РУП-СДВР.
Впоследствие,
при извършен оглед на паметника, е отразено в протокол, че фигурите на
скулптурата са оцветени със син спрей, а главите - с червен. В непосредствена
близост била открита цилиндрична кутия от спрей. При огледа е изготвен
фотоалбум, приложен по делото, от който също се установява това състояние на
паметника.
Обв. С. и Г. доброволно
писмено се съгласили да бъдат освидетелствани и да им бъдат снети сравнителни
образци от ръцете. Свидетелите Д. С., Н. С., Ж. З. и М. Г. отказали да им бъдат
снети дактилоскопни отпечатъци и обтривки
от ръцете.
През същата
година имало и други въздействия с боя върху паметници, свързвани с
комунистическата идеология. За някои от случаите били образувани наказателни
производства, които са прекратени или приключили с оправдателни съдебни актове.
Автор на
боядисаната и надписана от двамата обвиняеми скулптурната композиция на ул. „П.“
№ 20 е проф. Л.Д., емигрирал в САЩ от
Сградата на
ул. „П.“ № 20 и скулптурната композиция попадат в урегулиран поземлен имот,
който е държавна собственост и се отдава под наем на политическата партия БСП.
Скулптурната композиция не притежава статут на единична недвижима културна
ценност. Намира се на територия със статут на групова недвижима културна
ценност - „Зона на стари пазарища“ в гр. С., и е неразделна част от нея.
В архива на
СБХ и в Националния документален архив на Националния институт за недвижимо
културно наследство не се съхранява документация за скулптурната композиция, тя
не е регистрирана в Националния исторически музей, не е част от колекцията на
Националния музей на българското изобразително изкуство и неговия филиал „Музей
на социалистическото изкуство“.
След
политическите промени през
На
27.03.2014 г. обв. Г. и обв.
С. са подали сигнал до кмета на Столична община с искане да извърши проверка на
статута на скулптурната композиция на ул. „П.“ № 20.
По делото
не са събирани доказателства за това колко е струвало почистването на паметника
и от кого са били платени тези средства.
От
заключението на дактилоскопната експертиза се
установява, че по изследваните спрейове, които са намерени в двамата обвиняеми,
няма годни за сравнително идентификационно изследване дактилоскопни
следи.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд установи след
собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани в
досъдебното и съдебното производство, които съдът преценява в процедурата по
глава XXVIII на основание чл. 378, ал. 2 НПК - свидетелските показания на св. А.
А. (л. 30), св. С.Ц. (л. 31), св. И. С. (л. 32); св. (т.2, л.24-29); св. (т.2,
л.30); и писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за
доброволно предаване от обв. Г. на чанта с 4 бр.
спрейове, 2 бр. латексови ръкавици, 1 маска за уста (л. 18); протокол за оглед
с приложен към него албум със снимки (л. 20); протокол за оглед с албум (л.
26); протоколи за освидетелстване на обв. Г. (л. 36)
и за вземане на образци за сравнително изследване (л. 40); протоколи за
освидетелстване и за вземане на сравнителни образци на обв.
С. (л. 42 и л. 43); протокол за доброволно предаване на 1 бр. диск със видео
запис от охранителната камера на Военно-окръжна прокуратура (л. 60); писмо от
Министерството на културата с изх. № 4-02-17/10.02.2014 г. относно статута на
скулптурата пред №20 на ул. "П." по Закона за културното наследство;
заключението по съдебно-техническата експертиза на видеозапис по протокол № 268
(л. 63); заключението по съдебно-химическата експертиза по протокол №
13/БТМ-462 (л.81); заключението на дактилоскопната
експертиза по протокол № 13/ДКТ-273 (л. 93); веществените доказателства,
приобщени в досъдебното производство; писмените доказателства, събрани в хода
на съдебното следствие - постановление на СРП от 25.10.2013 г. по пр.пр. №
30888/2013 г. на СРП; протокол и решение на СРС, 14 НО по н.а.х.д № 22631/2012
г.; писмо на СО с изх. № CO 94-А/29.05.
Въззивната инстанция възприема становището на първата инстанция,
че по естеството си обясненията на
двамата обвиняеми не представляват източник на информация за събитието, а са
израз на процесуална позиция, която представлява становище по обвинението.
Всеки един от тях поддържа тезата, че акцията по оцветяване на паметника е
политическо действие и че двамата са идейно съпричастни с нейното послание. Те
обаче са се възползвали пред първата инстанция от правото си да не отговарят на
въпроса дали са свързвани с физическите действия по полагане на надписите и
боядисването на скулптурите, поради което и обясненията им не могат да се ценят
като годен източник на преки доказателства за събитията, включени в предмета на
доказване по чл. 102 НПК.
Независимо от горното, въззивният съд, за
разлика от съда от първата инстанция, приема, че е налице солидна и еднопосочна
веригата от косвени доказателства,
събрани чрез показанията на полицейските служители, протоколите за оглед и
освидетелстване, веществените доказателства, както и чрез заключението на
съдебно-химическата експертиза, които правят единствено възможен изводът, че
именно обв. Г. и С. са взели участие в действията по
боядисване и надписване на паметника пред сградата на ул. „П.“ № 20. От
цитираните доказателства, доказателствени средства и способи за доказване се
установява, че двамата обвиняеми са били в близост до прясно оцветения паметник
през нощта, като са били облечени с тъмни дрехи и са носели качулки. Установено
е, освен това, че те са носели у себе си спрейове с боя, която съвпада с боята
по паметника и че са побегнали, когато са видели
приближаващите полицаи.
От
заключението на химическата експертиза, което настоящата инстанция кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че по
маратонките, дънките и суитчъра
на обв. С. и по маратонките, дънките
и суитчъра на обв. Г.,
както и по маската за уста, която е била у Г., са открити микроследи
от розова и лилава боя. На следващо място се установява, че е налице сходство
по морфологични признаци и химически състав между розовата боя от спрейовете,
боята по скулптурната композиция и микроследите по
дрехите и обувките на двамата обвиняеми и носената от обв.
Г. маска за предпазване на дихателните пътища, доброволно предадена от него.
От
показанията на разпитаните полицейски служители се установява поведението на
обвиняемите при появата на органите на реда, както и това, че паметникът е
миришел на прясна боя.
Настоящата
инстанция не споделя изводът на СРС, че така събраните косвени доказателства не
изграждат такава логическа верига, която да води до един единствен извод за
авторството на обвиняемите. Обстоятелството, че по обвиняемите са открити следи
от боя, като те са носели латексови ръкавици и предпазна маска, логично води до
извода, че те са взели участие в самото изпълнително деяние на извършеното
престъпление. Следи от спрейовете с боя са останали по дрехите и обувките,
както и по маската на обв. Г.. Част от използваните
спрейове са се намирали у обвиняемите при тяхното задържане от полицията и са
приобщени по делото като веществени доказателства.
Цялостното
поведение на обвиняемите – техния опит да избягат от местопрестъплението при
идването на полицейските служители, съпоставено с наличните по дрехите им следи
от боя, носенето на разположение на ръкавици и защитна маска, са обстоятелства
и доказателства, които изцяло удовлетворяват изискванията на процесуалния закон
за постановяване на осъдителен съдебен акт. Налице е такава съвкупност от
доказателства, която води настоящата инстанция до категоричен извод, че именно
двамата обвиняеми Г. и С. са извършили действията по боядисване и надписване на
скулптурната композиция.
Същевременно,
не са налице каквито и да било доказателства, които да правят вероятна
версията, анализирана от СРС – двамата обвиняеми само да са носели спрейовете,
а други лица да са боядисали паметника. Подобна версия СГС намира за
опровергана от факта, че тъкмо двамата обвиняеми са носели латексови ръкавици,
което сочи на извод за участие в изпълнителното деяние, а не само за носене на
спрейовете. За простото носене на спрейовете с боя ръкавици определено не са им
били нужни.
Невъзможността
да бъде констатирано и установено евентуалното съучастие на свидетелите Д. С., Н.
С., Ж. З. и М. Г. в боядисването на паметника не променя изводите на този съд
за доказаност на авторството на извършеното деяние в
лицето на двамата обвиняеми.
Приобщеният като веществено доказателство оптичен
диск, съдържащ видеофайлове - цифров презапис от оригиналните файлове, записани
върху твърдия диск на компютър на видеоохранителната
система на Военноокръжната прокуратура, не способства
в голяма степен за изясняване на обективната истина, тъй като от заключението
на СТЕ се установява, че камерата записва с горен ракурс, а на записното изображение с вкопирани
в кадъра данни за дата: 07/11/2013 и час: 4:22:23 се вижда един човек, облечен
с тъмни дрехи, да ходи по тротоара. Заключението е категорично, че не са
установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация, но тя не
позволява идентификация на лицето по изображенията, извлечени от видеозаписа,
тъй като резолюцията им, отдалечеността, гледната точка на камерата и нивото на
компресия водят до загуба на детайли в изображението и това не позволява да
бъдат извлечени достатъчен брой устойчиво различими частни, идентификационни
признаци. Видно от приложените по делото разпечатки на кадри, камерата няма
видимост към паметника.
Между събраните доказателства не
се констатират съществени противоречия, които да следва да бъдат обсъдени от
съда по реда на чл. 305, ал. 3 НПК. Спорен по делото от фактическа страна е
единствено въпросът за авторството на извършеното деяние, на който въпрос въззивният съд вече даде отговор в настоящото решение.
С оглед така приетата фактическа
обстановка въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, приема, че от обективна и субективна страна
обвиняемите Ц.С. и А.Г. са осъществили състава на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 07.11.2013 г.
около 04,40 ч. в гр. С., ул. „П.“, пред № 20, в съучастие помежду си като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като са
изписали думите: „КОЙ? БКП–ПОЗОР! КОЙ!“ и са боядисали с цветни спрейове
паметник-скулптура, попадащ в обхвата на територия с културно-историческо
наследство, съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на Закона за културното наследство.
Извършването
на престъплението и неговото авторство се установява по категоричен начин от
съвкупната оценка на събраните доказателства – извършения оглед на паметника,
при който е установено неговото боядисване и надписване; фактът на присъствието
на двамата обвиняеми в непосредствена близост до паметника; носенето от тях на
спрейове с боя, идентична с тази върху паметника, както и на маска и латексови
ръкавици; извършеното освидетелстване на двамата обвиняеми; заключението на
изготвената химическа експертиза и следите по изследваните от нея веществени
доказателства. От свидетелските показания на разпитаните полицейски служители
се установява, че около паметника е миришело на прясна боя, т.е. деянието е
било осъществено кратко време преди залавянето на обвиняемите от полицейските
служители. Така очертаната съвкупност от доказателства в случая е достатъчно убедителна
и напълно достатъчна, за да се приеме, че именно обв.
Г. и С. са автори на извършената хулиганска проява. Доводите на защитата за
недоказаност на авторството на извършеното престъпление въззивният
съд намира за неоснователни и несъответни на събраните по делото доказателства.
От
обективна страна престъплението е
осъществено чрез съвместните непристойни действия на двамата обвиняеми, довели
до грубо нарушаване на обществения ред. Засегнати са съществено приетите в
обществото норми на поведение и в този смисъл е проявено явно неуважение към
обществото и действащите в него правила и норми за поведение. Това обуславя
извод, че деянието на обв. С. и Г. е общественоопасно, поради което и престъпно.
Този съд не
споделя доводите, че процесното деяние не е общественоопасно. Независимо от доводите на защитата, съдът
приема, че изясняването на въпроса за собствеността на боядисания със спрей от обвиняемите
паметник не е от значение за преценката на това обстоятелство. Установено е по
делото, че се касае за паметник-скулптура, попадащ в обхвата на територия с
културно-историческо наследство със статут на групов паметник на недвижимото
културно наследство. Боядисването с боя на този паметник-скулптура при наличие
на хулигански мотив разкрива типичната обществена опасност, присъща за
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Съгласно
константната съдебна практика на ВС и ВКС, хулиганството може да бъде
осъществено чрез множество и различни действия, като от решаващо значение е
тези действия да са непристойни (хулигански) и да нарушават установения в
обществото ред. Няма спор, че последният не допуска произволното боядисване на
паметници, скулптури и други обекти, разположени на общодостъпни места. Ирелевантно е чия
собственост са тези обекти и какво символизират, тъй като в случая обвинението
не е за престъпление против собствеността, а за такова, насочено срещу
обществения ред. Извършването на процесната проява от
двамата обвиняеми е ясна демонстрация на техния стремеж да изразят и покажат,
че се чувстват необвързани от установените в обществото правила и норми за общественоприемливо поведение. Отклонението от това
поведение на свой ред е общественоопасно, тъй като
нарушава общественият ред и спокойствие, поради което и е обявено от
законодателя за наказуемо по чл. 325, ал.1 НК.
Законодателят
в чл. 325, ал.1 от НК не е посочил конкретно проявните
форми на хулиганско поведение, тъй като същите могат да бъдат обективирани в различни противообществени действия. Както
беше посочено по-горе, съгласно установената съдебна практика и задължителните
указания, дадени още с Постановление на № 2/1974 г. на Пленума на ВС по н.д. №
4/1974 г., хулиганските действия могат да приемат следните форми - да са
извършени на публични места (с уточнението, че публичността не е съставомерен признак на деянието); да са свързани с
посегателства върху личността; нанасяне на обиди или клевети; да са насочени
срещу морала; да са свързани с повреждане и и/или унищожаване на имущество и пр.
В настоящия
случай обвиняемите са осъществили хулигански действия на публично място, макар
и през тъмната част на денонощието. Обв. С. и Г., чрез поведението си, съзнателно са
демонстрирали явно незачитане на обществото и на принципите, върху които е
изградено нормалното му съществуване. Налице е грубо нарушаване на обществения
ред, доколкото С. и Г. със своето поведение са изразили своята явна
демонстрация на незачитане и неуважение спрямо недвижимото културно наследство,
което е част от общественозначимите и защитими обекти, независимо чия
собственост е и какво символизира. Дори и да се приеме, че действията на
двамата обвиняеми не са довели до повреждане на имущество, то поведението им
категорично е несъвместимо с морала. Удовлетворени са следователно критериите
на Постановление на № 2/1974 г. на Пленума на ВС за обективна съставомерност на установените действия на обв. Г. и обв. С..
От
обективна страна обв. С. и Г. са действали в съучастие като съизвършители,
доколкото по безспорен начин се установява, че и двамата заедно са взели
участие в самото изпълнително деяние на извършеното престъпление.
При извършване на престъплението
по чл. 325, ал. 1 НК от субективна страна обвиняемите С. и Г. са действали при форма на вината пряк умисъл, като
са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, искали са
проявата на неговите общественоопасни последици и пряко са целели
това. Подобен извод безспорно се налага от обективно проявеното поведение на
обвиняемите. Въззивният съд не споделя становището на
обвиняемите и тяхната защита, че в случая се касае за упражняване на правото на
изразяване на мнение, което несъмнено е гарантирано от Конституцията на РБ и
международните стандарти в областта на правата на човека. Следва да се има
предвид, че престъплението двамата обвиняеми са извършили в тъмната част на
денонощието, разчитайки на безлюдността на местопрестъплението. След извършване
на деянието си С. и Г.
са напуснали бързо местопрестъплението, опитвайки се да се укрият от органите
на реда, а не са останали на място, за да отстояват и защитават извършеното от
тях. Нещо повече, при спирането им от полицейските служители са дали
неправдоподобно обяснение, че отиват да пият кафе. Тоест, опитали са се да се
дистанцират от извършеното и да прикрият
участието си в него. Всичко това сочи на извод, че действията на обвиняемите
далеч не са били израз и проява на личната им позиция. Ако това твърдение беше
вярно, действията на обвиняемите нямаше да бъдат прикрити и тайни. Типично,
когато даден гражданин упражнява правото си на изразяване на мнение, той прави
това по достатъчно явен и открит начин, за да може останалите членове на
обществото да възприемат действията му като позиция по определен въпрос.
Начинът на извършване на престъплението в процесния случай
обаче - прикрито, тайно, конспиративно и през нощта, определено сочи на
наличието на хулигански мотив – намерение да се скандализира обществото и да се
демонстрира необвързаност от установения в него ред, а не стремеж да бъде
изразено мнение по определен въпрос, което би било една достойна за уважение
постъпка, защитима от правото. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че
в случая обвиняемите С. и Г. са направили всичко възможно да прикрият
авторството на извършеното от тях престъпление. Това категорично изключва
възможността да са искали чрез него да изразят личната си позиция по определен
въпрос. Именно в това се изразява и разликата между процесния
случай и останалите посочени и цитирани от защитата подобни прояви, за които са
били водени наказателни производства, приключили без постановяване на
осъдителен съдебен акт.
В обобщение
- цялостното поведение на обвиняемите и начинът на извършване на хулиганските
действия, проследени в тяхната логическа последователност, показват, че те са
съзнавали, че по този начин демонстрират явното си неуважение към обществото,
чувството им на необвързаност за спазването на общоприетите норми на поведение.
В поведението на всеки един обвиняем е налице и хулиганския мотив, като
задължителен елемент от субективната страна на престъплението хулиганство,
който се изразява в стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение
към обществото и да противопостави себе си на общоприетите правила на
поведение.
Ирелевантно в случая се
явява какво е мнението на определени граждани към скулптури, подобни на процесната. Настоящата съдебна инстанция не следва и не
може да навлиза в разглеждането и обсъждането на политическата страна на
извършеното деяние, доколкото съдът при постановяване на своите актове се
ръководи единствено от закона, а не от политическите настроения на различните
части от обществото. Без значение за съда в случая е какво символизира и
олицетворява паметника, който са боядисали и надписали двамата обвиняеми.
Решаващо е, че се касае за паметник-скулптура, попадащ в обхвата на територия с
културно-историческо наследство. При отговора на въпроса има ли извършено
престъпление или не съдът се ръководи от обективната съставомерност
на деянието, а не от субективното отношение на обществеността към него. Ето
защо, възраженията на защитата, свързани със съществувалия в страната
комунистически режим, обявен за престъпен със закон от Народното събрание, не
могат да бъдат споделени. Както правилно е посочил и първоинстанционния
съд в тази насока, недопустимо е предметът на обвинението за това дали е
извършено престъпление да бъде подменян с оценка за художествената, културната
и историческа стойност на паметника, който е станал обект на посегателство, или
за комунистическите паметници въобще.
По тези съображения СГС приема,
че деянието е извършено от двамата обвиняеми умишлено и с типичния за този вид
престъпление хулигански мотив. Тоест, процесното
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК е съставомерно и от
субективна страна.
Цитираната от СРС и защитата на обвиняемите
съдебна практика на ЕСПЧ е неприложима в случая. Разгледаните от ЕСПЧ случаи
разкриват съществени отлики с настоящия. Вярно е, че чл. 10, § 1 от ЕКЗПЧОС
гарантира на гражданите право да отстояват своето мнение. Предполага се обаче
че това „отстояване“ трябва да бъде явно и неприкрито, а не както е в случая –
тайно, конспиративно. Отстояването на една позиция следва да става честно и
открито, а не с бягство при вида на органите на реда, както са постъпили в
случая двамата обвиняеми. Същевременно, чл. 10, § 2 от ЕКЗПЧОС са предвидени и
ограниченията, които са приложими към правото на свободно изразяване на мнение.
То не може да бъде упражнявано в противоречие с правилата на морала и
обществените порядки. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ
упражняването на това право не може да има за резултат извършването на
престъпление, какъвто е настоящия случай. В тази връзка въззивният съд намира за уместно да заяви принципната си
позиция, че правото на свободно изразяване, гарантирано на всеки български
гражданин от чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и от
чл. 10 ЕКЗПЧОС, не следва да се тълкува и използва превратно, включително и с
оправданието, че се търси защита на по-висш
индивидуален или обществен интерес. Гражданите
имат право на политически протести, но не и когато с тях се осъществяват
предвидени в НК състави на престъпления.
За извършеното от обвиняемите Ц.С.
и А.Г. чл. 325, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода под три
години. Двамата обвиняеми са неосъждани и не са освобождавани от наказателна
отговорност. С деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. С оглед на това, налице са всички предпоставки по чл. 78а,
ал. 1 от НК за освобождаването на обвиняемите Ц.С. и А.Г. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. С оглед на това,
че обществената опасност на извършеното деяние, а и на самите дейци, не е
висока, съдът намира за справедливо определяне на административно наказание
около минималния предвиден в закона размер, а именно – по 1500 лева за всеки
един от обвиняемите Ц.С. и А.Г..
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, обвиняемите
следва да бъдат осъдени да заплатят поравно сторените в хода на досъдебното
производство разноски - в размер на по 452,57
лв. за всеки от тях.
В заключение следва да се посочи, че въззивната
инстанция не споделя съображенията на адв. Б. за
процесуална недопустимост на подадения въззивен
протест. Протестът е в достатъчна степен мотивиран, като прокурорът е развил
своята теза за неправилност на първоинстанционното
решение по начин, позволяващ на обвиняемите да организират защитата си пред въззивния съд. В този смисъл протестът беше преценен като
процесуално допустим и беше разгледан по същество от настоящата инстанция, при
което бе намерен и за основателен, с изложените по-горе съображения.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 378, ал.
4, т. 1 от НПК‚ СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 31.10.2014 г. по НАХД № 11698/2011 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемия А.Г.Г., българин, български гражданин, е роден на *** ***,
ЕГН **********, неосъждан, със средно образование, директор на фондация, женен,
с постоянен адрес:***, за ВИНОВЕН в
това, че на 07.11.2013 г., около 4,40 ч., в гр. С., ул. „П.“, пред №**, в
съучастие като съизвършител с Ц.О.С., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като са изписали думите: „КОЙ? БКП-ПОЗОР! КОЙ!“ и са
боядисали с цветни спрейове паметник-скулптура, попадащ в обхвата на територия
с културно-историческо наследство, съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на Закона за
културното наследство – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/
ЛЕВА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, обв. А.Г.Г. да заплати в полза на държавата и
по сметка на Министерство на вътрешните работи сторените на досъдебното
производство разноски за експертизи в размер на 452,57 лв.
ПРИЗНАВА обвиняемата Ц.О.С.,
българка, българска гражданка, е родена на *** ***, ЕГН **********, неосъждана,
със средно образование, управител на търговско дружество, занимава се с
предприемачество и с проектиране, неомъжена, с постоянен адрес:***, за ВИНОВНА в това, че на 07.11.2013 г.,
около 4,40 ч., в гр. С., ул. „П.“, пред №**, в съучастие като съизвършител с А.Г.Г., е
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като са изписали думите: „КОЙ? БКП-ПОЗОР! КОЙ!“ и са
боядисали с цветни спрейове паметник-скулптура, попадащ в обхвата на територия
с културно-историческо наследство, съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на Закона за
културното наследство – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/
ЛЕВА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, обв. Ц.О.С. да заплати в полза на държавата и по сметка на Министерство
на вътрешните работи сторените на досъдебното производство разноски за
експертизи в размер на 452,57 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.