№ 375
гр. Велико Търново , 04.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:ПЕТЯ СТОЯНОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500311 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от КР. АНГ. Й. чрез процесуалния му представител
адв. В. Д. против Определение от 677/ 08.07.2021 г. по Гр. дело № 505/ 2021 г. по описа
на ВТОС, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от заплащането на
държавна такса и разноски, дължими за производство по подадената от него искова
молба с правно основание чл.432 ал.1 КЗ. Счита за необоснован извода на съда, че
приложените към молбата му доказателства и депозираната декларация за
имущественото му и семейно състояние са неубедителни, за да се приеме, че не
разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото такса и
разноски. Съдът, от една страна, не анализирал представените доказателства, които
установявали, че е безработен, че съжителката му е безработна и че двамата отглеждат
малолетно дете, а от друга – не изискал от него допълнителни доказателства в
подкрепа на сочените факти. Счита, че са налице основанията за освобождаването му
от такси и разноски и моли обжалваното определение да бъде отменено. Прилага към
жалбата си допълнителни доказателства.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и доказателствата по делото,
намира следното:
Жалбоподателят е предявил пред ВТОС иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ с
цена на иска за неимуществени вреди 50 000 лв. и цена на иска за имуществени вреди –
584.87 лв. В обстоятелствената част на иска си е изложил, че застрахователят на
деликвента му е изплатил съответно през м.04. и м.05.2021 г. застрахователни
обезщетения в размер на 2500 лв. за причинените му неимуществени вреди и 1915.13
1
лв. – за причинените му имуществени вреди. С исковата си молба е заявил искане за
освобождаването му от държавна такса и разноски за производството, като е приложил
декларация, че не работи и не реализира никакви доходи, че не притежава недвижими
имоти и има МПС с първоначална регистрация 1999 г. Представил е удостоверение, че
живее на фактически семейни начала с М. О., от която има малолетен син на 2 г. и че
през последните две години тя е получавала социални помощи за отглеждане на
деца. В обжалваното определение окръжният съд е приел, че декларацията не
обосновава несъмнен извод, че молителят не разполага със средства да заплати
държавна такса по подадената искова молба, защото към нея не са приложени
документи, удостоверяващи доходите на лицето и трудовата му заетост,
имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние.
Това е аргументирало отказа му да уважи направеното искане.
Съдът в настоящия му състав намира частната жалба за основателна.
Подписаната от жалбоподателя декларация за имущественото му и семейно
състояние е подкрепена с представените удостоверения от НАП – че няма
регистрирани трудови договори за периода от 2011 г. до 2021 г., НОИ – че от 2010 г. до
2021 г. не е получавал парични обезщетения и помощи, Бюро по труда – В. Търново –
че трайно има регистрация на безработен и АСП – ДСП Елена – че дължи издръжка на
малолетно дете, като съжителката му получава социални помощи за отглеждането му.
Част от тези доказателства са приложени едва с частната жалба, но
първоинстанционният съд, ако е считал, че следва да бъдат представени допълнителни
доказателства, е следвало да задължи молителя да ги ангажира, като за него е налице и
служебна възможност да изиска справки за проверка на декларираните обстоятелства –
от АВ – Имотен регистър, МВР Сектор „Пътна полиция“ и от НАП за регистрирани
трудови договори. Доказателствата налагат извод, че молителят не е в състояние да
заплати дължимите за производството държавна такса, която по иска за
неимуществени вреди е в значителен размер – възлиза на 2000 лв., и предстоящите
разноски за експертизи и други доказателствени искания. Този извод не се променя
при съобразяване на притежаваните от молителя налични парични средства, за каквито
съдът приема полученото от него непосредствено преди завеждане на иска
обезщетение, тъй като размерът им не е висок с оглед липсата на каквито и да било
други доходи и източници на средства за собствената му и на малолетното му дете
издръжка. Вярно е, че молителят е трудоспособно лице, доколкото не излага твърдения
за обратното, но съгласно установената съдебна практика, преценката за наличието на
предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса не може да се
базира на хипотетичната възможност лицето да придобие средства било с труда си,
било от имуществото си за в бъдеще, а само на притежаването на средства,
позволяващи лицето да заплати дължимите суми към момента на подаване на молбата
2
за освобождаване. В този смисъл са Определение № 303/15.05.2013 г. на ВКС, ІV г.о.
по ЧГр. д. № 3051/2013 г., Определение № 342/09.05.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по ЧГр. д.
№ 1591/2014 г., Определение № 686/ 12.12.2014 г. на ВКС, І г.о. по ЧГр. д. № 7091/
2014 г. и др.
По изложените съображения обжалваното определение на ВТОС следва да бъде
отменено, като искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на
държавна такса и разноски за производството по Гр. дело № 505/ 2021 г. следва да бъде
уважено. Делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 677/ 08.07.2021 г. по Гр. дело № 505/ 2021 г. по описа
на ВТОС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК КР. АНГ. Й. с ЕГН **********,
от задължението за заплащане на държавна такса и разноски за производството по Гр.
дело № 505/ 2021 г. по описа на ВТОС.
ВРЪЩА делото на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия
по Гр. дело № 505/ 2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3