Р Е Ш Е Н И Е №129
гр. Габрово, 28.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на девети октомври ................. през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ..ЕЛКА СТАНЧЕВА...............
и в присъствието на прокурора .....НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА.......... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №108 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №63/04.07.2019г.
по НАХД№215/2019г. Севлиевски районен съд е отменил НП №07- 006/31.05.2019г. на
Началник отдел РК „Централен Дунав“ към ГД “РК” ИАРА гр. Бургас като неправилно
и незаконосъобразно.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от
процесуален представител на ИАРА гр. Бургас. В жалбата се излага че то било
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В мотивите към Решението си съдът неправилно бил приел,
че не са спазени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Нарушението било доказано, като в тази насока били и приетите писмени
и гласни доказателства. Налице била забрана за риболов, като процесната дата на
осъществяване на деянието било през този период.
Според жалбоподателя съдът неоснователно бил приел, че
при издаване на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, без да
уточнява кои правни разпоредби са нарушени.
Излагат се доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на обжалваното Решение на СРС като
неправилно и да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.
За жалбоподателя, редовно призован се явява надлежно
упълномощен по делото процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита
обжалваното Решение за неправилно, поради което да бъде отменено, като бъде
потвърдено процесното НП.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата тъй като Решението на РС Севлиево било правилно.
А.Г.К., редовно призован не се явява, като се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адвокат, който
заявява че правилно РС Севлиево в Решението си е приел, че е налице допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на административно наказателното
производство, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде оставено в
сила.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата за основателна.
Неправилно и необосновано състава на СРС е преценил
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и е стигнал до крайния извод, че са налице основания за отмяна на
процесното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно наказателното производство, както и че са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
На А.Г.К. *** е съставен АУАН и въз основа на него е
постановено НП №07- 006/31.05.2019г. за това, че на 26.04.2019г. в 18.10 часа
на р. *******- на бента под РУ Полиция гр. Севлиево
в период на забрана за риболов свързана с размножителния период на рибата, въз
основа на Заповед на Министъра на земеделието и храните №РД09-376/12.04.2019г.
е извършил любителски риболов във водоем намиращ се до 500м. надморска височина
с 1 брой въдица поставена в работно положение, заметната във водата под негов
контрол към момента на проверката, при което е уловил и задържал 4 /четири/
броя риба от вида „скобар“ с общо тегло 1 100кг, с което е осъществил състава
на нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА поради което и на осн. чл. 70, ал. 1 от
ЗРА му е наложено наказание глоба.
По делото пред първоинстанционния съд са допуснати и
изслушани двама свидетели- св. Л. и св. В., като съдът е кредитирал с доверие показанията тези свидетели. Свидетелите
потвърждават изложените в АУАН и НП констатации. Безспорно е, че към момента на
извършеното проверка на описаното място е действала Заповед №РД09-
376/12.04.2019г. на Министър на земеделието и храните, с която риболовът е бил
забранен на конкретно упоменати рибностопански обекти или зони в тях, измежду
които и мястото /участъка от р. ********/, на което е
осъществявал любителски риболов А.К..
Предвид изложеното по-. горе и като прецени събраните по
делото и административната преписка писмени и гласни доказателства съдът
намира, че не е налице посоченото в Решението на РС Севлиево съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не е конкретизирана нарушената
забранителна разпоредба, като според съда административно наказващия орган е
следвало описвайки извършеното нарушение да посочи кои точно забрани е нарушил А.К.,
тъй като материята, уреждаща този вид обществени отношения съдържа множество
препратки към други забранителни текстове. В случая безспорно се установява
извършването на любителски риболов от А.К. на цитирания водоизточник- участък
от р. **********. По това време по отношение на този
водоем е действала забрана за риболов въз основа на Заповед на Министъра на
земеделието и храните №РД09-376/12.04.2019г., свързана с размножителния период
на рибата, поставена с цитираната Заповед. Следователно нарушавайки тази
Заповед, осъществявайки риболов на посоченото място К. е осъществил състава на
нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Доказва се по безспорен начин осъществен
състав на административно нарушение, като при това не е налице цитираното
процесуално нарушение от състава на РС Севлиево, а именно некоректно описание
на нарушените разпоредби и непълна и неясна фактическа обстановка.
Неправилно първоинстанционния съд е приел и изложил в
мотивите си, че са допуснати нарушения от представителите на ИАРА при съставяне
на обжалваните АУАН и НП на А.К., които са съществени и нарушават правото му на
защита, като същевременно са основание за отмяна на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА
Министърът на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и
водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на
популациите от риба и други водни организми.
Безспорно
установено е, че към момента на осъществяване на деянието от К. е действала
забрана за улов на риба, постановена със Заповед №РД09- 376/12.04.2019г. на
Министър на земеделието и храните, като с действията си санкционирания А.К. е
осъществил риболов по смисъла на т. 26 и т. 27 от §1 от ДР на ЗРА.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства осъществяването на противоправното деяние се
доказва по безспорен и несъмнен начин. При проверка от служителите на ИАРА,
които са се легитимирали и представили Заповед, указваща забраната за риболов.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение
на конкретния казус. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК приложим според
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. В чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на
понятието "маловажен
случай" - този,
при който извършеното престъпление /в случая административно нарушение/ с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая деянието, обявено
от чл. 70, ал. 1 от ЗРА за наказуемо, е риболов по време на действие за забрана
за осъществяване на такъв. Деянието не е резултатно за да имат значение липсата
или незначителността на вредните последици. В случая няма никакво значение дали
проверявания и имал улов или не. А.К. е санкциониран за улов на риба през
забранения период на място, където е била в сила забранителната Заповед №РД09-
376/12.04.2019г. на Министър на земеделието и храните. В случая законодателят е
предвидил широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за
индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация би могло да се
вземат предвид действията на проверявания, това дали нарушението е за първи път
и др. При положение, че се твърди че са налице предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай, то какво би го отличило от други подобни за
да се прецени дали и при тях е възможно приложение на тази законова разпоредба.
Както е посочено по- горе преценката на административния орган, а впоследствие
и на съда е доколко при положение, че е констатирано подобно нарушение размера
на наложената санкция съответства на степента на обществена опасност на
деянието и извършителя, както и на други обстоятелства които имат характера на
смекчаващи вината такива, но не и изключващи я напълно.
Следва да се има предвид и
целите поставени от законодателя с оглед постигане на т.нар. “генерална
превенция”. Задължително е съдействието на
контролните органи, извършващи проверки по ЗРА. Спазването на тази норма
гарантира обществения порядък. Изводи, че не е налице улов, както и че няма
констатирани други подобни нарушения, както и изложените доводи за тежко
материално и здравословно състояние на санкционирания и поради това такова
нарушение не следва да бъде санкционирано, в никакъв случай не води до
дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да спазва разпоредбите
на ЗРА. Напротив подобен извод и подобна практика би довела да масово
неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта, която
законодателя си е поставил при уреждането на подобен род обществени отношения.
Що се отнася до преценката за приложение на чл.
28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за
всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за
приложение на чл. 28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при
наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици. От
изложеното не следва извода, че във всеки административно наказателен акт
административния орган задължително трябва да се произнесе дали са налице
основанията на чл. 28 от ЗАНН или не. След като не са налице основанията на за
приложение на тази законова разпоредба, то с акта се налага наказание за констатираното
нарушение. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
По изложените по- горе
съображения настоящият съдебен състав не споделя изложеното от районния съд
относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на санкционирания и водещи до отмяна на обжалваното НП.
Предвид изложеното по- горе, при
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият
съдебен състав счита, че Решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и в
крайна сметка е постановил неправилен извод като е приел, че в случая е налице
основание за отмяна на оспореното НП. Доводите на процесуалния представител на
ИАРА Бургас са основателни. В тежест на наказващия орган е да докаже, че е
извършено нарушение, както и кой е осъществил състава му, като това следва да
се потвърди по безспорен и несъмнен начин. В случая се установява по безспорен
и несъмнен начин осъществяването на състав на нарушение, поради което АУАН е
съставен правилно, а постановеното въз основа на него НП се явява правилно и
законосъобразно. Правилно е определен размера на наложената санкция, като НП в
тази му част не може да бъде изменено тъй като наложената санкция е в минимален
размер.
По отношение на
отнетите на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗРА вещи и риба:
Съгласно посоченото по-
горе разпоредба на ЗРА в случаите по
чл.
56, 62, 64, 65, чл.
66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и
другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.
С процесното НП са
отнети в полза на Държавата 4 броя риба от вида „скобар“ с общо тегло 1,100кг.,
като в тази част обжалваното НП също кореспондира с ЗРА.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на
ГАС намира, че Решението на РС Севлиево като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено, а обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №63 от 04.07.2019г. по НАХД№215 по описа на
Севлиевски районен съд за 2019г като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, ВМЕСТО
КОЕТО
ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №07-
006/31.05.2019г. на Началник отдел РК при ГД“Рибарство и контрол” Централен
Дунав към ГД РК ИАРА, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: