РЕШЕНИЕ№260004
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на седми декември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 9671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 260908/22.03.2021 г., постановено по гр. д. №
9671/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:
сграда с идентификатор **, находяща се в гр. **, П.К. **, ул. **, ведно със
сграда на допълващо застрояване с идентификатор **, със застроена площ от 19
кв.м, брой етажи: един, предназначение: складова база, склад, сграда с
идентификатор **, находяща се в гр. **, П.К. **, ул. **, застроена площ: 21
кв.м., брой етажи: един, предназначение: хангар, депо гараж; сграда с
идентификатор **, находяща се в гр. **, П.К. **, ул. **, застроена площ: 11
кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, ведно с
прилежащата ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в
гр. **, П.К. **, ул. **, между С.М.Ч. и С.К.Ч. в режим на съпружеска
имуществена общност при квоти в съсобствеността от 55/56 ид. части, и А.Х.Ч. и Е.И.Ч.
в режим на съпружеска имуществена общност при квота в съсобствеността от 1/56
ид. част.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните имоти,
страните не са навели възлагателни претенции.
В проведеното първо открито съдебно заседание във втора фаза на делбеното
производство на 18.10.2021 г., с протоколно определение е приета на основание
чл. 346 ГПК претенцията А. и Е. Ч. срещу С. и С. Ч. за заплащане на обезщетение
в размер на 313 евро за лишаване от ползване на притежаваната от ответниците 1/56
ид. част от собствеността на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти за
периода 15.12.2011 г. – 10.06.2019 г.
Районен съд Пловдив, VI гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
По делото е приета СТЕ от в.л. В.Р. /л.268 – л. 277/, съобразно което пазарната
оценка на допуснатите до съдебна делба недвижим имоти възлиза на сумата в
размер на 99 035 лева, от които: стойността на сграда с идентификатор **,
ведно с прилежащата към нея сграда с идентификатор ** – на сумата в размер на
61 800 лева, на сграда с идентификатор ** – на сумата в размер на 895 лева, на
сграда с идентификатор ** – 20 500 лева, и на ½ ид. част от
поземлен имот с идентификатор ** – на 15 840 лева. Съобразно заключението
по допуснатата експертиза, сграда с идентификатор ** представлява жилищна
сграда - еднофамилна. Прилежаща към нея се явява сграда с идентификатор **,
представляваща сграда на допълващо застрояване. От заключението на вещото лице
и след проведения разпит в открито съдебно заседание, се установява допуснатата
до съдебна делба жилищна сграда с идентификатор ** е неподеляема. Установява се
и че сграда с идентификатор ** съставлява гараж. Въз основа на заключението на
вещото лице се установява, че сграда с идентификатор ** е жилищна, но от
разпита на вещото лице се установява, че същата е допълващо застрояване към
сградата на основно застрояване - тази с идентификатор **.
След направено оспорване от страна на ответниците и с оглед проверка
констатациите на вещото лице, бе допусната и приета повторна СТЕ, изготвена от **
А.З. /л.335 – 343/. Съобразно заключението на вещото лице, пазарната стойност
на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти възлиза на сумата в размер на
75 560 лева. Досежно основният спорен въпрос в производство, а именно
подлеяемостта на сграда с идентификатор **, вещото лице посочва, че същата е
неподеляема, доколкото първият етаж от същата не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект на правото на собственост. Посоченото се извежда от
обстоятелството, че средната с. височина на приземния етаж е 2,24 м., а
нормативното изискване, обективирано в чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003
г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони предвижда минимална с. височина за жилище 2,34 м. и то в
хипотеза на преустройство и реконструкция на съществуващи сгради. Вещото лице е
дало и заключение досежно размера на претендираното обезщетение за лишаване от
ползване на 1/56 ид. част от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти за
периода за периода 15.12.2011 г. – 10.06.2019 г., а именно: сумата в размер на
503,22 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, доколкото намира, че същите се
явяват компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани. В
тази насока както първоначалното заключение по допуснатата СТЕ, така и
повторното такова са категорични, че допуснатата до съдебна делба жилищна сграда
е неподеляема. В тази насока съдът намира, че няма основание да се съмнява в
заключението и на двете вещи лица, като същите се явяват специалисти както в
областта на строителството, така и на архитектурата. С оглед изложеното напълно
се възприема изводът на вещите лица, че имотът се явява неподеляем. Разминаване
между двете заключения се констатира досежно пазарната оценка на допуснатите до
съдебна делба недвижими имоти. Настоящият съдебен състав кредитира в тази част
заключението по първоначалната СТЕ, доколкото пазарната оценка е определена за
всеки един от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти поотделно. В
повторната СТЕ прави впечатление, че вещото лице е определило пазарната оценка
на кв.м. на всички допуснати до съдебна делба недвижими имоти общо, като е
оценило същите на кв.м., след което сумата е разделена на две, без да се
отчитат различните видове застрояване и без да се отчита, че до делба е
допусната само 1/2 ид. част от поземления имот, но сградите в цялост. С оглед
изложеното, за достоверна, съдът приема оценката по първоначално изготвеното
заключение.
По делото е разпитан свидетелят К. П. К. Същият си спомня, че познава
ответника А.Ч. от деца и знае, че притежава 1/56 ид. част от право на
собственост в имот, находящ се в гр. **, кв. **. Ответникът му споделил, че
имотът се ползва от неговия ** – С., а преди това там живяла неговата **.
Свидетелят знаел от ответника, че последният искал или да влезе във владение на
имота, или ** му да му заплаща обезщетение, но последният отказал. В тази
връзка ответникът Ч. отправил и нотариална покана.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите не са пряк
доказателствен източник на информация. В проведения разпит, свидетелят
многократно заяви, че всички факти и обстоятелства, за които свидетелства, са
му споделени от отчетника Ч.. По този начин същият не възпроизвежда факти,
станали му лично известни, а такива, споделени му от ответника. По своето
естество, събраните гласни доказателства предствалвяват производен
доказателствен източник, възпроизвеждащ твърдения на едната от двете страни в
производство. Предвид изложеното и същите не се кредитират от настоящия съдебен
състав.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за извършване на
делба:
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.) – тези разпоредби са
идентични по предметно съдържание с правните норми, уредени в чл. 348 ГПК,
респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, съответстващ на чл. 292 ГПК (отм.), само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни
дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот –
арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
При определяне способа за извършване на съдебна делба, съдът взе предвид и
постановките на Тълкувателно решение № 2/11.04.2022 г., постановено по т. д. №
2/2021 г. на ОСГК на ВКС, съобразно което: “За да се извърши делба по реда на
чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснати до делба имоти да са еднакви по вид и
предназначение /еднородни/.” В мотивите на посоченото тълкувателно решение се
прие, че както в ЗН, така и в ГПК, няма изискване при извършване на
разпределение по реда на чл. 353 ГПК, дяловете на отделните съделители да се
формират от еднородни имоти /в който смисъл бе налице практика в противоположната
насока, противоречията с която се отстраниха именно с посочените задължителни
за съдилищата указания/. За извършване на разпределение, необходимо е
единствено обособените реални дялове да бъдат съобразени с правата на
съделителите, за да се избегне парично уравняване на дяловете на съделителите
на значителна стойност, но не и изискване за еднородност на имотите за
разпределение. В решението се изтъква и основният принцип в делбеното
производство, а именно извършването на делбата по начин, че всеки съделител да
получи реален дял /арг. чл. 69, ал.2 ЗН/. А изискването за еднородност на
имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез
разпределение на дял в натура и до изнасяне делбените имоти на публична продан.
Последното обаче е способ, предвиден като изключение, който не следва да бъде
прилаган при наличие на достатъчно имоти, така че всеки от съделителите да
получи дял в натура.
С оглед изложените принципни постановки, настоящият съдебен състав намира,
че следва обсъдена възможността да се извърши разпределение на двата обособени
имота като самостоятелни обекти на правото на собственост съобразно нормата на
чл. 353 ГПК. Предпоставките за извършване на делба по този способ са две: 1) от
допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове, за да може
всеки съделител да получи реален дял, и 2) извършването на делба чрез жребий да
е невъзможно или много неудобно.
По отношение на първата предпоставка, съдът намира, че в настоящия случай
са налице два самостоятелни обекта на правото на собственост, които да бъдат
обособени в два дяла. Това на първо място се явява жилищната сграда с
идентификатор **, ведно с прилежащата към нея сграда с идентификатор **. Към
посочения дял обаче следва да бъдат приобщена и сградата на допълващо
застрояване - тези с идентификатори **, доколкото сградата на допълващо
застрояване, която е спомагателна и е предназначена да обслужва сградата на
основно застрояване, следва собствеността на главната вещ. Доколкото същата не
съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, същата следва да бъде
поставена в дял с главната вещ, а именно: на сграда с идентификатор **.
Вторият дял, който може да бъде обособен в настоящия случай, според съда,
се образува единствено от сграда с идентификатор **, с предназначение гараж.
Несъмнено същият представлява самостоятелен обект на правото на собственост
съобразно т. 4 от Приложение № 4 към чл. 16, ал.3 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, вр. пар. 1, т. 1б от ДР на ЗКИР.
Досежно дворното място, настоящият съдебен състав намира, че същото
представлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС към главната вещ и това се
явява именно жилищната сграда с идентификатор **. Посоченото се извежда въз
основа на обстоятелството, че същото представлява обща част по смисъла на чл.
38, ал.3 ЗС с оглед неговото предназначение - да обслужва сградите, построени
върху него. Именно като принадлежност същото е допуснато и до съдебна делба,
доколкото в принципен план делба на общи части е недопустима. Според настоящия
съдебен състав при обособяването на двата дяла, дворното място ще обслужва
изградена в него жилищна сграда, доколкото гаражът има изход от към улица и за
неговото ползване не е необходимо притежание на правото на собственост върху
земята. Не стои така въпросът досежно правото на собственост на сградата,
доколкото за достигане до нея, а и до обслужващите я помещение, се преминава
именно върху дворното място. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на
основание чл. 98 ЗС, 1/2 ид. част от поземления имот е принадлежащ към
жилищната сграда с идентификатор **.
С оглед обособяването на две групи имоти, за извършване на разпределение
следва да бъдат обособени и две групи съделители. Така делбата е допусната
между С. и С. Ч., като притежаваната от собственост е в режим на съпружеска
имуществена общност, и А. и Е. Ч., като притежаваната от тях собственост е в
режим на съпружеска имуществена общност. С оглед обстоятелството, че е налице
съпружеска имуществена общност между двете групи съделители, при липсата на
противопоставяне от страна на същите да получат общ дял и с оглед съблюдаване
на принципа за получаване на дял в натура, то съдът намира, че следва да се
обособят две групи съделители - една от ищците и една от ответниците.
Критериите за извършване на разпределението на имотите по чл. 353 ГПК са
тяхната стойност, квотите в съсобствеността, предназначението на имотите и
извършените от съделитевс подобрения в имотите.
В настоящия случай, квотата в съсобствеността, притежавана от ищците е в
размер на 55/56 ид. части, а на ответниците - 1/56 ид. част. Стойността на
допуснатите до съдебна делба недвижими имоти по определените дялове са както
следва: единият дял, включващ жилищната сграда с идентификатор **, ведно с
прилежащата към нея сграда с идентификатор **, сграда с идентификатор ** и 1/2
ид. част от поземлен имот с идентификатор ** възлиза на сумата в размер на 78
535 лева, а другият дял, включващ сграда с идентификатор ** възлиза на сумата в
размер на 20 500 лева.
С оглед така заложените критерии, следва да се приеме, че по-скъпят дял -
този на обща стойност 78 535 лева, следва да бъде поставен на съделителите,
притежаващи по-голямата квота от съсобствеността, а именно ищците - С. и С. Ч.,
респ. делът с по-малка стойност в размер на 20 500 лева, следва да бъде
поставен в собственост на съделителите, притежаващи по-малка квота в
съсобствеността, а именно: А. и Е. Ч.
С оглед обстоятелството, че стойността на дяла на С. и С. Ч. от
съсобствеността, съответстващ на квотата от 55/56 ид. части възлиза на сумата в
размер на 97 266,52 лева, а този на А. и Е. Ч. съответстващ на квотата по 1/56
ид. част възлиза на сумата в размер на 1768,48 лева, при разпределяне на
дяловете следва ответниците да заплатят на ищците сумата в размер на 18 731,52
лева, за уравняване на дяловете в съсобствеността.
По претенцията по сметки на ответниците с правно основание чл. 32, ал.1 ЗС:
В проведеното първо открито съдебно заседание във втора фаза на делбеното
производство на 18.10.2021 г., с протоколно определение е приета на основание
чл. 346 ГПК претенцията А. и Е. Ч. срещу С. и С. Ч. за заплащане на обезщетение
в размер на 313 евро за лишаване от ползване на притежаваната от ответниците
1/56 ид. част от собствеността на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти
за периода 15.12.2011 г. – 10.06.2019 г., която е квалифицирана съобразно
нормата на чл. 31, ал.2 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от ищците;
3) ищците да възпрепятстват чрез фактически и правни действия ответниците да
ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) ответниците да са поискали
писмено от ищците да заплатят обезщетение или да осигурят достъп до вещта за
ползване от ответниците съобразно неговите вещни права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим
имот, се установи, че същият е съсобствен между страните. Към отговора на
исковата молба е приложена нотариална покана от ответника А.Ч. до ищците,
връчена на ищеца С.Ч. на 22.04.2019 г. /л.72/, с която се претендира заплащане
на обезщетение от 15.12.2011 г. до ликвидиране на съсобствеността между
страните в размер на 225 евро. С оглед обстоятелството, че претенцията на
ответниците касае период от 15.12.2011 г. до 10.06.2019 г., а поканата за
заплащане на обезщетение е връчена на ищеца С.Ч. на 22.04.2019 г., то съдът
намира, че за периода 15.12.2011 г. - 21.04.2019 г. липсва покана за заплащане
на обезщетение. В тази насока следва да се посочи, че обезщетението за лишаване
от ползване се дължи след получаване на писмено поискване, а такова е получено
от ищеца С.Ч. на 22.04.2019 г. Едва от този момент би могло да се приеме, че
започва да тече срока за заплащане на обезщетение и то единствено по отношение
на ответника А.Ч., доколкото поканата изхожда единствено от него, не и от
ответника Е.Ч.. Ирелевантно за спора е че в поканата е посочен период от
15.11.2011 г., доколкото към този момент липсва отправено писмено поискване, а
обезщетението не се явява дължимо със задна дата. С оглед изложеното,
претенцията за заплащане на обезщетение за периода 15.12.2011 г. до 21.04.2019
г. се явява неоснователна, поради липса на писмено поискване за заплащане на
обезщетение. Досежно останалата част от периода - от 22.04.2019 г. до
10.06.2019 г., претенцията на ответниците се явява недоказана, доколкото от
страна на същите не се установи при условията на пълно и главно доказване
ползването на имота от страна на ищците. За установяване на посочения факт, от
страна на ответниците бяха ангажирани гласни доказателства - показанията на
свидетеля К., които обаче, както бе посочено, не се кредит от настоящия съдебен
състав, доколкото се явяват производни. С оглед изложеното и предвид липсата на
други ангажирани доказателства за личното ползване на допуснатите до съдебна
делба недвижими имоти, то така предявената претенция на ответниците остана
напълно недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед заявеното в писмената защита на ответниците за уважаване на
претенцията по чл. 344, ал.2 ГПК, следва да се посочи, че такава във втора фаза
на делбеното производство не е предявена. В първото по делото открито съдебно
заседание се претенцира заплащане на обезщетение на ползването на допуснатите
до съдебна делба недвижим имоти за периода 15.12.2011 г. до 21.04.2019 г., но
не и до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. С оглед
изложеното и съдът не дължи произнасяне по чл. 344, ал.2 ГПК.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от 50 лева, както следва: за ищеца С.Ч. - 1945,33 лева, за ищцата С.Ч.
- 1945,33 лева, за ответника А.Ч. - 50 лева и за ответника Е.Ч. - 50 лева.
Ответниците следва да заплатят и държавна така върху отхвърлената претенция с
правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, като доколкото се касае за субективно
кумулативно предявени искове, всеки един от тях следва да заплати минимално
дължимата държавна такса в размер на 50 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на С.М.Ч., ЕГН: **********, и
С.К.Ч., ЕГН: **********, следните
недвижими имоти:
СГРАДА с идентификатор **, находяща се в гр. **, община **,
обл. **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ ** г. на ** на АГКК, адрес на сградата: гр. **, П.К. **, ул. **, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор **, застроена площ: 45 кв.м., брой
етажи: два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, ВЕДНО със сграда на
допълващо застрояване с идентификатор **, със застроена площ от 19 кв.м, брой
етажи: един, предназначение:складова база, склад.
СГРАДА с идентификатор **, находяща се в гр. **, община **,
обл. **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ ** г. на ** на АГКК, адрес на сградата: гр. **, П.К. **, ул. **, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор **, застроена площ: 11 кв.м., брой
етажи: един, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна;
ВЕДНО С прилежащата ½ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, находящ се в гр. **, община **,
обл. **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ ** на ** на АГКК, адрес на сградата: гр. **, П.К. **, ул. **, площ: 345
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 m), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: **, квартал: **, парцел **,
съседи: **, **, ** и **.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на А.Х.Ч., ЕГН: **********, и Е.И.Ч., ЕГН: **********, следния недвижим имот:
СГРАДА с идентификатор **, находяща се в гр. **, община **,
обл. **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ ** г. на ** на АГКК, адрес на сградата: гр. **, П.К. **, ул. **, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор **, застроена площ: 21 кв.м., брой
етажи: един, предназначение: хангар, депо гараж;
ОСЪЖДА А.Х.Ч., ЕГН: **********,
и Е.И.Ч., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.М.Ч., ЕГН: **********, и С.К.Ч.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 18
731,52 лева (осемнадесет хиляди седемстотин тридесет и един лева и петдесет
и две стотинки), представляваща дължима сума за уравняване на дяловете.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.Х.Ч., ЕГН: **********, и Е.И.Ч., ЕГН: **********,
срещу С.М.Ч., ЕГН: **********, и С.К.Ч., ЕГН: **********, за осъждане на ищците
да заплатят на ответниците сумата в размер на 313 евро (триста и тринадесет
евро), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от
ответниците 1/56 ид. част от собствеността на допуснатите до съдебна делба
недвижими имоти за периода 15.12.2011 г. – 10.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С.М.Ч., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1945,33 лева (хиляда деветстотин четиридесет и пет
лева и тридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С.К.Ч., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1945,33 лева (хиляда деветстотин четиридесет и пет
лева и тридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.Х.Ч., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 100 лева (сто лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Е.И.Ч., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН