М О Т И В И от 29.09.2017 г. по
НОХД № 171/2017 г. на Районен съд – Айтос
Производството е висящо за втори път пред първоинстанционния съд след
отмяна от въззивен състав на Окръжен съд Б. на присъдата, постановена при
първото разглеждане на делото по НОХД № 573/2017 г. на РС-Айтос.
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на РП-Айтос,
с който е повдигнато
обвинение на:
1.
Х.Н.Х. – роден на ***г, българин български гражданин, постоянен адрес ***, образование – средно, работи в строителството, неженен, неосъждан, ЕГН:********** за това, че на
17.05.2016 годна, около
03.30 часа, във Филиал за *** – с. Р.., област Б.., в съучастие /като извършител/, с лицето Х.Н. ***/негов брат/, противозаконно
си служил с официален документ – лична карта № ***издадена от ОД МВР Б. на 18.12.2013 година за друго лице
– Х.Н.Х., ЕГН **********, представяйки я в посоченото лечебно заведение пред длъжностно лице – ***Р.Б.П./работеща в посоченото лечебно заведение/ с цел да заблуди
това лице и в последствие /след изследване на кръвна
проба/ и Началника на РУ на МВР – Р. – гл.инспектор М.Г., който има качеството на длъжностно лице
/ и е оправомощен да съставя наказателни постановления и да преценя /в рамките на закона/ дали
да се реализира
административнонаказателна отговорност
на закона/ дали да се
реализира административнонаказателна
отговорност за извършени нарушения на Закона за
движение по пътищата/-престъпление по чл.318, вр.чл.20,ал.3, вр.ал.1 НК
2. Х.Н.Х. – роден на ***г, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ***, неосъждан, ЕГН ********** за това,
че на 17.05.2016 година около 03.30 часа, във Филиал
за *** – с.Р., обл.Б., в съучастие /като извършител/, с лицето Х.Н.Х. от с.с./негов брат/, противозаконно
си служил с официален документ – лична карта № ***, издадена от ОД МВР Б. – на 18.12.2013 година, за друго лице
– Х.Н.Х., ЕГН **********, представяйки я в посоченото лечебно заведение пред длъжностно лице – ***Р.Б.П./работеща в посоченото лечебно заведение/, с цел да заблуди това
лице и в последствие /след изследване на кръвната проба/
и Началника на РУ на МВР – Р. гл.инспектор М.Г., който има качеството
на длъжностно лице /и е оправомощен да съставя наказателни
постановления и да преценя /в рамките на закона/, дали
да се реализира
административнонаказателна отговорност
за извършени нарушения на Закона
за движение по пътищата/ -престъпление по чл.318 във
вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1
от НК.
2. Х.Н.Х.
– роден на ***г, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование,
неженен, ***, неосъждан, ЕГН
********** за това, че 17.05.2016 година, малко след 03.30 часа във Филиал
за *** – с.Р., обл.Б., сам съставил неистински частен документ – протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество, като му предал
вид, че автор
на документа е лицето Х.Н.Х., като положил подпис
на втора страница на мястото
на”освидетелстван” и го употребил пред ***Р.Б.П., с цел да докаже,
че съществува конкретно провоотношение – между Х.Н.Х. ***, констатирали административно нарушение- престъпление по чл.309, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурора поддържа обвинението,
пледира за осъдителна присъда, като моли наказанието на подсъдимите да бъде
определено при условията на чл.54 НК, като се
вземе предвид изключителното отегчаващо вината обстоятелство, че са се опитали
да измамят контролните органи и да избегнат административно наказание. Поддържа,
че деянията, както са описани в обвинителния акт, са съставомерни, като излага
подробни съображение по отношение на качеството длъжностно лице на медицинския
фелдшер.
В съдебно заседание подсъдимите отказват да дават
обяснения. Правят искане съдебното следствие да премине по реда на гл.27 НПК,
при хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.
Защитникът на подсъдимите прави искане за провеждане
на съкратено съдебно следствие по правилата на чл.371, т.1 НПК. Пледира за
оправдателна присъда и по отношение на двамата подсъдими поради недоказаност на
обвинението.
С оглед искането на подсъдимите и защитника съдът
прецени, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК, а подсъдимите Х. и Х. дадоха съгласие да не се
разпитват свидетелите и вещите лице, като при постановяване на присъдата ще се
ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните
заключения на вещите лица от досъдебното производство. На основание чл.372,
ал.3 от НПК съдът одобри съгласието на подсъдимите, след като прецени, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК.
Съдът,
след като обсъди събраните по ДП писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните, намери за доказана
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Х.Н.Х. и Х.Н.Х. са братя. И двамата са
български граждани, неосъждани, от с. В., общ. Р..
В ранните часове на 17 май 2016 г. след 02,00 ч. подсъдимият Х.Х. управлявал л.а. марка „Опел“ модел „Корса“ в с. В.,
когато бил спрян за проверка от свидетелите К.Д. и А.А.,
служители на РУ-Р.. Установили самоличността на водача и поради съмнения за
употреба на алкохол го изпробвали с техническо средство Алкотес Дрегер 7410+, с
фабричен номер ARSM, което отчело 1, 17 промила алкохол в кръвта му. Бил му издаден талон за
медицинско изследване.
Подсъдимият Х.Х. се обадил на свидетеля Р.Р., за да го закара до филиала на *** в с.Р., за да даде
кръв. По пътя минали да вземат и брат му – подсъдимия Х.Х..
Пристигнали във филиала за спешна помощ след 03,00 ч., където пред медицинския лица
се явил подсъдимият Х.Х., представяйки личната карта
на брат си Х.Х., а именно: лична карта № ***, издадена от ОД МВР Б. на 18.12.2013
година, както и издадения от полицейските служители талон за медицинско
изследване. На смяна във филиала били свидетелката Р.П., заемаща длъжността ***и
свидетелката М.Е., на длъжността ***. Свидетелката Е. попълнила протокола с
данните за самоличност от представената лична карта, т.е. на Х.Х., след което от подсъдимия Х.Х.
била взета кръвна проба. На въпроса на свидетелката П.дали е пил, той отговорил
отрицателно, а свидетелката П.го предупредила, че ако лъже изследването ще
покаже това. Докато извършвала манипулацията свидетелката Е. попитала подсъдъмия Х.Х. колко му е
„показал“ дрегера, а той изненадано отговорил, че не е бил изследван с
техническо средство. В този момент на подсъдимия му станало лошо и съответно побързал
да напусне помещението. В бързината подсъдимия Х.Х.
подписал протокола, но не успял да попълни всички въпроси, което наложило
свидетелката П.да го догони навън, за да го попълни. Там заварила подсъдимия Х.Х. и свидетеля Р.Р.. Противоречивите
данни от разговора с подсъдимия Х.Х. усъмнили
свидетелката П., че пред тях се е представил друг човек, поради което на
следващия ден споделила съмненията си с представителя на РУ-Р..
Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от
доказателствата, събрани в хода на ДП - показанията на свидетелите Р.П., М.Е., Р.Р., К.Д., А.А., както и писмените
доказателства: заключението на ДНК експертизата; графическата експертиза,
протокол за освидетелстване. Показанията на свид. Р.П., М.Е., Р.Р., К.Д., А.А., съдът счита за обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и поради тази причина ги кредитира
изцяло. Гласните доказателства са изцяло кореспондиращи, между тях
противоречия не се констатираха, като изцяло кореспондират и се допълват с
данните по заключенията на вещите лица. От заключението по графическата
експертиза, обективирано в протокол № 183 от 14.06.2016 г., се установява, че
подписът, изпълнен от освидетелстван в протокола за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо средство е изпълнен от Х.Н.Х. с ЕГН **********,
а от заключението по ДНК експертизата, обективирана в протокол № 16/ ДНК – 56,
се установява, че кръвта, взета при кръвната проба във филиала на спешна помощ,
произхожда от Х.Н.Х. с ЕГН **********. Тези доказателства, ведно с данните по
протокола за разпознаване и протокола за освидетелстване, са повече от
категорични, че вместо Х.Н.Х. във филиала за спешна помощ за извършване на
кръвната проба за употреба на алкохол се явил подсъдимият Х.Н.Х., представяйки
пред медицинските лица П.и Е. издадените на неговия брат лична карта и
медицински талон за изследване, съответно дал кръвна проба вместо него и се
подписал в протокола за медицинско изследване вместо него. Безпротиворечивостта
на гласните доказателства, кореспондиращи изцяло с данните по писмените
доказателства, дават основание на съда, да приеме същите за достоверни и ги
кредитира изцяло.
При така
изяснената фактическа обстановка и обсъдените подробно доказателства, съдът счита, че
извършеното от подсъдимите Х.Н.Х. и Х.Н.Х. не
е съставомерно по чл.318 от НК по следните съображения:
Съгласно чл.318 от НК който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице,
с цел да заблуди длъжностно лице или представител
на обществеността, ако извършеното не съставлява по-тежко
престъпление, се наказва с лишаване от свобода до
две години или с пробация, или с глоба от
сто до триста
лева. От обективна страна не са налице елементите на
престъплението. Изпълнителното деяние било извършено чрез действие – подсъдимия
Х.Х. подбудил брат си подсъдимия Х.Х. да представи във филиала на ЦСМП-с.Р. официален документ
- лична карта № ***, издадена от ОД МВР Б.
на 18.12.2013 г., издадена за него самия, а съответно подсъдимият Х.Х., подбуден от брат си Х.Х.,
представил личната карта, издадена на последния, във филиала на ЦСМП-с.Р.. Процесната
лична карта се явява редовен официален документ по смисъла на чл.93 ал.1, т.5 от НК. За съставомерността на престъплението по чл.318 НК законът изисква деецът
да си „служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди
длъжностно лице или представител на обществеността“. Настоящият състав споделя
доводите на защитата, че медицинският ***Р. П., пред която е представена
личната карта, не притежава качеството длъжностно лице, в която и да било от хипотезите
на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК.
Съгласно чл.93, т.3 от НК „представител на обществеността
е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона
или на друг нормативен акт определена функция“. Съгласно тази легална дефиниция
свидетелката Р. П.не е „представител на обществеността“. Понятието „длъжностно
лице“ също има легална дефиниция и тя се съдържа в нормата на чл.93, т. 1 от НК. “Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Следва да се съобразят и разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСНК, в което се
приема, че „лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление
на чуждо имущество, не са длъжностни лица, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.
"б" от НК”. За разлика от органите на управление и контрол в лечебните
заведения- управители, директори, началници на клиники, началници на отделения,
на медико- диагностични лаборатории, визирани в чл.68, ал.1 от Закона за
лечебните заведения, съгласно чл.80, ал.1 от Закона за лечебните заведения като
„персонал” се дефинират лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и
другите специалисти с образователно-квалификационната степен „магистър” или „доктор”,
участващи в диагностично-лечебния процес, а в университетските болници - лекарите-преподаватели
и лекарите-преподаватели по дентална медицина (асистенти, старши асистенти, главни
асистенти, доценти, професори), които са специалисти в областта на медицината и
другите немедицински специалности; медицинските специалисти с образователно-квалификационна
степен „специалист” или „бакалавър” по здравни грижи; както и други лица, извършващи
административни и помощни дейности. Ето защо ТР приема, че при осъществяването на
пряката си лечебна дейност лекарят не попада в която и да било от категориите длъжностни
лица, лимитативно регламентирани с нормата на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК.
С оглед изложеното съдът намира, че няма основание да
приеме доводите на прокурора, че медицинският ***е длъжностно лице. След като
дори лекарите, които не са натоварени с ръководни функции не са длъжностни
лица, по аргумент от по-силното основание такива не са медицинските сестри и
фелдшери в лечебните заведения. Поради изложеното представянето на личната
карта, издадена за друго лице, пред ***не прави деянието съставомерно
по чл.318 от НК.
Колкото до целта да бъде заблуден гл.инспектор М.Г. съдът
намира, че не може да приеме доводите на прокурора в тази връзка. Съставът на чл.318 от НК изисква противозаконно служене с редовен официален документ, който удостоверява самоличност, издаден обаче не за
дееца, а за друго лице. Такова
служене е налице, когато той се
показва на някакъв орган на
властта или представител на обществеността за обозначаване от дееца на собствената
си самоличност, като това се прави със специална цел
– да се заблуди органът
на властта или представителят на обществеността, комуто се предявява
документът. Процесната лична карта не е била предявявана
на гл.инспектор М.Г., като непосредствената цел на подсъдимите е била да
заблудят не него, а медицинските лица, пред които е използвана. Обективно
личната карта е използвана пред медицинските лица във филиала на *** в с.Р., като от субективна страна се е целяло
именно тяхното заблуждение. Намерението за заблуждение на началника на РУ-Р.
относно резултатите от кръвната проба не може да се приравни на наличие на
особената цел по чл.318 от НК да се заблуди дъжностното лице, на което се
предявява документа относно самоличността на представящия го. Най-малко такъв
документ не му е бил предявен, а не може да се отрече, че намерението да бъде
заблуден полицейския началник относно употребата на алкохол от подсъдимия Х.Х. по никакъв начин не кореспондира със съдържанието на
особената цел по чл.318 от НК.
При тези съображения съдът счита, че извършеното от подсъдимите
деяние е несъставомерно по чл.318 НК и на основание чл.304 НПК ги оправда по
повдигнатите обвинения.
От сочената в обвинителния акт и доказана по делото
фактическа обстановка, се доказа извършено от подсъдимия Х.Х. престъпление по чл.309, ал.1 НК. От обективна страна на
17.05.2016 г. малко след 03, 30 ч. Х.Х. попълнил
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, в който се подписал като освидетелстван вместо брат си, като по този
начин му предал вид, че е взета кръв от Х.Х. и го
употребил пред свидетелката П., за да докаже, че той е нарушителят, който е изпратен
от органите на РУ-Р. по представения талон за медицинско изследване. За „употребата”
му по смисъла на чл.309, ал.1 от НК е достатъчно, че го е представил (предявил)
в този му вид пред свидетелката П.. Тези данни се доказват от гласните
доказателства и изготвената и неоспорена по делото графическа експертиза (л.39
ДП), от заключението на която е видно, че „подписът за „освидетелстван“ в
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество е изпълнен от Х.Н.Х., ЕГН: **********“.
От субективна страна подсъдимия Х. е съзнавал, че в
процесния протокол се вписва името на брат му като освидетелстван, съответно че
полага подпис от негово име, за да му придаде вид, че е попълнен и подписан от
подсъдимия Х., както и че този документ е предявен на свидетелката П.. Налице е
и специалната посочена в закона цел - с изготвянето на документа и
представянето му пред свидетелката П.Х.Х. е целял да
докаже, че той е Х.Н.Х., че той е бил спрян за проверка от органите на РУ-Р. и съответно
изпратен за вземане на кръв за изследване, като по този начин брат му избегне
административно наказателна отговорност за шофиране след употреба на алкохол.
Мотивиран от изложеното, съдът счита, че от доказателствата по делото
безспорно се доказва от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.309, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Х.Н.Х., като в
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на нарушителя от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното престъпление по чл.309, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години, в резултат на извършеното
престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди и видно от справка
за съдимост подсъдимия Х.Х. не е осъждан, нито е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл.78а от НК. Спрямо него са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, поради което подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба. При определяне
размера на наказанието, съдът съобрази личността на подсъдимия Х.Х., който няма други противозаконни прояви и е проявил
добросъвестно процесуално поведение в настоящото наказателно производство.
Посочените фактори се отчетоха като смекчаващи вината обстоятелства.
Същевременно конкретната обществена опасност на деянието е завишена в сравнение
с обичайната за този вид престъпления именно поради конкретните специфики на
деянието – използване на чужд документ за самоличност, като мотивите и
подбудите са били в крайна сметка да бъде избегната административно-наказателна
отговорност и то за шофиране след употреба алкохол. Ето защо съдът прие, че не
са налице условия за определяне на наказанието глоба към минимума, а поради
завишената обществена опасност на деянието определи размера на
административното наказание към средния - 3000 (три хиляди) лева.
С оглед крайния резултат на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските следва
да бъдат възложени на подсъдимия Х.Х..
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: