№ 27358
гр. София, 29.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110151744 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадено от [фирма] заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ЛЮБ. ГР. АМБ.. Със
заявлението се претендира издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ –
извлечение от счетоводните книги на заявителя, за сумите 3960.86 лева – главница и 335.48
лева – договорна лихва за период от 25.02.2021г. до 05.05.2021г. и 142.69 лева – мораторна
лихва за периода от 25.02.2021г. до 24.08.2021. Към заявлението съобразно изискванията на
чл. 410, ал. 3 от ГПК, доколкото длъжникът има качеството потребите, е представен и
препис от договора за потребителски кредит.
Изискването за представяне на договора за кредит, сключен с потребител, е
предвидено в закона с оглед задължението на съда да извърши преценка дали претенцията
на заявителя не се основава на неравноправни клаузи в договора. Именно при извършване
на тази проверка съдът е констатирал, че съгласно представения препис от договора за
кредит на длъжника е предоставена сума в размер на 2500 лева, но в същото време в
главницата са включени и други задължения като такива за заплащане на застрахователни
премии и такса оценка на риска. Ето защо с разпореждане № 17282/17.09.2021г. съдът е
указал на заявителя да посочи дали в претендираната от него сума 3960.86 лева са включени
и други вземания по договора за потребителски кредит освен предоставената на длъжника
главница, като в случай че такива са включени, му е указано да ги индивидуализира
надлежно с посочването на размера и основанието на всяко вземане.
В изпълнение на дадените указания от името на заявителя е депозирана молба с вх.№
73627/21.10.2021г., в която е посочено, че в общия претендиран размер на главницата по
договора от 3960.86 лева се включва непогасена главница от отпуснатата по кредита сума от
1
2305.04 лева, непогасена застрахователна премия „Пакет 3 кредит +сметка“– 797.76 лева,
непогасена застрахователна премия „Пакет 3 сметка“– 436.71 лева и сумата от 421.34 лева –
непогасен остатък от такса за оценка на риска. Във връзка с така направеното уточнение
е посочено, че в претендираните суми за възнаградителна лихва е включена и
възнаградителна лихва върху таксата за оценка на риска в размер на 35.94 лева, а в
претендираната сума за мораторна лихва е включена и така върху таксата за оценка на риска
в размер на 15.29 лева.
По отношение на клаузата за включване в задълженията на заемополучателя –
длъжник в настоящото производство на такса за оценка на риска в размер на 462.66 лева,
съдът е длъжен служебно да извърши преценка за наличие на нищожна клауза след като
заявителят основава вземането си на нея и при преценка на същата с оглед на чл. 10а ЗПК,
който е приложим намира, че същата е нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска
предхожда сключването на договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предвижда,
че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава представена от
потребителя или в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на
банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за отпускане на заема, не се касае за
извършване на услуга, още повече, че не е ясно посочено еднократната такса за оценка на
риска как е определена и за какво точно действие се дължи /чл. 10а, ал. 4 ЗПК/.
Следователно в настоящия случай, кредиторът не предоставя допълнителна услуга на
длъжника по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а като изисква заплащане на разглежданата
такса, той реално прехвърля риска от лошото изпълнение на собственото си задължение по
чл. 16 ЗПК върху длъжника и заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поради това
доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае
усвояването на кредита, във връзка с което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е предвидена
забрана за кредитора да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед на което Софийски районен съд
приема, че клаузата предвиждаща заплащане на такса оценка на риска се явява нищожна,
поради което не следва да бъде издавана заповед за изпълнение за сумата от 421.34 лева –
такса за оценка на риска, включена в претендираната главница. С оглед това не следва да се
издава заповед за изпълнение и по отношение на акцесорните вземания върху така
посочената такса за оценка на риска – възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 417 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
2
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 421.34
лева – такса за оценка на риска, сумата от 35.94 лева – възнаградителна лихва върху
финансираната такса оценка на риска и сумата то 15.29 лева – обезщетение за забава върху
финансираната такса оценка на риска.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
79.32 лв. до пълния дължим размер от 88.78 лв. за платена държавна такса и над сумата от
44.67 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 417 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 49858/03.09.2021г. на [фирма], ЕИК ********* срещу
ЛЮБ. ГР. АМБ., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 421.34 лева – такса за оценка на риска,
сумата от 35.94 лева – възнаградителна лихва върху финансираната такса оценка на риска за
периода от 25.02.2021г. до 05.05.2021г. и сумата от 15.29 лева – обезщетение за забава върху
финансираната такса оценка на риска за периода от 25.02.2021г. до 24.08.2021г, както и за
сумата над 79.32 лв. до пълния дължим размер от 88.78 лв. за платена държавна такса и над
сумата от 44.67 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3