Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7963/2019 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от
Б.Т.Б., ЕГН **********, чрез адв. А.К. ***, против „И.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от И.К., София,
ул. ******, с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
публикации в пресата, ведно със законната
лихва, считано от увреждането до окончателно изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че в интернет изданието „Б.“
(bliz.bg), издавано от
ответника, в периода ноември 2017 г. - декември 2018 г. е публикувана поредица
от обидни и клеветнически статии, насочени срещу ищеца.
На 21.11.2017 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Променят конституцията заради далаверите при
приватизацията, под ножа попадат Б.Б. и Н.Б.”.
Визиран е лично ищецът.
На 08.02.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „При засилени мерки за сигурност чакат шурея на
скандалния приватизатор Б.”, в която се твърди, че ищецът бил затвърдил „прозвището
си на грабител на държавата”, че бил укривал издирвано от правосъдието лице,
като е употребен и изразът „шмекера Б.”.
На 17.02.2018 г. в интернет изданието на ответника е
публикувана статия със заглавие „Скандалният приватизатор Б. забърсал и
леярна!”, в която е изложено невярното твърдение, че по време на събрания на
фонда „за приватизация и грабеж” „Свети Никола” ищецът бил ходил „с черни
затъмнени коли, с охрани и въоръжен с автомати”, както и че през 2011 г. бил
убедил определено лице да отиде при него „в наскоро задигнатото общинско
предприятие „Балканска звезда”.
На 18.02.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Медия гърми: скандалният приватизатор Б. утре
да върне задигнатите от шурея си 21 млн. лева!”.
На 22.02.2018 г. в интернет изданието на ответника е
публикувана статия със заглавие „Беглецът от Темида Н.Б.
се укрива от затвора!”. В нея е написано, че при Н.Б., съпругата му и Б.Б. „схемата на кражби, измами и далавери е постоянна величина”
и че Б.и ищецът „изполбзват натрупания опит като
доносници”.
На 11.03.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Взривяваши
разкрития! Скандалният приватизатор Б.Б., забърсал
леярната „Д.Д.” в Харманли, днес лъже, че е Елпром!”.
На 16.03.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Огнен ад! Б.Б.
наднича зад палежа на кантората на синдика Р.М.”. Според статията ищецът бил
лице „свързвано с тъмната страна на прехода и мутренската му принадлежност” и
се излага невярното твърдение, че г-н Б. бил „доносник на Държавна сигурност”,
и е наречен „скандалния грабител Б.”.
На 18.03.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Съдът бесен от номерата на Н.Б.!”, в която пише:
„Припомняме, че той /Н.Б./ и другият скандален приватизатор Б.Б. са хората, на които дължим днешната тежка икономическа
обстановка в България”, както и че те двамата били „получили даром цялата
българска икономика”. Статията призовава за наказателно преследване срещу
ищеца.
На 27.10.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие: „Медиите гръмнаха! Приватизаторът Б.Б.-Малкият Н.Б. с ново „кърваво клане”, преди месец
забърсал 14 000 000 лв.” В статията ищецът е наречен „грабител на народа” и е
изложено позорящото и невярно твърдение, че бил „познат като мутра от 90-те
години на миналия век и момче за „мокри” поръчки на Държавна сигурност”.
На 11.11.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Н.Б. продължава да граби милиарди за себе си,
а за народа нищо. Другият приватизатор Б.Б. е още
по-нагъл.”
На 17.11.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Скандалният приватизатор Б.Б.
заграбил винарната на Химатех
- „Новоселска Гъмза” АД, а негов адвокат е Р.К.”.
На 21.12.2018 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Скандалният приватизатор Б.Б.
се хвърли на амбразурата да защитава Б.”.
На 06.01.2019 г. в B...bg е
публикувана статия със заглавие „Жажда за власт! Н.Б. винаги е унижавал малкия Б.-Б.Б.. Войната на приватизаторите от ДС!”. В нея е написано:
”През 2011 г. П.М.обира А.с 21 000 000 лв. и този
обир също се свързва с Б.Б..“
Ищецът заявява, че посочените статии накърняват честта и
достойнството му, като направените в тях твърдения изцяло не отговарят на
истината, а отделно от това са позорящи. Заявява, че е приел тежко тази
поредица систематични атаки в изданието, издавано от ответника. Множеството
обидни квалификации и неверни твърдения за него, разпространявани често и в
продължителен период от време, накърнили доброто му име в обществото в широк
обществен кръг, като същите му създали
траен отрицателен образ в обществото и разрушили авторитета му пред познати,
контрагенти, работници и близките.
В тази връзка Б. е предявил настоящия иск срещу „Н.М.Г.“
АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26
000 лв., ведно със законните последици – законна лихва, считано от увреждането до
окончателното изплащане и сторените разноски.
За доказване на твърденията си ищецът е представил
писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива и експертиза.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира
разноски по представен списък.
Ответникът „И.А.Б.“ ЕООД оспорва
предявения иск по основание и размер, като неоснователен. Претендира разноски.
На първо място заявява, че за цитираните статии няма
представени никакви доказателства, че те са възложени за написване на техните
автори от ИА „Б.“ ЕООД, както и че техните автори по някакъв начин са свързани,
посредством трудов, граждански или какъвто и да било друг договор с ИА „Б.“
ЕООД или им е възлагана такава работа, като журналисти.
Твърди, че всички цитирани статии са препечатани от други
медии, като представя доказателства за това си твърдение, поради което прави
възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на пасивна легитимация,
пред вид факта, че за него не може да възникне гаранционно - обезпечителна
отговорност.
По същество моли съда да прекрати
производството по делото, пред вид заведеното вече от ищеца дело срещу автора
на 118 статии, 13 от които, препечатани в ответниковия
сайт, са предмет на настоящото дело. В случай че делото не бъде прекратено,
според ответника, искът следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.
Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че в интернет изданието „Б.“ (b..bg), издавано от
ответника, в периода ноември 2017 г. - декември 2018 г. е публикувана поредица
от статии, в които е изнасяна информация за ищеца,, както следва:
1/ На 21.11.2017 г. - статия със заглавие „ПРОМЕНЯТ
КОНСТИТУЦИЯТА ЗАРАДИ ДАЛАВЕРИТЕ ПРИ ПРИВАТИЗАЦИЯТА, ПОД НОЖА ПОПАДАТ Б.Б. И Н.Б.”., със
следното съдържание:
2/ На 08.02.2018 г. – статия със заглавие „ПРИ ЗАСИЛЕНИ МЕРКИ ЗА
СИГУРНОСТ ЧАКАТ ШУРЕЯ НА СКАНДАЛНИЯ ПРИВАТИЗАТОР Б.”, със следното
съдържание: че Б. бил затвърдил „прозвището си на грабител на
държавата”, че бил укривал издирвано от правосъдието лице, като е употребен и
изразът „шмекера Б.”.
3/ На 17.02.2018 г. - статия със заглавие „СКАНДАЛНИЯТ
ПРИВАТИЗАТОР Б. ЗАБЪРСАЛ И ЛЕЯРНА!”, съдържаща твърдение, че по време на
събрания на фонда „за приватизация и грабеж” „Свети Никола” ищецът бил ходил „с
черни затъмнени коли, с охрани и въоръжен с автомати”, както и че през 2011 г.
бил убедил определено лице да отиде при него „в наскоро задигнатото общинско
предприятие „Балканска звезда”.
4/ На 18.02.2018 г. -
статия със заглавие „Медия гърми: скандалният приватизатор Б. утре да върне
задигнатите от шурея си 21 млн. Лева!”.
5/ На 22.02.2018 г. -
статия със заглавие „БЕГЛЕЦЪТ ОТ ТЕМИДА Н.Б. СЕ УКРИВА ОТ ЗАТВОРА!”, в която е
отразено, че при Н.Б., съпругата му и Б.Б. „схемата
на кражби, измами и далавери е постоянна величина” и че Б.и ищецът „използват
натрупания опит като доносници”.
6/ На 11.03.2018 г. -
статия със заглавие „Взривяваши разкрития!
Скандалният приватизатор Б.Б., забърсал леярната „Д.Д.” в Харманли, днес лъже, че е Елпром!”.
7/ На 16.03.2018 г. -
статия със заглавие „Огнен ад! Б.Б. наднича зад
палежа на кантората на синдика Р.М.”, съдържаща твърдения, че ищецът бил лице
„свързвано с тъмната страна на прехода и мутренската му принадлежност” и че е
бил „доносник на Държавна сигурност”, като е наречен „скандалния грабител Б.”.
8/ На 18.03.2018 г. -
статия със заглавие „СЪДЪТ БЕСЕН ОТ НОМЕРАТА НА Н.Б.!”, съдържаща и следното
съдържание:: „Припомняме, че той /Н.Б./ и другият скандален приватизатор Б.Б. са хората, на които дължим днешната тежка икономическа
обстановка в България”, както и че те двамата са „получили даром цялата
българска икономика”. Статията призовава за наказателно преследване срещу
ищеца.
9/ На 27.10.2018 г. -
статия със заглавие: „Медиите гръмнаха! Приватизаторът Б.Б.-Малкият
Н.Б. с ново „кърваво клане”, преди месец забърсал 14 000 000 лв.”, в която
ищецът е наречен „грабител на народа” и е изложено твърдение, че бил „познат
като мутра от 90-те години на миналия век и момче за „мокри” поръчки на
Държавна сигурност”.
10/ На 11.11.2018 г. -
статия със заглавие „Н.Б. продължава да граби милиарди за себе си, а за народа
нищо. Другият приватизатор Б.Б. е още по-нагъл.”
11/ На 17.11.2018 г. -
статия със заглавие „СКАНДАЛНИЯТ ПРИВАТИЗАТОР Б.Б.
ЗАГРАБИЛ ВИНАРНАТА НА ХИМАТЕХ - „НОВОСЕЛСКА ГЪМЗА” АД, А НЕГОВ АДВОКАТ Е Р.К.”.
12/ На 21.12.2018 г-
статия със заглавие „СКАНДАЛНИЯТ ПРИВАТИЗАТОР Б.Б. СЕ
ХВЪРЛИ НА АМБРАЗУРАТА ДА ЗАЩИТАВА Б.”.
13/ На 06.01.2019 г. -
статия със заглавие „Жажда за власт! Н.Б. винаги е унижавал малкия Б.-Б.Б.. Войната на приватизаторите от ДС!”, съдържаща и
следното съдържание: ”През 2011 г. П.М.обира А.с 21 000 000
лв. и този обир също се свързва с Б.Б..“
По искане на ищеца
по делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелят Г.П.Б.познава ищеца от повече от 20 години, бил е негов адвокат през това време,
а около 17 – 18 години и на дружествата, които той представлява и управлява и
които са в сферата на машиностроенето и химическата промишленост. Изненадващо,
според него, през 2017 г. един малък сайт от гр. Троян е започнал масирана
кампания срещу него и дружествата, които управлява. , по – късно започнала и системна
кампания в „Б.“ и в изданията на „Труд“. Първата публикация била през 2017 г. и
продължило до 2019 г. Систематично излизали обиждащи статии, оклеветяващи
честта и достойнството му, непроверени, в противоречие с журналистическата
етика. Например, наричали го „мекере, доносник на ДС“, Въпреки че има Комисия по досиетата, ищецът и
неговият екип никога не били потърсени за гледна точка при публикуването им. Всеки месец излизала подобна статия от сорта
на : „Скандален приватизатор. Мутра на прехода. Доносник на ДС Грабител“. През
този период двамата се виждали всеки ден. Ищецът преживял много тежко
изнесеното, защото статиите се разпространили сред служителите, а те към онзи
момент били 300 – 350 човека. Големият отзвук бил сред партньорите в сферата на
машиностроенето. Свидетелят лично е бил свидетел как се наложило Б. да свиква
разширени заседания във всяко едно от предприятията, за да обясни на всички
работници и ръководители, че в статиите няма нищо вярно и че няма опасност за
работните им места или за съдбата на дружествата. В резултат на публикациите
срещу него били образувани няколко прокурорски проверки, една от които и до
момента продължава в СГП. Емоционално бил изключително натоварен, чувствал се
като „напикан заек в една люцерна“ – стои, мига на парцали и не може да направи
нищо, защото национални медии непрекъснато тиражират недобросъвестно неверни
неща. Б.е чел всички публикации, в голяма част се преповтаряли всички
квалификационни изрази с едни и същи внушения и твърдения. Бил е свързан и с едно лице – брат на
съпругата му, който бил откраднал пари от Алфа Банк, с които пари ищецът си бил
купил цех или завод и за което имало проверка от РУ, гр. Троян.
По – нататък
свидетелят Б.заяви, че ищецът ограничил контактите си с хората, за да не се
налага да обяснява, че това, което пишат за него, е невярно. Преустановил
спорта, ходенето на лов. В сайта „Т.П.“ статиите са 280, като съдържанието им е
било много сходно с тези при ответника. Свидетелят не е виждал в сайта „Б.“ да
пише, че статиите са препечатани от друг сайт, не помни такъв факт, но видимо,
според него, пишещият статиите е разполагал с един и същ речников състав. Навсякъде
го наричат мутра на прехода, милиардер, доносник на ДС, кървава баня, заявяват,
че ходел с охрани, джипове, наричат го „Малкия Б.“ По негов спомен статиите в „Т.П.“
не са имали автор. Фирмите на ищеца са ситуирани в София, Харманли, Пловдив и
Троян.
Свидетелят Т.Б.Б. е син на
ищеца.
В показанията си
той заяви, че не живее с баща си, но се вижда с него всеки ден, тъй като
управляват едни и същи компании – и двамата са изпълнителни директори на „Елпром Харманли“, АД. Според него публикуваните при
ответника статии били помия, целяща да наруши авторитета и реномето му.
Определяли го като мутра, скандален приватизатор, крадец от църквата, доносник
на ДС. Бил емоционално натоварен, спрял да спортува, трябвало да се обяснява на
съконтрахентите си и за това редуцирал много срещите
и контактите си. Не можел да спи, чувствал се подтиснат, а до 2017 г. за него
не е имало нито една статия с такова съдържание. Според свидетеля статиите
започнали да излизат след серия криминални актове срещу техни дружества. Имали
са инцидент с техен камион в гр. Троян и техен шофьор претърпял сериозна
катастрофа, говорело се сред работниците, че ще бъдат унищожени. По – късно бил
извършен палеж на два техни автомобила и всичко това е заснето от поставените
камери., подали са и сигнал в МВР, но все още няма резултат. Б. заяви, че,
според него, това е целенасочена атака срещу баща му, тъй като той публично
заявил кой стои зад тези действия и оттогава има над 300 статии, не само при
ответника, но и в други медии – в. „Труд“, „Т.П.“ и др. и срещу всички тях има
образувани дела. По – нататък свидетелят каза, че работниците в трите завода,
които притежават са били притеснени и са питали какво ще се случва, нарушило се
доверието между работници и работодател, а техните дружества продават своята
продукция в 30 държави на пет континента. Не участват в обществени поръчки. Не
може да каже дали някой от работниците е напуснал към онзи момент, но вероятно
е имало. Б. не знае кой е авторът на статиите в „Т.П.“, всички те нямат автор.
По искане на
ищеца и във връзка с направени оспорвания от ответната страна по делото бе
назначена, изслушана и приета съдебно –
счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството кой е заплащал на
хостинга таксите за поддържане на сайта „Б.“.
Вещото лице даде
заключение, че при проверка в счетоводството на ответника е установено, че през
периода януари – октомври 2017 г. „И.а. „Б.“, ЕООД е извършвала преводи от
разплащателна сметка в лева с IBAN ***га на „Д.С.“, ООД и фактурите са изцяло заплатени от
ответника. На 05.09.2017 г. между „И.а. „Б.“, ЕООД и „Т.“, ООД е сключен Договор
за колокация на телекомуникационно оборудване№ 4486,
а от страна на „Т.“, ООД през периода м. септември 2017 г. – м. януари 2019 г.
са издавани фактури с получател ответника, по които от него е извършено плащане
в пълен размер на дължимите суми с посочен предмет на доставката „Колокация на телекомуникационно оборудване по Договор №
4486/05.09.2017 г. От разчети за счетоводна сметка 401 – Доставчици за
периодите септември 2017 г. – декември 2019 г. и януари – октомври 2017 г. е
видно, че за описаните фактури са извършвани счетоводни записвания, отразяващи
възникването на задължението и неговото погасяване.
В хода на делото
ответникът представи съдебно удостоверение и искова молба до Окръжен съд, Ловеч
досежно заведено дело от ищеца и Г.П.Б.срещу М.Д.Д.по предявени искове за
присъждане на обезщетение в размер 75 000 лв. за първия ищец и 26 000
лв. за втория ищец, представляващи претърпени от тях неимуществени вреди във
връзка с публикуване на това лице, в качеството му на главен редактор на сайта Т.П.
на 118 публикации за периода 14.06.2017 г. – 05.03.2019 г. Ответникът заяви, че
производството по делото следва да се прекрати, тъй като ищецът е предявил иск
срещу автора на статиите за обезщетяване на претърпените от него неимуществени
вреди, а два пъти за едно нещо дело не може да се води.
Други
доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като,
съобразно ал. ІІ, във всички случаи на непозволеното увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
За да е налице непозволено увреждане,
необходимо е да са налице: вредоносно деяние, вредоносен резултат и причинна
връзка между двете, като вината се предполага до доказване на противното.
Ищецът твърди, че
е бил засегнат от изнесените и коментирани в тринадесетте публикации, предмет
на делото, твърдения, тъй като те са злонамерени и изцяло неверни. Твърди още,
че те са накърнили неговата чест и достойнство. Отделно от това заявява, че тези
множество обидни
квалификации и неверни твърдения, разпространявани често и в продължителен
период от време, уронили доброто му име в обществото в широк обществен
кръг, създали му траен отрицателен образ
в обществото и разрушили авторитета му пред познати, контрагенти, работници и
близки.
Ответникът поиска
издаване на съдебни удостоверения и въз основа на тях представи цитираните по –
горе доказателства за заведено от ищеца срещу автора на статиите гражданско
дело в Ловешки окръжен съд и направи искане
за прекратяване на настоящото производство, по което настоящият съд дължи
произнасяне.
Съдът намира това
искане на ответника за неоснователно, пред вид факта, че предявената претенция
е за вреди от непозволено увреждане и тя намира своето основание в нормата на
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предвиждаща санкционна
отговорност за вреди на възложителя във връзка с действия на лица, работещи за
него, на които той е възложил определени действия и които са извършили тези
вреди именно в резултат на извършената работа. Единствено от волята на
пострадалия в резултат на деликта зависи срещу кого ще предяви претенцията си
за компенсиране на причинените вреди – срещу прекия извършител, срещу
възложителя или срещу двамата, още повече че в настоящия случай се касае за
различни публикации – едната в сайта „Т.П.“, а другата в сайта „Б.“. По тези
съображения съдът счита, че искането за прекратяване на производството по
делото е неоснователно и следва да се произнесе по същество.
По делото не се
спори, а и това се доказа в хода на производството, че в сайта B...bg, чиито собственик е ответното дружество, са били публикувани
цитираните по – горе 13 бр. статии, които са определяли ищеца като скандален
приватизатор, мутра на прехода, доносник и момче за „мокри” поръчки на ДС, грабител, в схема на кражби, измами и далавери, свързан с фонда
„за приватизация и грабеж” „Свети Никола”, свързан с грабежи за стотици милиони
левове на банки.
Б. заяви, че
изнесеното и в тринадесетте статии не отговаря на истината, поради което, пред
вид клеветническия му характер, му е причинило описаните в исковата молба и
претендирани неимуществени вреди.
В тежест на
ответната страна бе да докаже, че в цитираните публикации се съдържат факти и твърдения,
които кореспондират с действителността относно участието на ищеца в събития,
свързани с посочените престъпни схеми, извършване от негова страна на
цитираните по – горе действия, включително и – някои от тях – престъпления, но
това не бе сторено в хода на делото.
На база на всички
представени доказателства съдът приема, че изнесените публикации отразяват
информация, която не отговаря на истината.
Съдът кредитира
показанията на посочените от ищцовата страна и
разпитани по делото двама свидетели и счита, че те представляват годно
доказателство за причинените и претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени от него силни негативни и психически преживявания,
дискредитиране и злепоставяне сред близките, в обществото, пред съконтрахентите му, пред работниците в управляваните от
него дружества, които силно са повлияли на психическото му равновесие, на
самооценката и самочувствието му, причинявайки му стрес и неудобства.
По изложените
съображения съдът намира, че в хода на съдебното производство бе доказано
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
деяние, противоправност, вреда и причинна връзка, а
презумпцията за вина не бе опровергана.
С оглед характера
на предявения иск, имащ своето основание в чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД, съдът счита, че следва да се произнесе относно същността на
конституционно и международно прокламираната свобода на словото, свобода на
изразяване и на разпространение на информация.
Конституцията на
Република България предпоставя, че всеки има право да изразява мнение и да го
представя писмено или устно, а печатът и другите средства за масова информация
са свободни и не подлежат на цензура. Свободата на словото и свободата на
изразяване са основно човешко право, защитено от нашия основен закон. Всички
норми относно основните права и свободи, които Конституцията признава, следва
да се интерпретират в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека
и международните договори, ратифицирани от държавата. Безспорно е, че
съдържанието на тези права и свободи следва да се тълкува в съответствие с
нормите на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът за пълнота ще
посочи, че в съответствие с чл. 10 от Конвенцията, всяко лице разполага със
свобода на изразяване, която включва свобода на мнение и свобода да получава и
предава информация и идеи.
Тази свобода на
изразяване, обаче, не следва да накърнява свободата на личността, до която
изнесената информация или мнение се отнасят, нито да засяга честта и
достойнството й. Нормата на чл. 10 от ЕКПЧ съдържа и втора алинея, според която
упражняването на правата и свободите, свързани със свободното изразяване и
свобода на словото, които включват и задължения и отговорности, следва да бъде
подложено на някои формалности, условия, рестрикции и санкции, предвидени от
закона в едно демократично общество – тогава, когато са свързани с основни
права и ценности, между които е защитата на репутацията и закрилата на чуждите
права.
Следователно,
дори и в хода на съдебния процес да бе доказана истинността на изнесеното,
възможността за нейното разпространение чрез национална медия, респективно
отговорността за това разпространение, следваше да бъде преценявана в
светлината на ал. 2 на чл. 10 от ЕКПЧ.
Свободата на
словото и свободата на свободно изразяване са едно от най-големите достижения
на съвременното общество, резултат на продължителен процес и обществено
развитие във вътрешен и международен план и тяхното упражняване не бива и не
може да е самоцел. Всеки, който, изнасяйки информация, засяга чужди
конституционно и международно признати права, следва да понесе съответната,
предвидена в закона отговорност, като гаранция за функционирането на
гражданското общество. Касае се за баланс между свободното упражняване на
свободата на словото и защитата на правото на личността на чест, достойнство,
лична и професионална репутация.
Съобразявайки
всичко това съдът намира предявения иск за доказан по основание и счита, че
размерът, в който е предявен – 26 000 лв., представлява справедлива обезвреда
за причинените на ищеца неимуществени вреди, поради което следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на последно публикуваната
статия – 06.01.2019 г. до окончателното изплащане и разноски по делото общо в
размер 3 390 лв., от които: 1 040 лв. д.т., 350 лв. депозит за в.л. и
2 000 лв. адвокатско възнаграждение /чиито размер е намален, пред вид
направеното възражение от ответника по реда и в сроковете на ГПК, от 3 000
лв. на 2 000 лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано
от И.К., София, ул. ******, да заплатаи на Б.Т.Б., ЕГН **********, чрез адв. А.К. ***, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
публикации в пресата, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2019 г., до
окончателно изплащане и разноски по делото общо в размер 3 390 лв., от които:
1 040 лв. д.т., 350 лв. депозит за в.л. и 2 000 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: