Р Е Ш Е Н И Е
№ 56/31.1.2022г.
гр.
Пазарджик, 31.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, девети състав, в открито заседание на единадесети янари, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Николина П.
при
секретаря А. Метанова , като разгледа административно дело № 669 по описа на
съда за 2021 г., докладвано от съдия П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба на „ГОЛДЪН
АГРО КЪМПАНИ „ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция
: гр. Пазаржик , ул.“Мило Войвода „“ №
10 , представлявано от Х.А.Ш. , чрез Адвокатско дружество М.М. и съдружници „,
с адрес: *** представлявано от М.М. срещу Ревизионен акт № Р-16001320002920-091-001 / 29.12.2020
г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден
с Решение № 244/2.04.2021 г. на Г. Ж. А. – директор на Дирекция „ОДПОП „ гр.
Пловдив. С оспорения ревизионен акт, на
търговското дружество – жалбоподател не му
е признат данъчен кредит на стойност 306 000,00 лв. общо за периодите 01.01.2018 г. до
31.01.2018 г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно с дължими лихви за
просрочие в размер на 58347,45 лв., както
и допълнително е установен корпоративен
данък за 2018 г. в размер на 77 000,00 лв. с прилежащи лихви в размер на 13647,20 лв.
Жалбоподателят
претендира отмяна на ревизионния акт , като излага подробни съображения за постановяването му в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки.
Заявява претенция за разноски.
Ответникът
– директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП – оспорва жалбата чрез процесуален представител в проведените
съдебни заседания, както и в подадена писмена защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На
жалбоподателя е извършена ревизия възложена със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16001320002920-020-001 / 20.05.2020 г./изменяна с последващи заповеди /, като
от ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320002920-092-001 /
26.11.2020 г., срещу който жалбоподателят нe е подал възражение. Ревизията е завършила с издаването
на обжалвания ревизионен акт. Определени са задължения относно непризнат данъчен кредит на стойност стойност
306 000,00 лв. общо за периодите
01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно с
дължими лихви за просрочие в размер на 58347,45 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2018 г. в
размер на 77 000,00 лв. с прилежащи лихви в размер на 13647,20 лв. , което ревизираното лице е обжалвало по
административен ред. С Решение № 244/23.04.2021 г. директорът на Дирекция "ОДОП" –
Пловдив е потвърдил обжалванияя ревизионнен акт.
В
хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната
преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Допуснато е и изслушано
заключение на съдебно- икономическа експертиза.
Съдът
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В
настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена
проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден
от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.
120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите
му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във
връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът
намира следното:
През
ревизирания период във връзка с осъществяване на основната си дейност
жалбодателят е приспаднал данъчен кредит по фактури, издадени от конрахент ЗП „З.П. „ а именно:
1.По договор за проучване и избор на
доставчици за нуждите на фирмата от 24.01.2018 г. с възложител “Голдън агро къмпани" ЕООД, а съответно изпълнител З.п. и
предмет : Извършване на следните дейности : проучване и избиране на доставчици
за нуждите на
фирмата, да посредничи при осъществяването на покупките, да консултира
възложителя да приема парички суми и да издава фактури за осъществени покупки,
да води преговори и да договаря всякакви условия с доставчиците, както и да
изпълнява всякакви задачи от възложителя му.Уговореното възнаграждение в полза
на изпълнителяя е 924 000,00 лв, с
ДДС, което ще бъде изплатено по банкова
сметка ***ването нз договора.Срока на договора е една година от датата на
неговото подписване.
По този договора са издадени,
осчетоводени и разплатени 3 бр. фактури с № 46/25 01.2018 г. - на стойност
270000,00 лв. данъчна основана и 54
000.00 лв. ДДС : №47/29.01.2018 г. - на стойност 300 000.00 лв. данъчна основа и 60 000.00 лв. ДДС и №48/30.01.2018 г. - на
стойност 200 000.00 лв. данъчна основа и
40 000.00 лв. ДДС. Посоченото във фактурите оснаванието за плащане "приходи от услуги по договор".
Не е спорно по делото , а и от
представените писмени доказателства и
неоспореното в тази част чаключение на допуснатата по делото СИЕ се
установяява, че в хода на ревизията , още с издадения ревизионен доклад са установени
грешно осчетоводени фактури, като в тази връзка с доклада са дадени указания за
отстраняване на тези грешки , а именно : задълженото лице да подаде СД и отчетни регистри по ЗДДС за м. 01.2018 г. и премахне от дневника за
покупки следните фактури : № 42/25.01.2018 г. , №44/ 30.01.2018 г. и 43 / 29.01.2018 г. , като включи в дневника
си вярно издадените от ЗП З.п. процесни фактури № 46/ 25.01.2018 г.,
№47/29.01.2018 г. и № 48/30.01.2018 г. Последните са посочени в приложенията
към доклада и са предмет на обсъждане в издадения и оспорен в настоящото производство РА и
потвърдителното решение. Представени са 3 бр. кредитни известия към фактурите,
като към фактура с № 46/25.G1.2018 г. - на стойност 270 000.00 лв. ДО и 54 000.00 лв. ДДС, е
представено КИ с №75/25 01.2018 г на стойност - 27 000,00 лв. ДО и -5
400.00 лв, ДДС, към фактура с №47/23.01 2018 г - на стойност 300 000,00 лв
ДО и 60 000.00 лв. ДДС е представено КИ с №76/29 12.2018 г на стойност – 30000,00
лв. ДО и 6 000.00 лв. ДДС и към фактура с №48/30,01.2018 г. - на стойност
200 000,00 лв. ДО и 40 000.00 лв ДДС, е представено КИ с №77/29.12.2018 г.
на стойност - 20 000,00 лв ДО и 4 000.00 лв ДДС.
2. По договор за възлагане на
маркетингово проучване от 10.01.2020 г.
Възложител на договора е „Голдън
агро къмпани" ЕООД, а съответно изпълнител
е З.п. с предмет на договора извършване
на следната дейност: да направи маркетингово проучване за нуждите на фирмата.
Уговореното между страните възнаграждение е в размер на 760 000,00 лв без вкл. ДДС, което да бъде изплатено по банкова сметка ***и
от подписването на договора. Срока на договора е до 31.12.2020 г.
По този договор съгласно Хронологичен регистър на сметка 503 с партньор
Голдън агро къмпани" ЕООД има
издадени, осчетоводени и разплатени 4 бр. фактури , както следва : фактура с
№112/ 14.01.2020 г, - на стойност 150 000,00 лв. данъчна основа и 30 000,00 лв ДДС ,фактра с №113/16.01 2020 г - на стойност 150 000,00
лв. данъчна основа и 30 000,00 лв.
ДДС , фактура №114/20.01.2020 г. - на стойност 250 000, 00 лв. данъчна
основа и 50 000,00 лв. ДДС и фактуа с №116/22.01.2020 г. - на
стойност 210 000,00 лв. данъчна основа и 42 000,00 лв. ДДС. Основанието за
плащане на фактурите е "услуга по договор“.
Дружеството- жалбоподател е регистрирано лице по реда на ЗДДС считано от
23.01.2007 г. по избор на лицето.
Анализирайки събраните
доказателства в резултат на направените проверки органите по приходите са
приели, че по тези общо седем фактури доставки реално не са извършени, т.е.
данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Затова
същите не са признали на жалбоподателя данъчен кредит по тях и са преобразували
счетоводния финансов резултат по фактурите в посока увеличение.
С
оглед преценката за материалната законосъобразност на ревизионния акт, следва да
бъде установено дали е обоснован отказът на ревизиращия орган за признаване
правото на данъчен кредит, както и постановеното от него увеличение на
финансовия резултат във връзка с процесните, посочени по-горе фактури, с
аргумент за липсата на реалност на осъществените доставки и липса на доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето на
доказателства за реално осъществяване на
доставка на услуга – по контретно за нейното извъшване от изпълнителя по
договора и съответното й прехвърляне на
получателя по доставките.
Жалбоподателят
оспорва материалната законосъобразност на този извод, като посочва, че
доставките по седемте броя фактури са
реално осъществени.
Съгласно
националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл.
167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване
преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки
и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С –
285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде
отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от
получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното
решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да
упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз
основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие
с правилата за доказване, установени в националното право.
Съгласно
чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно
чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като
последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на
стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на
собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по
дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на
стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС/.
Обосновавайки
своите възражения, жалбоподателт се позовава на два договора слючени съответно
през 2018 г. и през 2020 г. ,като се поддържа , че услугите по тези договори са
реално извършени и затова е извършено разплащане на дължимото възнаграждение
като насрещна престация. По делото се установява, че услугите, фактурирани с
процесните броя фактури, с издател ЗП „З.п.
„ , плащанията по тях и начисления ДДС са осчетоводени както при дружеството – възложител , така и в
счетоводството на ЗП „З.п.“. Страна по двата договора безспорно е физическото
лице Затка Пеканова , като във връзка с възможностите на изпълнителя реално за
изпълние на задълженията по тези договори, са представени писмени доказателства
от които безспорно се установява , че З.п.
е със завършено висше образование с квалификационна степен „магитър „ по
специалността „международни икономически отношения“ и със завършен курс по
професионална квалификация „Икономист – земеделско стопанство „.
Като
доказателства за изпълнение на задълженията на изпълнителя към възложителя са
представени шест документа/ доклади и проучвания /, както и приемателно- предавателни протоколи към тях
, според които частни документи , в края на сроковете на двата договора от 2018
г. и 2020 г. , жалбоподателят „Голдън Аро Къмпани „ ЕООД като възложител и от
друга страна ЗП „З.п. „ са
приключвали отношения с писмени волеизявления
за приемане на работа. Изявленията по отношение на изпълнението на първия
договор са направени от едно и също лице – З.п. като законен представител на
„Голдън Агро Къмпани „ ЕООД от една страна и от друга като ЗП „З.п. „. Тези диспозитивни
документи нямат достоверна дата по отношене на трети лице, поради което са с доказателствена сила относно авторството
на волеизявленията удостоверени в тях , но не и относно фактите съдъращи се в
тези волеизявления. Процесните 7 бр. фактури са издадени също от ЗП „З.п. „ в
качеството и на субект на търговски взаимоотношения.
В случая от
съдържащите се по делото доказателства, съдът намира, че не се доказва
извършването на реални доставки от процесния доставчик, a изводът на
ревизиращите органи за липса на реално осъществени доставки на услуги от този
доставчик е обоснован и в съответствие с
приложимия материален закон.
Доказването на реалното
осъществяване на доставката, в случаите когато се касае за минал период спрямо
този на проверката, следва да бъде направено след анализ на резултатите от
конкретната доставка при получателя. По - конкретно, когато се касае за
доставка на услуга, следва да бъде удостоверен резултатът от извършената услуга
при получателя или да бъдат представени доказателства за използване на
полученото. Следователно за упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ , съставен
в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е
изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки.
Следователно, основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на
приспадане на данъчен кредит е наличието на действително получени от задълженото
лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки. Жалбоподателят е този, който
следва да докаже, че реално е получил процесните доставки на стоки и/или
услуги, респ., че същите са изпълнени от доставчика , който е издал фактурите, документиращи тези доставки.
Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното
право положителни факти е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно
доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране
на относимите към спора доказателства. Липсата на достоверни доказателства за
установяване, че фактурираните дейности са извършени именно от сочения във
фактурите доставчик, преценено с установената при този доставчик липса на
материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните
доставки, обосновават извод за недоказано реално извършени такива.
Съдът на първо място счита, че в
настоящия спор не могат да бъдат установени правните характеристики на двата
договора / за проучване и избор на доставчици за нуждите на фирмата и договор за възлагане на маркетингово
проучване / двата с изпълнител З.п. - за чието изпълнение се твърди, че са
съставени процесните фактури. Този извод се обосновава с липсата на конкретика
в предмета на договорите. Действително всеки търговец, има право на инициатива
и преценка по отношение на сключваните от него облигационни отношения, но в настоящия
случай липсата на конкретни параметри на договореното между страните е пречка
да се проследи и установи по безспорен начин дали има реално извършена услуга
или целта на създаването на тези частни документи е единствено да се извлече
благоприятна последица за жалбоподателя. Дори да се приеме, че договорите
са рамкови относно предоставяната изработка по тях, доколкото предмета в чл.1
от договора не е изчерпателен, тогава е следвало да се извърши детайлно
посочване в писмена форма с друг документ на реалната дейност по услугите, като
същата бъде изпълнена с конкретно, а не общо сдържание.
Именно поради
липсата на такава конкретика не може да
се приеме, че жалбоподателят е доказал действително получена услуга по именно
тези „граждански договори“. Така е формулиран предметът
на процесните 7 бр. фактури, но той е
много общ, като е видно, че същите са издадени във връзка с договор, но без
никаква конкретизация нито на договора, нито на съдържанието на услугите. В
предмета на договора от 2020 г. липсва на конкретизация е особено очевидна , като
в договора от 2018 г. общо все пак са
изброени макар и неизчерпателно някои от дейностите за
изпълнение, но представения като доказателство доклад , касае изпълнение само
на първата такава посочена в договора дейност. Правото на приспадане на данъчен
кредит при доставка на услуги възниква с реалното изпълнение на услугата,
резултатът от която следва да е налице при получателя. Наличието при
ревизираното лице на договори, с които са уговорени извърването на услуги ,
само по себе си, не доказва реализирането на тези услуги. Изпълнението на
услугата трябва да може да се проследи, като ревизираното лице, което
претендира благоприятните за себе си последици, следва да притежава всички
необходими документи в тази насока, от които да личи какво е съдържанието на
услугата, кой я е изпълнил, коква например е била посредническата дейност, кои преговори и
с кои доставчици са водени. Като по този договор следва да се отчете и факта,
че законният представител на възложителя и изпълнителя са едно и също лице.
Така
не е ясно и дали евентуално уговорените консултантските услуги са използвани за
икономическата дейност на ревизираното лице или са били предмет на последваща
реализация, като материално изискване по същество за възникване на правото на
приспадане на данъчен кредит. Представените по делото доклади и проучвания/ за които се тврди ,
че касаят изпълнение на договора от 2020 г. /
не сдържат каквото и да било обозначение за датата на съставянето си,
поради което биха могли при използваните общи формулировки и в двата договора да касаят всеки един от тях. Макар и придружени от
приемо-предавателен протокол за изпълнена в срок и съгласно условията
работа, не може да се приеме, че те
обективират реално изпълнение на услугите именно по спорните фактури.
Поради
изложеното, както и предвид липсата на
индивидуализация на услугите в спорните фактури, настоящата инстанция счита, че
не може обосновано да се приеме, че фактурите се отнасят именно към тези договори,
както и че са налични годни доказателства за реално изпълнение на услугите.
Този извод не може да бъде опроверган и чрез заключението на СИЕ, което съдът
цени наред с останалите по делото
доказателства. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че само
формалното счетоводно отразяване на фактурите не е достатъчно, за да се приеме,
че е налице законовото основание за данъчен кредит, при липса на реално
извършени доставки по тях.
Не
на последно място , в слчая се касае до договори сключени с физическо лице , за
което с оглед на представените по делото писмени доказателства за образование и
квалификация , би могло да се приеме , че разполага с възможности да извършва
услуги от икономическо ествество в сферата на земеделието , но спорните фактури
са издадени от ЗП , в това му качество. Безспорно в теорията и практиката се
приема , че проведеното разделение между физическото лице и субекта ЗП е
условно и е прието с оглед нуждите на търговския оборот. Но по настоящото дело преценката относно възможностите на
изпълнителя по договорите се прави по отношение на ФЛ и в този случай не става
ясно ,защо фактурите са издадени от ЗП , като такъв. Обратно – ако се приеме ,
че ЗП чрез ФЛ е страна по договорите, то
тогава липса яснота , какви конкретни по-особени възможности за изпълнение на
тези услуги има ЗП в качеството му на такъв
предвид спецификата на дейността , за изпълтението на която е създадена тази правна фигура.
Ето защо, съдът намира, че недоказването по-безспорен начин на съществени елементи от претендираните доставки води до обоснованото предположение, че такива не са извършени и то именно от субекта издал фактурите. При това положение, макар жалбоподателят да притежава данъчни фактури и др. документи съобразени с изискванията на ЗДДС, които надлежно е отразил и осчетоводил при съвкупната преценка на наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от които може да бъде направен обоснован извод, че тези фактури не са издадени във връзка с действителна доставка на отразените в тях услуги, тоест че не документират действителни стопански операции, извършени изобщо или точно от издателя. В случая липсва доказано данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както и предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за процесния период, за неправомерно начисления данък, е основателен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли в тази й част.
По Закона за корпоративното подоходно облагане и
във връзка с увеличението на финансовия резултат за 2018 г. с
разходите по процесните три фактури / №№
46,47 и 48/ със сумата в размер на 770 000,00 лв. , съдът съобразява обстоятелството, че между страните
не е спорно отчитането на разходи по тях от РЛ, и че разходите са участвали при
формирането на счетоводния финансов резултат за съответната година. По делото с
оглед изложеното по- горе не е доказано наличните фактури да документират
реално извършени доставки, поради което е налице отклонение от данъчното
облагане и липсва документална обоснованост на разходите. При това положение
органите по приходите законосъобразно са приложили разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, тъй като платените от проверяваното
дружество суми по фактурите имат характер на разход, участващ при формирането
на финансовия резултат.
По така
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че РА в частта на
отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във
вр. с чл. 9 от ЗДДС по фактури, издадени от посочени доставчик , както и в частта , в която е увеличен счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане,
респективно е начислен карпоративен
данък за 2018 г. - е законосъобразен. Тъй като се потвърждават задълженията за ДДС
и по ЗКПО, по спорните фактури, следва
да бъдат потвърдени и задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и
следват главните задължения.
С оглед
крайния изход на делото и заявената претенция от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на
делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във
връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът следва да присъди в полза на НАП
сумата от 7039,00
лв.
Воден от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК,
Административен съд Пазарджик, девети състав :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата подадена от „ГОЛДЪН АГРО КЪМПАНИ „ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес за кореспонденция : гр. Пазаржик ,
ул.“Мило Войвода „“ № 10 , представлявано от Х.А.Ш. , чрез Адвокатско дружество
М.М. и съдружници „, с адрес: *** представлявано от М.М. срещу
Ревизионен акт № Р-16001320002920-091-001 / 29.12.2020 г., издаден
от ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение № 244/2.04.2021 г. на Х.Ж.А.– директор на Дирекция „ОДПОП „ гр.
Пловдив, с който на търговското
дружество – жалбоподател „ГОЛДЪН АГРО
КЪМПАНИ „ ЕООД не му е признат данъчен кредит на стойност 306 000,00 лв. общо за периодите 01.01.2018 г. до
31.01.2018 г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно с дължими лихви за
просрочие в размер на 58347,45 лв.,
както и допълнително установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на
77 000,00 лв. с прилежащи лихви в
размер на 13647,20 лв.
ОСЪЖДА „ГОЛДЪН АГРО КЪМПАНИ „ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес за кореспонденция : гр. Пазаржик ,
ул.“Мило Войвода „“ № 10 , представлявано от Х.А.Ш. , чрез Адвокатско дружество
М.М. и съдружници „, с адрес: *** представлявано от М.М. да заплати на Национална агенция за приходите
разноски по делото в размер на 7039,00 лв. /седем хиляди и тридесет и девет
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния адмистративен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/