Р
Е Ш Е
Н И Е № 30/23.2.2022 г.
Гр. Ямбол, 23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 13 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп
до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 - 178 от АПК и е образувано по жалба
на А.П.Ц. *** против мълчаливия отказ на
Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - * да се произнесе по подадено
от него на 22.12.2021 г. заявление за достъп до обществена информация. Претендира се за заплащане и на направените
по делото разноски.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, като се сочи се, че заявителят има право на достъп до исканата
от него обществена информация, както и че
мълчалив отказ по ЗДОИ е
недопустим. Иска се съдът да отмени
оспорения мълчалив отказ и преписката да
бъде върната със съответните указания на административния орган за произнасяне на изричен акт по депозираното
заявление за достъп до обществена информация.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпилата писмена защита
с вх. № 351/11.02.2022 г. жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в
същата.
Ответната страна – Управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - *, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В постъпилата молба с вх. № 230/28.01.2022
г., депозираната жалба се оспорва изцяло, като се изразява становище, че същата
е неоснователна предвид обстоятелството, че заявлението за предоставяне на
достъп до обществена информация не отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 1,
т. 4 от ЗДОИ, тъй като не е посочен
адрес за кореспонденция. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като алтернативно се възразява срещу претендирания
от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение.
След като обсъди доводите на страните и извърши
цялостна преценка на всички събрани и приети по делото писмени доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.12.2021 г. жалбоподателят Ц. подал чрез
посочения на сайта на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – * адрес на
електронната поща заявление за достъп до обществена информация до Управителя на
дружеството със следното съдържание:
„Моля,
на основание чл. 17 от Закона за опазване на околната среда във връзка с чл. 24
и чл. 41а от Закона за достъп до обществена информация, да ми бъде предоставена
следната информация:
- моля
да ми посочите номера на действащия към момента договор за доставка на течен
хлор. Къде мога да намеря информация за проведената процедура по ЗОП?
- към настоящия момент договорът изпълнява ли
се съгласно предвидените в него и в тръжната документация условия? Има ли анекс
към договора? Ако има, моля да ми предоставите заверено копие.
- имали
ли сте проблеми при изпълнение на договора – неизпълнение, забавяне на заявка,
изпълнение в намален обем и др.? Ако има – по чия вина?
- какви
количества течен хлор сте изразходвали/потребили от
началото на годината до сега – по месеци?
- какви
количества течен хлор сте доставили за същия период – по месеци?
- какви
финансови средства сте изразходвали за закупуването за същия период – по
месеци?
- колко
пъти са извършвани доставки на т. хлор от началото на годината – по месеци?
- какви
материални и финансови средства сте изразходвали във връзка с транспортните
разходи по доставка на т. хлор?
- има
ли увеличение на общите финансови разходи за доставка на т. хлор от предишни
периоди при предишни договори?
-
правен ли е финансов анализ на извършените разходи по доставка на течен хлор?
Предприети ли са мерки за оптимизиране на разходите?“
В
заявлението е посочена и предпочитаната форма за предоставяне на достъп до
обществена информация, а именно по електронен път на посочения от заявителя
интернет адрес.
В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, по заявлението не е произнесено решение на компетентен
орган, т.е. налице е т. нар. мълчалив отказ. Такова решение не е произнесено и
до момента на приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата против мълчаливия отказ е подадена в
срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Значимостта на правото на достъп до информация
произтича от регламентирането му като
основно право в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.
Конституционният съд, в Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996
г. изрично сочи, че нормата на чл. 41,
ал. 2 от КРБ гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по
въпроси, които представляват за тях законен интерес. Квалификацията „законен“
служи, за да обозначи правото на гражданите да търсят съответната
информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това
право може да се осъществи на базата на конституционното изискване.
В
съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд
нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп
до информация, с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за
правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация.
В
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието
„обществена информация“ и съгласно същата такава е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОДОИ, задължени да предоставят тази
информация субекти, освен посочените в ал. 1
органи - държавните органи,
техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република
България, са и публичноправните субекти, какъвто субект е и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
– *, предвид обстоятелството, че същото е еднолично дружество с ограничена
отговорност с принципал Министерство на регионалното развитие. Това
тяхно задължение и съответно правото на гражданите на достъп до обществена
информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, която установява
правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3 ЗДОИ субекти
за предоставяне на обществена информация или за отказ да се предостави достъп
до такава информация. Видно от разпоредбата на чл. 38 от същия закон, в
решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се
посочват правното и фактическото основание за отказ, датата на приемането му и
редът за неговото обжалване, като чл. 39 въвежда задължение решението за отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация да се връчи на заявителя
срещу подпис или да се изпрати по пощата с обратна разписка. Всички тези
разпоредби водят до единствения извод, че законът изисква постановяване на
изричен акт – решение за предоставяне или за отказ да се предостави достъп до
исканата обществена информация. Мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация по ЗДОИ е недопустим, поради което и само на това
основание същия подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на
задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ
изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ в случай, че органът реши да
предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ в случай, че
органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация.
Що
се отнася до твърдението, че заявлението не е разгледано, тъй като заявителя не
е посочил адрес за кореспонденция, следва
да се има предвид следното:
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ, заявлението за достъп до
обществена информация следва да съдържа адрес за кореспонденция със заявителя,
като ал. 2 на същия член предвижда, че ако заявлението не съдържа данните по
ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. Смисълът на разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ е да не бъдат разглеждани тези заявления по които не може
да бъде осъществен контакт между
заявителя и органа във връзка с направеното искане. Вложената правна идея е
възможността за осъществяване на обратна връзка. В конкретния казус заявителят
изрично е поискал информацията да му бъде предоставена на посочения от него
електронен адрес. Именно на този адрес му е било изпратено и съобщението от
ответната страна, че заявлението му няма да бъде разгледано поради
непосочването на адрес за кореспонденция. Т.е., връзка със заявителя е била
осъществена и то на посочения от него адрес, макар и електронен такъв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и
като такъв, следва да бъде отменен, а преписката – върната на Управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - * за
произнасяне.
При
този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от
него разноски. Последният претендира такива в размер на общо 710 лева, от които 10 лева, съставляващи
държавна такса за образуване на делото и 700 лева, представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът обаче намира за основателно възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счита, че съобразно
сложността на казуса и извършената от адв. Б. работа,
следва да се присъди такова в минималния, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. размер, а именно 500 лева.
Водим
от горното Ямболският административен съд, първи
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
мълчаливия отказ на Управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – * по подадено от А.П.Ц. *** на 22.12.2021
г. заявление за достъп до обществена
информация.
ВРЪЩА преписката на УПРАВИТЕЛЯ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – * за ново произнасяне в предвидения от закона
срок по искането на А.П.Ц. от 22.12.2021
г. за предоставяне на обществена информация при спазване на указанията за тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – * да заплати
на А.П.Ц. сумата от 510 (петстотин и десет) лева за
направените по делото разноски.
Решението, съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, е окончателно.
СЪДИЯ:/п/ не се чете