Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09.11.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Алина Тодорова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 3420
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ, предявен от В.А.Х.,
ЕГН **********, чрез адв. В.П. срещу „О.Б.Б.“ АД, *** за заплащане на сумата от
37 040 лв. - главница договор за срочен депозит от 18.08.2010 г., сключен между
наследодателя му Л.Д.и „ОББ“ АД, както и
сумата от 9207 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 18.08.2010
г. до завеждане на делото в съда или доларовата им равностойност в размер на
19 807 щатски дорала, както и сумата от 3610 щатски дорала – договорна
лихва върху главницата, ведно със законна лихва считано от датата на исковата молба
до окончателното им изплащане, както и в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на посочените по-горе суми от Банката, с
които същата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, както и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е универсален
правоприемник на завещателя Л.И.Д.съгласно нотариално завещание, заверено от
публичен нотариус Д-р М.Л.на дата 02.10.2014г., регистрирано в публичния
централен регистър на Австрия за завещания и открито с Решение от дата
09.04.2015г. по дело за предаване на наследство № 84А 113/14w на Окръжен съд
Виена.
Посочва се, че на 18.08.2010г.
завещателят Л.И.Д.е сключил с „ОББ“ АД - договор за срочен депозит № LD **********
за сума в размер 19 807.89 щатски долара и договорна лихва в размер на 820.54
щатски долара на година, която към настоящия момент е в размер на 4 923 долара,
с левова равностойност на 9 207 лева. Излага се, че на 08.10.2014г. завещателят
Л.И.Д.е починал в Австрия и е оставил в полза на ищеца В.А.Х., в качеството му
на универсален правоприемник депозитната сума по горепосочения договор за
срочен депозит. Твърди се, че въз основа на съставено на 02.10.2014г. в Австрия
и заверено пред нотариус нотариално завещание от 02.10.2014г.. регистрирано в публичния
централен регистър на Австрия за завещания, наследството на Л.Д.е открито с
Решение от дата 09.04.2015г. по дело за предаване на наследство № 84A 113/14w
на Окръжен съд Виена, като цялото наследство е предадено на наследника В.Х.
съгласно направеното безусловно завещание.Посочва се, че завещанието е било
нотариално заверено и регистрирано от публичен нотариус д-р М.Л.на 02.10.2014 г.,
като съгласно т. III от същото В.Х. е единствен наследник на цялото движимо и
недвижимо имущество на наследодателя Л.Д.
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2015
г. В.Х. е отправил молба до „ОББ“ АД да му бъде предоставен достъп до
средставата, намиращи се в депозитната сметка на наследодателя му в „ОББ“ АД, в
отговор на което е получил Писмо от „ОББ“ АД от 06.11.2015 г., че средставата
по банковата сметка на наследодателя ще му бъдат предоставени след поставяне на
Апостил на представеното от него завещание и решение на ОС-Виена или
легализирани
от съответните австрийски власти по съответния за това ред. С последващо писмо
от 12.11.2015г. ищецът уведомил Банката, че не е съгласен, тъй като счита, че
съгласно подписания договор за правна помощ между България и Австрия за двустранно
сътрудничество е освободен от задължението да заверява представените документи
с Апостил, поради което повторно помолил за достъп до паричните средства на
наследодателя си.
С Писмо от 03.12.2015 г. Банката
е посочила, че за по-голяма сигурност на клиентите си е въвела изискване за
Апостил в Общите условия на банката за платежни услуги на физически лица,
независимо от уговореното в двустранни договори за правна помощ, поради което отново
е отказала достъп до паричните средства на ищеца. Във връзка с изложеното в
исковата молба се сочи, че на първо място посочените ОУ на Банката на се
подписани от ищеца и същият не се е съгласявал с тях и на второ място при
конкуренция между ОУ на Банката и разпоредбите на подписания между България и
Австрия договор за правна помощ, който е от по-висок ранг, следва да намери
приложение договора, поради което не е необходим Апостил. В тази връзка, ищецът
моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника „ОББ“ АД да
му заплати претендираните суми, в качеството му на универсален правоприемник на
наследодателя Л.Димитров.
Ответникът „О.Б.Б.“ АД, чрез
процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК,
в който оспорва предявения иск като недопустим и неснователен, по изложени
подробни съображения за това, поради което моли съда да го отхвърли и
претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото
Договор за срочен депозит № LD1023010395 от
18.08.2010 г., сключен между ответника „ОББ“ АД и Л.И.Д.се установява, че между
страните е сключен договор за откриване на срочен депозит, по силата на който
вложителят Л.И.Д.е внесъл в „ОББ“ АД сума в размер на 19 807,89 щатски
долара за срок до 13.08.2011 г. /1 година/ при уговорен лихвен процент от 4,20
%. Съгласно договора, уговореният лихвен процент важи само за първоначалния
срок на депозита, като при автоматичното му подновяване важи стандартния лихвен
процент, посочен в Тарифата на Банката. Съгласно предвиденото в договора,
неразделна част от него са Тарифата и ОУ на „ОББ4 АД за платежни услуги за
физически лица /ОУ/, като с полагане на подпис под този договор клиентът
потвърждава, че ОУ са му предадени и ги приема, като Банката има право да
променя ОУ и Тарифата, за което уведомява клиентите.
По делото са представени заверено
копие от вписване № 1070/2014 г. в Регистъра на актовете за смърт на Служба по
гражданско състояние Виена – Ландщрасе в легализиран превод, както и препис
извлечение от акт за смърт, издаден от Община Ловеч, от които се установява, че
Л.И.Д.е починал на 08.10.2014 г. в Австрия, Виена – Ландщрасе.
От представения по делото
лагализиран превод на нотариално завещание от 02.10.2014 г., заверено от
публичен нотариус д-рМ.Л., Виена – Ландщрасе /с удостоверен подпис на преводача
от МВнР, Дирекция „Консулски отношения“ от 08.12.2014 г./, се установява, че Л.Д.,
роден на *** *** 37/2/1 определя като свой единствен наследник на своето цяло
движимо и недвижимо имущество своя най-добър приятел, помощник и братовчед В.Х.,
роден на *** г., живущ в България, в момента пребиваващ в неговото собствено
жилище във Виена.
Видно от приложеното Решение от
09.04.2015 г. по дело за наследство на Окръжен съд Виена – вътрешен град,
преписка № 9556/AW/Im, наследството
на инж. д-р Л.Д., починал на 08.10.2014 г. /с гражданство Австрия/ се предава
изцяло на наследяващия братовчед В.Х., роден на *** г., България, който въз
основа на завещанието от 02.10.2014 г. е направил безусловно изявление за
встъпване в наследство. Въз основа на осъщественото предаване се произвежда
реда на имотния регистър чрез присъединяване на правото на собственост за
наследяващия братовчед В.Х., роден на ***, Горна Оряховица, България, върху
приписаните на дипл. инж. д-р Л.Д., роден на ***, 71/2890 дяла (B-LNR 30) от недвижимостта
с регистрационен номер 268 Имотен регистър 01107 Зимеринг, свързан със
собствеността на жилище 1, етаж 2. Установено е, че посоченият наследник влиза
в кръга на законните наследници. Видно от решението наследяващият братовчед В.Х.
се оправомощава официално да разполага с наличността по разплащателна сметка №
00520 725 714, гласяща „DI Dr. Leonid Dimitrov“ при УниКредит Банк Аустриа АГ,
с адрес: пл. „Юлиус Тандлер“ 3,1090 Виена; депозит в ценни книжа № 00520 725
714, гласящ „DI Dr. Leonid Dimitrov“ при
УниКредит Банк Аустриа АГ и лек автомобил, марка BMW 330xd Touring Е91 M57TU2,
рама № WBAVT91090KT90694, двигател № 306D3, с рег. № ******, дата на първа
регистрация 23.01.2007. Отбелязано е, че преписът подлежи на изпълнение и е
влязъл в сила, Окръжен съд Виена вътрешен град, 30.04.2015 г.
По делото е представено
Заявление вх. № 3060 от 07.10.2015 г., видно от което ищецът по делото В.Х., в
качеството му на наследник на Л.И.Д.е поискал да се разпореди със сметката,
която същият има в „ОББ“ АД, за което е приложил – завещание, дело за
наследство, договор за срочен депозит, препис извлечение от акт за смърт.
С Писмо изх. № 304 – Ж-1417/06.11.2015
г., изпратено от „ОББ“ АД до В.Х., Банката е уведомила, че средставата по
банковата сметка на наследодателя ще му бъдат изплатени след допълнителна заверка
на представените документи, които е необходимо да бъдат снабдени с апостил или
легализирани от компетентните австрийски власти по съответния за това ред и
преведени на български от преводач, чийто подпис да бъде потвърден от МВнР. В
писмото е посочено, че съгласно ОУ на „ОББ“ АД за физически лица, документите, издадени
от чужбина, следва да бъдат снабдени с „Апостил“ за страни, присъединени към
Хагската конвенция като посочените изисквания Банката е поставила за
допълнителна сигурност и защита на интересите на клиентите си.
Със Заявление вх. № 4205 от
12.11.2015 г. ищецът В.Х. е уведомил банка „ОББ“ АД, че не е съгласен с дадения
отговор от Банката и счита, че съгласно подписания договор за правна помощ между
България и Австрия за двустранно сътрудничество, е освободен от задължението да
заверява представените документи с Апостил.
С Писмо изх. № 304Ж - 1569 от
03.12.2015 г., изпратено от „ОББ“ АД до В.Х., Банката е уведомила, че изразеното
становище в писмо с изх. № 304-Ж-1417/06.11.2015 г. остава непроменено. Изискването
за апостил върху представените документи в Банката е част от ОУ на банката за
платежни услуги на физически лица и се прилага в отношенията между банката и нейните
клиенти, респ. техни правоприемници независимо от уговореното в двустранни договори
за правна помощ между страните.
По делото са представени и Общи
условия на „ОББ“ АД за платежни услуги за физически лица /в сила от 01.03.2010
г./. В чл. 3.5.8. от ОУ е предвидено, че пълномощни, както и други официални
документи, съставени в чужда държава, се представят пред Банката заверени в
българско посолство или консулство в съответната държава или легализирани,
съответно придружени с „апостил“ и преведени на български език от заклет
преводач.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено. От
същото се установява, че размерът на договорната лихва върху главница от 37 040
лева за периода от 18.08.2010 г. до 17.03.2017 г. е 9 735,31 лева. Размерът на
договорната лихва върху главница в размер на 19 807,89 щатски долара, за
периода от 18.08.2010 г. до 17.03.2017 г., е 3 610,86 щатски долара.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за връщане на
предадена сума по паричен влог заедно с уговорената лихва. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това
по делото да се установи, че между страните съществува облигационно
правоотношение, в чието съдържание са включени задължения, чието изпълнение не
е осъществено.
Съгласно разпоредбата на чл.
421, ал.1 от ТЗ, при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в
същата валута и размер, както и уговорената лихва. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи факта, респ. съществуването на валидно правоотношение по
договор за паричен влог между своя наследодател и ответната Банка, неговите
основни параметри /размер на главница, лихва, срок/, предаването на парите на
ответника по депозитната сметка, както и че са изпълнени задълженията по
договора, а в тежест на ответника е да установи, причините, поради които е отказал
изплащането на сумите.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че между наследодателя на
ищеца Л.И.Д.и „ОББ“ АД е сключен Договор за срочен депозит № LD1023010395 от
18.08.2010 г., по силата на който вложителят е внесъл в Банката сума в размер
на 19 807,89 щатски долара за срок до 13.08.2011 г. при уговорен лихвен
процент - 4,20 %. Следователно съдът приема за доказано по делото, че е налице
валидно възникнало правоотношение до договор за банков влог между наследодателя
на ищеца и банката – ответник.
Няма спор по делото, че по депозитната
(влогова) сметка при ответната банка „ОББ“ АД е постъпила сумата от
19 807,89 щатски долара.
На следващо място, съдът
намира, че по делото се установи, че ищецът В.А.Х. е универсален правоприемник на
лицето Л.И.Д., по силата на завещание, нотариално заверено и регистрирано от
публичен нотариус Д-р М.Л.на 02.10.2014г., Виена – Ландщрасе, представено по
делото в легализиран превод и удостоверен подпис на преводача от МВнР от
08.12.2014 г./
По делото се установи също така,
че въз основа на съставеното на 02.10.2014 г. в Австрия и заверено пред
нотариус нотариално завещание от 02.10.2014г., регистрирано в публичния
централен регистър на Австрия за завещания, наследството на Л.Д.е открито с
Решение от 09.04.2015г. по дело за предаване на наследство № 84A 113/14w на
Окръжен съд Виена. От посоченото завещание се установява, че Л.И.Д., роден на ***
*** 37/2/1 е определил като свой единствен наследник на своето цяло движимо и
недвижимо имущество своя най-добър приятел, помощник и братовчед В.Х., роден на
*** г., живущ в България, в момента пребиваващ в неговото собствено жилище във
Виена.
В тази връзка съдът намира, че
предвид факта, че посоченото нотариално завещание е регистрирано в публичния регистър
на Австрия за завещания и открито с Решение от 09.04.2015 г. по дело за
предаване на наследство № 84А 113/14w на Окръжен съд Виена, то
изискуемата процедура по наследственото право на Република Австрия е спазена и
като форма и съдържание не противоречи на местните закони,т.е.настоящия състав
го приема като легитимно и законосъобразно.
Поради изложеното, съдът
намира, че по делото се доказа активната материалноправна легитимация на ищеца по
делото – а именно качеството си на универсален правоприемник на своя
наследодател Л.И.Д./починал на 08.10.2014 г./ и като такъв, той има право да
получи принадлежащото имущество на своя наследодател.
Съгласно предвиденото в чл.
421, ал.1 от ТЗ банката дължи връщане на паричната сума на влогодателя в същата валута
и размер, както и уговорената лихва, като със смъртта на влогодателя правата му
по сключения договор за срочен депозит преминават върху неговите
правоприемници.
Следователно, ищецът по делото
има право да получи паричната сума, депозирана при ответника по делото по
откритата депозитна сметка на наследодателя си, заедно с уговорената лихва,
коята е преминала в неговия патримониум след смъртта на наслодедателя му. Ограничаването
на правото на наследника да получи имуществото на своя наследодател не намира
опора в закона, поради което отказът на ответната банка се явява неоснователен.
В тази връзка, съдът намира за
неоснователен отказът на ответника „ОББ“ АД да предостави възможност на ищеца
да се разпорежда със средствата по депозитната сметка на починалия титуляр –
негов наследодател поради непердставяне от негова страна на документите,
легитимиращи го като наследник по завещание по австрийското законодателство.
Възраженията на ответника са,
че посочените документи, следва да бъдат оформени съгласно Общите условия на
Банката, а именно, че всички документи издадени от властите в чуждата държава,
страна по Хагската конвенция следва да бъдат оформени с апостил, поставен от
Министерството на външните работи на съответната страна, да бъдат преведени на
български език от консулски или дипломатически служител в държавата по произход
на документа или от оторизирана от МВнР на Р. България Агенция за преводи, като
преводът на документа трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки“
в Дирекция „Административно обслужване на български и чужди граждани на МВнР на
Р. България. Съдът намира, че посоченото изискване противоречи на наднационалното
законодателство и по-конкретно на сключения договор за правна помощ между Р.
България и Австрия.
В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Конвенцията за премахване на изискването
за легализация на чуждестранни публични актове от 5 октомври 1961 г. - формалната
процедура, упомената в чл. 3, ал. 1, не може да се изисква в случаите, в които
закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя
документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват,
опростяват или освобождават документа от легализация.
Във връзка с изложеното, издадените
от властите в чуждата държава - страна
по Хагската конвенция документи следва да бъдат оформени с апостил, само
доколкото между двете държави не съществува договор за правна помощ, в който са
залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил. Документите,
издадени от тези държави, е необходимо да са публични и не се нуждаят от
допълнителни заверки, за да се признаят на територията на Р. България. При
наличие на такъв, издадените от чуждата държава документи следва да носят
единствено щемпел на оторизираното в договора ведомство и да бъдат преведени и
легализирани на български език, какъвто е настоящият случай.
В конкретния случай е налице
договор за правна помощ между Република България и Австрия, по силата на който
се прилага режим на освобождаване на докумените от легализация, поради което
съдът приема, че е налице втората разпоредба на чл. 3 от Конвенцията.
Предвид наличието на договора
за правна помощ между Р. България и Австрия, предвиждащ по-облекчен режим в
сравнение с Хагската конвенция, отпада изискването за удостоверяване с апостил
и е необходимо единствено документът да бъде снабден с административен печат от
съд или друго държавно учреждение или печат от нотариус. Този документ подлежи
на заверка от МВнР само на подписа на заклетия преводач, с което се
удостоверява верността на извършения превод на български език.
Следователно представеното по
делото нотариално завещание и регистрирано от публичен нотариус Д-р М.Л.на 02.10.2014г.,
Виена – Ландщрасе, открито с Решение от 09.04.2015 г. по дело за предаване на
наследство № 84А 113/14w
на Окръжен съд Виена може да се използва без апостил, поради което следва да се
цени като надлежно доказателство.
Във връзка с изложеното, по
делото от страна на ищеца са установени всички предпоставки за основателност на
предявения иск. От друга страна е доказано и неизпълнението от страна на
ответника на задълженията по договора да възстанови вложената сума. В този
смисъл, от страна на ответника „ОББ“ АД не бе установена основателност на
причините, поради които е отказала изплащане на вложените парични средства по
депозитната сметка. Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният
от ищеца иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ е
доказан по своето основание и следва да се разгледа по размер.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответната страна за недопустимост на иска поради предявяването
на претенцията в левова равностойност, предвид обстоятелството, че сключеният
договор за депозит е във валута – щатски долари. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно ТР № 4 от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в
чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи. В случаите,
при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на
спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна
валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава
диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на
делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.
Поради изложеното, съдът приема,
че е сезиран с претенция за заплащане на сумата от 19 807.89 щатски
долара, както и договорна лихва върху посочената сума за периода от 18.08.2010
г. до 17.03.2017 г.
Няма спор по делото, че по
процесния договор за депозит от 18.08.2010г., сключен между ответника „ОББ“ АД
и Л.И.Д./наследодател на ищеца / е внесена сумата от 19 807,89 щатски
долара по депозитната сметка на вложителя при „ОББ“ АД, поради което искът, в
частта по претенцията в размер на сумата от 19 807.89 щатски долара – главница
по сключения договор за срочен депозит от 18.08.2010 г. е основателен и доказан
и следва да се уважи изцяло в посочения размер.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът на договорната
лихва върху главница в размер на 19 807,89 щатски долара за периода от
18.08.2010 г. до 17.03.2017 г. е 3 610,86 щатски долара. В тази връзка съдът
намира, че предявеният иск за заплащане на договорна лихва върху главницата е
основателен и доказан до размер на сумата от 3 610,86 щатски долара за периода
от 18.08.2010 г. до 17.03.2017 г. и следва да се уважи за този размер и да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 4923 щатски
долара като недоказан и неоснователен. На следващо място върху така
определените главници следва да се присъди и законна лихва от датата на
исковата молба - 17.03.2017 г. до оконателното им изплащане.
Съдът намира, че предвид
уважаването на главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ, не
дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на
ищцата разноски за държавна такса и експертиза в размер на 1464 лв.
По делото е направено възражение за
прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение на ищцовата страна,което
съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г., минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер на 1732
лв. /а уговореното в договора е в размер на 2800 лв.-около 40 % над минимума/,
поради което съдът намира ,че не е налице твърдяната от ответника прекомерност
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 5.40 лв., както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„О.Б.Б.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.А.Х., ЕГН **********,
чрез адв. В.П., със съдебен адрес:*** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 421, ал. 1 ТЗ сумата от 19 807.89 щатски долара /деветнадесет хиляди
осемстотин и седем щатски долара и осемдесет и девет цента /– представляваща
главница по сключения договор за срочен депозит LD1023010395
от 18.08.2010 г.
между „ОББ“ АД и Л.И.Д./наследодател на ищеца по делото, починал на 08.10.2014
г./, както и сумата от 3 610.86 щатски долара /три хиляди шестотин и десет
щатски долара и осемдесет и шест цента/ - представляваща договорна лихва върху
главницата /в размер на 19 807.89 щатски долара/ за периода от за периода
от 18.08.2010 г. до 17.03.2017 г., ведно със законна лихва върху главниците от
датата на исковата молба – 17.03.2017 г. до окончателното им изплащане и разноски в общ размер от 4264
лв. като ОТХВЪРЛЯ иска, в частта
за заплащане на договорна лихва върху главницата /от 19 807.89 щатски
долара/ за разликата над уважения размер от 3 610,86 щатски долара до
претендирания такъв от 4923 щатски долара /респ. 9207 лева/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
В.А.Х., ЕГН **********
да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
по делото в размер на 5,40 лева, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: