№ 85
гр. В., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.П.Й.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100009 по
описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на В. И. З. с ЕГН: **********
от гр.В., ******, съдебен адрес: гр.В., ***** ,представлявана от адв.В. М. от
АК-Перник против „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* *****
Ищцата твърди ,че в резултат на ПТП са й причинени телесни
увреждания .На 10.09.2024 г. около 17:20 часа в с.Д.Й.. обл.М. на ул.
“Й.И.“**** настъпил пътен инцидент, при който л.а. „Т.А.“ с рег.№*****,
управляван от водача П. Й. П. нарушил правилата за движение по пътищата,
като при несъобразена с пътните условия скорост навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал движещото се в собствената си пътна лента
МПС-„Ф.Г.“ с рег.№*****, управлявано от водача *** П.а З., при което
предизвикал ПТП. Вследствие на настъпилият инцидент били причинени
телесни увреждания на ищцата В. И. З., която се превозвала като пътник в
л.а. „Ф.Г.“ с рег.№*****.
За настъпилият инцидент на виновния водач П. Й. П. бил съставен АУАН
№ОА1153691 от сектор „ПП“ при ОДМВР-М..Причина за настъпилото
произшествие били допуснатите от водача на лек автомобил „Т.А.“ П. Й. П.
нарушения на правилата за движение по пътищата, който при несъобразена с
пътните условия скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
движещото се в собствената си пътна лента МПС- „Ф.Г.“ с рег.№*****,
1
управлявано от водача *** П.а З.. С оглед на изложеното в случая
съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача П. Й. П. и
настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на
ищцата В. И. З., която се е превозвала като пътник в л.а.“Ф.Г.“.
За увреждащия л.а. „Т.А.“ с рег.№*****, управляван от водача П. Й. П.,
имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.№
ВО/06/Т24000387101, валидна до 08.02.2025 г. с „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД, гр. С.. По силата на този договор застрахователят покр***л
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването
на МПС в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният
размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2024 г.
В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ,
пострадалата била предявила претенцията си за изплащане на обезщетение
пред „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, гр.С. и представила всички документи, с
които разполагала. По случая била заведена преписка, по която
застрахователят определил застрахователно обезщетение, което било в
занижен размер и не можело да репарира в пълен обем претърпените от нея
неимуществени вреди. С оглед на изложеното в случая били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на „ДЗИ-Общо
застраховане“'ЕАД за причинените неимуществени и имуществени вреди на
ищцата .
При процесното ПТП пострадалата В. И. З. получила следните телесни
увреждания, изразяващи се в : 1/ Травма в областта на гръдния кош. Серийна
фрактура на ребра в ляво от 6-то до 10-то ребра; 2/ Плеврално увреждане,
неуточнено; 3/ Посттравматично тревожно състояние и посттравматична
депресия.
След инцидента на 10.09.2024 г. ищцата посетила ЦСМП-гр.М. при
МБАЛ”Д-р С. И.“АД, където й били направени клинични и образни
изследвания, консултирана била от дежурен лекар, поставена й била
диагнозата: множество счупвания на ребра, след което била освободена за
лечение в домашни условия.
Сочи,че на 11.09.2024 г. ищцата била прегледана от съдебен лекар при
2
МБАЛ“Д-р С. И. „АД-гр.М., който й издал съдебно-медицинско
удостоверение №185/2024г., в което описал, че вследствие на претърпяното
ПТП ищцата е получила травма в областта на гръдния кош със счупване на от
6-то до 10-то ребро вляво.
По повод на оплаквания от болки и затруднено дишане в лявата гръдна
половина на 24.10.2024 г. пострадалата посетила специалист-хирург, който
при прегледа установил следното обективно състояние: изразена деформация
на лява гръдна половина със силна палпаторна болка на ниво от 6 до 10 ребро,
затруднено и болезнено дишане в увредената зона, като поставил диагнозата
„ множествени счупвания на ребра“ и назначил медикаментозно лечение.
По повод на персистиращи оплаквания от болки в лява гръдна половина
при дихателни движения на 08.01.2025 г. ищцата извършила нов преглед при
специалист-хирург, при което било установено следното обективно състояние:
силна палпаторна болка в лява гръдна половина с деформация на гръдния кош
и данни за плеврални сраствания след множествена фрактура на ребрата в
ляво.При прегледа била поставена диагноза „множествени счупвания на
ребра,плеврално увреждане неуточнено“ и пострадалата била насочена към
консултация с пулмолог.
Твърди се,че по повод на налични оплаквания от безсъние,
безпокойствие, главоболие, виене на свят, изразен психичен симптом за
тревожност и стрес, говорни нарушения, неразбиране и неориентиране,
ищцата потърсила психологична помощ, при което посетила клиничен
психолог, при което й били направени три консултации и била проведена
методика за изследване на емоциалнална напрегнатост. Дадено било
заключение от специалиста-психолог, че ищцата е преживяла остра стресова
реакция в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и че същата е с
диагноза „посттравматично тревожно разстройство и посттравматична
депресия“ от претърпяното ПТП, вследствие на което й били дадени насоки
за провеждането на психотерапевтична помощ. Дадени й били насоки за
провеждане на клинична психотерапия и при необходимост лечение с
фармакомедикаменти.
Твърди се ,че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП
ищцата В. И. З. търпи болки и много страдания. Възстановяването на
пострадалата от получените при процесното ПТП увреждания продължавало
3
и към настоящия момент,тя не се чувствала добре физически и емоционално.
Вследствие на инцидента тя получила травма в областта на гръдния
кош,серийна фрактура на ребра вляво от 6-то до 10-то ребра, което увреждане
според заключението на издаденото от съдебния лекар СМУ било причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на снагата за срок над
един месец. Като последица от травмата, пострадалата за дълго време
трябвало да спазва постелен режим и се е възстановявала само чрез
консервативно лечение, по време на което е имала силни болки и ограничения
в движенията си, наложило се да ползва чужда помощ в ежедневното си
обслужване, при което разчитала на помощта на своите близки. Вследствие на
полученото плеврално увреждане ищцата имала затруднено дишане,
изпитвала силни болки при всяко движение и вдишване, спазвала ХДР и
била лишена от активност в ежедневието си, наложило се да спазва щадящ
режим и да разчита на помощ от близките си в ежедневните си потребности.
Преди процесното ПТП В. била активна жена, която сама се справяла с
всичките си задължения в семейството, грижила се за дома си и за своите
близки, била трудоспособна и имала доходи от трудова дейност, но след
инцидента за дълго време била лишена от обичайния си начин на живот
поради спазването на щадящ режим, като през възстановителния период била
останала без доходи от трудова дейност. Понастоящем тя не била
възстановена и не можела да работи пълноценно всякакъв вид трудова
дейност, продължавала да изпитва болки и имала ограничени дихателни
движения. Тя изживяла и изключителен психически стрес при инцидента,
вследствие на което получила посттравматично стресово разстройство и
посттравматична депресия, наложило се да направи консултация с психолог и
да проведе три психотерапевтични сесии за подобряване на емоционалното и
психичното си състояние, имала и продължавала да има силен стрес, сънища
и кошмари, свързани с процесното ПТП, тревожност и депресия, а
преживяното от нея щяло да остане за цял живот в съзнанието й.
Поддържа се ,че в резултат на процесното ПТП ищцата В. И. З.
претърпяла и имуществените вреди в общ размер на сумата от 250.00 лв.,
които също следвало да й бъдат възстановени. Посочените разходи били
направени за посещение при психолог и изготвяне на психологичен статус, за
медицински прегледи и издаване на медицински документ.
С оглед на изложеното причинените неудобства, болки и страдания на
4
пострадалата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените
вреди имали по-голямо значение и се оценявали по- високо. Паричното
обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените
телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Сочи се ,че вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия лек автомобил „Т.А.“ П. Й. П., а за причинените от
него вреди отговарял ответникът по делото „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,
гр.С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност“, поради което за ищцата бил налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й неимуществени и имуществени вреди. Предявеният иск бил
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдание от причинените телесни увреждания, а от
друга страна- с лимита на отговорност на ответника за 2024 г., инфлацията в
страната ( по данни на НСИ инфлацията за 2019 г. е 10 % като продължавала
да нараства с още 10 % в 2020 г. и 2021 г. и достигнала до 25 % през 2022 г.,
като тенденцията била величината на инфлационният %. вкл.т.нар. „скрита
инфлация“ да нараства и през 2023 г., когато само от началото на 2023 г. бил
достигнал над 20 % и продължавал своя ръст и понастоящем), обезценяването
на лева и нарастването на цените ( индексът на потребителските цени
показвал покачване с 109 % спрямо предходната година), както и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид. В този смисъл, и н***та на
присъжданите от съда обезщетения също следвало да бъдат поетапно
актуализирани, за да не се стига до ситуации, в които обезщетението се явява
обидно ниско на фона на претърпените от пострадалите лица болки и
страдания.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се приеме, че
предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да се осъди
5
ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, гр.С. да заплати на ищцата В. И.
З. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 25 500 лв.(в хода на
процеса искът е увеличен на 40 000 лв.), частичен иск от сумата 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и
сумата от 250.00 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за посещение при психолог и изготвяне на психологичен
статус, медицински прегледи и издаване на медицински документ.
Претендира се законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
18.09.2024 г.- датата на която застрахователят е уведомен за настъпването на
застрахователното събитие съгласно чл.429, ал.З от КЗ, до окончателното
изплащане на сумите.
В срока е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
“ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,ЕИК ********* ,*******, ****, С.,
България чрез юрисконсулт В Й.а ,в който се твърди ,че искът е недопустим
поради липсата на правен интерес у ищцата, тъй като на предявената по
доброволен ред претенция бил даден положителен отговор от страна на
ответника преди завеждането на настоящото дело. Видно от приложеното към
исковата молба писмо изх. № 0-92-13131/11.10.2024 г. - отговор на
предявената претенция, било определено обезщетение в размер на 17 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди и 50 лв. - за претърпените
имуществени вреди. Така определените суми за обезщетение не били
изплатени поради непредставянето на банкова сметка от ищцовата страна.
Видно от текста на писмото, ответното дружество изрично отправило покана
до ищцата и до нейния процесуален представител да представят банкова
сметка, по която да бъдат преведени посочените суми, което не било било
извършено. Поради непредставянето на банкова сметка ищцовата страна била
поставила в обективна невъзможност ответника да изпълни задължението си.
В случай, че е била представена банкова сметка, то ответникът щял да
изпълни задължението си, породено от процесния застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" и настоящата претенция щяла да е
удовлетворена. Неизпълнението на породеното по силата на застраховката
„Гражданска отговорност" задължение се дължало изцяло на поведението на
6
кредитора - ищцата и нейния процесуален представител, поради което по
силата на разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ е настъпила забава на
кредитора: „Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.“
В тази връзка акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
била напълно неоснователна, тъй като застрахователят не бил изпадал в
забава, включително и до настоящия момент, тъй като и към настоящия
момент не е представена банкова сметка.
Относно претенцията за обезщетение на имуществени вреди: съдебната
претенция била предявена в размер на 250 лв., като били приложени разходни
документи за извършени разходи. В тази връзка се уточнява, че към
доброволната претенция била приложена единствено фактура от 11.09.2024 г.
за сумата 50 лв. /за „издаване на документ, изискващ преглед“/ и именно в
такъв размер била предявена претенцията за имуществени вреди. Останалите
разходни документи, които са приложени към исковата молба, не били
представени на застрахователя и не била предявявана доброволна претенция
за тях, поради което искът за имуществени вреди в тази му част бил
недопустим и следвало да бъде оставена без движение исковата молба в тази й
част до отстраняването на посочената процесуална пречка, тъй като не било
проведено предварителното производство по доброволно предявена
претенция пред застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380, т.е. след предявяването на писмена претенция. Срокът, който КЗ
предоставя на застрахователя за произнасяне по претенцията е тримесечен,
съгласно нормата на чл. 496, ал. 1. Поради изложеното, искът за обезщетение
на имуществени вреди над сумата от 50 лв. до посочената в исковата молба
сума от 250 лв., т.е. искът за частта в размер на 200 лв. бил недопустим поради
съществуваща пречка, преди да е била отправена пред застрахователя
доброволна претенция и да е било проведено предварителното
административно производство.
Поради изложеното се поддържа, че предявената искова молба е
недопустима поради липсата на правен интерес у ищцата за завеждане на
7
делото и се иска да се прекрати производството, като се укаже на ищцата да
представи банкова сметка, по която да бъде преведено определеното
обезщетение.
Сочи се на самостоятелно основание,че е налице непълнота на исковата
молба, тъй като не е изпълнена разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК ,съгласно
която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка
или друг начин за плащане. Именно в тази липса се състоял основният
проблем в настоящия случай и основната пречка да не са били разрешени по
доброволен път отношенията между страните по
делото. Обръща се внимание, че в случай, че по настоящото дело се стигне до
постановяването на съдебно решение /ако не бъде прекратено
производството/, то по силата на нормата на чл. 237, ал. 1, т. 7 от ГПК
съдебното решение следва да съдържа банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане.
В заключение на изложеното се поддържа,че предявените искове са
недопустими поради липсата на правен интерес у ищцата от завеждането на
делото, поради което се иска да се прекрати производство, като не се
присъждат разноски в полза на ищцовата страна, тъй като ответникът не е
давал повод за завеждането на делото и е направил предложение за
доброволно уреждане на спора, както и да се вземе предвид, че ответникът не
е изпадал в забава, поради което не дължи лихви за забава.
Иска се да бъде задължена ищцата да представи банкова сметка в
изпълнение на нормата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като по този начин бъде
предоставена възможност на ответника да изпълни задължението си.
По основателността на иска за обезщетение на неимуществени вреди не
се оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в полица № ВG/06/124000387101,
сключен относно л. а. „Т.А.“ с рег. № *****, към датата на процесното
събитие.
Относно основанието на иска касателно елементите от фактическия
състав на настъпилия на 10.09.2024 г. деликт:
Не се оспорва, че настъпилото събитие, в резултат на което ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, има
качеството „застрахователно“, т.е. представлява покрит по застраховката риск.
8
Не се оспорва, че участник в процесното събитие е водачът, чиято гражданска
отговорност е била застрахована в ответното дружество. Не се оспорва, че по
повод предявената от ищеца претенция е заведена щета № 43072952400276, по
която е било определено обезщетение в размер на 17 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди и 50 лв. - за претърпените имуществени вреди. При
определяне на справедлив размер на обезщетение задължително следвало да
бъде съобразена и социално- икономическата ситуация в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа се ,че
определената сума за обезщетение на неимуществените вреди отговаря на
всички критерии, заложени при определянето на обезщетение при аналогични
случаи, както и на разбирането на обществеността за справедливост и на
съдебната практика.
По заведеното във връзка с процесната катастрофа наказателно
производство не бил постановен окончателен акт, видно от съдържанието на
исковата молба. Съответно към настоящия момент не били установени по
надлежен ред вината, противоправността на действията на соченото за
деликвент лице - застрахования към ответното дружество водач, както и
причинно - следствената връзка между неговото поведение и настъпилия
вредоносен резултат - телесните увреждания на ищцата. Не било установено
по надлежен начин твърдението, че единствено вина за процесното ПТП има
застрахованото към ответното дружество лице.
Поради изложеното се оспорва твърдението в исковата молба, че
единствено водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована към
ответното дружество ,с действията си е причинил настъпването на негативния
резултат от деликта - телесни повреди на ищцата.
Поддържа се,че определеното от ответното дружество обезщетение било
съобразено с всички налични доказателства и установени към настоящия
момент обстоятелства. Размерът на определеното обезщетение бил съобразен
с нанесените на ищцата увреждания при процесното ПТП, както и със
съдебната практика при обезщетяване на аналогични случаи. Поради липсата
на постановен краен акт от заведеното наказателно производство се
поддържа,че в настоящото гражданско дело следва да бъдат подложени на
разглеждане и произнасяне следните обстоятелства: дали другия участник в
ПТП - водача на „Ф.Г." с рег. № ****с действията си е съпричинил
9
настъпването на произшествието, дали ищцата, в качеството си на пътник в
лек автомобил е съпричинила настъпването на собствените си травми.
Пътникът в автомобил също имал задължения, вменени от ЗДвП, за
изпълнението на които нямало данни по делото - да пътува обезопасена с
предпазен колан. Поради това се въвежда възражение за съпричиняване от
страна на лице към настъпването на деликта, изразяващо се в пътуването без
поставен предпазен колан, с което ищцата била допринесла за настъпването
на собствените си травми. Така въведеното възражение за принос следвало да
бъде разгледано в настоящото гражданско производство и в случай, че бъде
даден ход на делото, то установеното съпричиняване следвало да бъде
установено като коефициент, с който определеното обезщетение да бъде
редуцирано на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорват се и твърденията, че са настъпили всички изброени в исковата
молба увреждания и негативни последствия по отношение физическото и
психологическо здраве на ищцата. Обръща се внимание, че самата ищца е
отказала хоспитализация при първоначалния преглед, извършен
непосредствено след ПТП - видно от представения към исковата молба лист за
преглед на пациент от МБАЛ „Д-р С. И." АД - М. от 10.09.2024 г. Това
обстоятелство, от една страна било показателно, че ищцата се е чувствала
достатъчно добре, за да се откаже от
лекарска помощ, а от друга страна - следвало да бъде подложено на
установяване в настоящия процес дали отказът да бъде лекувана е допринесъл
за задълбочаването на уврежданията. На собствено основание - това било
различно направление на съпричиняването от страна на ищцата към
собствените й травми, което следвало да се установи в настоящото
производство - дали отказът на ищцата да бъде хоспитализирана не е
задълбочил влошаването на състоянието й.
Оспорва се акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
поради липсата на основания за това, тъй като ответникът не бил изпадал в
забава да изпълни задължението си. Забавата се дължала на поведението на
самия ищец - непредставяйки банкова сметка,той поставил ответното
дружество в обективна невъзможност да изпълни задължението си, поради
което ответникът не следвало да понесе негативите от недобросъвестното
поведение на претендиращото лице. Оспорва се началната дата на
10
акцесорната претенция поради факта, че на застрахователя не била
представена банкова сметка, което по силата на чл. 380 от КЗ имало
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва. Банкова сметка не била представена и към
настоящия момент, поради което ответникът - застраховател все още не бил
изпаднал в забава относно изпълнението на задължението си по процесната
полица по застраховка „Гражданска отговорност".
Поддържа ,че с определянето на обезщетение за неимуществените и за
имуществените вреди ответното дружество било изпълнило задължението си,
породено от застраховката „Гражданска отговорност" по полица №
ВG/06/124000387101, сключена по отношение на л. а. „Т.А." с рег. № *****,
като обезщетението не било изплатено поради недобросъвестно поведение от
страна на ищцата. Моралните вреди и имуществените вреди на ищцата, чието
обезщетяване се заявявало в настоящото производство ,били вече определени
и било предложено изплащането на обезщетение, което било възпрепятствано
от самата ищца, поради което претенцията й била недопустима, алтернативно
- неоснователна. Видно от изложеното, предявените срещу „ДЗИ-ОЗ" ЕАД
искове били недопустими,алтернативно - неоснователни поради заявената от
застрахователя готовност за погасяване на задължението, пречка за което била
самата ищца.
Съобразно гореизложеното се иска да бъде постановено определение, с
което да се прекрати настоящото производство поради липсата на правен
интерес у ищцата от завеждането му.
Алтернативно - в случай, че се установи да е налице основание за
даване ход на предявената искова молба и провеждане на гражданското
производство, то се иска да бъде постановено решение, с което да се
отхвърлят предявените срещу „ДЗИ - ОЗ" ЕАД искове изцяло като
неоснователни и недоказани, като се укаже на ищцата да посочи банкова
сметка, по която да бъдат преведени сумите за обезщетение, като се отхвърли
акцесорната претенция за законна лихва и претенциите за присъждане на
разноски по делото, включително адвокатски хонорар.
Претендират се сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
11
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
На 10.09.2024 г. около 17:20 часа в с. Д.Й., обл. М. по ул. „Й.И.“ се
движел лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ****, собственост и управляван от П. Й.
П. в посока от гр. М. към гр. В..Времето е било облачно и дъждовно, пътната
настилка мокра и хлъзгава, видимостта - добра.На изхода на селото, в посока
гр. В., пред дом № 94, при навлизане в остър десен завой, автомобилът
поднесъл вляво, водачът загубил контрол над управлението на автомобила,
който навлязъл с плъзгане в насрещната пътна лента и се ударил челно в
лявата странична част на правомерно движещия се по нея лек автомобил
„Ф.Г.“ с рег. № ****
В резултат на удара лекият автомобил „Ф.Г.“ бил изтласкан вдясно
извън пътя, а лекият автомобил „Т.А.“ с рег. № **** се придвижил напред и
вдясно и се завъртял на около 100° по посока обратно на часовата стрелка,
като се установил в покой върху платното за движение, застанал напречно на
него, с предна част, насочена в западна посока, както е показано на
публикуваната в заключението на в.л.Р. И. автентична снимка.
В резултат от произшествието на двата леки автомобила били нанесени
повреди и деформации, а на пътничката от предна дясна седалка на лекия
автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ****В. И. З. били нанесени травматични
увреждания, изразяващи се във фрактура от 6-то до 10-то ребро в ляво.
Според в.л.Р. И. водачът на лекия автомобил е навлязъл в остър за него
десен завой със скорост, която не му е позволила безпроблемно да преодолее
завоя, центробежните сили превъзхождали силите на сцепление на гумите с
пътя, поради което автомобилът поднесъл вляво по траектория по
допирателна към кр***та на завоя.
Поради липса на спирачни и други следи от ходовите колела на
процесния автомобил, за критерий при определяне на неговата скорост на
движение към момента на ПТП в.л. е използвало факта, че автомобилът е
загубил напречна устойчивост при преминаване през острия за него десен
завой, т. е. се е движил със скорост, която е надкритична за състоянието и
геометрията на пътя в съответния участък.С компютърна програма Аnaliser
Pro и използване на съответните формули вл.Р. И. дава заключение ,че
вероятната скорост на движение на лекия автомобил „Т.А.“с рег. № **** към
12
момента на настъпване на произшествието е била равна или по-висока от 58
км/час.В участъка на ПТП (населено място) максимално разрешената скорост
е била 50 км/час, следователно водачът на този автомобил към момента на
настъпване на произшествието е управлявал автомобила с превишена скорост.
От горното в.л.прави извода,че водачът на лекия автомобил „Т.А.“ с рег.
№ ****, в случай на движение с максимално разрешената на
местопроизшествието скорост би избегнал произшествието.
Според него лекият автомобил „Т.А.“ с рег. № **** е съвременен
автомобил със заводски монтирани обезопасителни колани на всички места
автомобила, включително и на предна дясна седалка, където е седяла ищцата.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни ,изпълнена от в.л. д-р А. П. И.,началник отделение „Съдебна медицина
„ при МБАЛ „Св.П.“АД -В.,която дава заключение,че на В. И. З. е причинена
контузия на лява гръдна половина отпред със счупване на 6-то -10-то ребра
вляво по предно-мишничната линия.
Непосредствено след претърпяното ПТП не са установени външни
видими следи от травматични увреждания.След няколко дни са забелязали
ограничени кръвонасядания на кожата на дясно рамо и лява хълбочна област,
а впоследствие и деформация на лява гръдна половина .
Пострадалата е пътувала на дясна предна седалка с поставен
обезопасителен колан.При директния удар между двата автомобила не е
удряла главата си или друга част от тялото.Предпазният колан непосредствено
след ПТП бил силно затегнат и деформиран.Според в.л.гореописаното
говори,че при сблъсъка между автомобилите се е получило рязко и силно
затягане на колана,с притискане на ребрата и счупването им по една линия.На
в.л. не са представени рентгенографии за уточняване характера на
счупванията -хлътване навътре,разместване и др.
Счупването на ребра,без проникване в гръдната кухина не изисква
според в.л. лечение от характера на наместване,обездвижване и
т.н.Необходимо е покой,без натоварване, прием на обезболяващи в условията
на домашно лечение.
Срокът на зарастване на ребрата е около1,5-2 месеца,през което време
пострадалата е имала затруднения при самообслужването си,при движение
,при вдигане на тежко,при дълбоко дишане.
13
На ищцата е причинена т.н. „коланна травма",същата не се е удряла в
други части в интериора на колата.
Отказът от хоспитализация не оказва влияние на оздравителния процес
по време и последици.
Според в.л. отразената по-късно „деформация „ най-вероятно се дължи
на плеврални сраствания вкл.кръвонасядане на междуребрената мускулатура
,което се отразява и на дихателната способност на подлежащия бял дроб.
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза,изпълнена
от в.л. В. В. Д..В.л. дава заключение ,че ищцата изразява напрежение, когато
говори за инцидента. Наблюдава се нервен смях. Откроява се усещането й за
силен страх по време на шофиране или пътуване в автомобил. По нейни
твърдения, проявява паника преди завои и без сигнализация спира от движещ
се в пътното платно автомобил, когато го управлява лично. Изпитва нервност,
когато трябва да си представи, че нейни близки пътуват. Последствията за
психическото и емоционалното й състояние оказват влияние и в нейната
професионална сфера.
Процесното ПТП е настъпило в друг силно травиращ момент за ищцата,
а именно - загубата на родител, за която тя е разбрала ден преди инцидента.
Претърпените вреди са допринесли за още по-тежко изживяване на личното й
стресово събитие.
Предвид и наличието на когнитивни особености инцидентът е засилил
проявлението им, тъй като так*** се обострят при негативно напрежение и
засилена емоционалност.
Според в.л. по време на прегледа се наблюдава активна симптоматика
на посттравматичен стрес, който е изразен именно към пътуването или
управляването на автомобил. Пострадалата прилага препоръчани от психолог
методи за справяне и адаптиране към ситуацията. Силното огнище от шока и
последващия стрес са отминати, но все още е налице засилено напрежение и
отражение от преживяното. Периодът на възстановяване не може да бъде
предвиден в конкретния случай-той е индивидуатен и зависи от редица
странични фактори.
Според в.л. В. И. З. е под влиянието на посттравматичен стрес, който
създава ежедневно напрежение за нея и се отразява в изнервеност, тревожност
и страх. Отражението се наблюдава само в ситуации, свързани с управляване
14
или пътуване в автомобил и не обхваща други дейности. Поради неизбежната
необходимост от тази дейност както в личен, така и в служебен план, се касае
за негативи в начина на живот на ищцата - затруднява и ограничава обхвата на
служебната ангажираност и създава предпоставки за ПТП предвид реакциите
й по време на шофиране.
Според в.л. е възможно ескалиране на когнитивната дисфукционалност,
което да е причинено от преживяването на високо стресова ситуация, каквато
е и пътното произшествие.
Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица –същите са
изготвени професионално ,дават ясни и убедителни отговори на поставените
задачи и не си противоречат с показанията на свидетелите и събраните по
делото писмени доказателства .
В с.з. на 11 април 2025 г. е разпитан свидетелят П. Й. П. –водач на
л.а.***** ,който описва инцидента .Прибирал се от С.,валял дъжд,настилката
била мокра и хлъзгава. Опитал се да завие надясно ,но лекият автомобил не
се подчинил на волана и продължил движението си направо и се сблъскал с
лек автомобил, който се движел в насрещното движение.Съприкосновението
на автомобилите станало на осевата линия.Забелязал колата в насрещното
движение едва в момента, когато неговата кола отказала да завие
надясно.Ударът станал между лявата страна на неговия автомобил и лявата
страна на другия автомобил,който се управлявал от жена. На предната дясна
седалка седяла друга жена . Разбрал от тях, че са майка и дъщеря.Получил
лека рана на китката на лявата ръка. Бил с колан и усетил,че коланът го
спрял-усетил,че коланът рязко го дръпнал, но не било болезнено. След около
1-2 дена се появило насиняване в предната част на тялото в областта на
гърдите, където е бил коланът.Другият автомобил се управлявал от дъщерята,
на която констатирал, че й няма нищо. Тя не казала да е пострадала, нито по
нея имало видими следи от наранявания.Майката слязла от автомобила и се
развикала-тя категорично нямала кръв по лицето.Не може да каже дали двете
жени в другия автомобил са били с колани.
Там, на място, майката не се оплакала от нищо. Дошла линейка на
„Бърза помощ“, която я откарала в болница.След време разбрал, че на тази
жена са й били счупени 4 ребра, но тя отказала да остане на лечение в
болницата.
15
Заявява ,че е чупил ребра при битов инцидент и че знае , че е много
болезнено. Когато пострадал паднал на място и не можел изобщо да се движи.
Ищцата в случая не се оплаквала от нищо, обикаляла постоянно около колите
и викала по него.
В същото с.з. е разпитана *** П.А З. - дъщеря на ищцата.
Свидетелят заявява ,че 10.09.2024 г. с майка си пътували от с. С. към
М.,като свидетелят З. управлявала колата „ Г.“. При влизане в село Д.Й. от
насрещното платно връхлетял лек автомобил, който идвал от М.. Този лек
автомобил ударил челно нейния автомобил и го изхвърлил от пътното платно.
Това станало на завой и инцидентът станал за част от секундата. Майка й
седяла на предната седалка до нея. След удара светлините се запалили, всичко
по колата светело, бучало, купето се изпълнило с дим. И двете били с колани.
След удара констатирала, че майка й е със силно затегнат колан, който се бил
впил в тялото й и тя правела отчаяни опити да се откачи от колана. Тя не
успяла сама да откачи колана. Свидетелят З. откачила първо своя, после
нейния. Видяла, че коланът по някакъв начин бил деформиран. Майка й
имала нормално телосложение.
Нейната врата отляво била деформирана и затова успели да излязат
през вратата на майката, като свидетелят З. я избутала навън.
Отворили се и въздушните възглавници и пред двете. От удара на
възглавницата свидетелят З. била зашеметена и дошла в съзнание от виковете
на майка си, която се страхувала, че колата ще избухне. Възглавниците така са
конструирани, че след като поемат удара в напълнено състояние, след това
започват да изпускат въздуха, за да може да се освободят пътниците. Двете
използвали момента когато възглавниците започнали да се св***т и
напуснали купето през дясната врата.
Майка й седнала на земята, хванала се за корема и казала, че й е лошо.
Тя нямала кръв по тялото си, синини, одрасквания и прочие.
От спрели автомобили водачи се обадили на „Бърза помощ“, която
пристигна възможно по най-бързия начин. Вдигнали майка й на носилка и я
качили в линейката. Откарали я в „Спешна помощ“ в М..
От хирургично отделение звъннали и казали, че тя има тежка травма на
гръдния кош, затруднено дишане и че е в шок.
16
Свидетелят З. не посещавала майка си в болницата. Майка й трябвало
да остане на лечение няколко дни в болницата, за да бъде следена за вътрешни
кръвоизливи и други усложнения. Нейният баща обаче бил починал
предишния ден и тя пожелала да присъства на погребението, където отиде. На
самото погребение тя не била в състояние да отиде, а се простила с баща си
вкъщи, където докарали тялото му.
Лекарите обяснили, че при счупени ребра няма друго лечение освен да
лежи в отделението и да не се движи - пълен покой и обезболяващи. Изписали
й обезболяващи хапчета, които тя пиела дълго време, може би два месеца.
Първите няколко седмици майка й била почти неподвижна на легло, не
можела сама да се изправи, оплаквала се, че има болки в областта на гърдите
при вдишване и издишване. Сама не можела да се къпе, да се преоблича и
всичко това ставало с чужда помощ. Свидетелят З. полагала грижи за нея
през цялото време. С нейна помощ тя много бавно сядала върху тоалетната
чиния, после по същия начин много бавно се изправяла.
След около два месеца се върнала към нормалните ежедневни дейности,
но много месеци след това тя продължавала да има болки. Сега също усеща
болка в гърдите, затруднено е дишането й.
Тази зима (2024-2025 г.)ищцата имала много дълга продължителна
кашлица и лекарите имали съмнение,че може би задържа течности в белия
дроб от травмата.
Сега е в състояние да готви, да пере и да се обслужва,да поддържа
личната си хигиена сама. Около два месеца се налагала чужда помощ при
обслужването й, като тази помощ се оказвала от свидетеля З. и от майката на
ищцата.
Преди инцидента майка и работела в Испания, чистела офиси, домове-
там била от близо 20 години. След този инцидент я освободили от
работа,намерили друг човек.
Майка й казвала, че работата й е включвала и физически труд - носене
на различни тежки предмети и прочие, което сега няма да може да го
извършва в същата степен. Налагало се тя да работи някаква по-лека работа
или същата работа, но при ограничени условия на труд.
След ПТП-то се влоши нейното психическо състояние. Тя започна да се
17
буди нощно време. Започна да изпитва постоянна тревожност. Първите месеци
я било страх да се вози въобще в автомобил. Сега вече се вози. Пак изпитва
страх, но се опитва да го преодолее.
Ищцата изобщо не можела да засп*** и затова се наложило да пие
успокоителни, седативи, хапчета за сън.
Горното наложило да ходи на психолог един или два пъти.
Майка й е шофьор. Преди инцидента шофирала,сега също шофира, но
по-рядко и със страх.За първи път започнала да шофира януари месец на тази
година, но й се наложило.
В момента тя не работи нищо,в Испания е и си търси работа, но още не
си била намерила.
Спомня си, че ищцата пиела „Ибупрофен“ и други лекарства, на които
не си спомня името.
Болките на ищцата се засилвали особено нощно време и това налагало
преди сън да приема такова лекарство в продължение на два месеца.
Преди инцидента майка й не е пила лекарства и не е ходила при
психолог.
Майка и се върнала от Испания 1-2 дена преди инцидента.
Свидетелят З. нямала никакви увреждания от колана при този инцидент.
Тя не усетила непосредствено след инцидента болки в областта на гърдите,
което си обяснява с адреналина. Вечерта обаче преди да си легне усетила
силна болка в областта на гърдите, където е минавал коланът. Имала синини
където я бил притиснал коланът.
Видяла, че майка й има насинявания по тялото от колана, които били в
областта на единия хълбок и срещуположното рамо. Нараняването в областта
на рамото нямало продълговата форма, а по-скоро някаква кръгла форма.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите .Свидетелят П. Й.
П. възпроизвежда в детайли инцидента и причините ,довели до него ,като
показанията му кореспондират напълно с показанията на свидетеля З. и със
заключението на вещото лице Р.И. .Свидетелят З. описва подробно пътно-
транспортното произшествие ,нараняванията на ищцата и състоянието и след
пътно-транспортното произшествие ,лечението и възстановяването
.Показанията й са последователни ,непротиворечиви ,логични и напълно
18
кореспондират със заключението на вещото лице д.р А. И. .
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗМЕРА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил
писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя.
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
19
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че л.
а.“Т.А.“ ДК №***** , е бил застрахован при ответното дружество по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в
полица №BG/06/124000387101,валидна до 08.02.2025 г.с ответника , както и
валидността към датата на произшествието също не са предмет на спор
между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно
легитимирана страна по прекия иск.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и
определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези
въпроси са и спорни между страните.
Въз основа на събраните в хода на производството специални знания и
свидетелски показания, съдът приема за установен следния механизъм на
ПТП:
На 10.09.2024 г„ около 17:20 часа в с. Д.Й., обл. М. по ул. „Й.И.“ се
движел лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ****, собственост и управляван от П. Й.
П. в посока от гр. М. към гр. В..Времето е било облачно и дъждовно, пътната
настилка мокра и хлъзгава, видимостта - добра.На изхода на селото, в посока
гр. В., пред дом № 94, при навлизане в остър десен завой, автомобилът
поднесъл вляво, водачът загубил контрол над управлението на автомобила,
който навлязъл с плъзгане в насрещната пътна лента и се ударил челно в
лявата странична част на правомерно движещия се по нея лек автомобил
„Ф.Г.“ с рег. № ****В резултат на удара лекият автомобил „Ф.Г.“ бил
изтласкан вдясно извън пътя, а лекият автомобил „Т.А.“ с рег. № **** се
придвижил напред и вдясно и се завърта на около 100° по посока обратно на
часовата стрелка, като се установил в покой върху платното за движение,
20
застанал напречно на него, с предна част, насочена в западна посока, както е
показано на публикуваната в заключението на в.л.Р. И. автентична снимка.
В резултат от произшествието на двата леки автомобила били нанесени
повреди и деформации, а на пътничката от предна дясна седалка на лекия
автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ****В. И. З. били нанесени травматични
увреждания, изразяващи се във фрактура от 6-то до 10-то ребро в
ляво.Водачът на лекия автомобил е навлязъл в остър за него десен завой със
скорост, която не му е позволила безпроблемно да преодолее завоя,
центробежните сили превъзхождали силите на сцепление на гумите с пътя,
поради което автомобилът поднесъл вляво по траектория по допирателна към
кр***та на завоя.Вероятната скорост на движение на лекия автомобил „Т.А.“с
рег. № **** към момента на настъпване на произшествието е била равна или
по-висока от 58 км/час.В участъка на ПТП (населено място) максимално
разрешената скорост е била 50 км/час, следователно водачът на този
автомобил към момента на настъпване на произшествието е управлявал
автомобила с превишена скорост.Водачът на лекия автомобил „Т.А.“ с рег. №
****, в случай на движение с максимално разрешената на
местопроизшествието скорост би избегнал произшествието.Лекият автомобил
„Т.А.“ с рег. № **** е съвременен автомобил със заводски монтирани
обезопасителни колани на всички места автомобила, включително и на предна
дясна седалка, където е седяла ищцата.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на
21
застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Съобразно Чл. 493а Кодекса за застраховането (Нов – ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) (1) в случаите на телесно увреждане на
пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди.В случай на смърт на пострадалото
лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или
лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала,
дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищцата значителни
морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД В.ският
окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от нея
неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 30 000 лв.
,като този размер на обезщетение е от естество да репарира негативните
емоционални преживявания на ищцата .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
22
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта на
пострадалата; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания около два месеца, причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде
полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните н*** на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по
т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 30 000 лв.
Трайната и непротивореч*** съдебна практика приема ,че при
определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди
задължително се вземат по-конкретно предвид следните обстоятелства и
факти:
- характер и степен на уврежданията;
- интензитет и продължителност на търпените физически болки и
страдания, брой на телесните повреди;
- протичане на оздравителния процес – продължителност и брой на
престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури,
предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции ;
- период на оздравителния процес (срок на лечение); възможност за
пълно възстановяване от травмата; време за възстановяване;
- усложнения вследствие на уврежданията; възможност за бъдещо
влошаване на състоянието (по лекарска преценка);
23
- остатъчни негативни последици от уврежданията; белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др.;
- общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания
- наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност;
- възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или
необходимостта от такава;
- професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново
да работи по професията си;
-начина на живот на пострадалия преди и след ПТП;
- причинените морални и психически страдания;
- социално -икономическите условия в страната;
- съдебната практика при подобни случаи;
- наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия;
-брой на лицата ,имащи право на обезщетение с оглед наличието на
нормативно определени лимити на отговорност.
Предвид изложеното ищцата следва да получи справедливо
обезщетение за търпените неимуществени вреди. Както се приема и в
задължителната съдебна практика (Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г.,
Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането,
начинът на получаването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия и др. При
преценка на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението съдът
съобрази внезапността на инцидента, възрастта на пострадалия, вида,
характера, получените множество увреждания и тяхната тежест,
времетраенето на оздравителния процес , провежданото лечение , характера и
интензитета на болките и страданията, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението
24
на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищцата,
предизвиканото безсъние, нервност и напрегнатост, състояние на страх при
шофиране, намалена работоспособност, провежданото консервативно лечение
в домашни условия, безспорно довело до социална изолация. Несъмнено
случилото се е предизвикало неблагоприятни изменения във физическото
здравно състояние на ищцата и са й причинили емоционални и психически
терзания, нарушили са изключително душевното й равновесие и спокойствие
,видно от заключението на в.л.В. Д..Съдът съобрази липсата на трайни и
невъзстановими последици, наличието на благоприятна медицинска прогноза
и липса на отрицателна прогноза за настъпване на последващи усложнения
при ищцата . Окръжен съд-В. приема ,че в резултат на счупването на пет
ребра ищцата е претърпяла болки и страдания ,затруднение в дишането
,невъзможност да се обслужва в хигиенно отношение за срок от около два
месеца .Счупените ребра не са довели до по-големи усложнения като
хемоторакс и пневмоторакс ,нараняване на вътрешни органи ,плеврални
сраствания и пр.Не се е наложило хирургично лечение ,като лечението се е
ограничило до т.н. консервативно лечение ,т.е.лечение чрез покой и приемане
на обезболяващи лекарства.Трудоспособността на ищцата е била намалена за
период от няколко месеца ,като към момента е налице почти пълно
възстановяване ;причинените травматични увреждания не са невъзстановими
.Не се предвижда бъдещо усложняване на здравословното положение .Отчита
се и обстоятелството ,че в резултат на процесното ПТП на пострадалата е
причинено посттравматично стресово разстройство.
Съобразявайки факта ,че на практика е налице пълно възстановяване на
ищцата ,т.е.причинените телесни увреждания не са с невъзстановим характер
и практиката на ВКС, както и на други равни по степен с настоящия съд
съдилища, съдът намира,както се посочи по-горе, че сумата от 30 000 лв. се
явява справедлив паричен екв***лент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Поради това искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер, а в останалата си
част до пълния предявен размер от 40 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да съобрази и практиката на ВКС .С Определение № 341 от
31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1944/2021 г., II т. о., ТК, докладчик
25
председателят Емилия Василева ВКС е приел ,че при ПТП на 02.08.2017 г.на
пострадалия са причинени счупвания на 5, 6 и 7 ребра двустранно (т.е.6 ребра
–по три от лявата и дясната страна), без оформяне на гръден капак и малки
разкъсно-контузни рани по лицето; болки и страдания, които са били
интензивни през първите 14-15 дни и приключил лечебен период за срок
около три месеца. ВКС е преценил,че справедливото обезщетение е 25 000 лв.
Настоящият случай е сходен с горния казус ,като Окръжен съд-В. отчита
и нивото на инфлационните процеси (наличие на 7 години между двете ПТП )
и определя размера на обезщетението на 30 000 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЗАКОННА
ЛИХВА
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
30.05.2025 г. датата на посочване от ищеца на банкова сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска
отговорност" се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, считано от най- ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на
застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите включва (застрахователят покр***) и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429,
ал. 2 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от
застрахователното покрие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , от дължимото от застрахователя по тази
задължителна застраховка обезщетение на увредените лица.
В случая ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред
ответника на 18.09.2024 г.(л.44 от делото), но доколкото е изпаднала в mora
creditoris и е посочила номера на банковата си сметка едва в последното по
26
делото заседание ,по законната лихва върху обезщетението следва да се
присъди от тази дата - 30.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумата.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
По делото са събрани доказателства за направени от ищцата разходи за
лечение в размер на 250 лв. както следва :
-50 лв.за медицински преглед в МБАЛ „Д-р С. И.“АД (л.24 от делото );
-50 лв.за първичен медицински преглед в Медицински център
„Св.Димитър-В.“ООД с ЕИК ********* на 08.01.2025 г.(л.25 от делото );
-50 лв.за първичен медицински преглед в Медицински център
„Св.Димитър-В.“ООД с ЕИК ********* на 24.10.2025 г (л.25 от делото );
-100 лв.за медицински преглед при психолог В.Н. съгласно касова
бележка №104/26.11.2024 г.(л.25 от делото ).Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата процесните суми на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД .
Сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва върху
главницата ,считано от 30.05.2026 г . до окончателното издължаване по
изложените по-горе съображения.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ЗЗД.
В конкретния случай ответникът своевременно с писмения отговор е
направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ,твърдейки,
че с поведението си последният е допуснал нарушения на правилата,
регламентирани в ЗДвП: пътувала е без поставен обезопасителен колан.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение №
20б/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г.
по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има
27
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
В конкретния случай възражението за съпричиняване е
неоснователно,тъй като уврежданията на ищцата са класическо проявление на
т.н.“коланна травма“ –увреждания ,причинени от предпазния колан след
сблъсъка между двата автомобила ,предизвикал рязко и силно затягане на
колана и притискане на ребрата и счупването им в една линия.При челния
удар между двата автомобила липсват каквито и да било наранявания на
ищцата по главата ,които са неминуеми при поставен обезопасителен колан.
ПО РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски, в
случай, че так*** са направени и доказани. С Определение №23/13.01.2025 г.,
постановено по настоящото дело, и на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК ищцата е
освободена от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което
разноски не й се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба№ 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа
ответникът следва да заплати на адвокат В. М. от АК-Перник адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на ищцата в размер на 3050 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд - В. сумата от 1210 лв. държавна такса и
1200 лв. за възнаграждения на вещи лица (500 лв.за възнаграждение на в.л.Р.
И. ,400 лв.за възнаграждение на в.л.д-р А. И. и 300 лв.за възнаграждение на
в.л. В. В. Д. ).
28
Ответната страна е направила искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в отговора на исковата молба (л.41 от делото).На основание
Чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното Окръжен съд-В.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* гр. С., ****
,**** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. И. З. с ЕГН: ********** от гр.В., ******,
съдебен адрес: гр.В., ***** обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП ,станало на 10.09.2024 г. около
17:20 часа в с.Д.Й.. обл.М. на ул. “Й.И.“**** между л.а. „Т.А.“ с рег.№*****,
управляван от водача П. Й. П. и МПС„Ф.Г.“ с рег.№*****, управлявано от
водача *** П.а З., в размер на сумата от 30 000 (тридесет хиляди )лв. ,
частичен иск от сумата 60 000 лв., заедно със законната лихва върху
главницата ,считано от 30.05.2025 г . до окончателното издължаване ,като иска
до претендирания размер от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху главницата от
18.09.2024 г. до 30.05.2025 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* гр. С., ****
,**** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. И. З. с ЕГН: ********** от гр.В., ******,
съдебен адрес: гр.В., ***** обезщетение за причинените й имуществени
вреди вследствие на получените телесни увреждания при ПТП ,станало на
10.09.2024 г. около 17:20 часа в с.Д.Й.. обл.М. на ул. “Й.И.“**** между л.а.
„Т.А.“ с рег.№*****, управляван от водача П. Й. П. и МПС-„Ф.Г.“ с рег.
№*****, управлявано от водача *** П.а З., в размер на сумата от 250 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата ,считано от 30.05.2025 г . до
окончателното издължаване .
Присъдените суми следва да се преведат по банкова сметка ищцата В. И.
З. с ЕГН: ********** от гр.В., ******, съдебен адрес: гр.В., ***** IBAN
:BG89UBBS80025055616549 в „ОББ“АД .
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* гр. С., ****
29
,**** на основание Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.
М. от АК-Перник адв.възнаграждение за процесуално представителство на В.
И. З. с ЕГН: ********** от гр.В., ******, съдебен адрес: гр.В., ***** в размер
на 3050 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* гр. С., ****
,**** на основание Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Окръжен съд-В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1210 лв. -
държавна такса и 1200,00лв./хиляда и двеста лева/ разноски за
възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА В. И. З. с ЕГН: ********** от гр.В., ******, съдебен адрес:
гр.В., ***** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
********* гр. С., **** ,**** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД с ЕИК ********* с адрес гр.С.
,*****.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
30