Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора К., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3173 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищцата М.К.Т.
твърди, че за периода от 08.01.2018 г. до 31.05.2018 г. заемала длъжността
„заместник-директор учебна дейност“ в Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна, въз
основа на Трудов договор № 760/04.01.2018 г. по заместване. След провеждане на
конкурс с нея бил сключен Трудов договор № 865/01.06.2018 г., по силата на
който била назначена на посочената длъжност за неопределен срок. Излага, че на
02.01.2020 г. ѝ било връчено предизвестие, с което директорът на детската
градина я уведомил, че след изтичане на 30-дневен срок ще прекрати трудовото
ѝ правоотношение поради съкращаване на щата. По силата на Заповед № 369/31.01.2020
г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 03.02.2020
г., на посоченото основание. Ищцата заявява, че заповедта ѝ била връчена
на 04.02.2020 г., като на следващия ден ѝ била връчена заповед със същия
номер, в която било вписано и че ѝ се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1945.28 лева.
Ищцата
поддържа, че уволнението ѝ е незаконосъобразно. Посочва, че членува в КТ
„П.“, поради което преди прекратяване на трудовото ѝ правоотношение
директорът следвало да получи предварително съгласие от синдикалната
организация в детската градина, което не е сторено. В тази връзка се позовава
на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № ДО 01-100/11.06.2018 г., както и на
чл. 19 от Общинския колективен трудов договор.
Заявява, че
съгласно чл. 20 от Общинския колективен трудов договор при прекратяване на
трудовите правоотношения на процесното основание срокът на предизвестието е два
месеца. Счита, че работодателят е неизправна страна по трудовия договор, тъй
като не ѝ е предоставил възможност да отработи два месеца и така да
получи дължимото трудово възнаграждение.
Наред с
изложеното ищцата поддържа, че попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ,
тъй като страда от онкологично заболяване, посочено в чл. 1, т. З от Наредба №
5/1987 г. Посочва, че работодателят не е поискал предварително разрешение от
Инспекцията по труда нито мнение от ТЕЛК. Заявява, че директорът на детската
градина знае за това нейно заболяване, тъй като на 06.06.2018
г. ѝ е издал производствена характеристика, която да представи при
преосвидетелстване от ТЕЛК.
Счита, че
съкращаването на заеманата от нея длъжност противоречи на задължителните
указания, дадени от Община Варна във връзка със създаването на по-добра
организация на работа и контрол и опазване здравето на децата, както и
опазването на сградния фонд на филиалите на детските
градини.
Ищцата
излага, че е останала без работа след прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение, поради което ответникът ѝ дължи обезщетение на основание
чл. 344, ал. 1, т. З, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 03.02.2020 г. до
03.08.2020 г. в общ размер от 11 671.68 лева.
Отправя
искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№ 369/31.01.2020 г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Т.“, и отмяна
на същото; за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност
„заместник-директор учебна дейност“; за осъждане на ответника да ѝ
заплати сумата от 11 671.68 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от
03.02.2020 г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира
разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. З, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
като същият е намален на сума в размер на 11 466.96 лева. За разликата над тази
сума до първоначално претендирания размер от 11 671.68 лева производството е
прекратено поради отказ от иска.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Детска
градина № 4 „Т.“, който излага съображения за неоснователност на исковата
претенция. Ответникът потвърждава, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено поради съкращаване на щата. Посочва, че поради констатиран недостиг
на средства е проведена среща с представители на КТ „П.“, КНСБ, директора и
гл.счетоводител на Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна. На тази среща са
обсъдени мерки за преодоляване на бюджетния дефицит и е обяснено, че ищцата е
уведомена, че заеманата от нея длъжност ще бъде преструктурирана в друга.
Заявява, че всички присъстващи са подписали протокола от проведената среща,
чрез което са изразили съгласието си за извършване на промените. На тази основа
е издадена Заповед № 220/12.12.2019 г., с която е
утвърдено новото длъжностно разписание, считано от 01.01.2020
г. и Община Варна е уведомена за промените. В новото щатно разписание
длъжността на ищцата все още съществува, като с щатното разписание, в сила от
03.02.2020 г. тя е отпаднала, а е включена длъжността „ЗДАД“ – свободна щатна
бройка. Заявява, че идеята била ищцата да премине на длъжност „ЗДАД“.
Ответникът
потвърждава, че на 02.01.2020 г. до ищцата е отправено писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, като поради неспазване срока
на предизвестието ѝ е заплатено обезщетение. Предвид изложеното счита, че
тя не е ощетена от неспазването на двумесечното предизвестие.
Оспорва
ищцата да е предоставила на работодателя данни относно заболяването си при
постъпване на работа или по-късно. Посочва, че производствената характеристика
е изготвена от служител в Отдел „Човешки ресурси“, а не от директора.
Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди
доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ:
По
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят носи тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението. За да се
приеме, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено от последния
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ,
следва да се установи наличието на следните юридически факти: 1) да е извършено
реално съкращаване на щата, т. е. съответната трудова функция действително да е
премахната; 2) то да е било налице към момента на уволнението; 3) решението за
съкращаване на щата да е взето по надлежния ред и от органа, който има право да
извършва такива промени; 4) в случай че се съкращава броят на работниците или
служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност – да проведен
подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, въз основа на който да са определени
служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Съкращаването
на щата съставлява премахване на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на осъществяваните
от тях трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на
трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че същите са страни по валидно възникнало
трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността
„заместник-директор учебна дейност“ в Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна; че
заеманата от ищцата длъжност е реално съкратена, считано от 03.02.2020 г. /т.е.
трудовата функция действително е премахната/; че съкращаването на щата е
извършено по съответния ред и от органа,
който има право да извършва такива промени; че трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено със Заповед № 369/31.01.2020 г.; че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била член на КТ „П.“, както и
че същата страда от онкологично заболяване.
Следователно
между страните е безспорно наличието на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, като доводите на ищцата за незаконосъобразност на уволнението
касаят неспазване на правилата за предварителна закрила, регламентирани в чл.
333, ал. 1, т. 3 и ал. 4 КТ.
Съгласно
първата от горепосочените разпоредби в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването. В изпълнение на законовата делегация е приета
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. В чл. 1,
ал. 1 от същата са изброени заболяванията, при наличието на които работникът или
служителят се ползва от предварителна закрила при уволнение на посочените в чл.
333, ал. 1 КТ основания, като сред тях попадат онкологичните заболявания.
Изрично в чл. 1, ал. 2 от Наредбата е регламентирано задължението на
работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са
определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. В тази връзка
съдебната практика е еднопосочна – в случай че работодателят не е изпълнил това
свое задължение, не може да се приеме, че е спазена уредената в закона
предварителна закрила /виж напр. Решение № 44 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 4497/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 1339 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1494/2005 г., II г. о., ГК; Решение № 186 от 17.02.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1840/2002 г., III г. о./.
Както
по-горе бе изложено, между страните не се спори, че ищцата страда от
онкологично заболяване. Последното се потвърждава от приложените към исковата
молба медицински документи /л. 40-41 и л. 46/. В случая доводите на ответника
се основават на твърдения, че не е бил запознат с това обстоятелство, тъй като
ищцата не е представила доказателства при постъпването си на работа или в
по-късен момент. Същевременно, не се твърди работодателят да е изискал подобна
информация преди да извърши уволнението, каквото задължение му вменява чл. 1,
ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Неспазването на това задължение води до
извод, че не е спазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Следва да се отбележи, че нито КТ, нито Наредбата предвиждат задължение на
работника или служителя по своя инициатива да уведоми работодателя за това, че
страда от заболяване, поставящо го в кръга лица, ползващи се от закрила при
уволнение. Поради изложеното възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Наред с изложеното в исковата молба
са наведени възражения за незаконосъобразност на уволнението поради нарушаване
на чл. 333, ал. 4 КТ, съгласно който когато това е предвидено в колективния
трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради
съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Видно от съдържанието на приложения
към исковата молба общински колективен трудов договор за сектор „Образование“
/л. 12-23/, в чл. 19, ал. 1 е предвидена предварителна закрила при уволнение на
членове на синдикалните организации, страни по договора в случай на
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. В тази
хипотеза е предвидено да се изиска предварителното писмено съгласие на
съответния синдикален орган. Същото задължение е предвидено и в чл. 10, ал. 3
от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование /л. 24-37/.
Работодателят не оспорва, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била
член на КТ „П.“, която синдикална организация е страна по двата посочени
колективни трудови договора. Както с отговора на исковата молба, така и в
проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът поддържа, че е взето
изискуемото предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата, като се позовава на приложения на л. 65 от делото протокол от 12.12.2019 г. От съдържанието на същия става ясно, че на
посочената дата е проведена среща между представители на синдикалните
организации, директора и главния счетоводител на Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна, в рамките на която
директорът на детската градина е уведомил синдикатите за предприетите действия
за преодоляване на бюджетния дефицит. Една от тези мерки е преструктурирането
на длъжността „ЗДУД“ в „ЗДАД“. Настоящият съдебен състав намира, че уведомяването
на синдикалната организация за посоченото обстоятелство не би могло да се
приравни на изискването на предварително съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. Присъствието на представител на синдиката на
посочената среща само по себе си също не означава, че е изразено съгласие в
тази насока. Нещо повече – на проведената среща очевидно не е коментирано
прекратяване на трудовото правоотношение с М.Т., а преназначаването ѝ на
друга длъжност, което фактически не се е състояло.
Изрично в чл. 344 ал. 3 КТ е
предвидено, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът
отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да
разглежда трудовия спор по същество.
Поради горните съображения
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и
следва да бъде уважен. Предвид основателността на главния иск основателен се
явява и искът за възстановяване на ищцата на предишната ѝ работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ
при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За да бъде уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване на установи оставането
си без работа.
От представените по делото регистрационна
карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ - Варна /л. 88/ и извлечение от
трудовата книжка на ищцата /л. 48-50/, представена в открито съдебно заседание
в оригинал за извършване не констатация, се установява по безспорен начин, че
след незаконното уволнение тя не е полагала труд по трудово правоотношение.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в
пълнота като компетентно изготвено и обосновано, размерът на дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 03.02.2020 г. /когато е
прекратено трудовото правоотношение/ до 03.08.2020 г. е 11466.96 лева, като
посоченият размер е изчислен за пълни шест месеца /1911.16 лева х 6 месеца/. За
периода от 03.02.2020 г. до приключването на съдебното дирене пред първата
инстанция /26.06.2020 г./ съдът изчисли, че същото се равнява на 9382.06 лева,
формирано, както следва: пълно възнаграждение за месеците февруари-май /4 х
1911.16 лева = 7644.64 лева/, както и възнаграждение за 20 работни дни през
месец юни /дневната ставка според броя на работните дни в рамките на месеца в
размер на 86.87 лева х 20 дни = 1737.42 лева/.
Поради горното искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е основателен
и следва да бъде уважен до сумата от 9382.06 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 11 466.96 лева същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради уволнението, следва да се допусне
предварително изпълнение.
По разноските:
Ищцата
претендира извършените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В случая
страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева. Доколкото
са предявени три обективно кумулативно съединени иска, съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение. Нещо повече, при съобразяване минималните размери,
предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в
редакцията, действала към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, се установява, че изплатеното от страната адвокатско възнаграждение
е дори под минимума. При липса на изрично посочване в договора за правна защита
и съдействие относно размера на хонорара по всеки отделен предявен иск, съдът
намира, че същият е уговорен поравно, т.е. в размер от по 466.67 лева за всеки
един иск. При съобразяване на горното съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно уважената
част от исковете в размер на 1315.16 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
ответника не следва да бъдат присъждани разноски съразмерно на отхвърлената
част от осъдителния иск, тъй като липсват доказателства за реалното извършване
на такива. Видно от съдържанието на представения с отговора договор за правна
защита и съдействие, е уговорено изплащането на дължимото адвокатско
възнаграждение по банков път. Същевременно, не са представени надлежни банкови
документи, удостоверяващи плащането. Съдът, като все предвид изложеното, както
и задължителното тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012
г. на ВКС, ОСГТК, намира, че удостоверяването в самия договор, че плащането е
извършено по сметка, не е достатъчно, за да докаже този факт.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд – Варна дължимата по исковете държавна такса в общ размер 535.28 лева
/по 80 лева по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ; 375.28
лева – съразмерно на уважената част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/, както и 122.73 лева – възнаграждение за
вещото лице, съразмерно на уважената част от осъдителния иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на М.К.Т., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №
369/31.01.2020 г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.К.Т.,
ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор
учебна дейност“ в Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Детска
градина № 4 „Т.“, гр. Варна, ул. „Ш.“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Т., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 9382.06 лева /девет хиляди триста осемдесет и два лева и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението – за периода от 03.02.2020 г. до 26.06.2020
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.
1 КТ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 11
466.96 лева /единадесет хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и деветдесет
и шест стотинки/, както и за периода от 27.06.2020 г. до 03.08.2020 г.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението за присъдено обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради уволнението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Детска
градина № 4 „Т.“, гр. Варна, ул. „Ш.“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Т., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1315.16 лева /хиляда
триста и петнадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща извършени в
производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Детска
градина № 4 „Т.“, гр. Варна, ул. „Ш.“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен
съд – Варна, СУМАТА ОТ 658.01 лева /шестстотин петдесет и осем лева
и една стотинка/, представляваща дължима държавна такса и разноски за
производството, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от 10.07.2020
г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: