Решение по дело №202/2024 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 51
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 6 юни 2024 г.)
Съдия: Калиптен Ибрям Алид
Дело: 20243200200202
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр. Д., 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Р. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Частно наказателно дело
№ 20243200200202 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл.32 във вр. с чл.16 от
ЗПИИРКОРНФС въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Правителствена служба - А., А.
относно признаване на финансова санкция, постановена с решение от
07.12.2023г., влязло в сила на 06.01.2024г. по дело № AMS2-V-23 135493/3,
засягащо българския гражданин Т. И., роден на 10.07.1995г., с последно
известно местоживеене – с.Ч., 9417, ул.“О.“ № 5.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Д.
изразява становище за уважаване на искането за признаване и приемане за
изпълнение на чуждестранното решение.
От извършената служебно справка за данните относно лицето се
установява, че се касае за Т. К. И., роден на **********. в град Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Ч. обл.Д., ул.“О.“ № 6.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява, представлява се от
служебен защитник. Процесуалният му представител не възразява да бъде
1
призната и приета за изпълнение наложената с чуждестранното решение
финансова санкция.
Д.кият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение решение от 07.12.2023г.
по дело № AMS2-V-23 135493/3, влязло в сила на 06.01.2024г. на
Правителствена служба - А., А., засягащо българския гражданин Т. К. И.,
роден на **********. в град Д., с което е наложена финансова санкция в
размер на 305.00 евро за това, че на 19.03.2023г., в 10:10 часа в района на
Gemeindegebiet St.Valentin auf der Autobahn A1 Strkm. 145,88 Abschnitt Haag-
St.Valentinq Fahrtrichtung:Staatsgrenze Walserberg като водач на МПС с рег.№
********* не е заплатил съответната пътна такса съгласно Федералния закон
за пътните такси от 2002г. – нарушение на § 20 Abs.1 i.V.m §§ 10 Abs.1 u. 11
Abs.1 Bundesstraßen-Mautgesetz 2002.
Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата
финансова санкция е за сумата от 305.00 евро ( глоба в размер на 300 евро и
разходи в производството в размер на 5 евро ), като не са налице данни за
пълно или частично плащане на същата /финансовата санкция/.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството
по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен съд – град Д. удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения
чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане
на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /наказателно постановление/ за налагане на
глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от
несъдебен орган.
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в
чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за
2
движение по пътищата, поради което двойна наказуемост не се изисква.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено
по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в
писмена форма, придружено с превод на български език, от компетентен
орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5
от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Т. К. И. за същото деяние в РБългария или в
друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за
изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице
данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да
правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на
Правитлествена служба-А., А. не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията
на РБългария, или пък за деяния, извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно лице
/съгласно българското законодателство/, което може да носи наказателна
отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на
решението. Производството срещу Т. К. И. е било писмено, съдебно заседание
не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това
отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът
не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от
Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако
3
компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от
признаване и изпълнение. Както вече се посочи, не са налице основания за
отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията
за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
С оглед обстоятелството, че Т. К. И., роден на **********. в град Д.,
ЕГН ********** е с постоянен адрес в с.Ч., обл.Д., ул.“О.“ № 5, т.е. има
местоживеене на територията на РБългария, съдът намира, че е налице една
от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението,
съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи
равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно –
305.00 евро, равностойни на 596.52 лева към датата на издаване на решението
– 07.12.2023г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция сумата от
596.52 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция от 07.12.2023г.
по дело AMS2-V-23 135493/3, влязло в сила на 06.01.2024г. на
Правителствена служба-А., А., с което на българския гражданин Т. К. И.,
роден на **********. в град Д. е наложена финансова санкция в размер на
305.00 евро, равностойни на 596.52 лева за нарушение на Федералния закон за
пътните такси от 2002г. – § 20 Abs.1 i.V.m §§ 10 Abs.1 u. 11 Abs.1
Bundesstraßen-Mautgesetz 2002.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
Препис от настоящото решение и копие от акта на Правителствена
служба-А., А. по дело № AMS2-V-23 135493/3, да се изпратят на органите на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
На основание чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС Национална агенция за
4
приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението, включително и след приключване на
изпълнението, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата
държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в
седмодневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5