РЕШЕНИЕ
№ 10337
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110135762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „..............“ АД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл.86 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника М. К. Х. за сумата от 1204,65
лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на
адрес гр. ................ за период от 08.01.2020 г. до 21.10.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
65,01 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.02.2020 г. до
21.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 6408/2022 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „..............” АД твърди, че между страните е налице
облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на
„..............” АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за
процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект,
които не са заплатени. Претендира и обезщетение за забава върху главницата
за периода. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане
на разноски в заповедното и в исковото производства.
Ответникът М. К. Х. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ищецът да
е доставил реално питейна вода в претендирания размер. Оспорва да е
съществувало валидно облигационно правоотношение между страните,
1
оспорва общите условия да обвързват ответника. Оспорва ищецът да е
изправна страна по договора, да е потребена вода в исковия размер, отчетена
с годни средства за измерване. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги
по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на исковата. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги.
Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите. Съдът намира, че ОУ са влезли в сила и обвързващи
потребителите.
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ........... г. по описа на Нотариус ..........., рег. №
152 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС се
установява, че ответникът М. К. Х. на 11.10.2007 г. е придобил процесния
недвижим имот, находящ се на адрес гр. ............ В тази насока е и подадената
от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ, което следва да се цени като
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Поради изложеното
съдът счита, че е налице облигационно правоотношение и задължение на
ответника да заплаща сумите за доставени ВиК услуги за посочения период.
От заключението на вещото лице инж. С. Т. Я. по изготвената
комплексна експертиза в техническата част, се установява, че процесният
имот е водоснабден, а разходът е отчетен по показанията на един водомер с
посочен фабричен номер. Вещото лице сочи, че размерът на задълженията е
465,7 м3, от които 462 м3 в имота и 3,07 м3 – ОН (общи нужди) и стойността
2
на представените за исковия период ВиК услуги е определена в съответствие
с доставените количества питейна вода. При изслушване на вещото лице в
открито съдебно заседание същото е посочило, че фактура № 94226952 за
430,82 м3 касае предходен период, както и че част от фактурите които касаят
предходен период са с отрицателно количество вода.
От заключението на вещото лице А. Н. Т. по изготвената комплексна
експертиза в счетоводната част, се установява, че част от издадени фактури за
процесния период са без посочен период на потребление, а останалите касаят
периода от 13.12.2019 г. до 13.10.2021 г.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че по делото не се
установи В и К услугите в претендираното количество действително да са
били доставени и потребени в процесния имот и процесния период. В тази
връзка следва да се вземат предвид констатациите, направени от вещите лице
в приетата по делото комплексна съдебно счетоводно-техническа експертиза.
Експертите са достигнали до извод, че процесният период се различава от
периода, за който реално ищецът претендира заплащане на ВиК услуги като
ищецът не е посочил действителна начална дата на реално претендирания
период на потребление. Отчетено е, че приетите по делото фактури съдържат
префактурирани водни количества от минали периоди от време, непосочени
хронологически, като има начислени суми, но и суми за връщане. Съдът
кредитира експертното заключение, като счита същото за компетентно и
обективно изготвено.
Следва да се посочи, че отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл.
23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ.
чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на
В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество
изразходвана питейна вода. В настоящия случай по делото не се установява
спазване на описаната процедура за разпределение на количеството доставени
В и К услуги в процесния имот и определяне на дължимата от ответника
цена, като ищецът не е представил никакви доказателства за твърдяната
доставка на ВиК услуги на претендираната стойност през процесния период.
Приложения към заключението в техническата част отчет от електронен
регистър не е достатъчен в тази насока. От същия не се установява защо се е
наложило начисляване на количества на база, за колко обитатели, по какъв
начин е изчислявано количеството на база предходен период на потребление.
Не се твърди и не се установява монтирания в имота водомери да е с
дистанционно отчитане, в който случай пак следва да се извърши физическа
проверка и отчет поне един път годишно, съобразно ОУ.
Следва да се отбележи, че приетата по делото комплексна експертиза, в
нейната съдебно-счетоводна част, не може да установи дължимостта на
претендираните за плащане от ответника суми по партидата, тъй като вещото
лице по нея е работило единствено въз основа на изходящи от ищеца
3
счетоводни документи (извлечение от дневници на продажби, фактури и
дебитни известия, и то, без да бъдат представени счетоводните документи в
пълнота). Същевременно, по делото липсват писмени (или други)
доказателства, установяващи показанията на водомера при реално извършени
отчети в процесния имот през посочения период , които да обуславят извод,
че в жилището действително са потребявани ВиК услуги в претендираните
количества. На последно място е необходимо да се отбележи, че предявеният
иск за сумата от 1204,65 лева, представляваща цената на потребена вода от
ответника за процесния имот касае периода от 08.01.2020 г. до 21.10.2021 г.
Това е посоченият от „..............“ АД период и в т. 9 от депозираното заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съответно издадената
заповед за изпълнение от 23.02.2022 г. е за същия период. Установителният
иск следва да съответства на издадената заповед за изпълнение, като съдът е
докладвал иска за посочения период, срещу който доклад страните не са
възразили. Когато се сочи период, за който се претендират непогасени суми
за потребени ВиК услуги, следва да се посочи периодът на потребление, а не
периодът на издаване на фактурите. Вещото лице счетоводител е посочило, че
съобразно представените по делото фактури, част от сумите са начислени за
неустановен период и част от тях са за период от 13.12.2019 г. до 14.01.2020 г.
/който е предходен на процесния/.
Поради изложеното, не може да се приеме за установено наличието на
реално предоставени услуги през процесния период, отчетени с годно
сертифицирано средство за измерване или основание за начисляването им на
база, още повече в исковия размер и предявеният иск за главница следва да се
отхвърли.
Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна се
явява и акцесорната такава за мораторна лихва за забава върху
претендираната главница.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски. Настоящият състав изцяло споделя съдебната
практика, съгласно която на длъжника не се дължат разноски за процесуално
представителство в заповедното производство. В настоящия случай защитата
си срещу претенцията на заявителя длъжникът упражнява в исковото
производство, поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство се явява лишено от основание /в този смисъл
Решение № 522 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 9776/2021 г. на Софийски
градски съд/. Доколкото ответникът в настоящото производство е
представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата като материално затруднено лице, в полза на процесуалния
представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от
400,00 лева, определен от съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 5, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
материалния интерес, извършените действия и правната и фактическа
сложност на делото. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение на
Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-
428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ............, ЕИК .......... със седалище и адрес
на управление гр. .......... срещу М. К. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
.............. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I
ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в
размер на сумата от 1204,65 лева, представляваща главница за потребена
вода от длъжника за имота му на адрес гр. ................ за период от 08.01.2020 г.
до 21.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 65,01 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 08.02.2020 г. до 21.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 6408/2022 г. по описа на СРС, 166 състав КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ............, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр.
............ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. А., САК, с адрес: гр. ........... ............. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
исковото производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5