РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Девня, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА ЕМ. ГОРЧЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100058 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи
правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца ЕОС МАТРИКС
ЕООД против ответника Н. А. С. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА суми,
произтичащи от договор за кредит №462/0187/17517163 от 16.10.2021г., сключен между
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в качеството му на Кредитор и Н. А. С. в качеството й на
кредитополучател, вземанията по който са цедирани, както следва : 435,36 евро главница и
54,35 евро лихва за забава за периода от 30.11.2018г. до 11.11.2021г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба. Съгласно договора
Кредиторът е отпуснал на Кредитополучателя кредит от 850 евро на 16.10.2017г., които
кредитополучателят се задължава да върне на кредитора в евро или в тяхната левова
равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането при условията на подписания
договор. Длъжникът е поел задължението да възстанови получената в кредит сума ведно с
начислените лихви, такси и комисионни при условията и в сроковете, регламентирани в
договора. След усвояване на сумата кредитополучателят е погасила част от месечните си
вноски, след което е преустановила плащанията. След преустановяване на плащанията е
останала непогасена главница в размер на 435,56 евро. На 16.01.2017г. задълженията по
договора са окончателно падежирали и кредитът е станал изискуем. Вземанията по договора
са цедирани на ЕОС МАТРИКС ЕООД с Договор за цесия от 21.11.2016 г. и приложенията
1
към него. Подадено е заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл.410 ГПК, против която заповед за изпълнение Н. А. С. е подала възражение по
реда на чл.414 ГПК
В срокът за отговор на исковата молба ответната страна чрез проц. представител адв.
А. Д. от ВАК оспорва исковете. Твърди, че претендираната сума е погасителна по давност.
Твърди, че е заплатила изцяло дължимите суми по договора, за което представя преводни
нареждания. Твърди, че не е била уведомявана за извършената цесия на вземания. С
допълнителни молби излага, че при сключване договора за кредит не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 и т.12 и т. 20,чл.12, ал.1, т. 7- 9 ЗПК.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е експертно
заключение и допълнително такова на вещото лице Я. Л. по назначената от съда съдебно –
счетоводна експертиза, оспорено от ответната страна.
Съдът намира за установено от фактическа и от правна страна по делото следното :
Исковете с правно основание чл.422 ГПК са предявени по реда на чл.415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в месечен срок от уведомяването му, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По възражението на ответната страна за нередовна цесия,съдът констатира редовна
цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне на вземания съдържа всички
необходими реквизити и отговаря на законовите изисквания. В представеното извлечение от
списък с вземания, съставляващ Приложение №1/08.04.2019г. към договора за цесия са
посочени данни за номер на договора, име и ЕГН на длъжника, дата на договора, които
изцяло съответстват на данните да кредита, посочени от заявителя в заповедното
производство. Връчването на исковата молба с приложените към нея уведомления
представлява надлежно съобщаване за цесията и следва да бъде съобразено на основание
чл.235, ал.3 ГПК като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска. Ишецът следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице интересът му
да установи придобития дълг по отношение на ответника. Процесният договор за кредит
№462/0187/17517163 от 16.10.2012г., между УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в качеството му
на Кредитор и Н. А. С. в качеството й на кредитополучател представлява договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съгласно чл.23 ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
2
заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и други разходи. За казуса съгласно т. 12 от сключения договор за
кредит кредитополучателят ще издължава главницата по кредита ведно с дължимата лихва
съгласно анюитетни вноски по погасителния план, който погасителен план съгласно т.
18.6.2 е неразделна и задължителна част от договора. Поради това за кредитора е
съществувало задължение да представи на длъжника този погасителен план още с договора
за кредит. Така представеният от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД погасителен план с молба от
19.08.2022г. не е този погасителен план, който е част от процесния договор за кредит и не
носи подписите на страните по договора. Видно от съдържанието на договора за кредит
срока за погасяване на задълженията по кредита / краен падеж/ съгласно подписания
двустранно погасителен план настъпва на 16.10.2017г. – така т.7 от договора, в който смисъл
е и изявлението на ищеца в исковата молба. Така представеният от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД погасителен план с молба от 19.08.2022г. не е изготвен за срока на договора за кредит от
5 години / от 16.10.2012г. до 16.10.2017г. / , като датата на последна вноска по този
погасителен план, представен с молба от 19.08.2022г, е 16.02.2016г., а не 16.10.2017г. Дори
и да се приеме, че това е погасителния план към процесния договор за кредит
№462/0187/17517163 от 16.10.2021г., липсва яснота по този погасителен план за вноските с
падеж от 16.02.2016г. до 16.10.2017г. , за тях е посочена само общата сума на дължимите
вноски, като остава неясно какви компоненти от кредита биха се погасявали с плащания от
длъжника и какъв би бил остатъчния им размер. Разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент, се
съдържа в заключението на вещото лице Я. Л. по изготвената по делото счетоводна
експертиза, но това не може да санира процесния договор за кредит. Изискванията към
съдържанието на договора по чл. 11, ал. 1 т. 11 и във вр. с т. 12 от ЗПК следва да са налице
към момента на сключване на договора, за да не се злепоставят интересите на потребителя.
С оглед така изложеното съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, т.11 ЗПК,
поради което договорът за кредит е недействителен и ответника дължи на кредитора само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По
възражението на ответника, че установителните искове, предявени в настоящето
производство по реда на чл.422 ГПК следва да са идентични на претенциите, заявени в
заповедното производство по основание, както и по размер и период, съдът приема, че
правното основание да се претендира чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК е
неоснователното обогатяване като дадено по недействително правоотношение, докато както
ответната страна сочи в настоящото производство вземанията за главница и лихва за забава
се претендират на договорно основание. Предвид това настоящият състав приема с оглед
възражението на ответника, че е недопустимо присъждане на сума, равна на чистата
стойност на кредита на друго основание, различно от вече заявеното в заповедното
производство. От друга страна дори да се приеме за възможно, че съдът може признае
установителния иск за главницата за основателен до размера на невърнатата сума, то този
иск пак е неоснователен с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност с
отговора на исковата молба.. Сумата от 850 евро, равняващи се на 1657,50 лв по курс на
3
банката в деня 1,955294, е постъпила по сметка на ответника на 17.10.2012г. съгласно
експертното заключение на вещото лице Я. Л.. Общият размер на извършените от ответника
плащания по договора е 1237,98 лева и съдът приема, че остава единствено дължимата сума
от 419,52 лева или 216,32 евро. Съдът не приема възражението на ответника, че вещото лице
не е отразило всички плащания на ответника в изготвеното от него експертно заключение.
Видно от представените вносни бележки основанието за част от заплатените от ответника
суми е за издръжка / така например вносна бележка от 13.05.2015г. за сумата от 130 лева с
основание “ издръжка на дете “ ; за вносна бележка от 10.08.2015г. за сумата от 130 лв с
основание “ вноска по КТ и издръжка “ и др./ , поради което съдът приема, че вещото лице
се е съобразило само с размера на сумите, заплащани като вноски по кредит. Следователно
ответника дължи връщане на разликата между отпуснатата и платена сума или сумата от
216,32 евро. Дължими суми на извъндоговорно основание се погасяват с 5 – годишна
давност, считано от получаване на сумата или дата на последно плащане – 10.08.2015г., като
петгодишния давностен срок е изтекъл преди датата на предявяване заявлението за издаване
заповед за изпълнение -11.11.2021г., следователно иска за главница е просрочен по давност
и следва да се отхвърли и на това основание. Ответникът не дължи обезщетение за забава за
периода от 30.11.2018г. до 11.11.2021г. съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като
едва с предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, изпада в забава и би дължал
законна лихва върху главницата за дължима суми на извъндоговорно основание от този
момент.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на проц. представител на ответника Н. А. С.
сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение Съдът определи съгласно чл.38 от ЗА
размера на адвокатското възнаграждание за проц. представителство на Н. А. С. от адв. А. Д.
в размер на 300 лв. за исковото производство
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, гр. София, район
Витоша, ЖК “ Малинова долина “, ул. “ Рачо Петков – Казанджията “ №4-6, против
ответника Н. А. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА суми, произтичащи от договор за кредит №462/0187/17517163 от 16.10.2012г.,
сключен между УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в качеството му на Кредитор и Н. А. С. в
качеството й на кредитополучател, вземанията по който са цедирани, както следва 435,36
евро / четиристотин тридесет и пет евро и 36 евроцента / главница и 54,35 евро / петдесет и
четири евро и 35 евроцента / лихва за забава за периода от 30.11.2018г. до 11.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 11.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по гр. д. №1320/2021г . на РС Девня
4
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, гр. София, район Витоша, ЖК “
Малинова долина “, ул. “ Рачо Петков – Казанджията “ №4-6, да заплати на адвокат А. Д. от
АК Варна, сумата от 300 лева / триста лева / , представляваща адвокатско възнаграждение за
адвокатско представителство на Н. А. С., ЕГН **********, при условията на чл. 38 ЗА в
исковото производство по гр. д. №58/2022г. на РС Девня
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5