Р Е Ш Е Н И Е
03.10.2019г., гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд ІX граждански състав на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЙА ПОПОВА
Секретар: Иванка Панчева
като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско
дело номер 63 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Делото е образувано по повод подадената искова молба от С.И.З. с ЕГН- ********** с адрес
*** А с тел:*****и с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, ул."Хан
Крум"№5 чрез адвокат Р.С.И. от ШАК с тел:*****
срещу М.И.Д. с ЕГН- ********** ***.
Твърди се в исковата молба, че на
17.12.2017г. около 16.30ч. ищецът заедно със семейството си се прибрал в къщата
си, находяща се в гр. Белово и установил, че на входната врата имало оставени отпечатъци,
нанесени от удари с остър предмет. На
терасата, която се намирала на нисък първи етаж била разбита двойната врата от
дограмата. Стъклата на двете врати били счупени и щорите били нагънати.
Сочи,
че виждайки тези поражения се изплашил много. Веднага от тел:***** звъннал на тел.112
и подал сигнал за извършено престъпление. До няколко минути пристигнал патрулен
автомобил с двама униформени, които първо огледали двора на къщата. След огледа на полицаите, влезли в дома му
през вратата на централният вход, по която също имало удари.
Твърди,
че къщата се състояла от два етажа и
таванско помещение. При влизането огледали
първия етаж, но там освен разбитите стъкла на терасата нямало нищо липсващо или
откраднато. При огледа на втория етаж се установило, че било влизано през входната
врата на етажа, /състояща се от стъклопакет/, която била също разбита. Ищецът влязъл с единия полицай на втория етаж
и установил, че както в коридора, така и в стаите били разхвърляни вещи и било ровено
из мебелите и дрехите.
Твърди
че в ракла, поставена в спалнята държали златни накити, които бил купувал на
семейството. Липсвали златна мъжка халка, три детски гривни с надписи *****, златни
дамски обеци един чифт и гривна със синджир с малки плочки на които имало
щампирани кръгове.
Полицаите
го посъветвали да подаде жалба за откраднатото и влизането с взлом.Жалбата била
пусната от него в РУП-МВР-БЕЛОВО на 17.12.2018г. вечерта.
Твърди,
че имал съмнения, кой е извършителя на престъплението а именно, че това била М.И.Д.,
но този факт не можел да го докаже. Съмненията му спрямо нея били за това, че
същата била стара семейна приятелка, но от години същата обиждала съпругата му *****със
събщения „абсолютна курва, да не казвам каква използвачка си, селска кифла"
и други. На 17.01.2018г. в 18.52ч. ищеца,
получил съобщение от телефонния номер на ответницата Д. с текст „Копеле мръсно
дупката още не е зарита чакам с нетърпение да ме смачкаш. Нещастно боклуче“ В
19.56ч. „Тук вече сгреши. Приготви се и ти и курвата ти". На 18.01.2018г.
в 11ч. ищеца подал жалба в РУП-МВР-БЕЛОВО за получените нецензурни
съобщения.Тези съобщения още повече го били изплашили с оглед на извършеното
престъпление.
Твърди
се от ищеца, че съобщенията от М.Д. били изпращани от нейният телефонен номер ***** като на
19.01.2018г. ищецът получил съобщение „Бих жена ти и баба ти. Няма да спра до
тук." Според наведеното в исковата молба такова престъпление действително било
извършено, като извършител на деянието била М.Д.. В тази връзка към момента
имало приключило досъдебно производство срещу М.И.Д. за извършено на
19.01.2018г. престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК срещу съпругата
на ищеца - *****. Освен това на 09.02.2018г. от номер ********** ищецът получил
съобщение "Копеле, със златото, което ти върнах свещи да ти купят!Мършо
нещастна иди при ****да ти каже, каква жалба да пуснеш в полицията!Педерасче
нещасно, ще си платиш за 20г. тормоз."Съобщенията продължавали и през
следващите месеци.
На
19.01.2018г. в РУП-МВР-СЕПТЕМВРИ полицаите обяснили на ищеца, че М.Д. си е
признала, че чрез взлом е влязла в дома му и е откраднала златото, което след
това била заложила в заложна къща.
На
17.12.2018г., ответницата М.И.Д. с ЕГН-********** била осъдена с влязло в сила
споразумение,сключено по НОХД №1975/2018г. ХХ-ти Наказателен състав по описа на
РС-ПАЗАРДЖИК за извършено от нея престъпление по чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК на лишаване от свобода за срок
от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за
изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Твърди
се в исковата молба, че в резултат на престъплението,
извършено от ответницата М.И.Д., ищецът претърпял неимуществени и имуществени
вреди, изразяващи се в следното: Наложило се да ангажира адвокат да защитава
интересите му за което платил сумата от 800лв, която и до днес не му била
възстановена от извършителя на престъплението - М.Д..
Твърди
се, че от деня на взломната кражба в дома му, животът му се променил в
негативен план. Постоянно се оглеждал със страх и ужас да не последва нападение
над него от страна на ответницата Д.. Изпитвал основателен страх за живота и
здравето си, тъй като последната не спряла да пише и пуска съобщения, които
травмирали него и семейството му. Страхувал се за живота и здравето на съпругата
и децата си.Това се отразило на поведението му и съня му. Често се събуждам облян
в пот след кошмарни сънища, че някой влиза в къщата му, Съпругата му също била
неспокойна - не спяла добре, постоянно се ослушвала за всякакви шумове. Пострадали
и семейните му отношения, чиято хармония се нарушила.
Твърди,
че очаквал удари от брадви, чукове и тесли и някоя тъмна вечер г-жа Д. да се
появи отново.Сложил камери на къщата си на стойност 220лв./двеста и двадесет
лева/и външно осветление. Наложило се да направи застраховка на имуществото, си
в размер на 71.40лв.. Целият му живот се промени. Плащал за COT по 30лв. на
месец. Първоначално заплатил 144.90 лв. за приемо сигнално охранителна система.
Направил непредвидими разходи за застраховка, камери, СОТ, тъй като се съмнявал
от умишлени пожари и други противоправни действия от М.Д..
Твърди,
че съпругата му го упреквала, че бивша негова приятелка разрушавала живота им и
вредяла на семейството им, като за съжаление съпругата му била права, тъй като
в семейството му се настанили кавгите, караниците и упреците към него, че бил
виновен и не можел да се справи с последиците от извършеното престъпление. Психическия
тормоз от съобщенията продължавал през цялата 2018г. и спрял едва след
провеждането на наказателното дело. През цялата 2018г., а и към момента имал
основателни страхове и бил сериозно и постоянно обезпокоен. Страдал от неврози,
породени от престъплението извършено от М.Д.. Тези му страхове били породени и
от заявеното му от полицаите / с които споделил опасенията си/, че нищо не
могат да направят и ако г-жа Д. например го убиела - него или негови близки,
едва тогава щели да реагират и да вземат съответните мерки.
Твърди
ищеца, че вече повече от една година живеел в постоянен страх и несигурност, които
разклатили душевното му и физическо здраве. От страха, който изпитвал имал
проблеми със стомаха и кръвното налягане. Вечер се чувствал изплашен и всеки
непознат шум му се струвал подозрителен и очаквал г-жа Д. да се появи изневиделица
с брадва или нож или да ги запали.
Твърди,
че на 19.01.2018г. сутринта, докато бил тръгвал за работа М.Д. била влязла в
къщата му, скрила се на тавана и нападнала съпругата му ***** и Бойка Ангелова
Соколова - майка на Елеонора.
Заявява,
че след получено обаждане от съпругата си веднага се затичал към дома си, като
не знаел какво ще види. В следствие на бързането да се прибере се подхлъзнал и
паднал на седалището си като се ударил силно и болезнено. По следвалите болки и
подуване довели до това, че през месец март 2018г. след падането му на
19.01.2018г. и последвалото подуване на опашната кост вече имал нетърпими
болки. Бил в болнични от края на март до края на месец април. На 09.05.2018г.
постъпил в болница за хирургическа намеса след което до 15.08.2018г. бил в
болнични. Тази травма също била в резултат на престъпните действия на ответницата
М.Д..
Твърди, че с
настоящата си искова молба на основание чл.45 от ЗЗД предявява срещу
подсъдимата М.И.Д. с ЕГН ********** граждански иск за обезщетение по чл.45 от ЗЗД на причинените му в резултат на извършеното от нея престъпление по чл.195
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършването на
престъплението до окончателното й изплащане, както и предявява иск за
причинените му имуществени вреди в размер на 1600лв./хиляда и шестстотин
лева/от които направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв./осемстотин лева/ и 800лв.
/осемстотин лева/ за камери на къщата си на стойност 220лв./двеста и двадесет
лева/и външно осветление, направена застраховка на имуществото му в размер на
71.40лв., за COT по 30лв. на месец, които плащал вече 12 месеца. Първоначалното
заплащане било в размер на 144.90 лв. за приемо сигнално охранителна система.
Оформен
е петитум, съдът да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД да
осъди М.И.Д. с ЕГН **********да заплати на С.И.З. с ЕГН- ********** с адрес ***
А за причинени му в резултат на извършеното от нея престъпление по чл.195 ал.1,
т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършването на
престъплението -16.12.2017г. до окончателното им изплащане, както и да бъде
осъдена да заплати причинените му
имуществени вреди в размер на 1600лв./хиляда и шестстотин лева/от които
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. по НОХД№ 1975/2018г.
по описа на РС Пазарджик и 800лв. /осемстотин лева/ заплатени застраховки СОТ и
камери.
Претендират
се сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски в размер на
1000лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
В
законоустановеният едномесечент срок, пълномощникът
на ответника е депозирал писмен
отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който не оспорва допустимостта
на предявените искове, но се оспорва тяхната основателност.
Твърди се
в отговора, че предявеният от ищеца З. срещу ответницата Д. иск за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от
16.12.2017 год. в резултат на извършено от нея престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл.194, ал.1 от НК, както и предявеният иск за причинени му имуществени
вреди в размер на 800 лева, разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД № 1975/2018
год. на PC Пазарджик, 800 лева за платени застраховки, COT, камери и разноски
по настоящото дело в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение са
неоснователни.
Не се оспорва, че на 17.12.2018 год. със
Споразумение по НОХД№1975/2018 год. Съдът е призната за виновна за извършване
на престъпление по чл.195, ал.1, т.З, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.З, вр.с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК й е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от
три години.
Оспорват се изцяло като
несъстоятелни твърденията в обстоятелствената част на исковата молба /в която в
4-5 листа се развивали смущаващи факти, които нямали никаква причинно-
следствена връзка с престъплението за което била осъдена ответницата, а именно:"...Жена
ми ме упреква, че бивша моя приятелка разрушава живота ни и вреди на
семейството ни" и т.н. Единствено вярно било, че с страните били интимни
приятели и сега ищеца търсил някаква „обезщета" по този начин.
Твърди се, че ответницата по
никакъв начин не била причинила неимуществени вреди на ищеца. Живеели в малък
град и имали наблюдение,че след инцидента ищеца ни най-малко не бил променил
начина си на живот и извършената кражба /възстановена изцяло/ не му се била
отразила, а претендирането на неимуществени вреди в резултат на престъплението изършено
от ответницата по чл.195, ал.1, т.3, вр.с чл.194, ал.1 от НК, последната счита
за неотносимо, както и представената Епикриза от ищеца, тъй като не намирала
никаква връзка с диагнозата „ПИЛОНИДАЛНА КИСТА БЕЗ АПЦЕС", с
престъплението за което била осъдена.
Оспорва се в отговора
претенцията на ищеца за причинени имуществените, тъй като те се явявали също
така неоснователни защото не следвало, когато някой си прави подобрение в имота
и го обезопасява противопожарно и с камери, тя да посреща тези му разходи и да
се търси материална обезщета от нея.
Моли съдът да отхвърли
предявените искове и да й присъди направените от нея разноски по настоящото дело.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и
доводите на страните от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По
внесен в РС Пазарджик обвинителен акт е образувано НОХД № 1975/2018г. по описа на РС Пазарджик, което е приключило с
одобрено от съда, постигнато между страните споразумение, съгласно което ответницата Д. се е признала за виновна за това, че на
16.12.2017г. на ул. „Алабак“, № 22 А в гр. Белово, чрез разрушаване на преграда
- счупен прозорец, здраво направена за защита на имот е отнела чужди движими
вещи на обща стойност 1202.97лв. от владението на С.И.З. ***, без негово
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК ответницата М.И.Д. се
е съгласила да й бъде
наложено наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал.
2 НПК одобреното от наказателният съд споразумение е задължително за настоящия
състав на съда относно това дали е извършено това престъпление, неговата
противоправност и виновността на ответника за него.
В производството
по делото доказателствената тежест се носи от всяка от страните за доказване на
твърдението в нейна полза факти и обстоятелства.
От заключението на приетата по
делото СПЕ се установява, че експерта –д-р. Д. се е запознал с наличната документация
по делото и прегледал ищеца С.И.З. и установил, че последният след преживените
психотравмиращи събития е изпаднал във F 40.8/по МКБ-10/Други фобийни тревожни
разстройства.
Разяснява се, че Фобията е вид
тревожно разстройство, което се характеризира с постоянен и прекален,
необоснован страх от обект или ситуация. Фобията обикновено води до бързо
начало на страха и присъства повече от 6 месеца. Засегнатият човек може да
избяга от дадена ситуация или да се затвори вкъщи, очаквайки по-голяма от
действителната опасност. Ако опасният обект или ситуация не могат да бъдат
избегнати, засегнатото лице преживявало значителни страдания.
Сочи, че рисковите фактори за
развитието на фобийни тревожни разстройства са темпераментни, генетични и свързани
с околната среда, като например негативната афективност (склонност да се
чувстват негативни емоции като отвращение, гняв, страх или вина) или потискане
на поведението са темпераментни рискови фактори за различни тревожни
разстройства.
Заключава се, че в настоящият
случай, ищецът С.З. е развил страхово фобично състояние от евентуално
проникване в дома му и саморазправа с него и семейството му от страна на ответницата
Д., като страховете са свързани с постоянна тревожност и очакване да се случи
нещо непредвидено, предизвикано от страна на последната. Имало е и епизодични
съновидения с кошмарна характеристика. Тези и други подобни прояви, обаче не са
били достатъчно силни по интензивност, което не е пречило на З. да върши
ежедневните си професионални и битови задължения. За това и поради стигмата в
психиатрията, той не е и потърсил психиатрична помощ.
Сочи се, че страховите изживявания на
ищеца З. са намалели значително, след като за около половин година преди
прегледа, ответницата Д. е била преместена на работа на друг обект.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелката ***** - съпруга на ищеца се установява, че на
инкриминираната дата, докато те не си били в къщи, ответницата Д. е влязла в
дома им и е извършила кражба. По повод на това било извършено разследване и
след като Д. си признала, била осъдена. Твърди, че след извършената кражба,
съпругът й станал нервен и неспокоен.
Постоянно се оглеждал.Спял по 2-3 часа, през които сънувал кошмари, свързани с
извършената от ответницата взломна кражба в дома му.
Дава показания, че съпругът й се
превърнал в друг човек. Престанал да се
храни.Постоянно се карали, поради което обстановката в дома им не била
нормална. От всичко това страдали и
двете им деца.
Сочи, че здравословното му състояние
се влошило. Първоначално започнал да вдига кръвно и се наложило да пие
лекарства, но според нея основният проблем бил друг и следвало да се обърне за
помощ от лекар и да започне лечение.
Лично тя според показанията й била
нападната в дома си от ответницата Д., която била влязла на 19.01.2018г. в дома
им. Свидетелката твърди, че след като чула шум се качила на тавана, където Д. й
казала“ От кога те чакам да те убия“. Веднага се обадила на съпруга си, който
бързайки да се прибере, паднал и си
ударил седалищната кост, което наложило да проведе лечение, налагащо излизането
му в отпуск по болнични.
Свидетеля *****дава показания, че
познава ответницата и ищеца, като двамата с ищеца били всеки ден заедно. Твърди, че след 17.12.2017г. психическото
състояние на последния се било влошило. Изпитвал притеснение и страх от
ответницата Д., защото го заплашвала.
Според личните му впечатления през последната година продължавал да е
напрегнат. Нямало подобрение в психическото му състояние. От проведени по между
им разговори узнал, че Д. отправяла към ищеца заплахи чрез съобщения, изпратени
по телефона, съдържащи закани, че ще навреди на него и на семейството му. Свидетелства,
че бил виждал счупените от ответницата Д.
врата и прозорец в дома на ищеца, през които тя била влязла. След кражбата ищецът сложил охранителни
камери на дома си.
Свидетеля ***** – бивш съпруг на
ответницата дава показания, че знаел за извършената кражба. Твърди, че почти всеки
ден виждал ищеца у когото нямало никаква промяна. Всяка сутрин се засичали при
отиването им на работа и бил винаги усмихнат.
Свидетеля *****установява, че били
съседи с ищеца и го познавал от дете. След извършената кражба в дома му, за
която знаел, последният продължавал обичайният си начин на живот. Ходил на работа. Твърди, че пред него ищецът бел
гузен, защото бил причина за развода на ответницата със съпруга й, който бил по
причина, че преди 15 години ищеца имал „полови сношения“ с ответницата Д..
Дава показания, че знае за
извършената взломна кражба в дома на ищеца, след което, последният си сложил
камери и СОТ.
Видно
при тези данни е, че се очертават две групи показания, които са непротиворечиви
в частта си относно извършена в дома на ищеца взломна кражба, но си
противоречат в частта досежно
психическото състояние на ищеца след същата, а именно: свидетелите *****и ***** заявяват, че у ищеца
нямала никаква промяна, продължавал обичайният си начин на живот без видими
външни проявления на страх и безпокойство и дори бил винаги усмихнат.
Съдът не кредитира показанията на
двамата свидетели досежно липсата на съществуваща промяна в психическото
състояние на ищеца след инцидента в дома му, изразяваща се в настъпила у него психическа
тревожност, тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото
доказателства- показанията на св. *****и заключението на СПЕ, които са
непротиворечиви по между си относно факта, че
ищеца се променил и започнал да се чувства зле емоционално, като изпитвал
тревожни състояния на напрежение, страх и безпокойство, след нахлуването на
ответницата в дома му.
За уважаване на предявеният иск
следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото
срещу ответника наказателно производство е приключило с одобрено от съда
споразумение. Същото, съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла
в сила присъда. Предвид горното и на осн. чл. 300 от ГПК, съдът приема за
доказани три от петте предпоставки за ангажиране на отговорност за непозволено
увреждане, а именно, наличието на деяние, неговата противоправност и вина.
Ищецът ангажира отговорност на ответнизата
за причинените му увреждания. След като е налице причинна връзка между
поведението на ответника с настъпилия вредоносен резултат, последният отговаря
за причинените вреди.
Справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди на пострадалия.
Ищеца претендира обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, платими от
ответницата.
Неимуществените вреди винаги са свързани с
психически преживявания и морални ценности /здравето, засегната психическа
сфера, душевен мир/.
От
събраните по делото и доказателства се установи, че вследствие на извършеното
от ответницата престъпление по чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, ищецът
е претърпял неимуществени вреди, а именно установените по делото негативни
преживявяния,– причинените стрес, уплаха, емоционален дискомфорт, нарушаване на
съня, фобия.
Като взе предвид съвкупността от
горепосочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлизат на сума в размер от 2000.00 лв. до който размер иска е
основателен изцяло, като за разликата до претендираният размер на сумата от 10 000лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът счита за основателна и
претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на деянието
16.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 1600лв./хиляда и шестотин лева/от които направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв./осемстотин лева/ и 800лв. /осемстотин лева/ за заплатени застраховки СОТ и камери съдът счете, че същият е частично основателен, а именно относно претенцията за присъждане на сума в размер на 800.00лв. сторени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 1975/2018г. по описа на РС Пазарджик, което е прието като доказателство и приобщено по настоящото исково производство.
Съдът счита за основателна
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по НОХД № 1975/2018г, поради което искът за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 800 лв.- заплатен в съдебното
производство адвокатски хонорар се явява изцяло основателен и доказан и следва
да се уважи. Не се претендира законова лихва, поради което съдът не дължи
произнасяне
Неоснователен се явява иска за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 800.00лв. заплатени
застраховки СОТ и камери, тъй като Обстоятелството,
че ищеца е решил да монтира на къщата си камери за видеонаблюдение въпреки, че
това му решение е взето след извършеното влизане с взлом в дома му не обоснова
претенцията му спрямо ответницата.
От събраните по делото доказателства
се установи, че видеонаблюдението с монтирани камери е извършено с превантивна
цел за осигуряване спокойствието на ищеца и неговото семейство, като наведените твърдения, че камерите и СОТ
системата са поставени по повод на
изпитвани страхове и очаквания за евентуални бъдещи нападения над него, дома му
и членове на семейството, а исковият процес не дава защита срещу бъдещи
хипотетични действия или несигурни събития,
поради което и иска против ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 800.00лв. претърпени имуществени вреди за заплатени застраховки СОТ и камери следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изхода
на делото, разноските сторени от страните по делото следва да бъдат определени
по съразмерност.
С оглед на размера на уважените от
съда искове, сторените и претендирани от страните разноски и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата Д.
следва да заплати на ищеца сторени разноски по исковото производство в размер
на 293.52лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответницата Д. сторени разноски по исковото производство в размер на
758.62лв.
С оглед изхода на делото ответницата следва да
заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер 66.00 върху уважената част от исковете.
Воден от горните мотиви, Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН- ********** *** да заплати на
С.И.З. с ЕГН- ********** с адрес *** А с адрес за призоваване:
гр.Пазарджик, ул."Хан Крум"№5 чрез адвокат Р.С.И. от ШАК сумата от 2000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на извършено на 16.12.2017г. в гр. Белово от ответницата престъпление
по чл.195, ал.1,т.3 от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, за което й е наложено
наказание по НОХД №1975/2018г. по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-16.12.2017г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над уважения размер от 2000.00 лв. до пълния претендиран
размер от 10 000.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.И.Д.
с ЕГН- ********** *** да заплати на С.И.З. с ЕГН- ********** с адрес *** А с
адрес за призоваване: гр.Пазарджик, ул."Хан Крум"№5 чрез адвокат Р.С.И.
от ШАК сумата от 800 лв.- възстановяване на причинените на ищеца имуществени
вреди, вследствие на престъпление по чл.195, ал.1,т.3 от НК във вр. с чл. 194,
ал.1 от НК, представляващи направени от него разноски за реализиране на
защитата по НОХД №1975/2018г. по описа
на РС-Пазарджик, която сума е заплатена
като хонорар на повереник.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.З. с ЕГН- ********** с
адрес *** А с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, ул."Хан Крум"№5
чрез адвокат Р.С.И. от ШАК против М.И.Д. с ЕГН- ********** *** за заплащане на
сумата 800.00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във
връзка с направени разходи по заплатени застраховки СОТ и камери, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН- ********** *** да
заплати на С.И.З. с ЕГН- ********** с адрес *** А с адрес за призоваване:
гр.Пазарджик, ул."Хан Крум"№5 чрез адвокат Р.С.И. от ШАК на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 293.52лв., представляваща сторени съдебно деловодни
разноски.
ОСЪЖДА С.И.З. с ЕГН- ********** с адрес *** А с адрес за
призоваване: гр.Пазарджик, ул."Хан Крум"№ 5 да заплати на М.И.Д.,
ЕГН- ********** *** сумата от 758.62лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.И.Д. с ЕГН- ********** *** да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер
на 66.00лв..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: