№ 46
гр. София , 17.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера С. Чочкова
Членове:Тони П. Гетов
Константина М. Христова
като разгледа докладваното от Тони П. Гетов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по постъпил частен протест от прокурор при СРП, срещу
определение от 13.04.2021 година, постановено по НОХД 16221/2020 година
на СРС, НО, 13 състав, с което в проведеното разпоредително заседание по
делото е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на
органите на досъдебното производство поради допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия Н.С..
В протеста се изразява несъгласие с доводите на първата инстанция, че
са допуснати съществени отстраними на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на подс. С.. Посочва се, че в обвинителния
акт подробно и последователно са описани задължителните елементи от
фактическия състав на престъпленията, в които С. е обвинен. Иска се
обжалваното определение по чл. 248, ал. 5 НПК да бъде отменено и делото да
бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е постъпило и възражение от подс. С. чрез защитника му
адв. Георгиев, с което моли атакуваното определение да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид изложените в частната
жалба оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на
атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Протестът е подаден от процесуално легитимирана страна, в срока по
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустим, но е
1
неоснователен по следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че на ДП и в обвинителния акт са
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита на подс. С. и изразяващи се в следното:
Относно повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 276 от НК
съдът приема, че във втория абзац на обстоятелствената част на обвинителния
акт е описан знак за преминат годишен техн. преглед № 1658185 - за който се
твърди, че усъмнил свидетелите, че е „неистински знак“, но за същия няма
повдигнато обвинение в заключителната част на обвинителния акт, поради
което е налице противоречие и неяснота дали той е включен в обвинението и
дали то е за два или повече подправени удостоверителни знаци.
На следващо място според първоинстонционният съд приема, че има
неяснота относно предмета на престъплението по чл. 316 от НК, като при
лингвистичен анализ на описанието му „Част 2-ра от „Удостоверение за
техническа изправност на пътно превозно средство“, Протокол № 16612515
от 04.09.2018, Разрешение № 850/1 за автомобил „Ландровер“, т.е. остава
неясно дали обвинението е за един или няколко неистински документа, като в
допълнение номерът 16612515 на протокол от 04.09.2018 г. е посочен т.нар.
правна страна на ОА и в заключителната му част, но липсва във фактическата
страна на ОА, което би улеснило идентификацията на инкриминирания
документ.
Според първоинстанционния съд всички тези обстоятелства,
съставляват липсата на съставомерни факти, относими към повдигнатото
обвинение, като липсата им е съществено процесуално нарушение доколкото
внася неяснота в изложената фактология в обвинението, поради което
нарушава правото на защита на подсъдимия.
Съдът намира, че са основателни мотивите на контролирания съд
относно това, че има неяснота относно предмета на престъплението по чл.
316 от НК, като описанието му - „Част 2-ра от „Удостоверение за техническа
изправност на пътно превозно средство“, Протокол № 16612515 от
04.09.2018, Разрешение № 850/1 за автомобил „Ландровер“, е неясно, тъй като
не може да се разбере дали обвинението е за един или няколко неистински
документа. В събраните на ДП доказателства не фигурират Протокол №
16612515 от 04.09.2018 и Разрешение № 850/1. Вярно е, че същите са описани
в „Част 2-ра от „Удостоверение за техническа изправност на пътно превозно
средство“ / или както твърди прокурора в протеста „са инкорпорирани“ в
удостоверението /, но по делото няма представени такива документи, нито /
ако има такива / същите са изследвани относно това дали са истински или не.
Както е описано в обстоятелствената част на ОА протокол за извършен
периодичен преглед на ППС № 16612515 е издаден на 28.06.2018г. на КТП,
находящ се в гр. Добрич и се отнася за друго ППС, т.е. 1/ съществува такъв
2
истински документ за друго ППС и 2/ няма как този документ да е представен
по настоящото дело и да е предмет на престъпленията па чл. 316 вр. чл.308
ал.1 и чл. 276 ал.2 вр. ал.1 от НК.
На следващо място в обстоятелствената част и диспозитива на ОА е
посочено, че подсъдимият съзнателно се е ползвал от подправени официални
удостоверителни занци / холограмни контролни стикери / - престъпление по
чл. 276 ал.2 вр. ал.1 от НК. Коректно е посочено в обвинителния акт, че един
от тези холограмни стикери е поставен в поставен в долния ляв ъгъл на
предно стъкло на автомобил „Ландровер“ модел „Рейнджровер“ с рег. №
****, докато за другият такъв / или такива / има неяснота, посочена и по-
горе, а именно, че неистински официални удостоверителни знаци /
холограмен стикер/и / е/са поставени на „Част 2-ра от „Удостоверение за
техническа изправност на пътно превозно средство“, Протокол № 16612515
от 04.09.2018, Разрешение № 850/1. Както бе посочено по-горе в
доказателства по делото не фигурират Протокол № 16612515 от 04.09.2018 и
Разрешение № 850/1, а от изготвената документно-техническа експертиза /
протокол №318/2019г. от в.л. К. – л. 22-32 от ДП / се установява, че
подправени официални удостоверителни знаци / холограмни контролни
стикери / са всъщтост два – един, поставен на стъклото на автомобила и един,
поставен на „Част 2-ра от „Удостоверение за техническа изправност на пътно
превозно средство“. Неяснотата в тази част на обвинението също
представлява съществено отстранимо процесуално нарушение, довели до
ограничаване на правото на защита на подс. С..
Не на последно следва да се отбележи, че дори в протеста си прокурорът,
който е изготвил обвинителния акт /стр.3 абз.2 от протеста/, е посочил, че „
…. Посочените към него /„Част 2-ра от „Удостоверение за техническа
изправност на пътно превозно средство“/ - Протокол № 16612515 от
04.09.2018 и Разрешение № 850/1 за автомобил марка „Ландровер“ модел
„Рейнджровер“ с рег. № ****, са инкорпорирани в самия документ, като им е
придаден вид, че изхождат от съответните длъжностни лица и
представляват негови реквизити…“. Както бе посочено по-горе Протокол №
16612515 от 04.09.2018 и Разрешение № 850/1 не са събрани по делото като
доказателства, а от там и не може да се посочи, че „…изхождат от
съответните длъжностни лица…“. Настоящият съдебен състав би могъл да
предположи, че всъщност прокурорът е искал да поясни, че инкриминирания
документ - „Част 2-ра от „Удостоверение за техническа изправност на пътно
превозно средство“, е издаден въз основа на Протокол № 16612515 от
04.09.2018 и Разрешение № 850/1, но това би било тълкуване на смисъла на
описаното от прокурора в ОА, а такова тълкуване е недопустимо, доколкото
обвинението следва да бъде ясно и недвусмислено.
За пълнота следва да бъде посочено, че изброените по-горе процесуални
нарушения са допуснати в постановлението от 06.10.2020г. за привличане на
3
Николай Владимиров С. в качеството му на обвиняем и от там за привнесени
и в обвинителния акт.
Водим от горното и на основание чл. 345 ал.2 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.04.2021 година, постановено по НОХД
16221/2020 година на СРС, НО, 13 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4