Определение по дело №3353/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3126
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20201100603353
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 312618.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО XV възз. състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Величка В. Маринкова
Членове:Даниела Г. Талева

Роси П. Михайлова
като разгледа докладваното от Величка В. Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603353 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.
С „определение“ от 14.08.2020 г. съдията- докладчик по НЧХД
№18342/2019 г. на СРС, НО, 133 с-в е върнал на основание чл.323, ал.1, т.1 вр.
чл.320, ал.1 от НПК жалбата на частния тъжител Е. Д. М. срещу разпореждане
на СРС по същото дело от 14.05.2020 г., поради невнесена от частния тъжител
такса за разглеждане на жалбата пред въззивния съд
Срещу това „определение“ е постъпила частна жалба от ЧТ М., с която
иска въззивният съд да отмени същото като незаконосъобразно и да бъде
освободен от държавна такса, тъй като е социално слаб- живее на линията на
бедност без доходи в затвора. Моли да се отмени определението, за да може
СГС да разгледа жалбата му срещу разпореждането на СРС, с което
наказателното производство по делото е прекратено. Видно от материалите
по делото за настоящата частна жалба тъжителят- жалбоподател също не е
платил държавна такса в размер на 5 лв.
Частната жалба се явява подадена в срок и процесуално допустима. По
същество същата се основателна, по следните съображения:
Делото пред СРС е образувано по частна тъжба на Е. М. срещу Б.И., К.М.
и М. П. с обвинение за извършено от тях престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и
т.2 вр. ал.2 от НК.
1
С разпореждане от 14.05.2020 г. съдията- докладчик по така
образуваното НЧХД №18342/2019 г. на СРС, НО, 133 с-в е прекратил
наказателното производство по делото. Срещу това разпореждане е постъпила
частна жалба от ЧТ М., подадена в срок, като с разпореждане от 15.06.2020 г.
съдията- докладчик от СРС е указал на тъжителя – жалбоподател да внесе за
разглеждане на жалбата 5 лв. държавна такса. Указанията са съобщени на
тъжителя- жалбоподател на 16.06.2020 г., който не е внесъл таксата за
разглеждане на жалбата му, нито в указания срок, нито след това. В тази
връзка е постановено и атакуваното по настоящето дело „определение“ на
СРС от 14.08.2020 г. (макар по същество то също да има характер на
разпореждане, тъй като е постановено от съдия- докладчик, а не от съда), с
което жалбата на М. срещу разпореждането от 14.05.2020 г. е върната на
основание чл.323, ал.1, т.1 вр. чл.320, ал.1 от НПК.
Така постановеното определение се явява незаконосъобразно, тъй като
разпоредбата на чл.323, ал.1 вр. ал.3 вр. чл.320, ал.1 от НПК изрично и
лимитативно сочи основанията, при които съдия при първостепенния съд
може да върне жалбата срещу съдебния акт. Сред тези основания никъде не е
посочено като такова неплащането на държавна такса за разглеждане на
жалбата по дела от частен характер, какъвто е и настоящия случай.
Разпоредбата, на която се е позовал съдията от първостепенния съд- тази на
чл.323, ал.1, т.1 вр. чл.320, ал.1 от НПК сочи, че жалбата подлежи на
връщане, ако не отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 от НПК и ако в 7-
дневен срок от даване на указанията за отстраняване на нередовностите те не
са отстранени. От своя страна в разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК, към
която препраща чл.323, ал.1, т.1 от НПК също не поставя като условие за
редовност на жалбата да е платена държавната такса за разглеждане на
жалбата по дела от частен характер.
Без съмнение по дела от този характер държавна такса се дължи и
съдията от съответния съд, който администрира подадената жалба има не
само право, но и задължение да укаже на тъжителя, респ. жалбоподателя, че
следва да заплати дължимата държавна такса. Ако обаче последният не стори
това, съдията, който администрира жалбата не разполага с правомощие да
върне жалбата като нередовна. Длъжен е да изпрати същата на горната
инстанция, която от своя страна разполага с правомощие при решаване на
2
делото по същество и когато установи, че държавната такса не е заплатена, да
осъди тъжителя- жалбоподател да заплати същата със своя краен съдебен акт,
ако такава се дължи в съответния случай. Ето защо и като е върнал частната
жалба на тъжителя срещу разпореждането от 14.05.2020 г. съдията при СРС е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а
делото върнато на СРС за администриране на тази жалба до въззивния съд за
разглеждането й по същество, като в рамките на въззивното производство ще
следва да се реши и въпроса за държавната такса, която дължи тъжителя-
жалбоподател.
Същевременно и доколкото той не е заплатил тази държавна такса и по
настоящето дело във връзка с разглеждане на настоящата му жалба срещу
определението от 14.08.2020 г., а същият дължи такава съобразно т.14 от
Тарифа №1 на МП в размер на 5 лв., следва да бъде осъден с настоящия
съдебен акт да заплати същата, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК
следва да бъде осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СГС.
Не съществува правна възможност за освобождаване на тъжителя-
жалбоподател от заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на
жалбите му по дела от частен характер поради социални съображения,
доколкото НПК никъде не предвижда такава възможност и процедура.
Така мотивиран и на основание чл.323, ал.2 НПК, СГС, НО, 15-ти
въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло „определение“ от 14.08.2020 г. на съдията- докладчик
по НЧХД №18342/2019 г. на СРС, НО, 133 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС за администриране жалбата на ЧТ Е. М. срещу
разпореждането от 14.05.2020 г. съобразно с мотивната част на настоящето
определение.
3
ОСЪЖДА на основание т.14 от Тарифа №1 на МП частния тъжител и
жалбоподател- Е. Д. М. ЕГН ********** да плати сумата от 5 /пет/ лв.,
съставляваща държавна такса за разглеждане на частната жалба на същия по
настоящето производство, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата
от 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4