№ 12
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка А. Паскалева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600104 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С определение № 260062/04.03.2021г. по ЧНД №59/2021г. Окръжен съд
Добрич на основание чл.25 НК групирал наказанията на осъденото лице Г. В.
Г., наложени с наличните му две присъди, като определил за изтърпяване по-
тежкото от тях – две години лишаване от свобода при първоначален общ
режим. На основание чл.23 ал.3 от НК присъединил към общото наказание и
наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лв. На основание чл.25 ал.2 от НК
приспаднал изтърпяната част от наказанието по присъда по НОХД 151/2020г.
по описа на ОС Добрич, считано от 18.10.2019г. до 20.12.2020г.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
осъдения Г. чрез неговия процесуален представител – адв.Н.М., в която се
изразява недоволство от определеното ефективно изтърпяване на
наказанието. Моли се за изменяване на определението и за прилагане на
1
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а защитникът му
поддържа изцяло искането.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата
за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и
законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1
НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и
като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
Г. В. Г. е осъждан общо два пъти както следва:
1. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №151/2020г.
на ОС - Добрич, влязло в сила на 24.06.2020г. за извършено на 18.10.2020г.
престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок една година и четири месеца при
първоначален „общ“ режим. Наказанието било изтърпяно на 20.12.2020г.
2. С присъда по НОХД №420/2019г. на ОС - Добрич, влязла в сила на
09.02.2021г. за извършено на 31.08.2018г. престъпление по чл.354а ал.1 пр.4
от НК и за извършено в периода 15-31.08.2018г. престъпление по чл.339 ал.1
от НК, за които му е било наложено общо наказание от две години лишаване
от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен
срок от четири години, както и глоба в размер на 5000 лв.
Очевидно е, че деянията по двете НОХД са извършени, преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. намират се в условията на
реална съвкупност.
По отношение приложението на разпоредбата на чл.66 от НК,
претендирана от осъденото лице, следва да се отбележи, че в определението
на първостепенния съд има твърде кратка мотивировка, което налага
настоящата съдебна инстанция да вземе подробно становище. ОС -Добрич се
е мотивирал единствено с обстоятелството, че осъдения вече е изтърпял
2
година и четири месеца ефективно лишаване от свобода.
Не е даден отговор на въпроса по чл.66 ал.1 от НК - дали целите на
наказанието и поправянето на осъдения биха могли да се постигнат чрез
отлагане на изпълнението му, каквото е искането на осъдения (при
положение, че предпоставките на закона са налични – не е налице предходно
осъждане и размерът на общото наказание е под три години лишаване от
свобода). Респективно не е изследвано и изискването на закона във връзка със
специалната превенция по чл.36 ал.1 пр.1 от НК –„да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави“.
НК подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на
дееца, при преценката относно приложението на института на условното
осъждане, като не игнорира въздействието, което последното ще окаже върху
останалите членове на обществото. Съдебната практика е постоянна във
виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е
необходимо да се разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да
бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, като съдът следва да направи тази преценка и с оглед нуждите на
генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Следователно
необходимо е диалектическо съчетаване на изискванията на специалната
превенция с тези на генералната без да се губи фокусът върху първата.
С оглед горното при изследване на поставения по делото въпрос следва
да се има предвид следното:
На първо място съдът намира висока обществената опасност както на
деянията, така и на дееца. В кратък времеви отрязък (година и два месеца) са
извършени три тежки умишлени престъпления – две по чл.354а от НК и едно
по чл.339 от НК. Деянията по чл.354а от НК касаят държане на наркотични
вещества с цел разпространение, като последните са значителни по брой
опаковки и тегло, както и по палитра от различни видове – марихуана,
хашиш, метамфетамин и MDMA. По двете НОХД у осъденото лице са
открити общо 35 пакетчета и съхранявана/опакована и по друг начин
марихуана; една опаковка хашиш; метамфетамин, опакован с различна маса в
19 броя опаковки и MDMA в 9 опаковки. Общо като стойност намерените у
осъдения наркотични вещества възлизат на 2 549, 70 лв., което по мнение на
3
съда е значително откъм количество и цена. Що се отнася до престъплението
по чл.339 от НК – и то се отличава с висока обществена опасност, а в случая
касае преработено в бойно газово оръжие. И трите деяния са в глава
единадесета на НК „Общоопасни престъпления“, като това по чл.339 от НК е
престъпление от раздел първи „Престъпления, извършено по общоопасен
начин и с общоопасно средство“, а двете по чл.354а от НК са в раздел трети –
„Престъпления против общественото здраве“. Очевидно по делото е, че в
хода на разследването на първото по ред наказателно производство,
осъденото лице е извършило деянието по второто такова. Това обстоятелство
е категорична индиция, че неговата лична обществена опасност следва да се
отчита като висока, независимо от чистото му съдебно минало. Същото
обстоятелство сочи, че започналото срещу него наказателно производство не
е създало никаква пречка за извършване на ново престъпление от същия вид,
нито по някакъв начин е предизвикало начало на търсения от закона процес
на „поправяне и превъзпитание“. Количествата и видовото разнообразие на
намерените у осъденото лице наркотични вещества, извършването на
деянията в кратък времеви отрязък, говорят за упоритост в извършването на
престъпните намерения по държане с цел разпространение на наркотични
вещества. Макар да е в млада възраст, по делото се съдържат данни,
осъденият да е полагал труд и липсват категорични данни той да е социално
адаптиран. Единствено откъсването му от обществото би допринесло за
осъществяване на по-ефективна преоценка и преосмисляне на бъдещето му
поведение. Ефективното изтърпяване на наказанието би представлявало един
сериозен контрамотив в съзнанието на осъдения за бъдещо негово
въздържане от извършване на нови общественоопасни деяния. Всичко това
сочи, че целите на чл.36 от НК биха се постигнали без съмнение единствено
чрез ефективно изтърпяване на наказанието, като така биха се реализирали и
целите на генералната превенция – чрез възпитателното и предупредително
въздействие на наложеното наказание спрямо останалите членове на
гражданското общество. Т.е. макар и размерът на наложеното наказание да
позволява приложение на института на условното осъждане, по мнение на
съда той не следва да се прилага поради липсата на втората изискуема в чл.66
ал.1 от НК предпоставка – „ако съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
се изтърпи наказанието.“ С оглед всичко изложено дотук до такъв извод
4
категорично не би могло да се достигне. Неприлагането на института на чл.66
от НК не следва да се разглежда като неоправдана репресия (според
тълкуванието на защитата), а като задълбочено разчитане и прилагане на
разпоредбите на чл.66 ал.1 и чл.36 ал.1 от НК. Поради което, определението
на ОС – Добрич като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено
Предвид изложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260062/04.03.2021г. по ЧНД
№59/2021г. Окръжен съд Добрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5