Р Е Ш Е Н И
Е №88
гр.Силистра, 21.07.2021 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година,в състав:съдия
Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор………….,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.д.№79
по описа на съда за 2021г.,за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.Р.С.
***,подадена чрез представител по пълномощие адв.Тр.С.
***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 21-1099-000154/12.03.2021г.,издадена от Началник група към ОД МВР
гр.Силистра,Сектор „Пътна полиция“,на основание чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП,по вид
„прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 11.03.2021г.
С жалбата е релевиран
довод за недействителност на оспорения акт,поради липса на делегирана
компетентност на неговия издател.Твърди се, че оправомощаващата
ответника заповед, е издадена на 21.04.2017г.,а законовата компетентност на
държавния орган, делегирал свои правомощия по реда на чл.172 ал.1 ЗДвП е
възникнала нормативно, за първи път, след м.септември.2017г. (редакция на чл.171 т. 2а б.“а“ ЗДвП
към ДВ,бр.77/26.09.17г.), т.е. след оправомощаването от м.април. 2017г.
Ето защо се поддържа, че няма как овластеният ответен
орган с кръга компетентност по чл.171 т.2а ЗДвП на 21.04.2017г., да е
разполагал с правомощие от процесния по делото вид, възникнало нормативно за
неговия праводател -„ръководител на служба за контрол
по ЗДвП“ по разума на закона,след 26.09.2017г.В този контекст се настоява за
отмяна на оспорената ЗППАМ независимо,че твърденият порок обуславя нейната
нищожност.
Поддържат се и доводи за противоречие на
оспорения акт с материалния и процесуалния закони, с твърдение за нарушение на
чл.59 ал.2 т.5 АПК, поради липса на конкретизация в разпоредителната част на
акта относно вида на дерегистрираното ППС,което се
счита, че следва да обоснове отмяната му.Това било така, защото въпросният диспозитив бил приложим за всеки автомобил и не само (а и за по-широкия кръг от пътни превозни средства, не
само моторни), което
внасяло неяснота относно правата и задълженията на жалбоподателката. Твърди се и неправилно приложение на материалния
закон, защото според АУАН серия GA,№359443 от
11.03.2021г.,управлявалият собствения на оспорващата автомобил,А.Д.А. е бил
лишен от това право по административен ред със ЗППАМ № РД-14-813/01.03.21г. на
директора на РД“Автомобилна администрация“ гр.Русе (контролен орган по чл.166 ЗДвП),считано от 08.03.2021г.,за което жалбоподателката
нямало как да знае.На А.Д.А. ЗППАМ на РДАА-Русе била връчена на 11.03.2021г., когато
е установено и нарушението на чл.150а ал.1 ЗДвП, повлякло процесната последица
за собственика на автомобила,управляван от водач,лишен от това право по
административен ред.Поради всичко изложено по-горе се настоява за отмяна на
оспорената ЗППАМ и за присъждане на съдебни разноски.
Ответният орган - Началник група „Моторни превозни
средства,водачи и административно-наказателна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР гр.Силистра, в
съпроводително писмо, изпращайки административната преписка в съда,изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакувания
административен акт.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като прецени доводите от жалбата и обсъди
доказателствата по делото,прие за установено следното:Оспорването е процесуално допустимо,като подадено
срещу акт,подлежащ на съдебен контрол; от лице с установен правен интерес; в
преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №21-1099-000154/12.03.2021г., издадена от Началник група към ОД МВР гр.Силистра,
Сектор „Пътна полиция“,на основание чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП,по вид „прекратяване
на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 11.03.2021г. Дерегистрираният автомобил е марка „БМВ Х 5“,с рег.№…, собственост на жалбоподателката, а ПАМ е приложена
чрез отнемане на 2 (две) табели с регистрационен номер …..и на Свидетелство за регистрация на МПС №*********.
От съдържанието на оспорената заповед се установява,че административната
принуда е наложена с цел преустановяване на констатирано с АУАН серия GА №359443/11.03.21г. (л.8)
административно нарушение на чл.150а ал.1 пр.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП),изразило се в управление на автомобила на
жалбоподателката от лице, което е лишено от това право по административен ред
от 08.03.2021г.,според записването в АУАН,а според заповедта - от 26.02.2021г. Процесната заповед е връчена на Д.Р.С. на
19.03.2021г.,видно от записването на разписка, инкорпорирана в същия документ (л.7). От
твърденията на процесуалния ѝ представител в съдебно заседание на
26.05.2021г. става ясно,че лишаването от право да управлява МПС на А.Д.А.,на
когото е предоставила собствения си автомобил на 11.03.21г.,когато е установено
и нарушението на чл.150а ал.1 ЗДвП, е по повод издадена друга заповед за
прилагане на ПАМ, по вид “временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС и контролния талон към него“ от РД“Автомобилна администрация“ гр.Русе.Във
връзка с горното изявление, съдът е изискал от РДАА гр.Русе представяне на
въпросната ЗППАМ, която с вх.№709/03.06.21г.(л.32-л.33) на
АС-Силистра, е депозирана по делото. От съпътстващото писмо става ясно, че
същата е връчена на А.Д.А. на 11.03.2021г., но е обжалвана, по повод на което е
образувано адм.дело №82/2021г. по описа на АС-Силистра.Настоящият състав,след служебна
справка в електронното досие на това дело установи, че в съдебно заседание на
28.06.2021г. настоящата жалбоподателка е била
разпитана, в качеството на свидетел, като живееща на съпружески начала с А.Д.А.
и е добре информирана за случая от 26.02. 2021г., когато са му отнели
свидетелството за управление на МПС и са свалили регистрационните табели на
неговия автомобил „Мерцедес“, заради установен нерегламентиран обществен превоз
на пътници до Германия.
Последното
установяване ирелевира изцяло оплакването от жалбата,че нямало как да знае за
отнетото СУМПС на А.Д.А., щом заповедта,
с която е разпоредена въпросната ПАМ, му е връчена на
11.03.2021г.- датата на предоставяне на лекия автомобил и констатиране на
нарушението на чл.150а ал.1 ЗДвП. От една страна, настоящият състав не намира
нормативна предпоставка в чл.171 т.2а пр.“посл.“
ЗДвП,свързана със „знание“ на собственика, предоставящ автомобила си на лишен
от право да управлява МПС водач. Напротив, строгостта е засилена в законовия
текст, който е предпоставил по-висока грижа за същия
този собственик когато предоставя колата си на другиго да я управлява - първо
да се увери, че този другия има валидно свидетелство за управление на МПС. Ако
не е положил дължимата грижа, не би могъл и да се позовава на знание или
незнание на факти с правно значение в контекста н чл.171 т.2а ЗДвП. Макар и
нормата като абстрактно предписание,да не отчита спецификата на конкретния
казус,същата е достатъчно ясна и не включва във фактическия си състав знанието
на собственика, че предоставя автомобила си на неправоспособен водач, което
вече съдържа белези на по-укоримо деяние, наказуемо
по друг ред. За целите на настоящото произнасяне е важно да се отбележат следните
установени факти:
- на 26.02.2021г. (Вж. ЗППАМ №РД-14-813/01.03.21г. на директора на РДАА
гр.Русе-л.33),при проверка от органите на автомобилната администрация в
гр.Русе, е констатирано нарушение на Закона за автомобилните превози и на
основание чл. 106а ал.1 т.4 б.“б“; ал.2 т.3 ЗАвтП е наложена ПАМ на водача А.Д.А.
-„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №…. и контролния талон към него №…“;За същото нарушение е дерегистриран
негов автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“,с рег.№…,което е ирелевантно за настоящия спор.
- на основание чл.106а ал.8, иззетото от
А.Д.А. СУМПС по реда на чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ ЗАвтП, е изпратено на органа,
който го е издал - ОД на МВР гр.Силистра;
- съгласно ал.2 на чл.106а ЗАвтП,
налагането на ПАМ по ал.1 се осъществява от органите по контрол, чрез „[…]3.Отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон
към него- в случаите по ал.1 т.4[…]“ Съгласно
ал.3 на същия чл.106а ЗАвтП в казуси, като коментирания, отнемането на СУМПС и
контролния талон, става със съставянето на АУАН в гр.Русе, на изхода от страната
през Дунав мост към крайната дестинация - Германия, което е видно от мотивите
на представената от РДАА гр.Русе ЗППАМ №РД-14-813/01. 03.2021г. (цитиран е АУАН серия А-2020 №287486/26.02.21г.)Горното се потвърждава изцяло от свидетелските
показания на настоящата жалбоподателка, дадени по
адм.д.№82/21г. по описа на АС-Силистра,които са служебно достъпни и следователно,
известни на настоящия състав.
- или, на 11.03.2021г., когато А.Д.А. е
управлявал автомобила на жалбоподателката, марка „БМВ Х 5“,с рег.№СС1155АТ, тя
не само е знаела за отнетото му право да управлява МПС по административен ред,
но и съзнателно е допуснала релевираното в настоящия процес нарушение. Вън и
независимо от горните установявания, съдът намира, че в приложимата материално-правна
разпоредба,не е поставено условие за знание от страна на собственика на
МПС,чието управление е установено,че е извършено в нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП, презумирайки по-високата дължима на обществото грижа
от собственика на МПС, преди да го предостави за управление на когото и да е - да
се убеди, че същият притежава валидно СУМПС.
Съдебният контрол е ограничен до проверка на
фактическото основание,посочено в обжалвания административен акт, защото
вписаното в заповедта такова е юридическият факт,от който органът черпи
упражненото публично право (арг. чл. 170 ал.1 АПК).Редовно съставеният Акт за установяване на
административно нарушение се ползва с обвързваща съда доказателствена сила,до
доказване на противното, по аргумент от чл.189 ал.2 ЗДвП, въвеждащ оборима презумция за вярност на
констатациите в АУАН.Такова насрещно доказване не е проведено.Фактическото
основание за издаване на оспорената ЗППАМ-„собственик на МПС,което е управлявано
от лице, лишено от това право по административен ред“, е централен факт в
процеса и е установен безпротиворечиво от писмените
доказателства по делото (отделно е признанието
за „знание“, макар и несъставомерно, на
жалбоподателката по адм.д.№82/21г.)Предпоставка
за издаване на заповед с правно основание от кръга на посочените в чл.171 ЗДвП,
е извършено административно нарушение, предвидено в някоя от хипотезите
му,което се установява с АУАН,съставен от компетентни длъжностни лица по реда
на ЗАНН.При връчването на същия на нарушителя А.Д.А., последният изрично е
посочил, че няма възражения.За прилагането на превантивната ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП,съставомерно е установеното административно
нарушение (в случая на чл.150а ал.1 пр.2 ЗДвП), предвид нормативния регламент от чл.22-23 ЗАНН, във
връзка с чл.171 ЗДвП.
Процесната заповед е издадена от Й.Д.Д.-
началник група при ОД МВР гр.Силистра,сектор „Пътна полиция“,за когото от
приложената на л. 10 от делото, Служебна бележка (издадена от началник сектор КАПОЧР) се установява,че е назначен и изпълнява длъжността
„началник на група „Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Силистра“ с МЗ
№8121К-8617/23.08.2018г.Последното недвусмислено сочи,че е от кръга длъжностни
лица, на които е делегирана компетентността по чл.172 ал.1 ЗДвП, според т.4 на Заповед
№342з-330/21.04.2017г. на Директора на ОД МВР Силистра (л.11). Със Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. (л.12) на Министъра на МВР са определени службите за контрол
по ЗДвП, съгласно чл.165 от с.з.,каквато несъмнено е и
Областна дирекция на МВР гр.Силистра - т.3 от същата.
В този ракурс поставено главното
възражение от жалбата-за недействителност на оспорения акт, поради липса на
делегирана компетентност на неговия издател, е неоснователно и следва да бъде
отклонено.Това е така,защото делегиращата заповед рег.№342з-330/21.04.2017г. на
Директора на ОД МВР гр.Силистра, иманентно съдържа правомощие за ответния орган
да прилага ПАМ от регистъра на всички предвидени в чл.171 ЗДвП, вкл. по т.2а.Съгласно
чл.172 ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5 б.“а“, т.6 и т.7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон,съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица, каквото лице е и издателят на оспорената заповед. Поддържаният довод за
липса на компетентност на началника на група “МПС,водачи и АНО“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР Силистра,е свързан с твърдение,че ПАМ от
процесния вид била законодателно уредена с ДВ,бр.77/26.09.2017г.,а делегирането
на компетентност за нейното прилагане, предхожда нормативната уредба - 21.04.2017г.
При исторически преглед на приложимата норма се установява,че с идентично
съдържа-ние тя е битувала в ЗДвП към ДВ,бр.54/2017г.,а и към ДВ,бр.9/17г.- в
сила от 26.01. 17г.,без допълнението „[…] както и на собственик,чието моторно превозно средство
е управлявано от лице,непритежаващо свидетелство за управление […]“ Независимо от
последното, по делото липсват данни цитираната Заповед №342з-330/21. 04.2017г.
на Директора на ОД МВР гр.Силистра да е отменена, а кръгът компетентност,както
става ясно от чл.172 ал.1 ЗДвП, е предоставен за посочените видове административни
принуди по чл.171 ЗДвП,вкл. по т.2а, още с тяхното нормиране. Основателно, с
жалбата се твърди,че компетентността е винаги законоустановена и в този аспект,
същата не е променяна, видно от редакциите на чл.172 и чл.171 т.2а ЗДвП, поради
което възражението в горния смисъл следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
Неоснователни са и доводите за противоречие
на оспорения акт с материалния и процесуалния закони, предвид релевираното твърдение
за нарушение на чл. 59 ал.2 т.5 АПК, поради липса на конкретизация в
разпоредителната част на акта относно вида на дерегистрираното
ППС, което се счита, че следва да обоснове отмяната му.Това било така, защото
въпросният диспозитив бил приложим за всеки автомобил
и не само (а и за по-широкия кръг от пътни
превозни средства, не само моторни),което
внасяло неяснота относно правата и задълженията на жалбоподателката. Същата не
твърди, че притежава други ППС, за да е накърнено правото ѝ защита от
горепосочената непълнота на разпоредителната част на оспорената ЗП ПАМ,но ако
притежава,са ѝ дадени изрични указания с Разпореждане №234/19.04. 21г.,след
което не е последвала никаква процесуална дейност от нейна страна. Същественото
е, че адресат на оспорената заповед е жалбоподателката, в качеството ѝ на
собственик на автомобил, марка „БМВ Х 5“,с рег.№…,който именно е бил управляван
от А.Д.А. на процесната дата,след като е бил лишен от това право, а ответният
орган, в разпоредителната част на акта, е посочил само вида на
административната принуда и нейния срок, което не може да го опорочи.
Както стана въпрос по-горе,неоснователно е и оплакването,че управлявалият
автомобила на оспорващата А.Д.А., е бил лишен от това право по административен
ред със ЗППАМ №РД-14-813/01.03.21г. на директора на РД“Автомобилна
администрация“ гр.Русе (контролен орган
по чл.166 ЗДвП), на 11.03. 2021г., когато му е
връчена, което означавало, че няма как собственикът на МПС да узнае за лишаването
му от право на управление на МПС, в същия ден.От една страна, твърдението е
ирелевантно,защото не се намира действаща разпоредба от ЗДвП, която да изисква
твърдяното „знание“ (нормотворецът не говори за
„предоставяне на автомобила“; за „съзнателно допускане“ или др.под.), а от друга - установено е, вкл. посредством служебна
справка в електронната папка на адм.дело №82/21г. по описа на АС-Силистра,че на
26.02.2021г.,когато е извършена проверката от длъжностни лица на автомобилната
администрация, жалбоподателката е била в управлявания тогава от А.Д.А. негов
автомобил „Мерцедес Спринтер“ и е свидетелка на
отнемането му на СУМПС, още тогава.
При
така установените факти в процеса,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената
заповед, ограничаваща правата на нейния адресат, разкрива всички белези на индивидуален
административен акт,съгласно дефиницията от чл. 21 ал.1 АПК.Издадена е от
материално,териториално и по степен компетентен полицейски орган,видно от
Заповед рег.№342з-330/21.04.17г. на Директора на ОД МВР гр.Силистра (л.11) и Служебна
бележка на л.10 от делото, което следва и от чл.172 ал.1 ЗДвП.Спазена е и
нормираната с чл.59 ал.2 АПК,респ. с чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма,като не се
установяват нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният
акт е и мотивиран,вкл. чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН (Вж.ТР №16/75г.ОСГК на ВС). Следователно,заповедта - предмет на настоящия
контрол не е засегната от някое от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и
т.3 АПК.
Принудителните административни мерки по
чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон,което сочи,че
същите са от вида „превантивни“ и „преустановяващи“ ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.2а от ЗДвП, „прекратяване на регистрацията на ППС“ се
налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са установени следните обстоятелства -„[…] или след като
е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред[…]“.Такава именно хипотеза е осъществена и несъмнено доказана
по делото. Следователно, при наличието на материалноправните
предпоставки от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП,правилно е приложена процесната ПАМ.В
случая, с така посоченото фактическо основание в заповедта,е спазена и целта на
закона.Разноски са поискани своевременно само от оспорващата, каквито, с оглед
изхода на процеса, не следва да бъдат присъждани.
След обобщаване на гореизложеното, се
налага крайният извод, формиран при проверката по чл.168 ал.1 АПК,че оспорената Заповед №21-1099-000154/12.03.
2021г. на Началник група при ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“, е съответна
на закона и фактите по делото и, като материално законосъобразна следва да бъде
оставена в сила, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1099-000154/12.03.2021г.,издадена от Началник
група при ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“,с която на основание чл.171
т.2а б.“а“ от Закона за движението по пътищата, е прекратена регистрацията на
ППС за срок от шест месеца, считано от 11.03.2021 година.
Решението е окончателно съгласно чл.172 ал.5 изр.2 ЗДвП.
СЪДИЯ: