Определение по дело №143/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2018 г. (в сила от 18 април 2018 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20184430200143
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

30.03.2018 г.,  гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, дванадесети наказателен състав, на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          АСЕН ДАСКАЛОВ

                              Съдебни Заседатели:    1. М.К.

2. Р.С.

 

при секретаря Людмила Бояджиева и прокурора Илия Иванов като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ ЧНД № 143 по описа за 2018 - та година, въз основа на доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.306 АЛ.1 Т.1 НПК

 

Постъпило е предложение от РП – Плевен  за групиране на наказанията на осъденото лице К.Х.Н. ЕГН: **********.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура – Плевен поддържа предложението.

Защитникът на К.Х.Н. ЕГН: ********** счита предложението за законосъобразно. Осъденият К.Х.Н. ЕГН: ********** пледира в същия смисъл.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доказателствени средства,  намира следното:

Спрямо К.Х.Н. ЕГН: ********** са налице следните влезли в сила осъдителни съдебни актове, подлежащи на преценка за наличието на предпоставки за групиране на наказанията:

1.     С Определение по НОХД № 576/ 2017 година по описа на Районен съд - Плевен, състав на същия одобрил постигнато споразумение, по силата на което К.Н. се признал за виновен за престъпление по чл.131, ал.ІІ т.3 във вр. с чл.130, ал.І НК, извършено на 25.11.2016 година и му  наложил наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл.66, ал.І НК изпълнението на същото наказание било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Определението влязло в сила на 30.03.2017 година.

2.     С Присъда по НОХД № 202/ 2017 година по описа на Районен съд - Плевен, състав на същия съд признал К.Х.Н. за виновен за престъпление по чл.195, ал.І т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ във вр. с чл.28, ал.І НК, извършено на 12.04.2016 година и  му  наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл.66, ал.І НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата влязла в сила на 29.12.2017 година.

От изложеното дотук е видно, че е налице усложнена престъпна дейност от страна на К.Х.Н. ЕГН: ********** и се налага да бъде извършено групиране на наложените му наказания.

Ето защо, на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК следва да се определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 576/ 2017 година по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН и НОХД № 202/ 2017 година по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН, а именно – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Деянията по тези съдебни актове се намират в условията на реална съвкупност, като са извършени преди осъденото лице да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

На следващо място Съдът съобрази, че са налице две подлежащи на групиране наказания, като и двете са ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на които е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Съобразно внесеното Предложение на РП – ПЛЕВЕН, определеното общо наказание също следва да бъде отложено за посочения изпитателен срок. Съдът не споделя тази позиция на Прокуратурата. На първо място, налага се да бъде припомнено, че съобразно представената справка за съдимост, спрямо К.Н. вече е прилаган института на условното осъждане – по НОХД №2776/07г. и по НОХД №1526/2008г., и двете на РС – ПЛЕВЕН. За тези осъждания, Н. е бил реабилитиран по право, което впрочем е дало възможност за приложение на института на чл.66 НК по коментираните НОХД № 576/ 2017 година по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН и НОХД № 202/ 2017 година по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН. От друга страна, явно е, че предходно налаганите условни наказания, не са упражнили необходимия поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект спрямо личността на К.Н.. Това проличава и от неговото осъждане по НОХД №1752/2015г., което не е предмет на настоящото групиране, но предхожда съдебните актове, подлежащи на групиране и разкрива доколко успешно е въздействието на упражнената спрямо осъдения наказателна репресия. Заслужава да бъде споменато, че осъждането по НОХД №1752/2015г. е на общо наказание ПРОБАЦИЯ – за престъпления по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК и по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК. С други думи, налице е минала съдимост, която определено не спомага за формиране на убеждение, че поправянето и превъзпитанието на осъдения е възможно без ефективното изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Нещо повече - внимателното запознаване със справката за съдимост на К.Н. не само, че не сочи на поправяне и превъзпитание, а напротив – неговите престъпни прояви бележат своеобразна „градация“, което допълнително се потвърждава не само от броя осъдителни съдебни актове, следващи условните осъждания по НОХД №2776/07г. и по НОХД №1526/2008г., но и от обстоятелството, че след осъждането по НОХД №1752/2015Г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК, Н. е извършил деянието по НОХД № 576/ 2017 година по описа на Районен съд – Плевен - престъпление по чл.131, ал.ІІ т.3 във вр. с чл.130, ал.І НК. Изводът, който се налага в този контекст е, че при К.Н. са налице съществени деформации и дефицити в правосъзнанието, а личната му обществена опасност е висока. Същият не е в състояние да се поправи и превъзпита, без да изтърпи ефективно определеното общо наказание лишаване от свобода. Без последното, не биха се изпълнили и другите цели по чл.36 НК, в т.ч. – индивидуално - и генералнопревантивната, доколкото многократното приложение на института на условното осъждане девалвира неговия смисъл, а и смисъла на наказателната отговорност като цяло. Съдът счита, че отлагането на изпълнението на коментираното общо наказание би било не само законово, но и морално неиздържан подход - един компромис, който не обслужва нито целите на наказанието по чл.36 НК, нито – обществения интерес. Поради това Съдът преценява, че общото наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Водим от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК, Съдът    

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК едно общо най-тежко наказание на осъдения К.Х.Н. ЕГН: ********** измежду наложените по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 576/ 2017 година по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН и НОХД № 202/ 2017 година по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН, а именно – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН, в  15-дневен срок от днес.

 

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                             2.