Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Мая И.ова,
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 693/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на "ЮНИВЪРС ЮНИТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, бул. „Владайско възстание“, № 10, представлявано от И. В. В. срещу „ХАППИ
ЛАНДС” ООД (предишна правна форма ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Презвитер Козма“, № 12, представлявано от Х. В. В.,
с която е отправено искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на
което да бъде прието, че ищецът е съдружник в ответното дружество, със 100 дяла,
всеки с номинална стойност от по 50.00 лв., представляващи 100 % от капиталата
му, на осн. Чл. 71 ТЗ.
Ищецът твърди, че на 08.03.2016 г., в
качеството на купувач сключил с лицето И. С. С., в качеството на продавач,
Договор за покупко-продажба, рег. № 1618/08.03.2016 г., на Варненски нотариус №
196, по силата на който придобил всички 100 дружествени дяла от капитала на
ответното дружество. Сочи, че договорът бил сключен след извършване на всички
необходими проверки и установяване на обстоятелството, че в ТР лицето С. е
действителен собственик на продаваните дялове. Излага, че заявил за вписване
настъпилите промени по партидата на ответника, но вписването било спряно на
11.03.2016 г. по реда на чл. 19, ал. 5 ЗТР, до приключване на производствата по
гр.д. № 2694/2016 г. на ВРС и т.д. № 1851/2015 г., на ВОС. Излага още, че на
същата дата бил вписан и запор върху дружествените дялове на И. С.. Счита, че
по см. на чл. 10, ал. 1 ЗТР се явява трето добросъвестно лице, тъй като към
датата на извършената продажба на дяловете за едноличен собственик на капитала
на ответника е бил вписан И. С.. Излага още, че на 11.05.2016 г. по партидата
на ответника е вписано решение по т.д. № 1851/2015 г. на ВОС, по силата на
което И. С. бил заличен като собственик на всички 100 дяла от капитала и били
вписани като съдружници лицата Х. В. и С. М., притежаващи съответно 5 и 95 дяла
от капитала, което вписване има действие занапред. Излага, че всички действия
извършени от С. през периода от вписването му като едноличен собственик на
капитала на ответното дружество и управител до заличаването му на 11.05.2016 г.
са валидни и са породили правни последици. Счита, че с вписването на нови
съдружници и управител на ответното дружество са оспорени правата му, което
породило и правния му интерес от предявяване на иска. В с.з. не се
представлява, с писмено становище поддържа предявения иск.
В
срока по чл. 367 ГПК,
ответникът „Хаппи Ландс“ ООД, депозира писмен отговор, в който оспорва
основателността на иска и моли за отхвърлянето му. Излага, дружеството е
учредено от съдружниците С. М. и Х. В., като всички 100 дружествени дяла са
разпределени между тях в съотношение 95/5. През м. септември 2014 г. по
партидата на дружеството било вписано прехвърляне на всички дялове на лицето И.
Г., последното вписано като едноличен собственик на капитала. Впоследствие било
вписано и прехвърляне на всички дружествени дялове от това лице на лицето И. С.,
по силата на представен договор с нотариална заверка на подписите. С решение по
т.д. № 1811/2015 г., на ВОС, е признато за несъществуващо вписаното прехвърляне
на дяловете от Х. В. на И. Г.. С решение по т.д. № 191/2015 г., на ВОС, е
признато за несъществуващо вписаното прехвърляне на дяловете на С. М. на И. Г..
С решение по т.д. № 1851/2015 г., на ВОС, е признато за несъществуващо
вписаното прехвърляне на 100 дружествени дяла от И. Г. на И. С.. Сочи, че
специалния ред по чл. 29 ЗТР, предвижда заличаване с обратна сила на оспореното
обстоятелство. Излага, че по въпроса за действителността на договорите за
прехвърляне на дялове сключени между лицата С. М. и Х. В., от една страна и И. Г.,
от друга, са постановени и влезли в сила решения по гр.д. №№ 3174/2016 г., на
ВРС и 2964/2016 г. Въпросът за действителността на договора за прехвърляне на
дялове, сключен между И. С. и „Юнивърс Юнит“ ЕООД е предмет на гр.д. №
6063/2016 г. и в.т.д. № 915/2017 г. В с.з. не изпраща представител.
В
срока по чл. 372 ГПК,
ищецът депозира допълнителна искова молба, в която признава, че при извършена
справка в ТР на 07.03.2016 г., преди закупуване на дружествените дялове от
лицето И. С. е установил, че постановените по т.д. № 1811/2014 г. на ВОС, ТО и
т.д. № 191/2015 г., на ВОС, ТО, решения са били обявени и вписването на
обстоятелствата, предмет на предявените искове, са признати за несъществуващи,
но счита, че след като договорите, по силата на които И. Г. е продал на И. С.
всички 100 дяла от капитала на ответника и съответно И. С. му е продал същите
дялове са вписани в ТР преди обявяването на постановените решения, то
приложение следва да намери чл. 8 ЗТР.
В
срока по чл. 373 ГПК,
допълнителен отговор от страна на ответника не е депозиран.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, справка с материалите обявени по партидата на ответното дружество в
ТР при АВ и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от партидата на ответното дружество в ТР при АВ
е, че то е учредено от С. М. и Х. В. В.. Капиталът на дружеството е в размер на
5000.00 лв. и е формиран от 100 дружествени дяла, разпределен между
съдружниците, както следва: 95 дяла за С. М. и 5 дяла за Х. В..
На 19.09.2014 г. по партидата на ответното дружество
било вписано прехвърлянето на всички дялове, извършено от двамата съдружници в
полза на И. И.ов Г.. За удостоверяване на прехвърлянето са представени два
договора от 15.09.2014 г., по силата на които С. М. е продал на И. Г.,
собствените си 95 дяла от капитала на „Хаппи Ландс“ ООД, а Х. В. продал на И. Г.,
собствените си 5 дяла от капитала на същото дружество.
С ново вписване от
01.10.2014 г. по партидата на ответника било отразено прехвърлянето на всички
100 дружествени дяла от И. Г. на И. С.. Представен е договор от 25.09.2014 г.,
наличен и по настоящото дело.
На 20.03.2015 г. по
партидата на дружеството е обявено Решение № 48/20.01.2015 г., постановено по
т. д. № 1811/2014 г., на ВОС, ТО, влязло в сила на 20.01.2015 г., по силата на
което вписването на обстоятелства, извършено на 19.09.2014 г., а именно
продажбата на дружествени дялове от Х. В. на И. Г. е прогласено за
несъществуващо, на осн. Чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТР.
На 26.08.2015 г. по
партидата на дружеството е обявено Решение № 488/16.06.2015 г., постановено по
т.д. № 191/2015 г., на ВОС, ТО, влязло в сила на 16.06.2015 г., по силата на
което вписването на обстоятелства, извършено на 19.09.2014 г., а именно
продажба на дружествени дялове от С. М. на И. Г. е прогласено за
несъществуващо, на осн. Чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТР.
С влязло в сила решение по
гр.д. № 2964/2016 г., на ВРС е прогласена нищожността на договор за покупко
продажба на 5 дяла от капитала на ответното дружество, сключен между Х. В. и И.
Г. на 15.09.2014 г., на осн. Чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД.
С влязло в сила решение по
гр.д. № 3174/2016 г. на ВРС е прогласена нищожността на договор за
покупко-продажба на 95 дяла от капитала на ответното дружество, сключен между С.
М. и И. Г. на 15.09.2014 г., на осн чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД.
По делото е представен Договор за покупко-продажба от 08.03.2016
г., сключен между И. С. С. и ищеца, по силата на който последния е придобил 100
дружествени дяла от капитала на ответника.
Видно от партидата на ответника в ТР при АВ е, че за
вписване на тази промяна в обстоятелствата и последиците от нея, е депозирано
заявление вх. № 20160309155303, за промяна на едноличния собственик на
капитала, управлението и представителството, промяна в седалището и адреса на
управление.
На 11.03.2016 г. по
партидата на ответника е отразено допуснато обезпечение по т.д. № 1851/2015 г.,
на ВОС, ТО, чрез запор на дружествените дялове на И. С. С..
На 11.05.2016 г. по
партидата на ответника е обявено влязлото в сила решение по т.д. № 1851/2015
г., на ВОС, ТО, по силата на което вписването на обстоятелства, извършено на
01.10.2014 г., а именно: продажба на дружествени дялове от И. Г. на И. С. е
прогласено за несъществуващо, на осн. чл. 29, ал. 1, предл. Трето ЗТР.
В резултат от извършеното обявяване на цитираните
по-горе съдебни актове, постановени по реда на чл. 29 ЗТР, по партидата на
ответника отново като съдружници са вписани Х. В. и С. М., а като управител и
представляващ Х. В..
При тази фактическа установеност по
делото, съдът прави следните правни
изводи:
Правото
на всеки съдружник и акционер в търговско дружество да предяви иск пред съда,
за да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато те са
нарушени от органи на дружеството, е признато изрично от закона - чл.
71 ТЗ.
Според задължителните указания в ТР
№ 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС, искът съществото си е установителен с предмет съдебно установяване на
действителните членствени права, оспорени или нарушени от дружествени органи,
различни от общото събрание. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги, когато
органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани
членствени права на конкретния съдружник/акционер или изобщо отричат правото му
на членство. В случая, съдът намира, че за ищеца е налице интерес от воденето на иска,
тъй като е налице отричане на правото му на членство в ответното дружество.
За да бъде уважен предявения иск, на посоченото основание
чл. 71 ТЗ, ищецът следва да установи качеството си на съдружник в ответното дружество,
с посочения брой дялове. В случая, ищецът твърди, че е собственик на всички 100
дяла от капитала на дружеството, формиращи 100 % от него. Тези твърдения на
ищеца не се установиха от събраните в хода на производството писмени
доказателства. Както бе посочено в изложената по-горе фактическа установеност,
а и не се спори между страните, че ищецът е придобил дяловете от ответното
дружество от своя праводател – И. С., по силата на договор от 08.03.2016 г.,
праводателят на ищеца е придобил всички 100 дяла от своя праводател – И. Г., по
силата на договор от 01.10.2014 г., който пък ги е придобил от всеки от
учредителите на дружеството – Х. В. и С. М., притежавали ги в съотношение 5/95,
по силата на два договора от 15.09.2014 г. По отношение действителността на
последните два договора – тези от 15.09.2014 г., са постановени влезли в сила
решения по гр.д. № 2964/2016 г., на ВРС
и гр.д. № 3174/2016 г., на ВРС, по силата на които е прогласена нищожността им.
Прогласяването на нищожността на всяка правна сделка, води до отпадане с
обратна сила на нейните последици, но не влече автоматична нищожност на
последващите разпореждания с предмета на оспорената сделка. Следователно не би
могло да се приеме, че нищожни са станали последващите разпореждания с дяловете
от ответното дружество, извършени от И. Г. в полза на И. С., на 01.10.2014 г.,
както и това от последния в полза на настоящият ищец, на 08.03.2016 г.
Отражението на нищожността по отношение на тези два договора се изразява в
сключването им от лице, което не е носител на правото на собственост върху
прехвърляните дялове. Тези два договора са породили действителни облигационни
правоотношения между страните по тях, но не са могли да произведат
прехвърлително действие по отношение на дяловете от ответното дружество,
предвид неучастието в тях на субектите, в чиито патримониум попада правото на
собственост върху дяловете, в случая Х. В. и С. М..
Отделно
от посоченото, преди сключването на процесния договор за покупко-продажба от
08.03.2016 г., по партидата на дружеството, съответно на 20.03.2015 г. и
26.08.2015 г. са обявени постановените и влезли в сила съдебни решения по
проведените искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. Трето ЗТР, с които
са признати за несъществуващи вписаните обстоятелства по прехвърляне на
дружествените дялове от С. М. на И. Г. и Х. В. на И. Г., последния е заличен
като съдружник и са вписани отново първоначалните такива.
Съобразно
разрешенията дадени в т. III от ТР № 1/06.12.2002 г., по т.д. № 1/2002 г., на
ОСГК на ВКС, приложими и при действието на ЗТР, понятието „несъществуващо
обстоятелство“ е въведено само по отношение на подлежащи на вписване такива.
Вписване на такова е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е
възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството е
направено разграничение между две хипотези, първата от които е относима към
разглеждания казус. Удостоверяването чрез вписване касае обстоятелство, което
не е съществувало и то към датата на регистърното решение, т.нар. „неистинско
удостоверяване“. Нищожността на това удостоверяване също следва да бъде
установено по исков ред като последицата е заличаване на вписаното обстоятелство,
което няма обратно действие. Според цитираното тълкувателно решение вписаното
несъществуващо обстоятелство има действие по отношение на третите добросъвестни
лица от вписването до заличаването му, но за същия период няма действие по
отношение на членовете на дружеството. В сега действащия ЗТР това е залегнало в
разпоредбите на чл. 7, 8 и 10. През
периода от вписването до заличаването на несъществуващото обстоятелство, всяко
трето добросъвестно лице може да се позове на вписаното обстоятелство и именно в
това се състои защитното действие на вписването.
Изложеното води до извода, че обявяването на
постановените съдебни решения за прогласяване като несъществуващи
прехвърлянията на дружествените дялове от С. и В. на Г., което обявяване е
извършено в момент, предхождащ сключването на договора, с който ищеца се
легитимира като съдружник, притежаващ всички дялове от капитала, последния като
трето лице се счита за уведомен за съществуващия правен спор, както и че след
този момент по отношение на него е отпаднало защитното действие на вписването и
той е изгубил предимството на добросъвестността, предвидена в чл. 10, ал. 1
ЗТР, тъй като към момента на сключването
на договора от 08.03.2016 г. е бил в известност за споровете досежно дяловете
от ответното дружество.
Следва да бъде отбелязано, че ищецът сам признава, в
депозираната допълнителна искова молба, че при извършване на проверка на
07.03.2016 г., преди сключване на договора от 08.03.2016 г. е установил,
обявяването на постановените решения, както и че вписването на обстоятелствата,
предмет на предявените искове, са признати за несъществуващи.
По изложените съображения, искът с правно основание чл.
71 ТЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора разноски на ответника, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК,, макар и да му се следват, не се присъждат предвид липсата
на доказателства за направени такива и техния размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от "ЮНИВЪРС ЮНИТ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „Владайско възстание“, №
10, представлявано от И. В. В. срещу „ХАППИ ЛАНДС” ООД
(предишна правна форма ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Презвитер Козма“, № 12, представлявано от Х. В. В., с правно
основание чл. 71, ал. 1 ТЗ,
с който ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, за приемане, че има качеството
съдружник в ответното
дружество, със 100 дяла, всеки с номинална стойност от по 50.00 лв., представляващи 100 % от
капиталата му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВАпС, в
2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: