Р Е Ш Е Н И Е

№

 

06.02.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А. ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2610 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 19-0938-003954 /05.08.2019 г. на *** на СЕКТОР *** - ***, на М.Н.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че при извършената му полицейска проверка се е намирал в лекия автомобил, където е изчаквал лице с инвалидност – ***, негов *** - когото обслужвал, а самият ***междувременно имал „среща“. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – *** – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 79764/23.07.2019г. от страна на А.М.Й. - мл.*** при *** – ***, в присъствието на свидетеля К.Ц.П. и нарушителя М.Н.С.. Съставен е за това, че на 23.07.2019 г.  около 23:03 часа в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ като водач на МПС – „***“ с рег.№ ***, собственост на трето лице, без да има право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак със специално предписание Д21, като представя карта за паркиране за хора с увреждания с номер ***, издадена от ОБЩИНА ***на ***, като същия не присъства на мястото на проверката и не се обслужва от автомобила и водача. Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М.Н.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 - 12 от делото/.  Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите А.М.Й. и К.Ц.П., както и писмени доказателства /л.4 – 5 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Й. и П.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност. Ето защо, Съдът отдава вяра на показанията на двамата свидетели. Именно от тях се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря, още повече, че в хода на производството не се събраха доказателства в опровержение на презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП. Следва да бъде допълнително отбелязано, че от споменатите свидетелски показания се установява и това, че при пристигане на двамата полицейски служители на място, в или в близост до л.а. „***“ не е имало хора с трайни увреждания или лица, обслужващи такива хора; известно време след пристигането на свидетелите Й. и П. пристигнал жалбоподателят с друго лице на млада възраст, обяснил, че помага на *** си, който обаче бил в кафе „***“, с жена /“гадже“/. Дежурните служители изчакали около половин час пристигането на въпросния *** /предполагаемо лицето ***, за което по делото са представени преписи от Карта за паркиране на хора с увреждания и Експертно решение №2145/09.11.1983г./, но същият така и не се появил, нещо повече – жалбоподателят М.С. привел в движение л.а. „***“ и заедно с другото лице на млада възраст, отпътували от мястото на полицейската проверка, без да изчакат каквото и да било лице с трайни увреждания, респ. – без да обслужват такова лице, включително – посочения ***. В подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че при процесната ситуация е обслужвал своя *** ***, не се събраха никакви доказателствени материали, т.е. същите твърдения се явяват недоказани и не може да им бъде отдадена вяра, нещо повече – от показанията на свидетелите Й. и П. тази версия на М.С., се явява опровергана по убедителен начин.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП, „Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено: на места, определени за хора с трайни увреждания…“. Налице е забрана за действие, с която жалбоподателят С., при описаните вече време, място и обстановка, не е съобразил поведението си. Нарушението по чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП е правилно установено и квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган, като Съдът счита, че е същото е доказано по убедителен начин. Ето защо, също така правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Този размер не следва да бъде обсъждан, тъй като административнонаказателната разпоредба предвижда именно посочения абсолютно определен размер на санкцията. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-003954 /05.08.2019 г. на *** на СЕКТОР *** - ***, с което на М.Н.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: