О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№37
гр. Шумен, 16.01.2019 г.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в. гр. дело № 511 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 36753/ 09.12.2019
год., депозирана от И.С.П. и С.Х.П., двамата с адрес *** против Постановление
за възлагане на недвижим имот на ЧСИ , с район на действие Шуменски окръжен
съд, рег. № *от 27.11.2019 год. по ИД № 2013*0400866. Депозираната жалба
съставлява едновременно възражение за нищожност на посоченото постановление.
Жалбоподателите навеждат твърдение, че на 03.10.2019
год. са получили Изготвено постановление с възх. № 24013/ 28.11.2019 год. за
възлагане на недвижим имот с площ 1150 кв. метра и с ЕКАТТЕ 53240.501.90.
Сочат, че при съпоставка с изготвените по изпълнителното дело съобщения за
насрочване на публична продан на процесния недвижими имот, е видно, че е обявен
за продан поземлен имот с № 53240.501.89, с адрес с. О., общ. Ш., ул. ..., с
площ от 1472 кв. метра, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-61/ 06.10.2015
год. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди се, че към датата на изготвяне
на приложените съобщения е била налице Заповед за изменение на КККР №
РД-18-3460/ 02.05.2018 год. на ИД на АГКК. Релевират, че индивидуализиращите
белези на процесния имот са отразени погрешно в обявленията за насрочване на
публична продан, което е ощетило, както тях, така и кредитора.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „Юробанк
България“ АД, чрез процесуалния си представител адв. К.К., Адвокатска колегия –
В., е депозирал писмено становище по жалбата, в което
излага, че същата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Счита, че
извършените изпълнителни действия са законосъобразни и липсват нарушения при
извършване на публичната продан.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложила мотиви по отношение на обжалваното
постановление. Излага, че жалбата е процесуално недопустима, а в условие на
евентуалност – неоснователна. Сочи, че описът на процесния недвижим имот е бил
извършен от ПЧСИ Милен Костов на 17.10.2017 год. Твърди, че едва след изготвяне
на постановлението за възлагане на недвижимия имот е констатирала, че е
издадена Заповед за изменение на КККР № РД-18-3460/ 02.05.2018 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, по силата на която е променена квадратурата на продадения
недвижим имот като същата е намалена от 1472 на 1150 кв. метра, което е
наложило изготвянето на ново постановление с отразените корекции. Твърди, че
жалбоподателите са надлежно уведомени за новото постановление. Сочи, че при
един наддавач, няма как да е налице ненадлежно наддаване.
С оглед разпоредбата на чл. 436, вр.
чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес.
След като се запозна
с материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по изп. дело № 2013*0400866 по описа
на ЧСИ , с район на действие Шуменски окръжен съд, рег. № *, е образувано по
молба на „Банка Пиреос България“ АД (преобразувано чрез вливане в „Юробанк
България“ АД, вписано в ТР и Регистъра на ЮЛНЦ на 12.11.2019 год.) от
08.10.2013 год. и въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2013 год., издаден
по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК № 1286/ 02.09.2013 год. по ч.гр.д. № 2511/ 2013 год. по описа
на РС- Шумен срещу И.С.П. и С.Х.П., който двамата са осъдени солидарно да
заплатят на кредитора сумата от 50000 лева – главница, представляваща
задължение по договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 5131R2007 г., сключен на 14.12.2007 год., сумата от
7191,35 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.07.2011 год. до
17.12.2012 год., сумата от 6370,06 лева – наказателна лихва за периода от
18.12.2012 год. до 29.08.2013 год., законна лихва от 30.08.2013 год. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1871,23 лева – сторени разноски по
делото. С молбата взискателят е поискал налагането на възбрана, опис и
изнасянето на публична продан на недвижим имот, ипотекиран за обезпечаване на
процесното вземане.
Видно от нотариален акт № 47, том ХІV, рег. №*, дело
№ *от 2007 год. на Нотариус *с район на действие Шуменски районен съд, рег. № вземането
по изпълнителния лист от е обезпечено с договорна ипотека учредена от И.С.П.
като кредитополучател и С.Х.П. като съкредиторополучател върху следния техен
недвижим имот, находящ се в село О., общ. Ш., ул. ...: Дворно място с площ от
2070 кв. метра, ведно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки,
подобрения и насаждения, представляващо парцел І-213 в квартал 28 по плана на
село О., при граници на имота: улица, парцел V-213, парцел VІ-213.
С покана за доброволно изпълнение от 30.10.2013 год.
ЧСИ е уведомил длъжниците, че върху процесния недвижим имот е вписана възбрана.
До настоящия момент са извършени множество
изпълнителни действия върху възбранения недвижим имот. Последният опис е
извършен на 17.10.2017 год. Вещото лице е изготвило оценка на недвижимия имот
на 19.06.2019 год., съгласно която препоръчителната пазарна стойност на обекта
е 5000 лева.
Установява се, че въз основа на молба, депозирана от
взискателя „Банка Пиреос България“ АД, ЧСИ е насрочил публична продан на имота
за периода от 17.08.2019 г. до 17.09.2019 г. при начална цена определена по
реда на чл. 485,
ал. 4
от ГПК в размер на 4000 лв. – т.е. 80 % от стойността на имота. Със съобщение
изх. № 14912/07.07.2019 г. (л. 1095), получено на 25.07.2019 г., лично от И.П.,
същата е уведомена за насрочената публична продан.
Постъпила е молба вх. № 28676/19.09.2019 г. от
взискателя, с която моли на основание чл. 494, ал.1
от ГПК да бъде насрочена нова публична продан при начална цена,
равна на 80 % от началната цена по първата продан, каквато е била насрочена от
25.10.2019 г. до 25.11.2019 г., при начална цена от 3600,00 лв. Със съобщение
изх. № 19715/29.09.2019 г. (л. 1118), получено на 11.10.2019 г., лично от С.П.,
същият е уведомен за насрочената нова публична продан.
Представените съобщения № 7762/ 14.04.2019 год. и №
1477/ 24.01.2019 год. са неотносими към настоящия спор, поради което не следва
да бъдат обсъждани.
Видно от представения протокол за обявяване на
наддавателни предложения от 26.11.2019 г. (л. 1142 - 1145), до 17:00 часа на
25.11.2019 г. е постъпило едно наддавателно предложение за сумата от 3601 лева
като наддавачът „Химел Инженеринг“ ЕООД, действащ чрез Б.П.– управител, не се е
явил. Имотът е възложен на „Химел Инженеринг“ ЕООД с постановление за възлагане
от 27.11.2019 г., връчено на жалбоподателите на 03.12.2019 год. Тъй като
посочената в жалбата дата на връчване на атакуваното постановление (03.10.2019
год.) предхожда датата, на която то е изготвено, съдът намира, че се касае за техническа грешка.
Горната фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Депозираната жалба, представляваща едновременно
възражение за нищожност на атакуваното постановление за възлагане, е процесуално недопустима.
Законът в разпоредбите на чл. 435, ал.
2 и ал. 3 от ГПК изрично определя действията, които подлежат на
обжалване като ограничава приложното поле на защита посредством жалба срещу
действията на съдебния изпълнител до лимитативно описаните хипотези. Съгласно
чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано от
наддавач, внесъл задатък до последния ден на проданта, от взискател, участвал
като наддавач и от длъжника. Обхватът на съдебната проверка законодателят
очертава, като ограничава нейния предмет единствено до процесуалната законосъобразност
на действията по принудителната продан
на имуществото и то само за онези от тях, които са свързани пряко с наддавателната процедура (не я подготвят) и са годни да повлияят
върху възможността имуществото да постигне най-високата предложена цена.
Следователно съдебният контрол обхваща и се изчерпва с действията на
изпълнителния орган и наддавачите във връзка
с подадените тайни наддавателни
предложения в продължение на пълния срок за това, с действията на страните с
право на изкупуване и с действията на съдебния изпълнител и наддавачите при
провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка (Р-е № 239
от 9.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2014 г., I г. о., ГК). Всяко
разширително тълкуване на разпоредбите
относно обжалването на действията и
отказите на съдебния изпълнител е изключено, както
е отбелязал и ВКС в мотивите към т.8 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Предвид изложеното жалбата срещу атакуваното постановление
за възлагане следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, тъй като твърденията за допуснати от ЧСИ нарушения не могат да
бъдат подведени под никое от изчерпателно посочените основания в чл. 435, ал.3
от ГПК за обжалване. Не следва да бъде разглеждано и възражението за
нищожност на атакуваното постановление,
защото това възражение не може да бъде проверено по съдебен ред.
Жалбоподателите се оплакват, че в полученото от тях
на 03.12.2019 год. Изготвено постановление за възлагане на недвижим имот,
същият е с площ и идентификатор, различни от посочените в съобщенията за
насрочване на публичната продан. Твърдят, че ЧСИ не е съобразил, че към датата
на провеждане на публичната продан е имало Заповед за изменение на КККР, по
силата на която площта на процесния имот е била намалена. Жалбоподателите не са
изложили, че е налице ненадлежно наддаване по отношение на процесния имот, а
връчването на поканата за доброволно изпълнение,
оценката на имуществото и разгласяването на проданта, което включва и изготвянето
на съобщения за нейното насрочване, подготвят, но не са част от наддаването,
поради което те излизат вън от предмета на
проверка при обжалване на постановлението за
възлагане. Същевременно възражение, че имотът не е възложен на най-високата
цена, не би могло да се релевира в настоящия случай, тъй като в публичната
продан е участвал само един наддавач.
Само за пълнота следва да се отбележи, че както в
съобщенията, така и в изготвените постановления за възлагане съдът не
констатира имотът да е бил изписан с различен идентификатор. Навсякъде фигурира
„поземлен имот с идентификатор 53240.501.89“, а не „53240.501.90“, както
неоснователно твърдят жалбоподателите.
С оглед
изложеното жалбата против неиздадено Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.11.2019
год. следва
да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима, а производството,
образувано по нея следва да се прекрати.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на И.С.П., ЕГН: ********** и С.Х.П.,
ЕГН: **********, двамата с адрес ***, подадена против Постановление за
възлагане на недвижим имот от 27.11.2019 год. по изпълнително дело № 2013*0400866
по описа на ЧСИ , с район на действие Окръжен съд – Шумен, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 511 по описа
за 2019 год. на Шуменски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.