Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 19.12.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесети
ноември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 6326 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.М. *** И.М. срещу „З.А.Д.Д.Б.:
Ж.И З.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 28.10.2016
г. около 21,10 часа на автомагистрала Тракия км 247,300, общ.Нова Загора,
обл.Сливен в посока от гр. Бургас към гр. С. настъпва ПТП с л.а.м. „Крайслер
Вояджер“ с ДК № *******, управляван от Х.А.Т. и л.а.м. „Сеат Ибиза“ с ДК № *******,
управляван от А.А.Ш.. Поддържа се, че водачът на л.а.м. „Крайслер Вояджер“ с ДК
№ ******* застига и блъска отзад л.а.м. „Сеат Ибиза“ с ДК № *******, в резултат
на което е причинена смъртта на пътника в л.а.м. „Сеат Ибиза“ с ДК № *******-А.М.М..
Поддържа се, че превозното средство е било с пълна деформация и това е довело
до тежките телесни увреждания и неизбежната смърт на А.М.М.. Поддържа се, че
вина за настъпилото произшествие има водача Х.А.Т., както и че по случая е
образувано ДП № ЗМ742/2016 г. по описа на РУП Нова Загора, пр.пр.№ 3362/2016 г.
по описа на ОП-Сливен.
Поддържа се, че ищците са
родители на починалия А. М. и с неговата смърт са загубили своята опора в
живота и надежда за по-нататъшен пълноценен и щастлив живот. Твърди се, че
между родители и син е имало постоянна връзка, която е сплотявала цялото
семейство, между тях са били изградени отношения на доверие, подкрепа и
взаимопомощ.
Поддържа се, че към датата на ПТП
относно л.а.м. „Крайслер Вояджер“ с ДК № ******* има валидно сключена с
ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
полица № BG/30/116002327886 от 01.09.2016 г. с покритие от 05.09.2016 г. до
04.09.2017 г.
Твърди се, че ищците са провели
процедурата по чл.380 КЗ, но ответното дружество не изплатило обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати общо сумата от по 150 000 лв. за
всеки един от двамата ищците, представляваща З.обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им А.М.М.,
настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 28.10.2016
г. на автомагистрала Тракия км 247, 300, общ.Нова Загора, обл.Сливен, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Крайслер Вояджер“ с ДК № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с полица № BG/30/116002327886 от
01.09.2016 г. с покритие от 05.09.2016 г. до 04.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.10.2016 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото, в това число и адвокатско възнаграждение определено за всеки един от
двамата ищци по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез адвокат Пепа Костова, надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Няма възражения по допустимостта
на иска. Оспорва същите като неоснователни. Твърди се, че водачът Х.Т. не е
извършил деликт.
Потвърждава валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“ по полица № BG/30/116002327886 от
01.09.2016 г. към датата на процесното ПТП.
Оспорва всички фактически
твърдения. Твърди наличието на обстоятелства, изключващи вината на Х.А.Т. като
възникването на внезапна техническа повреда на управлявания автомобил и
състоянието на пътната настилка. В условията на евентуалност заявява възражение
за съпричиняване от починалия, поради непоставяне на предпазен колан, както и
независимо съпричиняване от другия водач А.А., който предприел необезопасена
маневра на спиране, без сигнализация, алтернативно движейки се със скорост
прекалено ниска от обичайната за този участък от магистралата при сходни
метеорологични условия. Евентуално се твърди загуба на контрол върху автомобила
и занижено внимание на водача, в резултат на поведението на пътниците.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания и
представят писмени доказателства. Твърди се, че пострадалият се е намирал на
задната седалка на автомобила, където ударът е бил най-силен. Твърди се, че цялата
задна част на лекия автомобил е напълно деформирана, а частите от шасито на
лекия автомобил са навлезли в неговото купе.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките
си искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Третото
лице помагач в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, при
условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени, моли съда да се
произнесе по липсата на съвина на застрахования при третото лице помагач водач.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за оглед на местопроизшествие от 28.10.2016
г., скица и фотоалбум към него, както и от заключението на САТЕ, прието по
делото се установява, че на 28.10.2016 г. около 21,10 часа лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № ******* се движил по автомагистрала „Тракия“ по дясната лента,
като в района на 247+300 км е застигнат от лек автомобил „Крайслер Вояджър“ с
рег. № *******, който нанася удар с предна част върху задна лява част на лек
автомобил Сеат. Следствие на този удар, лек автомобил Сеат се завърта в посока
на часовата стрелка и въртейки се, се удря със задна част върху мантинелата от
дясно, след което въртейки се, се плъзга напред и на ляво и се установява върху
дясната лента под ъгъл около 45 градуса спрямо оста на пътя насочен с предната
част на северозапад. След удара, лек автомобил Крайслер е продължил движението
си напред и надясно, като на около 23 метра след приетата напречна мерна линия
е загубил напречна устойчивост, преобръща се през таван, след което се плъзга
по мантинелата и плъзгайки се, се установява на мястото, където е намерен върху
дясната и аварийна лента насочен с предната част на североизток.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че смъртта на А.М.М. е в пряка и непрекъсната
причинно следствена връзка с гореописаното пътно произшествие.
От представеното удостоверение за
родствени връзки от 01.12.2016 г. на Община Ямбол се установява, че двамата
ищци са родители на починалия А.М.М..
Между страните е прието за
безспорно, че към момента на произшествието лек автомобил „Крайслер Вояджър“ с рег. № *******, е
притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица полица
№ BG/30/116002327886 от 01.09.2016 г. с покритие от 05.09.2016 г. до 04.09.2017
г.
Съобразно заключението на вещото лице
по САТЕ, л.а.м. „Сеат Ибиза“ е оборудван с триточкови инерционни колани на
предните и задните лява и дясна седалка, но в конкретния случай е налице удар
отзад и последващо въртене, при което предпазният колан няма превантивно
действие. Установява се още, че скоростта на движение на л.а.м. „Сета Ибиза“,
непосредствено преди да настъпи удара е била около 46 км/ч, а скоростта на
движение на л.а.м. „Крайслер Вояджер“, непосредствено преди да настъпи удара е
била около 121 км/ч.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че наличието на увреждания в ляво, в дясно и отзад на
главата на пострадалия, както и уврежданията в дясно на гръдния кош /при тежки
повреди на автомобила отзад и отляво/ дава основание да се приеме, че по време
на ПТП тялото се е движило свободно, което изключва пострадалият да е бил с
правилно поставен предпазен колан. Тежките повреди на автомобила в задната му
половина мотивират извод, че в конкретния случай независимо дали пострадалия е
бил с или без поставен предпазен колан би настъпил смъртен изход.
Както в основното, така и в
допълнителното заключение вещото лице дава заключение, че към момента на удара,
лек автомобил „Сеат Ибиза“ не е бил спрян, а е бил в движение с насоченост към
аварийната лента. Ударът върху лекия автомобил се намира в дясната част на
дясната лента, считано за посоката на движение на автомобилите. Водачът на лек
автомобил „Крайслер“ не е имал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП посредством аварйино спиране, тъй като се е движил със скорост, която не му
е позволявала да спре в рамките на осветената си зона. Установява се още, че с
оглед възможността да се забележи наличието на автомобил пред лек автомобил
Крайслер от голямо разстояние, водачът на последния е могъл да предугади, че
преднодвижещият се автомобил се движи с по-ниска скорост от неговата и да го
заобиколи отляво.
От разпита на свидетеля И.Т.И. се
установява, че познава семейството на починалия от 15 години. След инцидента
посетил семейството на починалия А.. Майката на А. била в окаяно състояние,
била припаднала. Съпругът й стоял до нея и той плачел. Родителите били
съкрушени. След инцидента майката била на легло, като оттогава тази жена не се
чувства добре. Свидетелят разбрал впоследствие, че е получила диабет. Отслабнала
е много, отпаднала е от мъка по сина си, който е загубила. Свидетелят
установява, че и двамата ищци след загубата на сина си насам са болни. Бащата е
неадекватен, мълчи, плаче, страда по загубата на сина си. Свидетелят установява
още, че ищците живеели в един дом с починалия си син и заедно работели. Били
сплотено семейство и починалият поддържал семейството, изкарвал пари. След
неговата загуба живота на ищците станал доста по-труден, защото и двамата не
получават пенсия, нямат доходи. Майката получава 40 лв. социални помощи. Към
настоящия момент загубата не е отшумяла. Майката с всеки ден става по-зле.
Бащата се опитва да успокои жена си, но и той страда за загубата на сина си.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 07.12.2016 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 07.03.2017 г. ответникът не е заплатил З.обезщетение.
Настоящите искове са предявени в съда на 23.05.2017 г. и в този смисъл се явяват
процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно З.правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно З.правоотношение към 28.10.2016 г. между прекия
причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на сина на двамата ищците.
Установява се, че с поведението си водачът Х.А.Т. е нарушил нормата на чл.20, ал.2, изр.последно от ЗДвП, съобразно която водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая се установява, че за
водача Т. е била налице обективна възможност да забележи, че преднодвижещия се
пред него автомобил се движи бавно и да го заобиколи. Задните светлини на лек
автомобил Сеат са били забележими на разстояние от порядъка на 200-300 м, а при
вариант, че лекият автомобил Крайслер се е движил на къси светлини, което се
потвърждава с показанията на водача му Т., преднодвижещият автомобил е бил осветен
на разстояние не по-малко от 75 м.
Съобразно приетото в константната
съдебна практика по наказателни дела, скоростта на движението се намалява при
всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между
осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост.
Под "движение на разстоянието на видимост" се разбира не само
възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и
възможността пътно превозното средство да може да спре в тези граници.
Водачът е имал възможност от
около 200-300 м да забележи задните светлини на преднодвижещия се автомобил и
предвид липсата на видимост /нощно време/ да предприеме действия по намаляване
скоростта на движението, което обаче не е сторил.
В момента, от който е могъл
фактически да забележи и възприеме опасността възникнала за движението, водачът
и управлявания от него автомобил действително са се намирали на отстояние,
което е било по-малко от опасната зона за спиране, т. е. лек автомобил Сеат е
попадал в опасната зона за спиране на лек автомобил Крайслер, поради което и
последният не имало възможност да спре в рамките на осветената си зона пред
автомобила и по този начин да предотврати произшествието посредством аварийно
спиране, но е имал възможност да го заобиколи отляво.
Съобразно Тълкувателно решение №
106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК, спасителната маневра като
действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно
превозно средство в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на
общественоопасни последици.
С оглед на установените факти и
съдебната практика, настоящият съдебен състав приема, че е налице липса на
навременна и адекватна реакция от страна на водача Т. за предотвратяване на
пътния инцидент, при обективна възможност същия да бъде избегнат чрез
спасителна маневра и в резултат на това негово неправомерно поведение е
настъпила смъртта на сина на двамата ищци.
Безспорно със заключенията на
двете експертизи СМЕ и САТЕ се установява, че пострадалият е бил без правилно
поставен предпазен колан, но дори и да е бил с поставен такъв, то леталният
изход би настъпил с оглед механизма на произшествието и тежките деформации по
автомобила в задната му част, където седял и пострадалия.
Ето защо възражението на
ответника за принос от страна на пострадалия като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на възражението за
принос от водача на лек автомобил Сеат, който е бил застрахован по „Гражданска
отговорност“ при третото лице помагач.
Съобразно константната съдебна
практика, при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите отговаря до размера на застрахователната сума, но за
обезщетяване пълния размер на вредата, а не пропорционално на приноса на
застрахования от него делинквент.
В този смисъл приносът на другия
водач е без значение за отговорността на ответника към ищците, доколкото той им
дължи обезщетяване в пълен размер на вредата, но доколкото това, което съдът ще
установи в мотивите на настоящото решение, относно наличието на съвина от страна
на водача на лек автомобил Сеат, ще бъде задължително за третото лице в
отношенията му с ответника, който го е привлякъл на основание чл.223, ал.2 от ГПК, то съдът следва да се произнесе по възражението за принос от страна на
застрахования при третото лице-помагач водач на л.а.м. Сеат Ибиза.
С оглед заключението на основната
и допълнителна САТЕ, съдът намира, че и това възражение на ответника остана
недоказано.
На първо място следва да се
отбележи, че приетото в мотивите на наказателния съд съпричиняване, не обвързва
гражданският съд, доколкото съпричиняването не е елемент от състава на
престъплението, а същото е обсъдено с оглед наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, водещо до определяне на по-нисък размер на наказанието.
На следващо място видно от
заключението на приетата по делото САТЕ, лек автомобил Сеат не е бил спрял в
момента на удара, а е бил в движение с насоченост към аварийната лента. Съдът
възприема този извод на вещото лице като обоснован, включително и с оглед
установеното по време на разпита на вещото лице в проведеното на 17.04.2018 г.
открито съдебно заседание, че за да достигне до този извод вещото лице е взел
установените по време на огледа и обективирани в протокола за оглед измерени разстояния
и чрез компютърна програма направил експеримент, чрез който установил, че при
определените и изчислени от експерта скорости, автомобилите застават почти на
местата, където са фиксирани. В подкрепа на извода на вещото лице е също, така,
че ако в момента на ударът лек автомобил Сеат е бил спрял, кинетичната енергия
при удар отзад ще бъде по-малка, което обаче на съответства на деформациите на
автомобила, който буквално е смазан, което е доказателство, че ударът е
настъпил с много голяма кинетична енергия.
Като съобрази, че движението на
лек автомобил Сеат към аварийната лента е било наложено от настъпила авария, по
независещи от водача причини, която е принудила водачът да предприеме действия
по преустановяване движението на автомобила, както и че ударът е настъпил преди
водачът да завърши това действие, намира, че с поведението си водачът на лек
автомобил Сеат не е допринесъл за настъпване на произшествието.
С оглед на горното
съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след
смъртта на техния син болки и страдания, отчита степента на преживяваните от
тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между сина и неговите
родители, прекрасните отношения между тях, отчита и депресираното състояние на
ищците след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които
ищците ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на дължимото З.обезщетение.
Със събраните по делото
доказателства ищците не доказаха главно и пълно, че търпят вреди по-големи от
обичайните при тези случаи, поради което съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението възлиза на сумите от по 100 000 лв. за всеки един от
двамата ищци.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.
Предвид горното предявените
искове ще следва да бъдат уважени за сумите от по 100 000 лв. и отхвърлени
като неоснователни за разликата над тази сума до пълния им претендиран размер
от по 150 000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
07.12.2016 г.
Предвид горното претенциите за
лихви ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни за периода от 28.10.2016
г. до 06.12.2016 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски за вещи лица, поради
което не им се присъждат такива.
Видно от приложените два договора
за правна помощ от 18.05.2017 г. между всеки един от ищците и адвокат Г. е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на по 6 800 лв., изплатено от двамата ищци с вносни документи
от 16.04.2018 г., поради което тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест
на ответника.
Основателно е обаче възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от
150 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
4 530 лв. Като съобрази, че делото е с известна фактическа сложност с
оглед установяване механизма и вината на застрахования при ответника водач,
съдът намалява адвокатското възнаграждение на сумите от по 5000 лв.
От тези
суми ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците сумите от по 3 333 лв. на всеки ищец, които са съответни на
уважените искове /по 100 000 лв./
Ответникът
е направил разноски в размер на 1648 лв., от която сума-1198 лв. за депозит
вещи лица, свидетел, държавни такси за съдебно удостоверение и преписи, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
От тази сума на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски
в размер на 549 лв., която сума съответства на отхвърлената част от исковете
/100 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 8000 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 266,67 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.М.И., ЕГН********** и на С.И.М., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: ***, адвокат Т.Г.Г. сумите от по 100 000 лв.
/сто хиляди лв./ за всеки един от двамата ищци, представляваща З.обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им
А.М.М., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на
28.10.2016 г. на автомагистрала Тракия км 247, 300, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, виновно причинено от водача на л.а.м. „Крайслер Вояджер“ с ДК № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с полица № BG/30/116002327886 от
01.09.2016 г. с покритие от 05.09.2016 г. до 04.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 07.12.2016 г. до окончателното издължаване,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата над сумите от
по 100 000 лв. до пълния претендиран размер от по 150 000 лв., както
и акцесорните претенции за заплащане на лихви върху горните главници, считано
от 28.10.2016 г. до 06.12.2016 г., както и да заплати на основание чл.78, ал.1
от ГПК на всеки един от двамата ищци сумите от по 3 333 лв. /три хиляди
триста тридесет и три лв./ разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН********** и на
С.И.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, адвокат Т.Г.Г. да
заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 549 лв.
/петстотин четиридесет и девет лв./ разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху уважените размери на исковете в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лв./, както
и сумата от 266,67 лв. /двеста шестдесет и шест и 0,67 лв./ възнаграждения на
вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на ЗК „О.“, Кипър, „З.О.Б.” К. дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК *******.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: