Р E Ш Е Н И Е
№ 307
гр.Плевен, 07.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 336 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260238
от 30.12.2020 г., постановено по анд № 2022/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил
наказателно постановление № 20-0938-002965 от 08.07.2020 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен в
частта, с която на П.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. „б“
от ЗДП, и е потвърдил същото наказателно постановление в частта, с която на В.,
на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.117 от ЗДП. Наказателното постановление е издадено затова, че
на 30.05.2020 г. в 17,55 часа в с.Дисевица на ул. „Панайот Волов“, до дом № 3, като
водач на лек автомобил Сеат Леон с рег***, при движение към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, не успява да спре и удря с предна
лява част на автомобила внезапно излязлото дете, пресичащо от дясно на ляво по
посока на движението, не остава на място до пристигането на органите на МВР и
не оказва помощ на пострадалото дете.
Подадена е касационна
жалба от П.В.В., чрез адвокат Ж.Н.от Адвокатска колегия – Плевен, срещу
постановеното решение в частта, с която
е потвърдено наказателното постановление в частта, с която на В., на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.117 от ЗДП затова, че на 30.05.2020 г. в 17,55 часа в с.Дисевица на ул.
„Панайот Волов“, до дом № 3, като водач на лек автомобил Сеат Леон с рег***,
при движение към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
не успява да спре и удря с предна лява част на автомобила внезапно излязлото
дете, пресичащо от дясно на ляво по посока на движението. Касаторът счита
решението в оспорената част за постановено при нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че и АУАН, и НП следва
да имат задължителна законова форма, явяваща се процесуална гаранция за точното
и еднакво приложение на закона спрямо всички, при условията на правовата държава
(чл. 4 от Конституцията),т.к. в противен случай се достига до нарушение на
закона от административния орган, чрез избирателно прилагане и оправдаване на
това нарушение. Намира за процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, неправилното съставяне на предхождащия го
АУАН в дължимото присъствие на свидетели с определено качество. Твърди, че актосъставителят
И.Ц.и единственият свидетел В.Л.по собствените им показания не са присъствали
при извършване или установяване на нарушението, поради което не могат да бъдат
свидетели по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, както и че смяната на тези служители е
започнала поне 1 час след нарушението, същото вече е било посетено от друг
служител, който обаче не е посочен като свидетел в АУАН. Намира, че не е
реализирана и възможността за съставяне на АУАН при свидетели по чл. 40, ал.3
от ЗАНН, а липсва и изричното посочване за това. Според касатора АУАН, като
съставен в нарушение на закона, няма и доказателствена сила. Сочи, че в АУАН и
в НП едновременно са посочени взаимно изключващите се алтернативи на нормата от
ЗДвП - на пътя или в близост до него се намират деца. Счита, че е невъзможно да
е вярно и едното, и другото - което е нарушение на правото на защита, още
повече, че в АУАН и НП не е посочено, а и няма никакви доказателства кои и
колко са били тези деца, в близост до кой или на кой път са с намирали. Счита
също, че горните обстоятелства са основна част на задължителното описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, по чл. чл. 42, т. 4 и
чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, т.е. нарушено е изискването за съдържанието и на
АУАН, и на НП. Твърди, че соченият за нарушен чл. 117 от ЗДвП не е точно и
пълно изписан в НП; фактическият състав на нарушението не съответства точно на
текста на закона, който административният орган счита, че е нарушен, както и че
не са посочени и потвърждаващите нарушението доказателства - нарушение на чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Счита, че на тези основания наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и противоречащо на закона. Счита,
че на същите основания АУАН, като съставен в нарушение на закона, няма доказателствена сила. Сочи, че съдът е игнорирал и съответно не е обсъдил
противоречието на доказателствата относно механизма на произшествието - досежно
възможността да бъдат възприети деца около или край пътя с цел безопасна
скорост или спиране. Намира, че напълно безмотивно и в противоречие с
доказателствата по делото се приема, че "от обясненията на самия
жалбоподател става ясно, че същият е бил твърде наясно с опасността на пътното
платно да изскочи внезапно дете, но въпреки това не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП". Счита за неправилна констатацията на
съда, че всички доказателства по делото установявали нарушението и
кореспондирали помежду си. Счита, че е изопачено
съдържанието на обясненията на П.В., който никога не е обяснявал да е възприел,
че на пътя или в близост до него са се намирали деца, за да се налага да
намалява скоростта или да спира, както изисква чл. 117 от ГПК, а заявява за
внезапна поява на платното на Д.Г.("изскочи", най вероятно от
странична улица), която едва се е подавала на ръст, за да бъде видяна от
автомобила, виждала й се е само косата, непосредствено преди контакта с
автомобила и спасителната маневра на П.В.. Според касатора не се установява и
доказва по дължимия безспорен начин В. да е имал възможност да възприеме детето
на пътя или в близост до него, поради което да се е налагало да намалява
скоростта или да спира, а детето внезапно се е появило на пътното платно и за
да запази здравето и живота му, В. е направил спасителна маневра в дясно, което
се потвърждава от несъмнената липса на спирачни следи. Сочи, че свидетелят,
полицейският служител Н.З.не потвърждава изолираните и неподкрепени от никакви
други доказателства показания на св. Д.Х., че П.В. бил обяснил, че край пътя са
се намирали деца, което освен това не е отразено нито в АУАН, нито в НП. Занков
посочва единствено, че В. му е споделил, че Д.Г.е излязла внезапно на пътя, а
не, че на или край пътя е имало деца, които той като водач е възприел. Сочи, че
тези показания на Занков се подкрепят изцяло и от обясненията по делото на В.,
който не може да бъде обвинен в каквато и да е недобросъвестност в поведението
си като водач на МПС. Моли съдът да има
предвид, че П.В. никога не е наказван за нарушения на ЗДвП, че е напълно
добросъвестен водач на МПС, а това е косвено доказателство за липса и на двете
нарушения по НП, което обстоятелство също не е обсъдено в решението. В
заключение моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с
което да отмени решението в обжалваната част и да му присъди направените по
делото разноски.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с
адвокат Ж.Н., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на
МВР – Плевен, не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С постановеното решение в оспорената част съдът е
приел за установено, че наказателното постановление е издадено за това, че на
30.06.2020г. в 17.35ч. в село Дисевица,
на ул.“Панайот Волов“ до дом номер 3, с посока на движение към село Ясен,
управлява лек автомобил Сеат Леон с рег. № ***, като при движение към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът не успява да спре
и удря с предна лява част на автомобила внезапно излязло дете, пресичащо от
дясно на ляво по посока на движението с име Д.Н.Г.с ЕГН **********, с което
реализира ПТП с пострадал. Водачът не остава на място до пристигането на
органите на МВР и не оказва помощ на пострадалото дете. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. № ARBA0164,
като уредът отчита 0,4 промила алкохол. Съдът приел, че така изложените в акта
фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото
доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитаните в съдебно
заседание актосъставител И.И.Ц., свидетеля В.К.Л., както и свидетелите Д.А.Х., Н.З.И.,
Л.М.П.и Н.Н.М., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие
с приложените по делото писмени доказателства. От тях съдът приел, че се
установяват времето и мястото на
извършеното. Позовал се на разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДП, според която редовно
съставените актове по ЗДП имат доказателствена сила до доказване на противното
и направил извод, че безспорно не е установена различна фактическа обстановка в
хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. От обясненията на самия
жалбоподател съдът приел, че същият е
бил твърде наясно с опасността на пътното платно да изскочи внезапно дете, но
въпреки това не се е съобразил с разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП. Затова съдът
приел, че В. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 117 от ЗДвП, поради което
законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е
наложил наказание за него. На това основание потвърдил НП за нарушението по
чл.117 от ЗДП.
Касационната инстанция намира, че решението в
оспорената част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила
поради липса на конкретни мотиви за направените изводи. Съдът на първо място не
само че не е направил цялостно и подробно анализ на събраните доказателства,
част от които са противоречиви за определени обстоятелства, но изобщо не е
коментирал събраните свидетелски показания. Не е анализирал тяхното съдържание
и съдържат ли те противоречия за определени релевантни за спора обстоятелства,
поради което не е направил и собствени изводи дали и защо приема едни от тях и
ги кредитира, а на други не дава вяра. Единственото обстоятелство, което е
посочил като аргумент в подкрепа на извода си за съставомерност на извършеното
нарушение по чл.117 от ЗДП, е позоваването частично на обясненията на
жалбоподателя. Съдът не е посочил какво
е приел за установено въз основа на събраните доказателства, а е
възпроизвел описанието на нарушението от акта и НП и е посочил общо и
бланкетно, че тези констатации се подкрепят от събраните по делото
доказателства, без да посочи кои са тези доказателства, които подкрепят
крайните изводи на съда. Съдът не е отговорил и на нито едно оплакване,
направено от пълномощника на жалбоподателя в хода на устните прения между
страните - релевирани са били от упълномощения адвокат множество възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на двата
санкционни акта, за посочени взаимноизключващи се алтернативи на обстоятелства,
описани в акта, възражения във връзка с мястото, на което са се намирали децата
преди ПТП и обстоятелствата във връзка с нарушението. Наведени са оплаквания за
противоречия между показанията на отделните свидетели, които не само че не са
обсъдени, но изобщо не е изложено от съда съдържанието на свидетелските
показание и какво е прието за установено въз основа на конкретни такива и т.н.
Изобщо в съдебното решение липсват
конкретни, а са изложени общи, бланкетни,
декларативни мотиви. Съдът не е направил анализ и не е изложил мотиви защо
приема за недоказани оплакванията в жалбата и тези в хода на устните състезания
между страните. В този смисъл
основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдебното решение е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на
анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви.
Всяко съдебно решение представлява комплекс от две
безусловно необходими и взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите
са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал
до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на
законосъобразността и правилността на
констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да дават
конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. В
константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги
съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения
съдебен акт.
Ето защо
оспореното решение следва да бъде
отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, който следва да направи анализ на всички доказателства и даде обоснован и мотивиран отговор на съставомерността
и доказаността на вмененото на В. нарушение по чл.117 от ЗДП, като изложи какво
приема за установено и въз основа на кои доказателства, като направи конкретен
анализ на всички повдигнати във въззивното
производство оплаквания и възражения, поставени в жалбата против НП и в
хода на устните състезания между
страните, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на
какво основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260238 от
30.12.2020 г., постановено по анд № 2022/2020 г. на Районен съд – Плевен в
частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 20-0938-002965 от
08.07.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на П.В. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.117 от ЗДП .
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази
част от друг състав на Районен
съд-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.