№ 597
гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000502671 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №1456 от 24.02.2020г., постановено по гр.д. №3194/2016г.
СГС, I ГО, 1 състав, е признал за установено по исковете на „Първа
инвестиционна банка“ АД, предявени по реда на чл.422 ГПК, че Й. ИВ. А.
дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД солидарно с кредитополучателя
Л. П. Л. сумата 243.13 евро, на основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
представляваща главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г.,
отнасяща се за вноски с настъпил падеж за периода 20.03.2015г. -
21.08.2015г.; 5028.84 евро - възнаградителна лихва за периода 20.03.2015г. -
20.08.2015г.; 32.56 евро - наказателна лихва за периода 20.03.2015г. -
20.08.2015г. и 192 лв. - разноски за нотариални покани, ведно със законната
лихва върху главницата от 21.08.2015г. до изплащането, като е отхвърлил
исковете по чл.422 ГПК за главница за разликата до пълния предявен размер
839.08 евро; за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен
размер 11 646.98 евро; за лихви за забава за разликата до пълния предявен
размер 60.89 евро и иска за такса за управление от 930.78 евро. С решението
СГС, I ГО, 1 състав, на основание чл.130 ГПК, е прекратил производството по
делото в частта по исковете на „Първа инвестиционна банка“ АД, предявени
против Л. П. Л., по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД
за установяване вземанията за сумата 839.08 евро-главница по договор за
кредит № 312-278/10.06.2010г., представляваща месечни вноски с настъпил
1
падеж към 21.08.2015г.; 11 646.98 евро-договорна лихва за периода
30.12.2013г.- 20.08.2015г.; 60.89 евро-лихва за забава за периода 20.01.2015г.-
20.08.2015г.; 930.78 евро-такси и/или комисионни и 192лв. - разноски за
връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата
от 21.08.2015г. до изплащането, предмет на заповед за изпълнение по чл.417
по гр.д. № 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав. С решението СГС, I ГО,
1 състав е осъдил Л. П. Л. и Й. ИВ. А. да заплатят солидарно на „Първа
инвестиционна банка“ АД, на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД сумата от 92
238.49 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
кредит № 312-278/10.06.2010г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 15.03.2016г. до изплащането. С цитираното решение СГС, I
ГО, 1 състав е осъдил Й. ИВ. А. да заплати на „Първа инвестиционна банка“
АД - разноски в производството по иска по чл.422 ГПК, на основание чл.78,
ал.1 ГПК от 349.86лв. и разноски в заповедното производство от 390.84лв. С
цитираното решение СГС, I ГО, 1 състав е осъдил Й. ИВ. А. и Л. П. Л. да
заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД разноски в
производството по осъдителния иск на основание чл.78, ал.1 ГПК от 4351лв.
С решението СГС, I ГО, 1 състав е осъдил Л. П. Л. да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД - разноски в производството по осъдителния иск,
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.47, ал.6 ГПК, за особен представител от
3368лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника – Й. ИВ. А.,
чрез процесуалния му представител, с възражения за неправилност. В
жалбата се излага, че неправилно първостепенният съд е изчислил срока за
погасяване на поръчителството, без да се съобрази с договореното между
страните. В жалбата се поддържа, че от значение за началото на срока по чл.
147 ал. 1 ЗЗД е фактът на настъпване на предвиденото в договора условие, а
именно изтичане на 150 дни от неизпълнение на паричното задължение по
договора, като, считано от 151 ден тече шестмесечния срок, в който не е била
ангажирана отговорността на поръчителя, поради което кредиторът губи
възможността си да иска от поръчителя изпълнение по договора. На следващо
място, се твърди, че страните сами са договорили настъпването на
автоматична предсрочна изискуемост, като по силата на поетите права и
задължения в договора са уговорили настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост при наличието на забава, продължила повече от 150 дни от
датата на падежа. Поради което се прави извод, че с изтичането на този срок,
независимо от волята на страните, предсрочната изискуемост е настъпила и
не следва да е налице каквото и да било уведомяване на страните, тъй като то
не зависи от тяхната воля и писмено уведомяване на страните в този случай
би било ненужно. В жалбата се сочи, че ако съдът приеме, че срокът по чл.
147 ал. 1 ЗЗД, тече от датата на връчване на изявлението на банката, че
обявява предсрочна изискуемост на кредита, то следва да се извърши
правилна преценка на обстоятелствата по връчване на нотариалната покана,
като се поддържа, че, за да се залепи съобщение следва да бъдат изпълнени
2
предвидените от законодателя предпоставки, а именно няколко посещения на
адреса, едно от които да е в неприсъствен ден, като едва след това може да се
остави съобщение, като за това се състави и съответния протокол,
удостоверяващ извършените действия и тяхната последователност, поради
това се прави извод, че решаващият състав неправилно е приел, че е налице
редовно връчено изявление, че кредитът е предсрочно изискуем. В жалбата се
релевира възражение, че по отношение на жалбоподателя не е налице валидна
заповед за изпълнение, тъй като същата е обезсилена. Прави се искане
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият – „Първа инвестиционна банка“ АД в срока по чл. 263
ГПК, чрез своя процесуален представител, е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва жалбата, поддържа изразеното в отговора на исковата
молба, като противопоставя възражения срещу наведените във въззивната
жалба твърдения. Прави искане въззивният съд да потвърди обжалваното
решение като правилно и обосновано.
С оглед подадената въззивна жалба, предмет на въззивна проверка е
решението на СГС в следните части: в частта, в която са предявени от „Първа
инвестиционна банка“ АД против Й. ИВ. А. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ и в частта, в която е
предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД против Й. ИВ. А. осъдителен
иск с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, както и в частта за разноските.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която Л. П. Л. е
осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.430
ТЗ вр. чл.79 ЗЗД сумата от 92 238.49 евро, представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 15.03.2016г. до изплащането,
както и в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено
производството по отношение на исковете на „Първа инвестиционна банка“
АД, предявени против Л. П. Л. с правно основание чл. 422 ГПК, както и в
отхвърлителната част на предявените искове по чл. 422 ГПК.
Поради обстоятелството, че главният длъжник и поръчителят не са
необходими другари както в исковото, така и в заповедното производство, то
предпоставките за влизане в сила на заповедта по отношение на тях се
преценяват поотделно, респ. за влизане в сила на решението. След като
главният длъжник - Л. П. Л. не е подал въззивна жалба, то спрямо него
решението е влязло в сила и той във въззивното производство не следва да
участва.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
3
се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и
задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е
специален положителен установителен иск. С този иск разполага кредиторът,
чието вземане в заповедното производство, е оспорено от длъжника.
Правният интерес от заявяването му в съда е наличието на възражение по
реда на чл. 414 ГПК от длъжника. Искът по чл. 422, ал.1 ГПК има за цел
стабилизиране на заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за
принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал ищецът в
настоящото производство. Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че спрямо него заповедта за изпълнение е била обезсилена. Видно от
приложеното определение от 23.03.2016г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав,
постановено по ч.гр.д. 50215/2015г. съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение от 31.08.2015г. спрямо Й. ИВ. А., но само в частите, в които е
разпоредено да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата,
представляваща разликата над 839.08 евро до 93.077.57 евро-предсрочно
изискуема главница, както и за разликата над 60.89 евро до 433.80 евро -
просрочена наказателна лихва за периода от 20.01.2015г. до 20.08.2015.
Именно, поради обезсилването на заповедта в посочената част, предмет на
исковото производство по предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК са тези претенции до размер на сумата от 839.08 евро – предсрочно
изискуема главница и сумата от 60.89 евро - просрочена наказателна лихва,
както и възнаградителна лихва. Следователно част от вземанията са предмет
на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 50215/2015г.
по описа на СРС, 141 състав, и за тях кредиторът е упражнил правото да
предяви установителен иск по чл.422 ГПК в законовия едномесечен срок, а за
останалата част е предявил осъдителен иск, което обективно кумулативно
съединяване е допустимо /арг. от т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК на ВКС/.
По делото не се спори относно сключването на валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит по чл.430 ТЗ, по който ищецът е
4
изправна страна. Страните не спорят, че предоставената сума от 94 000 евро е
изцяло усвоена от кредитополучателя с възникнало в негова тежест
задължение да я върне при уговорените условия. Не е спорно и обезпечаване
на кредита чрез поръчителство от Й. ИВ. А., приел да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията по кредита. От събраните доказателства
се установява, че главният длъжник е в неизпълнение на договора, като е
преустановил плащанията на вноски, считано от 20.01.2014г. Не се спори, че
плащания не са били правени и от поръчителя, като солидарен длъжник.
Първият спорен между страните въпрос е дали банката надлежно е
упражнила правото си да обяви процесния кредит за изцяло и предсрочно
изискуем. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Следва да се посочи, че практиката
на ВКС е непротиворечива, че волеизявление на кредитора е необходимо
независимо от това дали е било уговорено изискуемостта да настъпва
автоматично при неизпълнение на някое от задълженията. В този смисъл
възражението на жалбоподателя, че при уговорена между страните
автоматична предсрочна изискуемост не е необходимо изричното им
уведомяване, е неоснователно. Волеизявлението на банката - кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване
на обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В настоящия случай, не се спори, а и това се установява от приетите
писмени доказателства, в т.ч. СИЕ, че е налице неизпълнение по отношение
19 бр. месечни погасителни вноски, считано от 20.01.2014г., което е
основание за предсрочна изискуемост на кредита според предвиденото в т.6
от Анекс № 3 към договора, /който безспорно обвързва ответника-поръчител,
тъй като го е подписал/ и е било налице още към деня на подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.08.2015г./. Съгласно т.9
от анекса всички уведомления и изявления във връзка с договора за кредит и
всички анекси към него трябва да са направени в писмена форма и ще се
считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на страните. Съгласно
клаузата на т.6.5 с цел избягване на всякакво съмнение, страните се
споразумяват и изрично декларират, че изявлението за предсрочна
изискуемост е надлежно връчено и обвързва адресатите му, когато е
5
доставено на адреса за кореспонденция, посочен в договора, без значение
дали е получено лично от адресата или същият не е намерен на посочения от
него адрес. Така уговореното сочи, че страните не са избрали конкретен
способ за обявяване на предсрочната изискуемост, а изброяването в т.9 е
неизчерпателно с предвидена клауза за фингирано връчване.
Поради настъпване на предвидените предпоставки по т.6 от анекс № 3
ищецът е пристъпил към обявяване на предсрочна изискуемост. Начинът на
удостоверяване на връчването на уведомителното писмо, изходящо от
банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на
връчването се преценява според така избрания способ на връчване.
В настоящия случай, волеизявлението на банката, с което обявява
предсрочната изискуемост на кредита, е обективирано в приложената по
делото нотариална покана /лист 40-41 от делото пред СГС/, изпратена на
03.07.2015г. на адреса, посочен в договора за кредит и сключените
впоследствие анекси. В нотариалната покана банката е посочила ясно и
недвусмислено всички обстоятелства, които й дават право да обяви
предсрочната изискуемост на кредита, като се е позовала на т.4.2 от договора
за поръчителство, във връзка с договора за кредит и сключения впоследствие
анекс. С нотариалната покана кредиторът е поканил ответника-поръчител
доброволно да заплати сумите по посочения договор, като е посочил
последиците от това. На гърба на нотариалната покана се съдържа
удостоверяване, в което е отразено, че адресът – гр. ***, ул. „***“ №**, вх.*,
ет.*, ап.* е посетен на 14.07.2015г., като връчителят е отбелязал, че на този
адрес живеят родителите на Й.А., който в момента е в гр. Дупница, но нямат
данни за новия му адрес, поради това е залепил на същата дата уведомление,
на основание чл. 47 ГПК. В двуседмичен срок лицето не се е уведомило, нито
се е явило за получаване на нотариалната покана. Върху поканата е поставен
печат, че на 29.07.2015г. помощник-нотариус В. Ч. е удостоверила връчването
по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Уведомяването за настъпила предсрочна
изискуемост чрез нотариална покана съставлява допустим способ при
приложение на правилото на чл. 50 ЗННД. По силата на посочената
разпоредба при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него
служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК.
За да се извърши призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, е необходимо
ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес, респективно
адреса по чл. 38 ГПК, да не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят да е залепил уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Смисълът на залепване на уведомлението и
пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в
уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа.
Когато лицето не се яви в срока да получи книжата, с неговото изтичане се
6
счита, че същите са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Връчителят е длъжен
да отрази в съобщението всички действия и обстоятелства във връзка с
връчването. В конкретния случай ответникът-поръчител не оспорва, че
поканата е била изпратена на адреса, който той е посочил в договора. Не
твърди, нито представя доказателства, че е променил адреса си и
своевременно го е съобщил на кредитора. Напротив данните сочат, че
адресът, на който е изпратена нотариалната покана, е регистриран като
постоянен и настоящ такъв за този ответник. От отразеното от помощник-
нотариуса, съдът намира, че при връчването не е била нарушена процедурата
по чл. 47, ал.1 ГПК (ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017г.). Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че връчителят не е спазил изискванията на
разпоредбата на чл. 47, ал.1 ГПК, а именно да е посетил три пъти адреса, с
интервал от поне една седмица между всяко от тях, като две от посещенията
са били в неприсъствен ден. Това изискване е въведено с изм. на ГПК с ДВ,
бр. 86 от 27.10.2017г., докато нотариалната покана е връчена през 2015г. С
оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че съобщението до
ответника във връзка с уведомяването му за обявената предсрочна
изискуемост, е било оформено от връчителя съобразно изискванията на
закона, действал към релевантния момент, поради което официалната му
удостоверителна сила следва да бъде зачетена. В този смисъл съдът приема,
че е налице надлежно упражняване на правото на банката да обяви вземането
по кредита за предсрочно изискуемо както при спазване на изискванията на
чл. 47, ал.1 и сл. ГПК, така и предвид клаузата по т.6.5 за фингирано
връчване, поради което приема, че предсрочната изискуемост е настъпила
към деня на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
21.08.2015г.
По отношение размера на претенциите по чл. 422 ГПК, то в жалбата не
се съдържа нито едно оплакване. Ако в жалбата не се съдържат конкретни
оплаквания за неправилност на решението, то в този случай въззивната
инстанция дължи единствено проверка дали са спазени разпоредбите на
императивни правни норми, но не и служебна проверка на правилността на
решението извън спазването на тези императивни правила. Такава проверка
би била в нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изложеното,
въззивната инстанция следва да провери единствено приложени ли са и
правилно ли са приложени императивни материалноправни разпоредби при
решаването на спора. В изпълнение на своите правомощия, очертани с ТР №
1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, въззивната инстанция приема, че не е
налице нарушение на императивните материалноправни разпоредби при
решаването на спора по този иск. По същество на претенцията: В исковата
молба ищецът изрично сочи, че не се позовава на предсрочна изискуемост, а
твърди, че претендираната част от главница представлява погасителни вноски
с настъпил падеж към 21.08.2015г. Поради това за основателността на този
иск не следва да се преценява дали на длъжника е била обявена предсрочна
изискуемост, а в съответствие с ТР № 8/2017г. дали е настъпил падежа на
7
погасителни вноски по кредита към тази дата. От доказателствата по делото
безспорно се установи, че плащания по кредита са правени до 20.01.2014г.,
след която дата кредитополучателят е спрял плащанията и е в неизпълнение,
съответно плащания не се извършени и от поръчителя. Към деня на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.08.2015г. не са били
погасени 19 бр. вноски, всяка с падеж 20-то число на месеца. Следователно с
настъпването на падежа са станали изискуеми и са подлежали на изпълнение.
Според заключението на вещото лице по СИЕ размерът на падежиралите и
неплатени вноски към тази дата е в размер на 769.42 евро, до който искът се
явява основателен. С договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва,
като цена за отпуснатия кредит, чието плащане се осъществява заедно с
главницата по погасителен план. Видно от заключението на вещото лице
начислената и дължима договорна лихва за периода 20.12.2013г. -
20.08.2015г. възлиза на 11 454.05 евро и при липса на доказателства за факта
на плащането й искът в тази част е основателен до този размер. Съгласно
т.1.8.2 от договора за кредит кредитополучателят следва да заплаща
комисионна /такса/ за управление, която за първата година от срока е
еднократна от 1.50% върху разрешения размер на кредита и платима при
отпускането му, а за всяка следваща година от срока-съгласно действащата
тарифа на банката от 0.50% върху остатъка от главницата, платима в началото
на всеки следващ годишен период от срока на действие. Според
заключението на вещото лице начислената и дължима такса за управление
към 21.08.2015г. е в размер на 930.78 евро и при липса на доказателства за
факта на плащането й искът в тази част се явява основателен. Ищецът
претендира сумата 192лв., представляваща направени разноски за нотариални
покани за обявяване на предсрочна изискуемост. Нотариалните покани са
представени по делото, както и доказателства за плащането на тези разноски.
Тази сума съставлява вреда за ищеца и подлежи на обезщетяване на
основание чл.82 ЗЗД. Според неоспореното заключение наказателната лихва
за периода от 22.12.2014г. до 20.08.2015г. възлиза на 433.78 евро., за която
сума исковата претенция е основателна.
По осъдителния иск съдът намира следното:
От събраните доказателства се установи, че от предоставения кредит от
94 000 евро кредитополучателят е погасил главница от 3 253.60 евро към
20.01.2014г. с остатък от 93 077.57 евро. Цялата главница е следвало да бъде
платена по погасителен план на вноски с краен срок 2037г. /анекс № 3/.
Ищецът претендира осъждането на ответниците-главен длъжник и поръчител
солидарно за частта от главницата, която към 21.08.2015г. не е била дължима,
а именно 92 238.49 евро. След като претенцията обхваща и вноски с
ненастъпил падеж съдът дължи произнасяне дали е налице предсрочна
изискуемост на кредита за главница до пълния му размер. От изложеното по-
горе въззивният съд приема, че кредиторът е направил волеизявление,
достигнало до поръчителя, с което обявява кредита за предсрочно изискуем.
8
Към този момент падежът на част от вноските за главница, предмет на
осъдителния иск, е настъпил и са станали изискуеми, а за разликата до пълния
предявен размер, кредитът е станал предсрочно изискуем.
Ответникът Й.А. е противопоставил правоизключващо отговорността
му възражение с позоваване на чл. 147 ЗЗД. Съгласно чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
„Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца“.
Поръчителят е солидарно отговорен към кредитора, но неговото задължение е
акцесорно, зависимо от главния дълг. Акцесорността като правна същност на
поръчителното задължение се проявява в следното: задължението на
поръчителя възниква и неговата отговорност може да се ангажира само при
наличието на действително и съществуващо главно задължение;
задължението на поръчителя не може да стане изискуемо преди главния дълг;
прекратяването на главния дълг прекратява поръчителството; погасяването на
главния дълг по давност погасява и задълженията на поръчителя; в шест
месечен срок от падежа на главното задължение кредиторът трябва да
предяви иск срещу главния длъжник, в противен случай губи правата, които
има срещу поръчителя.
Спорен е въпросът от кой момент започва да тече шестмесечния срок по
чл. 147, ал.1 ЗЗД. Не би могла да се възприеме за основателна тезата на
ответника-поръчител, че шестмесечният срок е започнал да тече, считано от
изтичането на 150 дни след последното плащане, /съгласно договореното
между страните/, поради което към датата на подаване на заявлението
шестмесечният срок е изтекъл и поръчителството е прекратено. Клаузата на
т.6.3.1, на която се позовава жалбоподателят-поръчител, не поставя началото
на срока по чл. 147 ЗЗД, същата е свързана с уговорената между страните
автоматична предсрочна изискуемост. Спорът в практиката по отношение на
приложението на чл. 147 ГПК е съвсем в дрога насока, а именно дали срокът
тече от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Именно
поради противоречивата практика е образувано тълкувателно дело №
5/2019г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент няма
постановено решение. Настоящият съдебен състав възприема становището
застъпено в Решение № 83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС и
Решение № 44/05.06.2017г. по гр.д.№ 60073/2016г. на ВКС, III г.о., според
които, срокът тече от настъпването падежа на всяка отделна погасителна
вноска, а за непадежиралите от обявяването на предсрочна изискуемост.
Обосновано е с това, че когато в договор е уговорено, че обезпечено с
поръчителство задължение към кредитора ще се погасява на отделни
погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено
погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част
от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена /чрез
плащане или по друг начин/ на съответния палеж, от този момент тя става
9
изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния
длъжник за плащането на същата вноска. От горното може да бъде направен
извода, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и ако кредиторът бездейства и не
предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му
се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска,
т.е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното
задължение. Следователно не е необходимо да настъпи падежът и на
последната погасителна вноска, респ. не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече
са настъпили. Изложеното се отнася и до хипотеза, когато в договора е
уговорено, че целия дълг става предсрочно изискуем при настъпването на
определени обстоятелства /неплащане на определен брой вноски на
съответните падежи, забава над определен срок на плащането на една или
повече вноски и др./.
До подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/21.08.2015г./ изискуеми са били вноските за периода 20.01.2014г.-
20.07.2015г. включително общо за сумата 769.42 евро. От датата на падежа на
всяка една е започнал да тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Предсрочната изискуемост на главния длъжник е била обявена на 14.08.2015г.
, откогато съдът приема, че е започнал да тече този срок и по отношение
останалата част от главницата. За изискуемите вноски в периода 20.01.2014г.-
20.02.2015г. включително в размер на 526.29 евро срокът по чл.147 ЗЗД е
изтекъл, поради което в тази част поръчителят Й.А. не дължи изпълнение.
Този срок е изтекъл и за дължимата възнаградителна лихва за периода
20.12.2013г.- 20.02.2015г. включително в размер на 6618.14 евро, и за
начислената лихва за забава от 28.33 евро, както и такса за управление от
930.78 евро. За разликата както по отношение на установителния иск по
чл.422 ГПК /243.13 евро-главница; 5028.84 евро-договорна лихва; 32.56 евро-
наказателна лихва и разноски от 192лв./, така и по отношение главницата по
осъдителния иск /92 238.49 евро/ срокът не е изтекъл, поради което и
поръчителят – Й.А. е останал задължен.
С оглед приетото искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен по
отношение на поръчителя за сумата 243.13 евро-главница, отнасяща се за
вноски за периода 20.03.2015г.-21.08.2015г.; 5028.84 евро-възнаградителна
лихва за периода 20.03.2015г. - 20.08.2015г.; 32.56 евро-наказателна лихва за
периода 20.03.2015г. - 20.08.2015г. и 192лв. - разноски за нотариални покани.
За разликата до пълните предявени размери подлежи на отхвърляне.
Осъдителният иск с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД е основателен
в пълния предявен размер. Поради което ответникът-поръчител следва да
бъде осъден да заплати на ищеца главница по договора за кредит от 92 238.49
евро.
10
В заключение: Въззивният съд приема за основателни и доказани
претенциите на ищцовата банка, така както е приел и първостепенният съд,
поради което обжалваното решение е правилно. Не са налице основанията,
които обосновават неговата незаконосъобразност.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция, право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно приложен
списък по чл. 80 ГПК се претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв. Настоящият съдебен състав следва да осъди въззивникът да
заплати на въззиваемия тази сума, на основание чл. 78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1456 от 24.02.2020г., постановено по гр.д.
№3194/2016г. от СГС, I ГО, 1 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА Й. ИВ. А. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД
сумата от 300 лв., на основание чл. 78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК.
Решението е влязло в сила в частта, в която Л. П. Л. е осъден да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.430 ТЗ вр.
чл.79 ЗЗД сумата от 92 238.49 евро, представляваща предсрочно изискуема
главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба 15.03.2016г. до изплащането, както и в
частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството
по отношение на исковете на „Първа инвестиционна банка“ АД, предявени
против Л. П. Л. с правно основание чл. 422 ГПК, както и в отхвърлителната
част на предявените искове по чл. 422 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11