Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 205
24.10.2023 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 133 по
описа за 2023 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Директора на
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ против Решение №170/25.04.2023г, постановено по АНД
№293/23г по описа на РС Стара Загора, с което е отменено издаденото Наказателно
постановление №7977/30.12.2022г.
С
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Обосновава се правния довод, че разпоредбата
на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата не е сред нормите, които по силата на
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН следва да се впишат като нарушени и за чието неспазване
е предвидена административно наказателната отговорност по приложената с НП
разпоредба. Счита, че поведението на водача противоречи на нормите, посочени в
НП и иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като вместо него
се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
- Д.И.Д., не се явява. Вместо него процесуалния му представител пледира за
оставяне в сила на въззивното съдебно решение поради допуснати съществени
нарушения в съдържанието на наказателното постановление, препятстващи правото
му на защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на
съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството
пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.И.Д. против НП № 7977/30.12.2022г.,
издадено от Директора на дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв на
основание чл.177, ал.3, т.1 предл.3 от Закона за движение по пътищата за това,
че на 30.11.2022г в 16.19ч, на път ІІ-66, км.55 в посока град Нова Загора-гр.
Стара Загора, управлява и извършва превоз на товари с ППС с четири оси, с две
управляеми оси, марка М., модел А. рег. №****, като в процеса на проверка
установено, че водачът извършва превоз на скална маса, без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно
изискванията на чл.8 ал.2 вр. с чл.8 ал.1 от Наредба № 11 /03.07.2001г на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
При
измерено разстояние между осите 1.40м, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос е 24.870тона при максимално допустимо натоварване на
оста 19т, съгласно чл.7 ал.1т.5 буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с
5.870 тона. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко. Измерените параметри на превозното
средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредбата.
Съгласно чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП вр. с чл.8 ал.2, чл.8 ал.1 и чл.37
ал.1 т.1 предл.1 от Наредбата движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с осово
натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от
Наредбата. Деянието противоречи на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП вр. с чл.8
ал.2, ал.1 и чл.7 ал.1 т.1 предл. първо от Наредбата.
За
да отмени НП, въззивният съд е приел, че превишаването на максималното
натоварване на ос, описано в обстоятелствената част и установено спрямо
посоченото в чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата изисква като нарушена да се
посочи именно правната норма, която въвежда пределните стойности на натоварване
на осите, при спазване на които да се извършва движение по пътищата, отворени
за обществено ползване. Тази норма обаче отсъствала в правното обвинение, а
освен това не е посочено за измерено
разстояние между кои точно оси на процесното МПС се касае, както е вписано в
АУАН. Отсъствието на чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата като нарушена
разпоредба, е порок на съдържанието на НП, което нарушавало правото на защита
на санкционираното лице.
Решението на Старозагорския районен съд е
правилно като краен резултат.
Административнонаказателната отговорност
на Д.Д. е ангажирана на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП,
според която водач, който, без да спазва установения за това ред управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. От правна страна обвинението е мотивирано
с нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във връзка с чл.
8, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП регламентира, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Съгласно нормата на чл.
8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата
и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на
части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата, а ал.2 на
чл.8 указва, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване,
издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на
вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно
превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.
Установява се от доказателствата по
делото, че управляваното от санкционираното лице МПС с четири оси с две
управляеми оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на
определението по чл.
3, т. 2 във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото
законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да
се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл.
8, ал. 2 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г./ или след заплащане само на
дължимата такса /чл. 14, ал. 3 от Наредбата/.
В случая няма основание за
прилагане на чл.14 ал.3 от Наредбата, защото 30% от 19тона, колкото е
максималното натоварване на ос на двойна задвижваща ос при
разстояние между осите 1.40м, както е посочено в чл.7
ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата, е равно на 5.7тона, а превишението до конкретно
измерените параметри на управляваното от Д.Д. МПС - 24.870т, е равно на 5.870т. Следователно правилно АНО е приел, че за движение на процесното тежко ППС
по пътищата, отворени за обществено ползване, е необходимо издаване на
разрешително съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Неправилно обаче
установеното управление на МПС, за което няма издадено такова разрешително, е
квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и съотв. като
съставомерно деяние по чл.177, ал.2, т.1, предл.3 от същия закон. Когато
движението на тежко ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г.
във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП, е налице
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП
и се осъществява състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Когато
движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, се осъществява състава на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. За неспазване на условието по чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба №
11/ 03.07.2001г., както е повдигнато фактически и правно
процесното обвинение, се следва административно наказание по чл. 53, ал.1 вр. с
чл.26 ал.2 от Закона за пътищата, а не по възприетата и приложена в случая
санкционна разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Неправилната
административнонаказателна квалификация на деянието и прилагането на
несъответна на нарушението санкционна норма е достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
По тези
съображения настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.221 от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 170/ 25.04.2023 год., постановено по АНД № 293/ 2023г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.