Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 18.09.2020 г.
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6935 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на пълномощника на ответника Х.О.Х.
за допълване на постановеното по делото Решение № 260030 от 18.08.2020 г.
В молбата за допълване се иска съдът да допълни
решението като постанови изричен осъдителен диспозитив, с който да осъди всеки
от ищците Д.А.Н. и Х.Х.Ш. да заплати на ответника Х.О.Х. сумата от по 1726,58
лв. всеки, представляваща извършените подобрения и необходими разноски за имота.
Насрещната страна по молбата е подала писмено становище,
с което изразява доводи за допустимост на молбата, а преценката по същество
предоставя на съда.
Молбата за допълване на решението е процесуално допустима, но по същество
съдът я намира за неоснователна по
следните съображения:
Съдът е разгледал предявен иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено спрямо Х.О.Х., че Д.А.Н. и Х.Х.Ш.
са собственици на по ¼ от процесния имот и да бъде осъден Х.Х. да им
върне владението върху върху ½ ид. част от имота, която владее без основание.
Ответникът Х.Х. е релевирал евентуално възражение
за извършени необходими разноски и подобрения на имота, за които е
претендирал ищците да му заплатят общо сумата от 5585 лв. или по 2792,50 лв. от
всеки от ищците, както и да му бъде признато право по чл. 72, ал. 3 ЗС да задържи имота до заплащането на дължимото му се
обезщетение за разноските и подобренията.
Съдът е уважил предявения иск по чл. 108 ЗС, като е
уважил и направеното възражение за право на задържане и частично направеното
възражение за подобрения и разноски.
Именно поради обстоятелството, че материалното право
на ответника за направените от него подобрения и разноски е претендирано чрез възражение, а не чрез насрещен иск, съдът не е постановил
изричен осъдителен диспозитив, а такъв, гласящ: „ПРИЗНАВА
на основание чл.
72, ал. 3 ЗС по отношение на Х.Х.Ш., ЕГН: ********** и Д.А.Н.,
ЕГН: **********, двамата с адрес ***, ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ на Х.О.Х., ЕГН: **********, с адрес ***
върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот:
масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия със з. п. от 25 кв. м. и
втория със з. п. от 80 кв. м., паянтова стопанска сграда на един етаж със з. п.
30 кв. м. и друга паянтова постройка на един етаж със з. п. от 6 кв. м.,
находящи се в с. Жълт бряг, общ. Твърдица, обл. Сливен, построени въз основа на
отстъпено право на строеж в дворно място, общинска собственост, образуващо ПИ II - 64, кв. 4 по плана на с. Жълт бряг, общ. Твърдица, с обща
площ на поземления имот от 910 кв. м. при граници: улица, извън регулация, ПИ III - 65, улица, ПИ I - 63 ДО ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 1726,58
лв. /хиляда седемстотин двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ от
Х.Х.Ш., ЕГН: ********** и сумата от 1726,58 лв. /хиляда седемстотин
двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ от
Д.А.Н., ЕГН: **********,
представляваща увеличената стойност на имота, вследствие на извършени в него подобрения
и направени необходими разноски за запазване на имота, като ОТХВЪРЛЯ възражението за подобрения за разликата
над уважения размер от по 1726,58 лв.
/хиляда седемстотин двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, платими
от всеки един от ищците, до пълния предявен размер от по 2792,50 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и
петдесет стотинки/, претендирани от всеки един от ищците, като неоснователно и недоказано.“
Осъдителен диспозитив съдът дължи при упражняване на
правото на подобрения и разноски чрез иск.
В подобен смисъл е постановеното от ВКС на РБ Решение № 231 от 20.12.2013 г. по гр. д.
№ 1639/2013 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., с което по аналогичен на настоящия правен казус е
допуснато касационно обжалване по въпроса с оглед процесуалното поведение на
ответниците по спора и предприетата форма на защита по обективно съединените
искове какво произнасяне дължи решаващия съд. В резултат на касационното
обжалване по същество е прието, че „в случая е налице предявена претенция за
подобрения чрез възражение в хипотезата, при която подобрителите имат
качеството на владелци на имота като защитно средство срещу иска за неговата
ревандикация (успешно проведен на основание чл. 108 ЗС). Няма предявен насрещен
иск с формална искова молба в изискуемата форма (писмена) за валидност и при
спазване изискванията на чл. 98 и чл. 99 по реда на чл. 104, ал. 1 ГПК /отм./ в
първото по делото заседание, поради което произнасянето по непредявен иск е
недопустимо и въззивното решение в осъдителната част следва да се обезсили“.
В същия смисъл е и Определение № 65/11.04.2018 г. по гр. д. № 935/2018 г. по описа на
ВКС, ГК, II г. о., в което съдът е бил сезиран с касационния въпрос формира
ли се сила на пресъдено нещо относно посочения размер на извършените подобрения
от добросъвестния владелец, когато не е налице осъдителен диспозитив в
решението и изрично в мотивите си съдът е заявил, че силата на пресъдено нещо
не обхваща вземането за подобрения поради обстоятелството, че същите са
упражнени чрез възражение, а не с насрещен иск.
Съдът не е допуснал касационното обжалване като в
мотивите си е посочил, че съгласно установената съдебна практика правото на
задържане е акцесорно, обезпечително право на владелеца - кредитор срещу
собственика - длъжник правна гаранция за добросъвестния владелец, че ще
удовлетвори вземането си за извършените по време на владението върху процесния
имот подобрения. Предявеното чрез възражение материално субективно право за
заплащане на извършени в чужд имот подобрения законът индивидуализира
посредством обезпечението му като право на задържане. Доколкото правото на
задържане представлява мярка, която обезпечава заплащането на подобренията,
съдът е длъжен да присъди стойността им, като силата на пресъдено нещо се
разпростира както по отношение на признатото право на задържане, така и по
отношение на стойността на подобренията, въпреки
липсата на осъдителен диспозитив на решението.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице липса на
произнасяне на съда, поради което и молбата за допълване на решението следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на ответника Х.О.Х. за допълване на постановеното по делото Решение
№ 260030 от 18.08.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез
техните пълномощници.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: