РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 29.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7985 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.).
Малолетният ищец М.М.Ц., чрез своята майка и законен
представител З.Р.И., твърди, че на 06.06.2015 г., Н.П. В. при управление на товарен
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег.№*******, по път II-13, при км.
34 (до язовир на с. Д.), поради несъобразена с конкретната пътна обстановка и
ограничения скорост, изгубила контрол и реализирала пътнотранспортно
произшествие, причинявайки смъртта на неговия баща М. И. Ц., от която ще търпи
емоционални страдания до края на живота си.
Предвид изложеното ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му от загубата на бащата му в резултат от
процесното ПТП от 06.06.2015 г. Прави се и искане за присъждане на сумата от 22
600 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропусната
полза от загуба на издръжка по 105 лв. месечно (една четвърт от минималната
работна заплата) за периода *** г. до навършване на пълнолетието му.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва исковата молба като излага, че починалият е предоставил на
Н.П. В. автомобила за управление, въпреки че e била непълнолетна и не е притежавала правоспособност за
управление на МПС, а освен това е бил без поставен обезопасителен колан, в
резултат на което е изпаднал от автомобила и е бил затиснат от него, което е
причинило и смъртта му. Тези обстоятелства според ответника обуславят липсата
на вина у делинквента или наличието на висок процент на съпричиняване от негова
страна, който следва да бъде взет под внимание от съда. Оспорва размерът на
ищцовата претенция по отношение на неимуществените вреди като завишен с оглед
претърпените вреди, а този за имуществени вреди като недоказан, доколкото
липсват доказателства за материалното положение на починалия и възможността му
да дава издръжка в претендирания размер.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС № 4 от
25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на делинквента. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
(фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна
подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и
починалия.
По
делото е представено удостоверение, издадено от община П., от което е видно, че
ищецът М.М.Ц. е роден на *** г., с майка З.Р.И. и баща М. И. Ц., поради което
ищецът се явява законен наследник починалия М. И. Ц..
С
влязла в сила на 21.06.2017 г. присъда от 20.07.2016 г., постановена по НОХД №75/2016
г., по описа на ОС –гр. Враца, подсъдимата Н.П. В. е призната за виновна в
това, че на 06.06.2015 г., около 13:05 часа на път II - 13 на км. 34+000 /до
язовирна стена на водоема при с.Девене/, с посока на движение с.Борован -
с.Девене, макар и непълнолетна, но след като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, без да е имала
необходимата правоспособност, при управление на МПС - товарен автомобил
„Мицубиши" с рег.№*******, е нарушила чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, движейки се с
превишена скорост от 119,2 км/ч, при разрешена скорост на движение от 90 км/ч и
е предизвикала пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост е
причинила смърт на едно лице - М. И. Ц. и средна телесна повреда на едно лице -
М.Б.У., което съставлява престъпление по чл.343, ал. 3, предл. 2 и 4, б.
"б", предл. 1, вр. ал . 4 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлото в сила решение
на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано: извършването
на деянието от подсъдимата; причиняването смъртта на бащата на ищеца;
противоправността на деянието–същото осъществява състав на престъпление, поради
което е и противоправно; както и виновността на управляващия
МПС, действал по непредпазливост.
Видно
от приложената към исковата молба справка от Гаранционен фонд, към момента на
ПТП гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“, рег.№******* е била застрахована при З. „Б.И.“ АД.
Свидетелят
Б.А..Т., дядо на ищеца, сочи, че липсата на баща се отразила тежко върху
емоционалното състояние на детето, като често то наричало своя вуйчо „татко“.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с решението на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на л.а. „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № ********в
резултат на което е настъпила смъртта на
М. И. Ц..
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид факта, че ищецът е загубил баща си още преди
раждането си и ще бъде лишен от неговите грижи, материална и морална подкрепа,
изпитвайки емоционални страдания през целия му по-нататъшен живот, и като
съобрази социално-икономическите условия в страната, настоящият състав намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на
120 000 лв. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, а
също така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане.
Относно
претенцията за имуществени вреди, в размер на 22 660 лв. (по 105 лв.
месечно) под формата на пропусната полза от загуба на издръжка за периода ***
г. до навършване на пълнолетието на ищеца, съдът намира за недоказана и следва
да бъде изцяло отхвърлена. По делото не са представени доказателства относно
трудовата заетост и размера на доходите на бащата и на майката, както и размера
на получаваната наследствена пенсия, а от приложеното удостоверение, издадено
от дирекция „Социално подпомагане“-Долна М. се установява, че на майката на
детето са изплащани месечни помощи и добавки по
чл. 7 и чл. 8 от ЗСПД и по чл. 9 от ППЗСП за периода м. 11.2016 г. – 137 лв., м. 12.2016 г. и м. 01.2017
г. – по 37 лв., за периода м. 02.2017 г. - м.04.2017 г. – по 143 лв.
Ответникът
е релевирал възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
наследодател на ищеца, който се е возил без обезопасителен колан и е
предоставил автомобила за управление на непълнолетно лице, което не притежава правоспособност
за управление на МПС.
От
изслушаната по делото комплексна съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че починалият се е возил на предната дясна седалка, като след
настъпването на ПТП е намерен изпаднал извън автомобила, което сочи, че същият не
е ползвал обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил снабден с такъв,
което се потвърждава и от показанията на разпитания като свидетел Н. В.. Според
вещите лица с оглед механизма на ПТП и неколкократното преобръщане на
автомобила, изпадналото тяло на починалия е било затиснато от МПС-то, което е
станало и причина за получаването на тежка
гръдна травма. Както от КМСАТЕ, така и от първоначално назначената
съдебномедицинска експертиза, безпротиворечиво се установява, че причината за
смъртта на М. И. Ц. е именно получената тежка гръдна травма, като същата не би
настъпила при използван обезопасителен колан. Ето защо съдът намира, че между
поведението на починалия и настъпилата му смърт е налице причинно-следствена
връзка и възражението за съпричиняване се явява основателно.
Съгласно
чл. 102, т. 1 от ЗДвП на водача на МПС се забранява да предоставя моторно
превозно средство на лице, което не е правоспособен водач. От представената по
делото присъда на наказателния съд се установява, че Н. В. е управлявала
процесния автомобил без да притежава необходимата правоспособност, а от нейните
показания, които в тази им част съдът изцяло кредитира, сочат, че МПС е било
предоставено именно от М. И. Ц. .
Предвид
гореизложеното съдът намира, че с поведението си бащата на ищецът е съпричинил
за настъпването на вредоносния резултат, тъй като се возил без обезопасителен
колан, който е щял да предотврати гръдната травма, довела до смъртта му. От
друга страна, е предоставил управлявания от него автомобил на неправоспособен
водач, който е и непълнолетен и макар да е в състояние да осъзнава свойство и
значението на постъпките си, преценката му е занижена, като с това си
противоправно поведение починалият сам се е поставил в опасност. Доводите на
ответника, че М. И. Ц. безпричинно е хванал волана на автомобила и по този
начин е станал причина за настъпване на ПТП остават недоказани. В тази насока
са единствено показанията на свиделката Н. В., която е призната за виновна за
причиняването на процесното ПТП и която е заинтересована да твърди подобно
поведение, но същото не се потвърждава категорично, както от представените
писмени доказателства, така и от изслушаните първоначална авто-техническа
експертиза и КМСАТЕ, поради което и не може да се приеме за доказано. С оглед
изложеното, като прецени поведението на самия водач на автомобила и това на
починалия, съдът намира, че приносът на последният е в размер на 50%, и определеното
по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000
лв., следва да бъде редуцирано до размера на 60 000 лв.
При
това положение ищцовата претенция за неимуществени вреди следва да бъде уважена
до размера на 60 000 лв., а за разликата до претендираните 200 000 лв.
следва да се отхвърли.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. следва
да бъде начислена от датата на увреждането (06.06.2015 г.), поради което
искането на ищеца е основателно.
На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Е.П., съобразно уважената част от исковете, адвокатски
хонорар за оказаната безплатна правна помощ в размер на 1934,75 лв. с
ДДС.
На
ответника на основание чл. 78, ал. 3 и съобразно отхвърлената част от исковете,
следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатски хонорар от 4370,91
лв., чийто размер е намален по своевременно релевирано от ищеца възражение за
прекомерност.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по банкова сметка ***. – държавна
такса по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, р-н „Л.“,
бул. *************, чрез адв. А.И., да заплати на М.М.Ц., ЕГН **********, чрез
своята майка и законен представител З.Р.И., с постоянен адрес *** М., обл. П.,
ул. „*******и със съдебен адрес:***, чрез адв. Е.П., на основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) сумата от 60 000 лв.
(шестдесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. И. Ц.,
настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 06.06.2015
г., на път II-13, при км. 34 (до язовир на с.Д.), по вина на Н.П. В., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на товарен
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег.№*******, към посочената дата
е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на деликта -
06.06.2015 г. до окончателното му изплащате, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.М.Ц., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител З.Р.И., с
постоянен адрес *** М., обл. П., ул. „*******и със съдебен адрес:***, чрез адв.
Е.П. срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, р-н „Л.“, бул. *************,
чрез адв. А.И., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за сумата от
22 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на пропусната полза от загуба на издръжка по 105 лв. месечно (една
четвърт от минималната работна заплата) за периода *** г. до навършване на
пълнолетието му, които вреди са настъпили в резултат от смъртта на баща му М. И.
Ц., причинена от гореописаното ПТП.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, р-н „Л.“,
бул. *************, чрез адв. А.И., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да
заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Е.П., с адрес на кантората
гр. София, ул. „***********, съобразно уважената част от исковете, адвокатски
хонорар за оказаната безплатна правна помощ по делото в размер на 1934,75 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА М.М.Ц., ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител З.Р.И., с постоянен адрес *** М., обл. П., ул. „*******и със
съдебен адрес:***, чрез адв. С.Ч., да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********,
със съдебен адрес ***, р-н „Л.“, бул. *************, чрез адв. А.И., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, заплатените
пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4370,91 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, р-н „Л.“,
бул. *************, чрез адв. А.И., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 2400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: