РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000576 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. С. Д. ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя баща С. Х. Д. ЕГН **********, и двамата от
**** – чрез процесуалния му представител адв. Г. Х. против решение
№56/07.07.2022г., постановено по търг.д. № 33/2022г. по описа на О.С.-П., в
частта с която е отхвърлен предявеният от Х. С. Д. ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща С. Х. Д. ЕГН **********
против ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.08.2018г., причинено
противоправно и виновно от А. Х. Н. при управление на лек автомобил „М.“ с
рег. № ** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.06.2019г. до окончателното и изплащане за разликата над 5 000
лева до размер от 20 000 лева.
1
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и
неотчитащо действителния характер на травмите и периода на
възстановяването на ищеца от тях. Моли съда да отмени решението и да
увеличи размера на обезщетението. Иска се допълнително да бъдат
присъдени още 15 000 лева. Претендира се присъждане на разноски /ДТ и
адвокатско възнаграждение/ в размер общо на 1590 лева за защита пред
въззивния съд.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. – чрез
пълномощника на дружеството адв. Г., с който е изразено становище за
нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски в размер на
1200 лева за защита пред въззивния съд по жалбата на Х. Д..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът Х. С. Д. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своя баща С. Х. Д. ЕГН ********** твърди, че е пострадал при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 25.08.2018г., на път **-**, км.
******, причинено противоправно от А. Х.а Н. при управление на лек
автомобил „М.“ с рег. № ** **** **. Твърди, че отговорността на водача на
МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по
полица №**/************, със срок на действие от 24.11.2017г. до
23.11.2018г. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични
увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузионни рани по
главата и дясната ушна мида и травматичен шок. Причинен му е бил и
психически дискомфорт и емоционален стрес – изпитвал е тревожност, имал
безсъние и честа промяна в настроенията, станал затворен и апратичен,
изпитвал страх от пътуване с автомобил и пресичане на улици. Твърди, че
към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД
„Б.И.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя
с молба-претенция вх. №ОК-79658/05.02.2019г., който е образувал преписка
по щета. Твърди, че ответникът не е определил, нито е заплатил
2
обезщетението до предявяване на иска на 20.06.2019г.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да
му заплати сума над 2000 лева /предмет на влязлото в сила Решение
№260068/21.04.2021г. по т.д. №17/2021г. по описа на ОС – П./ до
претендирания размер от 20 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди,
които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
25.08.2018г., причинено противоправно и виновно от А. Х.а Н. при
управление на лек автомобил „М.“ с рег. № ** **** ** и чиято отговорност е
обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2019г. до окончателното
и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищеца би било в размер на 5 000 лева. Съобразил е
влязлото в сила Решение №260068/21.04.2021г. по т.д. №17/2021г. по описа на
ОС – П. относно присъдените на ищеца 2 000 лева и е уважил претенцията в
размер на 3000 лева за неимуществени вреди. Присъдил е законната лихва,
считано от 20.06.2019г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Оспорва механизма на настъпването на ПТП. Оспорва наличието на виновно
и противоправно поведение на водача на МПС А. Х. Н.. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е бил без
поставен обезопасителен колан. Претенцията за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, счита за несправедливо
завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение вх. №ОК-79658/05.02.2019г.,
застрахователната претенция е получена от ответника. С нея ищецът е
отправил искане до ЗД „Б.И.“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 05.02.2019г. Не се
спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е заплатено на ищеца.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
3
допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил „М.“ с рег. № ** **** ** с полица „Гражданска отговорност“ със
срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е
налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача
на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. А. Х. Н. като
водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от представения Протокол от 06.12.2019г. по НОХД №406/2019г.
по описа на РС – В. одобрено е Споразумение, с което А. Х.а Н. е призната за
виновна за това, че като водач на лек автомобил „М.“ с рег. № ** **** ** на
25.08.2018г., на път *****, км. ******, е нарушила правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.42 ал.2 т.1 и 2 от ЗДвП, чл.50 ал.1, предл.
2-ро от ППЗДвП като е предприела изпреварване и навлизане в лентата за
насрещно движение, когато това не е било безопасно и при забрана, въведена
с пътен знак В24 като с това по непредпазливост е причинила нелесни
повреди на повече от едно лице. Наложено и е наказание лишаване от свобода
за шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години.
Споразумението има силата на влязла в сила присъда.
С оглед на изложеното да се приеме, че А. Х. Н. е призната за виновна
за това, че като водач на лек автомобил „М.“ с рег. № ** **** ** на
25.08.2018г., на път *****, км. ******, е нарушила правилата за движение по
4
пътищата. В резултат на това поведение същата е причинила по
непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лице. В
Споразумението е посочено, че на ищеца Х. С. Д. е причинен травматичен
шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Противоправното и поведение се изразява в нарушение на изискванията,
предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.42 ал.2 т.1 и 2 от ЗДвП, чл.50 ал.1, предл.
2-ро от ППЗДвП, изискващи водачът при избиране на скоростта да се
съобразява с характера и интензивността на движението и конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта и да спре, когато възникне опасност
за движението/чл.20 ал.2/, при изпреварване, навлизащо в лентата за
насрещно движение да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея и да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време /чл.42 ал.2 т.1 и 2/,
забраната за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош важи до
следващото кръстовище, в случая до следващия завой, тъй като е в съчетание
със знак А2 – опасен завой наляво /чл.50 ал.1 предл2-ро от ППЗДвП/. В
случая водачът Н. не се е съобразила с тези изисквания като е предприела
изпреварване, при което навлиза в лентата за насрещно движение в момент,
когато тя е заета от насрещно движещи се МПС.
Горното се установява и от заключението на вещото лице инж. В. И. М.
по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза. От него се установява
също, че водачът Н. веднага след излицзане от десен завой е предприела
изпреварване на движещ се пред нея товарен автомобил. Видимостта е била
около 160-190 метра, която е достатъчна за изпреварване, но при липса на
насрещно движение. Но преди началото на следващия ляв завой, когато е
достигнала средата на товарната композиция, пред нея се появява насрещно
движещ се лек автомобил „***“. Водачът Н. не предприема аварийно спиране
и последвал масивен удар. От удара лекият автомобил се е завъртял, при
което със задната си част се удря в товарния автомобил. След втория удар
застава напречно в лявата лента, по която идва друг автомобил „С.“. Водачът
на „С.“ е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това последвал удар в
дясната странична част на „М.“ с предната част на „С.“. Според експертизата
изпреварването е предприето в началото на права отсечка с дължина 160
метра, когато хоризонталната маркировка разрешава изпреварване, но след
5
около 70 метра тава разрешаване се прекратява със Знак В23. Експертизата е
категорична, че се касае за неправилна преценка на свободното разстояние
пред автомобила от водача на л.а. „М.“.
От заключението на вещото лице д-р Б.П. по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза /стр.103-108 от дело 641/2019г./ се установява каква е
била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение,
какъв е бил интензитета на болките и страданията, има ли белези по тялото на
пострадалия и причините за всяко от уврежданията. На ищеца са били
причинени травматични увреждания: травматичен шок, контузия на главата,
сътресение на мозъка и охлузни рани на две – три места по главата и дясната
ушна мида. Травматичният шок е състояние, при което организмът е
подложен на срив в хемодинамиката, поради болково въздействие. Поради
сривът в хемодинамиката артериалното налягане спада, а пулсът се ускорява.
Травматичният шок е причинил на ищеца разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Контузията на главата и сътресението на мозъка са
причинили главоболие, повръщане, загуба на съзнание и забавен говор на
ищеца. Касае се за разстройство на здравето, неопасно за живота. Периодът
на възстановяване на ищеца от травмите е продължил около 10 дни.
Получените увреждания са такива, че не предполагат оставане на белези след
отшумяване на травмата. Посочено е, че травмите са в пряка причинна връзка
с ПТП. Според заключението на експерта травматичните увреждания на
ищеца са вследствие на общото разтрисане на тялото и главата при
настъпилото ПТП, при политането напред след удара и вследствие
действието на поставения предпазен колан.
С оглед на този последен извод на вещото лице, следва да се приеме
липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради
липса на поставен обезопасителен колан към момента на ПТП.
Показанията на разпитания свидетел Т.И.П. са обсъдени от окръжния
съд. От тях може да се направи извод, за това, че непосредствено след
инцидента е видяла, че лицето на Х. е било окървавено, както и ухото от
дясната му страна. Бил много уплашен. Страхът му от автомобили продължил
и след изписването от болницата. Отказвал да излиза с другите деца на
улицата да играят като споделял, че го е страх. Оплаквал се е от главоболие.
След инцидента загубил съзнание.
6
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелката е майка на ищеца, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и
свидетелката има непосредствени впечатления от състоянието му след
инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Ищецът, който към момента на ПТП е бил на 13
години, е претърпял болки и страдания, особено в първите дни след
инцидента. Следва да се вземе предвид състоянието на травматичен шок,
което е временно опасно за живота. Възстановителният процес обаче не е бил
дълъг. Още при изписването му от болничното заведение на третия ден след
ПТП кръвното му налягане е било нормално, а раните са заздравели до
десетина дни. В първите седмици след инцидента действително е бил
уплашен и стресиран, но няма доказателства тези последици да са трайни.
Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, сравнително
краткия възстановителен период, настъпилото възстановяване, преживения
стрес и страх, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева е справедливо.
Правилно е съобразено влязлото в сила Решение №260068/21.04.2021г. по т.д.
№17/2021г. по описа на ОС – П. относно присъдените на ищеца 2 000 лева.
Така претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер
на 3000 лева.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден Х. С. Д. ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своя баща С. Х. Д. ЕГН
**********, и двамата от **** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК
********* сумата 1200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
защита по въззивната жалба на Х. Д.. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното
такова е в размер на минимума по Наредба №1/2004г. – определен съобразно
7
обжалваемия интерес.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №56/07.07.2022г., постановено по търг.д. №
33/2022г. по описа на О.С.-П., в частта с която е отхвърлен предявеният от Х.
С. Д. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща С. Х. Д.
ЕГН ********** против ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* иск за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди -
болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.08.2018г., причинено
противоправно и виновно от А. Х. Н. при управление на лек автомобил „М.“ с
рег. № ** **** ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.06.2019г. до окончателното и изплащане за разликата над 5 000
лева до размер от 20 000 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Х. С. Д. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своя баща С. Х. Д. ЕГН **********, и двамата от **** да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* сумата 1200 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по въззивната жалба на Х. Д..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9