Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 23 май 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 09.05.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при секретаря Мария
Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 742 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е трудов спор по смисъла на чл. 357,
ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и се
развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д.И.А. с ЕГН **********
*** срещу „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, *************
Ищцата твърди, че незаконосъобразно е уволнена на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от КТ-поради съкращаване в щата, тъй
като не е налице това основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Поддържа, че в ответното дружество е изпълнявала длъжността „технически
сътрудник“, за какъвто е назначена с трудов договор № 2 от 02.10.2006 г.,
превърнат в безсрочен такъв за същата длъжност с трудов договор № 3 от
16.07.2007 г., а трудов договор № 111 от 02.10.2006 г. за длъжността
„застрахователен брокер“ никога не е бил подписван от ищцата. Счита, че не
съществува разлика в трудовите функции на длъжността „технически сътрудник“ и
длъжността „застрахователен договор“ и че ответникът е следвало преди
уволнението й да извърши подбор между всички свои служители на двете длъжности,
като в тази връзка навежда твърдения, че никога не й е била връчвана длъжностна
характеристика за длъжността „застрахователен брокер“. Поддържа, че в ответното
дружество не е изготвяно и приемано щатно разписание, че предвид невключването
на служителите на длъжност „технически сътрудник“ в подбора на практика не е
извършван подбор до датата на уволнението й, както и че в протокол № 2 от 01.02.2019
г. за извършен подбор са отразени неверни обстоятелства, въз основа на които е
направена неотговаряща на действителността преценка, че ищцата работи по-зле от
другия служител, включен в подбора – С.В. От своя страна подборът не бил извършен
по предвидения за това ред, тъй като не била посочена комисия, която да го
извърши, не били предварително посочени критериите за подбора, не били взети
предвид всички факти и обстоятелства от значение за точното му извършване, не
било взето необходимото решение на общото събрание на ответното търговско
дружество за съкращаване в щата. В подкрепа на твърденията си за добросъвестно
и ефективно изпълнение на служебните си задължения в ответното дружество ищцата
е посочила, че през октомври 2018 г. управителят на ответното дружество издал
заповед да се изплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение в размер на
10 000,00 лв., като до датата на подаването на исковата молба същото не е
получено от ищцата. Изтъква се, че липсва разумен срок между извършването на
подбора (30.01.2019 г. ) и издаването на заповедта за уволнение (01.02.2019
г.), което опорочава уволнението, както и че с оспорената заповед за уволнение
е прекратен несъществуващ трудов договор - № 111 от 02.10.2006 г., като освен
че липсва трудов договор с такъв номер, действието на трудовия договор от
02.10.2016 г. между страните е прекратено с двустранно подписания трудов
договор от 16.07.2007 г., считано от датата на подписване на последния. След
прекратяването на трудовото й правоотношение с ответното дружество, на
06.02.2019 г. ищцата сключила трудов договор с „Амарант България“ ООД, но на
непълен работен ден и при по-ниско трудово възнаграждение, от което претърпяла
вреди.
Искането на ищцата към съда е на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) да бъде признато за незаконно на
уволнението й, извършено със заповед № 5/01.02.2019 г. на управителя на
ответното дружество и да бъде отменена същата заповед като незаконосъобразна; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищцата да бъде възстановена на заеманата
от нея преди уволнението длъжност при работодателя – „технически сътрудник“; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата 17 648,40 лв., представляваща разликата между трудовото
възнаграждение, която ищцата би получила от трудовото си правоотношение с
работодателя и полученото по-ниско трудово възнаграждение при друг работодател,
за периода от 02.02.2019 г. до 02.08.2019 г.; на основание чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2
от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата основно и допълнително
трудово възнаграждение в общ брутен размер 14 466,23 лв., дължимо за
месеците септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.02.2019
г., до окончателното изплащане на сумата; при условията на евентуалност, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата 4 392,82 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 работни дни,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.02.2019
г., до окончателно изплащане на сумата; при условията на евентуалност, на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата 3 221,40 лв., представляваща обезщетение за неспазване на срока за
предизвестие при прекратяването на трудовото правоотношение. Претендират се
деловодни разноски.
В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът
„Офис-България“ ООД гр. Враца е оспорил предявените искове по следните
съображения: Правото на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е
извършено законосъобразно от ответника-работодател на посоченото в оспорената
заповед правно основание и въз основа на предшестващи уволнението действително
съкращаване на щата, за което е взето решение на компетентен орган и извършен
подбор между служителите, изпълняващи сходни длъжности в дружеството. Твърди
се, че е налице разлика в трудовите функции на длъжността „технически сътрудник“
и длъжността „застрахователен брокер“, поради което в подбора не са включени
служителите на длъжност „технически сътрудник“; посоченият в заповедта трудов
договор е именно този, въз основа на който между страните е съществувало
трудово правоотношение; при подбора е прието, че ищцата преди постъпването си
на работа в ответното дружество не е имала трудов стаж в областта на
застраховането поради обстоятелството, че в дружеството не са представени
документи, включително трудовата книжка на ищцата, които да удостоверяват такъв
стаж; в ответното дружество са налични немалко застрахователни полици,
изготвени от ищцата, на които същата саморъчно е изписала името на мъжа си – Д.,
като клиентите по тези полици в рамките на последната година са престанали да
работят с ответното дружество, което според ответника сочи на връзка между тези
отбелязвания и преориентирането на съответните клиенти към други
застрахователни дружества. Оспорва се иска за заплащане на допълнително
възнаграждение в размер на 10 000,00 лв. с твърдения, че ищцата е
подписала ведомостта за съответния месец с признание, че тази сума й е
изплатена, както и с твърдения, че съгласно заповед от 27.11.2018 г. на
управителя на ответното дружество тази сума следва да бъде изплатена едва след
годишното счетоводно приключване и приемането от общото събрание на дружеството
на годишния финансов отчет на същото. Оспорват се и останалите претенции на
ищцата за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения по КТ. Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адвокат В.Д., поддържа иска така, както е предявен и доразвива
посочените в исковата молба доводи в писмена защита.
Процесуалния представител на ответника адв. Л.Я. в
съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора
на исковата молба.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното:
Видно от трудов договор № 2/02.10.2006 г. ищцата Д.А.
е назначена в ответното „Офис България“ ООД гр. Враца на длъжност „технически
сътрудник“ за неопределено време и на пълен работен ден.
На ищцата е връчена срещу подпис на 02.10.2008 г.
длъжностна характеристика с описание на трудовите функции на заеманата
длъжност, видно от направеното върху същата отбелязване.
Представено е и допълнително споразумение № 3/01.05.2014
г., което не е подписано и от двете страни по трудовия договор и следователно
не е породило действие.
Видно от справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
(л. 34 от делото), ответното дружество е уведомило НАП на 02.06.2014 г., че
ищцата Д.И.А. и С.И.В.заемат в същото дружество длъжността „застрахователен
брокер“, като по отношение на ищцата липсват данни въз основа на какво
правоотношение е подадена тази информация, доколкото представените по делото
документи от трудовото досие на ищцата, подписани и от двете страни по трудовия
договор, съдържат уговорки единствено за длъжността „технически сътрудник“.
Представено е длъжностно щатно разписание на ответното
дружество, валидно към 26.01.2018 г., предвиждащо 2 щатни бройки за
„Застрахователен брокер“, едната от които към онзи момент заемана от ищцата, и
3 щатни бройки за „технически помощник“.
Със заповед № 1 от 30.01.2019 г. на управителя на
ответното търговско дружество е съкратен
един щат от двата налични такива за длъжността „застрахователен брокер“ в „Офис
България“ ООД и е предвидено да се извърши подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ,
както и да се извърши прекратяване на трудовото правоотношение с определения за
прекратяване служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Представен е протокол № 2/01.02.2019 г. за подбор,
извършен лично от управителя на ответното дружество И.Д..
На 01.02.2019 г. на ищцата е връчено предизвестие №
4/01.02.2019 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Със заповед № 5/01.02.2019 г. на управителя на „Офис
България“ ООД И.Д. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Д.А. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване в щата. Заповедта е
връчена на ищцата срещу подпис на 01.02.2019 г.
Уволнението на ищцата е отразено в длъжностно щатно
разписание на ответното дружество, валидно към 01.02.2019 г.
Видно от дружествен договор на „Офис България“ ООД и
от съдържанието на Търговския регистър, ищцата Д.А. е съдружник в същото
търговско дружество както преди, така и след уволнението й.
Представени са 3 заповеди на управителя на ответника,
съответно от 17.04.2018 г., от 30.08.2018 г. и от 02.10.2018 г., с които е
разпоредено да се заплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение в общ
размер на 25 000,00 лв. за месеците април, юли и септември 2018 г.
Видно от заверен препис от трудова книжка на ищцата,
уведомление до НАП (л. 129-134 от делото) и трудов договор от 06.02.2019 г. (л.
56) ищцата след прекратяването на трудовото й правотношение с оспорената
заповед работи в „Амарант България“ ООД гр. София с ЕИК ********* на длъжност „отчетник
уреждане на застрахователни полици“ с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 280,00 лв., като и към датата на приключване на
съдебното дирене заема същата длъжност.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че общият размер на
начислената чиста сума за трудови възнаграждения (основни и допълнителни),
дължими от ответното дружество на ищцата за периода от месец септември 2018 г.
до месец януари 2019 г. е в размер на 20 659,16 лв. За същия период на
ищцата е изплатена обща сума за трудови възнаграждения в размер на
10 000,00 лв. Дължимото и неизплатено на ищцата основно и допълнително
трудово възнаграждение в нетен размер, след приспадане на дължимите от
работодателя данъци и осигуровки, за периода от месец септември 2018 г. до
месец януари 2019 г., е сума в размер на 10 659,16 лв. Начислените като
дължими на ищцата суми са надлежно осчетоводени от ответното дружество.
Дължимото от ответника на ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от месец февруари до месец юли 2019 г. е в
размер на 17 543,33 лв. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е в
размер на 4 392,82 лв., а дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ
възлиза на 3 221,40 лв. За периода от 2009 г. до 2013 г. на ищцата е
превеждано трудово възнаграждение по банков път, за периода от 2014 г. до месец
септември 2018 г. – в брой, а след месец септември 2018 г. – отново по банков
път.
Разпитан е свидетелят С.В.– служител на ответното
дружество, който дава показания, че познава ищцата като негова колежка в
ответното дружество и отношенията му с нея за последната една година са влошени
спрямо преди това. Знае, че е извършван подбор преди уволнението на ищцата, тъй
като е бил поканен от управителя на ответното дружество да представи документи
относно своите професионални качества, което е сторил. Свидетелят не е чел
самите документи, свързани със съкращаването в щата, както и не е присъствал
при връчване на документи на ищцата, тъй като е бил в другата стая на офиса. През
последната година ищцата често излизала от работа и избягвала да посреща
клиенти, което довело до влошаване на атмосферата в колектива на ответното
дружество. Според свидетеля работата на ищцата се е влошила през последната
година. В офиса работели петима човека, а след уволнението на ищцата –
четирима, като всички служители извършвали една и съща работа, тъй като всички
имало достъп до ползваните от ответното дружество електронни системи и имали
право да сключват застраховки. Свидетелят В. дава показания и за сключени от
съпруга на ищцата застрахователни полици, които съдът приема за несъотносими,
тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено на
основание съкращаване в щата и следователно поведението на съпруга й не може да
повлияе на преценката за законосъобразност на уволнението. Същото поведение би
могло да има значение относно евентуално извършени от ищцата дисциплинарни
нарушения, които обаче не са предмет на настоящото дело.
Показанията на свидетеля С.В.в относимата им към
делото част се възприемат от съда като добросъвестно и обективно дадени и
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства. Личната оценка на
свидетеля за влошената работа на ищцата не се възприема от съда, тъй като не е
подкрепена от други доказателства по делото и почива на заинтересованост
предвид обстоятелството, че свидетелят С.В.е един служителите, между които е
извършен подборът.
Останалите събрани по делото доказателства съдът счита
за неотносими към предмета на доказване и не ги обсъжда.
При така установеното съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Трудовото правоотношение с ищцата Д.А. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от КТ – поради съкращаване на
щата с една длъжност „застрахователен брокер“ и след извършен подбор. За да е
налице горецитираното основание за упражняване на субективното потестативно
право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник
или служител, следва да са налице едновременно следните предпоставки: да е
налице фактическо (реално) премахване на трудовите задължения, които включват
съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя, да е взето решение
по надлежния ред и от компетентен орган за съкращаването на длъжността преди
извършване на уволнението, уволнението да е обусловено именно от съкращаването
на щата и извършеният подбор да се основава на обективни и проверими критерии
относно качеството на работата на всички работници и служители, чиято трудова
функция съвпада с тази на съкратената длъжност.
За да е налице реално съкращаване в щат, или трябва
фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност
(трудова функция), или фактически да се премахне трудовата функция (да се
премахнат всички трудови задължения, които тя включва). При спор за законността
на уволнението, в тежест на работодателя е да докаже или че е съкратена
единствената щатна бройка и единствената трудова функция, която е изпълнявал
съкратеният работник или служител, за да не е задължен да извърши подбор, или,
че е извършен подбор, и неговата законосъобразност. Неустановяването, че е
съкратена единствената щатна бройка и единствената трудова функция, която е
изпълнявал работникът, както и неустановяването, че е извършен подбор съгласно
критериите, уредени в чл. 329, ал. 1 от КТ навеждат на извод за незаконно
уволнение.
За да установи реалното съкращаване на щата на
заеманата от ищцата до уволнението й длъжност и на законността на уволнението,
ответникът се позовава на Заповед № 1/30.01.2019 г. на управителя на ответното
дружество И.Д., с който последният е
утвърдил щатното разписание, считано от 01.02.2019 г. Останалите ангажирани от
ответника писмени и гласни доказателства по делото не допринасят за изясняване
на релевантните за делото факти, тъй като те касаят твърдения за извършени от
ищцата дисциплинарни нарушения, които обстоятелства биха имали отношение, ако
уволнението на ищцата е било продиктувано от налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“, каквото основание обаче не е предмет на спора. Само по
себе си утвърждаването на щатно разписание не е достатъчно, за да обоснове
законосъобразност на прекратяване на едно трудово правоотношение на основание
„съкращаване на щата”, тъй като е само елемент от фактическия състав. Също така
не е достатъчно длъжността на работника или служителя да не е отразена в новото
щатно разписание. Необходимо и задължително е преди да бъде прекратено
трудовото правоотношение, съответно преди
да се връчи предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение, да е
взето решение за съкращаване на щата (документ, заведен в дружествената книга с
изходящ номер и дата) от компетентния за това орган в предприятието, като за
целта се състави протокол-решение, че се извършва реално съкращаване на щата,
т.е. че се премахва трудовата функция на съкратения служител или работник.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от КТ – „съкращаване на щата” възниква тогава, когато премахването на трудовата
функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка
(длъжност), чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой
еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този
резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не
само съдържанието му, формирано от всички трудови функции (длъжности), с чието
изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което
промените се считат настъпили. Следователно възникването на фактическия състав
на чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от КТ към определен момент преди
уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата,
утвърждаване от същия орган на щатно разписание, съдържащо датата, от която то
влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в
щата след посочената дата.
Съгласно чл. 137, ал. 5 от ТЗ отношенията между
дружеството и управителя се възлагат с договор за възлагане на управлението,
който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице,
упълномощено от общото събрание на дружеството или от едноличния собственик на
капитала. Такъв договор за възлагане на управлението по чл. 137, ал. 5 от ТЗ,
сключен с И.Д., не е представен, за да се прецени доколко същият е бил
компетентния орган да вземе решение за съкращаване в щата на длъжности в
дружеството. Не се твърди и не се установява съдружниците да са потвърдили
изрично или мълчаливо приложеното по делото щатно разписание, а ищцата, която
също е съдружник, изрично е навела възражения в тази насока. Няма основание да
се приеме и делегиране от колективния орган на правомощие за вземане на решение
за структурна промяна. Работодателят не доказа, че е взел съответно управленско
решение, с което постановява съкращаване на щата чрез намаляване броя на една
щатна бройка за длъжността „застрахователен брокер”. След като не е установено
надлежно да е формирана воля от органния представител на предприятието за
структурна промяна, то извършеното уволнение поради съкращаване на щата е
незаконно. В случая единият от управителите е утвърдил щатно разписание, което
обаче не се предхожда от надлежно взето решение от компетентния орган за
структурни промени.
Нещо повече, ищцата не е подписвала трудов договор или
допълнително споразумение за длъжността „застрахователен брокер“ и следователно
съкращаването на една щатна бройка за тази длъжност само по себе си не може да
обуслови законосъобразност на уволнението й.
От събраните по делото доказателства и особено от протокол
№ 2/01.02.2019 г. и показанията на свидетеля С.В.се установява също, че всички
служители на ответното дружество, с изключение на хигиенистката, както преди,
така и след уволнението на ищцата са изпълнявали една и съща трудова функция –
посрещане на клиенти, консултиране и сключване на застрахователни договори,
независимо от формално заеманата от тях длъжност („застрахователен брокер“,
съответно „технически сътрудник“). Оттук следва, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 329, ал. 1 от КТ да извърши подбор между всички
служители със сходна трудово функция, а именно тези, които заемат длъжност „технически
сътрудник“ или „застрахователен брокер“.
По изложените съображения съдът приема, че уволнението
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По иска по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2
от КТ.
Искането на ищцата е да бъде осъден ответника да й
заплати основно и допълнително трудово възнаграждение в общ брутен размер
14 466,23 лв., дължимо за месеците септември, октомври, ноември и декември
2018 г. и януари 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-26.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Положеният труд по трудовото правоотношение е
възмезден и за предоставената работна сила, работодателят дължи насрещна престация
– трудово възнаграждение (основно и допълнително). Дължимите на ищцата трудови
възнаграждения следва да бъдат присъдени като чиста сума, а не като брутно
трудово възнаграждение, тъй като удръжките, които работодателят следва да
направи за ДОД и ДОО са публичноправно задължение към държавата и следователно
размерът им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово
възнаграждение, т.е. тези удръжки не са дължими като трудово възнаграждение по
смисъла на чл. 128 от КТ на работника. В този смисъл: решение № 1715/05.02.2004
г. на по гр. дело № 1019/2002 г. на Върховния касационен съд, III г.о.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, ответникът дължи на ищцата начислено и неизплатено основно и
допълнително трудово възнаграждение в нетен размер, след приспадане на
дължимите от работодателя данъци и осигуровки, за периода от месец септември
2018 г. до месец януари 2019 г., в размер на 10 659,16 лв., до който
размер предявеният иск е основателен и доказан.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2012 г. от 23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на
ОСГК на Върховния касационен съд, възстановяването на незаконно уволнения
работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и
влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за
съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото
е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено
нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото
трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение
- за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и т.н. Това
принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална
хипотеза - при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен
трудов договор. В тези случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но
междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението,
срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се
отхвърля. Приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на
предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а
възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би
съществувало, ако не беше незаконното уволнение.
В разглеждания случай ищцата е работила по безсрочно
трудово правоотношение и следователно съществува материалното потестативно
право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник
или служител.
С оглед основателността на главния иск за признаване
за незаконно на уволнението на ищцата и за отмяна на заповедта на работодателя,
с която е извършено, основателен се явява и акцесорният иск за възстановяването
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност-„технически сътрудник” в
ответното дружество. Именно това е длъжността, заемана от ищцата
преди уволнението, тъй като по делото не са представени двустранно подписани
трудови договори или допълнителни споразумения към тях за различна длъжност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225,
ал. 2 КТ.
Предпоставките за уважаване на иска са вреди за ищеца
за не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение, изразяващи се в разликата
между стойността на трудовото възнаграждение, получавано на длъжността, заемана
преди незаконното уволнение и длъжността, заемана при друг работодател след уволнението,
както и причинна връзка между уволнението и вредите.
Видно от заверен препис от трудова книжка на ищцата,
уведомление до НАП и трудов договор от
06.02.2019 г., ищцата след прекратяване на трудовото й правотношение с
оспорената заповед и до приключване на съдебното дирене по делото е работила в
„Амарант България“ ООД гр. София на длъжност „отчетник уреждане на
застрахователни полици“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 280,00 лв.
Съдът не може да вземе предвид обстоятелства, които не
са настъпили към датата на приключване на съдебното дирене по аргумент от чл.
235, ал. 3 от ГПК и следователно срокът, за който ответникът дължи обезщетение
по чл. 225 от КТ на ищцата е от 02.02.2019 г. до 09.05.2019 г. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за периода от месец февруари
до месец април 2019 г. размерът на обезщетението е 8 719,13 лв., а за
периода от 01.05.2019 г. до 09.05.2019 г. (в който период има 5 работни дни) размерът
на обезщетението възлиза на 588,28 лв. (20 работни дни за месец май по 161,07
лв., делено на 5 работни дни и от резултата се извадят 20 работни дни за месец
май по 14,00 лв., делено на 5 работни дни, или общия размер на обезщетението за
целия период е 9 307,41 лв. Безспорно е налице причинно-следствена връзка
между уволнението на ищцата и търпените от нея вреди вследствие на
по-нископлатена работа.
Следователно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен само за периода от 01.05.2019 г. до 09.05.2019 г. и само за
размера от 9 307,41 лв., а за останалия период и за останалия размер
следва да се отхвърли.
По евентуалните искове по чл. 224, ал. 1 от КТ и по
чл. 220, ал. 1 от КТ.
Предвид изхода на делото остава несбъднато
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на тези искове, а именно
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, поради което съдът не дължи
произнасяне по същите искове.
По разноските:
С оглед на основателността на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ право на разноски по този иск има ищецът.
Същото важи по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. По исковете по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ право на разноски имат
и двете страни.
Ето защо съдът намира, че от доказано изплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение в размер на 1 350,00 лв. на нея, съобразно частичната
основателност на исковете, й се дължат 1 101,67 лв.
От доказано изплатеното от ответното дружество възнаграждение
за адвокатски хонорар в размер на 1 500,00 лв. на ответника, съобразно частичната
неоснователност на исковете, се дължат 275,92 лв.
При този изход на делото ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачанския районен съд сумата 898,66 лв. за държавна такса (50 лв. за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 798,66 лв.
върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), както и сумата 161,75
лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д.И.А. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 5/01.02.2019 г. на
управителя на „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, ********** и ОТМЕНЯ
същата заповед като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.И.А.
с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност-„технически
сътрудник” в „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, *************
ОСЪЖДА „Офис-България“
ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, ********** да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** ***
сумата 10 659,16 лева, представляваща
дължимо и неизплатено основно и допълнително трудово възнаграждение за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г., ведно със законната
лихва от 26.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за разликата от
уважения размер 10 659,16 лв. до пълния предявен размер 14 466,23 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Офис-България“
ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, ********** да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** ***
сумата 9 307,41
лева, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, която
ищцата би получила от трудовото си правоотношение с работодателя и полученото
по-ниско трудово възнаграждение при друг работодател, за периода от 02.02.2019
г. до 09.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата от уважения размер 9 307,41 лв. до
пълния предявен размер 17 648,40 лв. и за периода от 10.05.2019 г. до 02.08.2019
г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр.
Враца, ********** да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** ***
сумата 1 101,67 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Офис-България“ ООД с ЕИК
*********, седалище гр. Враца, ********** сумата 275,92 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр.
Враца, ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 898,66 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, както
и сумата 161,75 лева – изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, и двете суми съразмерно с
уважената част от исковете.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В
ЧАСТТА за присъдените трудово възнаграждение и обезщетение по КТ на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
Районен съдия: