Р Е Ш Е
Н И Е № 148
град Шумен, 03.12.2014 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
с участието на секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №141 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от П.К.Н., ЛНЧ-*********, поданик на Обединено кралство В. и Северна И., с настоящ адрес с. В., обл. Ш., ул. „...” №.., пълномощник – адв. Н.Н. от ШАК против „Антик лодж – В.”, ООД, ЕИК-..., с. В., общ. Х., обл. Ш., ул. „...”, представлявано от управителя П. Т.С.. В обстоятелствената част се сочи, че през 2011 г. ищецът основал дружеството, а през м. ноември 2012 г. под предлог, че желаят да му помагат в развиваната от него туристическа дейност, неговият баща Х.А. Н., съпругата му А.И. Н. и синът на последната П. Т.С. го завели при Нотариус, за да подпише някакви документи. Твърди, че документите, които подписал били написани на български език, който той не владеел, а това станало в присъствието на лице, представено му като преводач, което обаче не му превело съдържанието на документите. По-късно научил, че тези документи оформяли прехвърляне на собствеността върху дружеството от негова страна. Въз основа на документите било подадено заявление обр. А4 под №20130308122958, от П. Т.С. с искане за вписване на следните промени: прехвърляне на всичките 50 дяла на дружеството на Х.А. Н. и съпругата му А.И. Н., вписване на преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД, вписване на Х.А. Н. и съпругата му А.И. Н. като съдружници при равно дялово участие – по 25 дяла, заличаване на ищеца П.К.Н. като собственик на капитала и управител на дружеството, вписване на П. Т.С. като управител. Посочените обстоятелства били вписани. Намира, че договорът за прехвърляне на дружествените дялове е нищожен, поради нищожност на нотариалното удостоверяване. Това е поради обстоятелството, че не е извършен превод при удостоверяването, преводач не е бил назначаван, никъде в договора не е било удостоверено подобно назначаване. Твърди, че единствено е отбелязано, че е присъствал преводач – Г.Т.И., но това не означавало, че е извършвал превода, нито че е назначен по надлежен ред. Намира, че поради това договорът е нищожен поради неспазване на формата предвидена в чл.129, ал.3 от ТЗ. Също така договорът е нищожен и поради липса на съгласие, тъй като ищецът при сключването му не е знаел неговото съдържание и не е бил съгласен с него. Сочи, че не е била изпълнена изискуема законова процедура при прехвърляне на собствеността върху дружествените дялове, тъй като е било необходимо съгласно чл.129, ал.1 във вр. с чл.122 от ТЗ купувачите на дружеството - Х.А. Н. и А.И. Н. да са депозирали писмена молба до ищеца П.К.Н. в качеството му на едноличен собственик на капитала, в която молба да заявят, че желаят да закупят дружествените дялове, както и че приемат условията на дружествения договор. Такива молби не са били приложени към заявление А4 за вписване на промени в дружеството и не представени в ТР. Намира също така, че щом е прехвърлил капитала не е могъл да назначава новият управител, което е вписано като взето от него решение. С оглед на изложеното моли да бъде обявен за нищожен поради предписана от закона форма, както и поради липса на съгласие на Договорза прехвърляне на дружествени дялове от 09.11.2012 г., рег. №1071/09.11.2012 г. на Нотариус А.А. на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Моли да бъде обявено за нищожно поради липса на съгласие Решение на едноличния собственик на капитала на „Антик лодж – В.”, ООД от 09.11.2012 г. моли да бъде признато за установено по отношение на дружеството, че по заявление А4 под №20130308122958 в ТР към АВп е извършено вписване на несъществуващи обстоятелства – вписване на прехвърляне на всичките 50 дяла от дружеството на Х.А. Н. и А.И. Н., вписване на преобразуване на дружеството от ЕООД на ООД, вписване като съдружници в дружеството на Х.А. Н. и А.И. Н. при дялово участие от 25 дяла за всеки, заличаването на П.К.Н. като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството и вписването на П. Т.С. като управител на дружеството. Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
От страна на дружеството ответник е депозиран писмен отговор ан исковата молба. В него се сочи, че исковете са недопустими поради липса на правно основание. Също така се твърди, че исковете са неоснователни. Сочи, че твърденията на ищеца не отговарят на действителността. Твърди, че преводачката Г.Т.И. всъщност е придружавала ищеца навсякъде по това време в качеството му на личен преводач и е извършвала преводи за него и за негова сметка. Сочи ,че при регистрирането си от ищеца дружеството не е развивало дейност и не е разполагало със средства. Едва след прехвърлянето на дружеството с помощта на новият управител започнало усвояване на средства по мярка 312 за развитие на селските райони. Това станало възможно с влагане на лични средства от страна на новият управител - П. Т.С.. Едва тогава – почти две години след реалното прехвърляне на дружеството ищеца намерил, че има нещо нередно в договорът за прехвърляне на дружеството. Твърди, че при прехвърляне на дружеството ищеца е подписал и декларация, че няма да има бъдещи претенции към дружеството и е получил 55 000 британски лири, с които са заплатени негови стари задължения. Намира, че процесният договор за покупко-продажба не страда от пороци. Договорът е бил подписан в присъствието на преводач, който е разяснил на ищеца всички последствия от сключването му. С оглед на изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В съдебно заседание за ищеца П.К.Н. се явява адв. Н.Н. от ШАК. Последният сочи, че поддържа исковата молба така, както е била подадена намира, че е налице нищожност на нотариалното удостоверяване. Налице е и явно указание, че ищецът в качеството си на управител и едноличен собственик на търговското дружество след като е прехвърлил собствеността не е могъл да определя кой какъв дял от капитала да притежава. В подобен смисъл са и представените писмени бележки.
За ответното дружество
- „Антик лодж – В.”, ООД, ЕИК-..., с. В. се явява в качеството на представител
управителят П. Т.С. и адв. А.А. от ШАК. Последната сочи, че претенцията на
ищеца е неоснователна. Оспорва твърденията на ищеца, както и интерпретацията
направена от него по отношение на релевантните факти и обстоятелства. Поддържа
изразените в писмения отговор становища.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Ищецът П.К.Н., гражданин на Обединеното Кралство, с ЛНЧ ********** е бил едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител до 08.03.2013 г. – датата на вписване на промяна в обстоятелствата в ТР. По силата на договор за прехвърляне на дялове по реда на чл.129 от ТЗ на 09.11.2012 г. последният е продал всички дялове от дружеството на двама чужди граждани – Х.А. Н., роден на *** г. в Б., Обединено Кралство, паспорт P №********* и А.И. н., гражданка на Обезиненото Кралство – родена на *** г. в Лийдс, паспорт Р №*********. по смисъла на този договор продавачът продава всичките 50 дяла от дружеството, всеки с номинална стойност от 2 лв., като купувачите са получили по 25 дяла на стойност от 2 лв. всеки дял за сумата от 100 лв., която е изплатена напълно и в брой. Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. №10171/09.11.2012 г. на Нотариус с №019 на Нотариалната камара и район на действие – района на ШРС. Преди подписът и печатът на нотариусът в екземпляра на договора представен с исковата молба е вписано: „преводач: Г.Т.И., ЕГН-***********” и следва подпис. Представено е и решение, подписано от едноличиният собственик на капитала, в което е вписано, че дяловете на дружеството изцяло се продават на посочените по-горе двама чужди граждани Х.А. Н. и А.И. Н., че продажбата става по номинала на дяловете, че последните двама стават собственици на капитала при равни дялове, че ищецът напуска дружеството като едноличен собственик на капитала и като управител, записано е, че се взема решение да се промени името на дружеството от еднолично дружество с ограничена отговорност на дружество с ограничена отговорност.
В рамките на производството са разпитани трима свидетели – Г.Т.И. – действала в качеството на преводач при извършване на нотариалното удостоверяване, Нотариус А.А. в чиято кантора е било извършено удостоверяването, както и адвокат Д.Р. *** изготвила документите. Нотариус А. сочи, че не помни конкретният случай. Твърди, че удостоверяването е било извършено от помощник нотариус. Като практика сочи, че при Нотариално удостоверяване, ако страната е чужденец тя води преводача, тъй като преводачи не се назначават от нотариуса. Свидетелката И. сочи, че е преподавател по английски ези. Твърди, че познава ищеца от 2011 г. Твърди, че го е насочила към ползване на европейски субсидии след като разбрала, че се занимава с изкупуване на собственост – земя и сгради в с. В.. В рамките на познанството им установила, че дейността, която развивал била финансово подкрепена от родителите му. Сочи ,че в страната пристигнал и брат му – П. Т.С. – настоящ управител на ответното дружество, с когото тя също се запознала. Сочи, че ищецът не се грижел достатъчно за делата на дружеството и това било причина родителите му, които финансово обезпечавали дейността да пожелаят той да им прехвърли дружеството. Твърди, че тя е превеждала по време на изповядването на сделката и че се е обръщала лично към ищеца, като го питала дали разбира, че по този начин той прехвърля собствеността върху дружеството, което ищецът потвърдил. Сочи, че след извършеният превод ищецът подписал всички документи. Твърди, че адвокат по прехвърлителната сделка е Д.Р., а в офгиса на нотариуса присъствали и родителите на ищеца и приобретатели на дяловете, които също не разбирали български език, като всъщност преводът бил предназначен и за тях. В производството е разпитана и адв. Р., която сочи, че е присъствала на удостоверяването. На него присъствали и Х. и А. Н., а преводът бил осъществен от Г.Т. И., която тя познавала лично поне от петнадесет години и и било известно, че последната е завършила английска филология в Шуменският университет, като е живяла и работила в САЩ, а към момента е преподавател по езика в Строителната гимназия. Твърди, че лично тя има специализация от факултета по право в Б., за която е следвало да знае английски на много добро ниво, като това и позволило да се увери, че преводът по време на удостоверяването по настоящият договор бил извършен пълно и съвестно от преводачката, така, че съдържанието на договора станало известно и на тримата участващи като страни по сделката - П.К.Н. и Х. и А. Н..
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че е сезиран с иск за установяване на нищожност на вписване в търговския регистър по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗТР. По своята характеристика това е един установителен иск, чието правилно провеждане ще доведе до последствието по чл.30 от ЗТР, а именно ще бъде заличено извършеното в ТР вписване. В настоящият случай ищецът носи доказателствената тежест да установи, при пълно и главно доказване, че сделката страда от твърдените от него пороци - неспазена законова форма, както и липса на воля от страна на ищеца за сключване на сделката. Съдът не приема за доказано твърдението, че е налице липса на предписана от закона форма, както и че същата е била извършена без да има воля у ищецът за извършването и. Нищожността поради липса на предписана от закона форма ищецът обосновава с нормата на чл.576 от ГПК във вр. с чл.582 от ГПК, но в крайна сметка и двете основания за нищожност, които се претендират са във връзка с обстоятелството осигурен ли е бил превод при извършване на нотарилното удостоверяване или не. В хода на производството се събраха данни, че документите по прехвърлянето на дружествените дялове са били подписани в кантората на нотариуса, което също така се твърди и от страните и съдът приема, че не е спорно. Същественият въпрос е имало ли е превод и извършен ли е същият съобразно с изискванията на закона за подобен превод, доколкото са налице твърдения от ищеца, че първо не му е било преведено съдържанието на документите, както и че не е била изпълнена процедура по приемане на преводача като такъв в производството – няма постановление на нотариуса за назначаването му за преводач. Съдът не споделя посочените твърдения. От една страна няма нормативно уредена процедура за назначаване на преводач при изповядване на нотариални сделки. Вписването на лицето осъществило превода с лични данни, достатъчни същото да бъде индивидуализирано стига, за да се приеме, че е налице спазване на процедурата по назначаване на преводач така, както това изисква нормата на чл.582 от ТЗ. По смисъла на посочената норма нотариусът е задължен да назначи преводач на лице, което ползва друг език, а не български, но когато това лице се яви в кантората с преводач, воден от него, с подобна цел това задължение за нотариусът би следвало да отпадне. По подобен начин се третира и задължението за назначаване на преводач в общото исково производство. Закона вменява задължение на съда да следи дали лице, което не говори български език има преводач и ако е необходимо да назначи такъв, но това задължение не е абсолютно. Ако страната води със себе си преводач съдът следва да допусне същият и да не назначава друг, доколкото това би обременило страната с допълнителни разноски. Тази преценка не се накърнява дори от обстоятелството, че от 23.05.2014 г. е в сила НАРЕДБА № Н-1 от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи, тъй като същата е предназначена основно да гарантира законосъобразно изпълняване на задълженията на преводачите, както и заплащането на техния труд, когато те се назначават от съда. Следва да се има предвид също така, че посочената наредба е нова и няма как да намира приложения към процесният казус. Все пак законът не е предвидил задължение за лицензиран превод в съдебна зала, ако страната води със себе си преводач. В подобен смисъл е и установената практика - законът не изисква преводачът да има специално образование, в това число филологическо, а да владее чуждия език в степен, позволяваща му да извърши верен превод - Решение №485/03.12.2008г. на ВКС, ІІ н.о. Действително решението е по наказателно дело, но това на по-силно основание следва да е указател, че не се застрашават права на лицето, както и че няма изрично законово изискване за някакви допълнителни квалификации на лицето извършващо превода. Същевременно съдът намира за уместно да коментира, че всъщност от страна на ищеца не се твърди, че лицето представено като преводач не е компетентно да извърши подобен превод. В случая съдът намира за установено, че явилият се при нотариалното удостоверяване преводач е извършил такъв. На това сочат всички явили се в производството свидетели. Това може да се заключи и след коментар на свидетелските показания и съпоставянето им с другите данни по делото. Съдът приема за установено, че П.К.Н., за който от данните по приложената преписка на прокоратурата е установено, че самият той твърди, че живее в България от 10 години, същият е логично да се е познавал с преводачката Г.Т.И., както самата тя твърди. В този смисъл е достоверно твърдяното от последната и адвокатът присъствал на изповядването, че преводачката е превеждала и за тримата, особено като се има предвид, че от данните по делото може да се заключи, че приобретателите по сделката са били в България изключително и само във връзка с прехвърлянето и едва ли са познавали преводачи и лица които да придвижат сделката. В този смисъл съдът прима за доказано, че превод е бил извършен, той е бил компетентен, доколкото не се установи друго, което следва да бъде доказано от ищеца и последният е разбрал какви са последствията от действията му.
С оглед на изложеното не са налице пороците, които се твърдят от ищеца, а искът му да бъде признато за установено, че по заявление А4 под №20130308122958 в ТР към АВп е извършено вписване на несъществуващи обстоятелства – вписване на прехвърляне на всичките 50 дяла от дружеството на Х.А. Н. и А.И. Н., вписване на преобразуване на дружеството от ЕООД на ООД, вписване като съдружници в дружеството на Х.А. Н. и А.И. Н. при дялово участие от 25 дяла за всеки, заличаването на П.К.Н. като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството и вписването на П. Т.С. като управител на дружеството, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В пледоарията си представителя на ответника прави искане за присъждане на разноски, които се констатират в размер на 725 лв., за които следав да бъде осъден ищецъ
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.К.Н., ЛНЧ-*********, поданик на Обединено кралство В. и Северна И., с настоящ адрес с. В., обл. Ш., ул. „...” №.., пълномощник – адв. Н.Н. от ШАК да бъде признато за установено по отношение на „Антик лодж – В.”, ООД, ЕИК-..., с. В., общ. Х., обл. Ш.., ул. „...”, представлявано от управителя П. Т.С., че по заявление А4 под №20130308122958 в ТР към АВп е извършено вписване на несъществуващи обстоятелства – вписване на прехвърляне на всичките 50 дяла от дружеството на Х.А. Н. и А.И. Н., вписване на преобразуване на дружеството от ЕООД на ООД, вписване като съдружници в дружеството на Х.А. Н. и А.И. Н. при дялово участие от 25 дяла за всеки, заличаването на П.К.Н. като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството и вписването на П. Т.С. като управител на дружеството, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА П.К.Н., ЛНЧ-*********, поданик на Обединено кралство В. и Северна И., с настоящ адрес с. В., обл. Ш., ул. „...” №.. да заплати на„Антик лодж – В.”, ООД, ЕИК-... сумата от 725 (седемстотин двадесет и пет) лева разноски за водене на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: