гр.
Хасково, 15.04.2021г.
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 338 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба подадена
от П.М.Б. ***, чрез процесуален представител - адв. М., против Експертно
решение № 1451 от 16.10.2020г. на
специализиран състав по нервни, очни и
СС заболявания при Национална експертна
лекарска комисия.
Решението се
обжалва с доводи за незаконосъобразност, като се претендира същото да бъде отменено и върнато на НЕЛК с указание за постановяване
на решение относно процента трайно намалена работоспособност. Претендира се присъждане
на разноски.
Ответникът, чрез
процесуален представител в писмено становище, излага доводи за недопустимост на
жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Претендира присъждане
на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С Експертно Решение
№ 1049 от Зас. № 042 от 04.06.2020г. ТЕЛК към „МБАЛ – Свиленград“ЕООД,
гр.Свиленград, след извършен преглед на П.М.Б.
при освидетелстване, определил на същата
30% трайно намалена работоспособност поради наличие на общо заболяване, с водеща диагноза „Увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия“, с дата на
инвалидизиране 18.11.2019г.
С жалба вх. №
2429/17.06.2020г., П.Б. обжалвала така постановеното решение пред НЕЛК.
С оспореното в настоящото
производство Експертно решение на НЕЛК № 1451 от зас.№104 от 16.10.2020г. ,
взето от специализиран състав по нервни очни и СС заболявания по документи, било отменено ЕР№ 1049 от зас. №
042 от 04.06.2020г. ТЕЛК към „МБАЛ – Свиленград“ЕООД, гр.Свиленград, и преписката била върната на ТЕЛК за ново
освидетелстване на жалбоподателката. Решението на
НЕЛК било съобщено на П.Б. на
01.12.2020г., с известие за доставяне ИД PS 160600HMRR F.
С жалба вх. № АС-333 от 26.03.2021г. при
МЗ-НЕЛК-1, депозирана по поща на 24.03.2021г. П.М.Б. оспорила Експертно решение
на НЕЛК № 1451 от засе.№104 от 16.10.2020г. пред АдмС - Хасково.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира подадената жалба за недопустима, по следните
съображения:
Както вече бе посочено, предмет на
оспорване в настоящото производство
е ЕР постановено от НЕЛК по реда на Закона за здравето. Според чл.112, ал.4 от ЗЗ обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и
органи срещу решенията на НЕЛК се правят пред административният съд, в чийто
район се намира постоянния или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Т.е. специалният закон не съдържа специални
правила при оспорване решенията постановени от НЕЛК , а препраща към правилата
за оспорване на индивидуални административни актове уредени в АПК. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 149, ал.1 от АПК,
административните актове, могат да се оспорят пред съда в 14-дневен срок
от съобщаването им. В конкретния
случай, оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 01.12.2020г.
Срокът за обжалване на решението е изтекъл
на 15.12.2020г.-вторник присъствен ден, до която дата оспорване не е била реализирано.
Жалбата е подадена на 24.03.2021г., т.е. извън преклузивния срок визиран в чл.149, ал.1
от АПК.
Несвоевременното
реализиране на
правото на касационно обжалване обуславя наличието на хипотезата на 159,
т.5 от АПК, при което жалбата, като
недопустима за разглеждане, поради просрочие, следва да бъде оставена без разглеждане.
Налице е
и друго основание за недопустимост на
жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 АПК, право да обжалват административен акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения.
Процесуалноправният интерес от
обжалване на акта се обосновава с необходимостта чрез търсената съдебна защита
да се защити материалното субективно право на лицето, засегнато от оспорения
акт. В настоящата хипотеза, обжалваното експертно решение на НЕЛК, с оглед правните му последици, не се отразява неблагоприятно върху
правната сфера на жалбоподателката - не създава някакви задължения, нито засяга
пряко и непосредствено нейни права и интереси. Това е така, тъй като с него
изцяло е уважена подадената от П.Б. жалба срещу
ЕР №
1049 от зас. № 042 от 04.06.2020г. ТЕЛК към „МБАЛ – Свиленград“ЕООД,
гр.Свиленград, като същото е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване от ТЕЛК.
След като с оспореното решение не се отнемат, ограничават или изменят
права, нито се създават несъобразени със закона задължения за жалбоподателката,
то за нея не е налице пряк, непосредствен и личен
интерес от оспорването му. Същата разполага с правна възможност да оспори
последващото издадено от страна на ТЕЛК решение, в случай че счита че същото се
отразява неблагоприятно за нея.
Предвид
изложеното, подадената жалба се явява недопустима, поради липса на правен интерес – основание
предвидено в чл. 159, т.4 от АПК.
Предвид установените основания за недопустимост
на жалбата, поради просрочие и и липса на правен интерес, жалбата следва да се остави без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да се прекрати.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно
чл. 143, ал.3 от АПК, в понастоящем действащата му редакция, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Искането за присъждане на разноски от страна
на административният орган е сторено своевременно, представено е пълномощно
удостоверяващо представителната власт на
процесуалния представител, който от своя страна е осъществил защита на
представляваният от него административен орган, като писмено е мотивирал
доводите си за недопустимост на жалбата. Съобразно чл. 37 от ЗПрП, вр. с
чл. 27в от Наредбата за заплащането на
правната помощ, юрисконсулското възнаграждение следва да бъде определено
в минималният предвиден в закона размер от 80.00 лева.
Ето
защо и на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 от
АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
подадената от П.М.Б. ***, чрез процесуален представител -
адв. М., жалба против Експертно решение
№ 1451 от 16.10.2020г. на специализиран състав по нервни, очни и СС заболявания при Национална експертна лекарска комисия.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело №338/2021г. по описа на
Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА П.М.Б., с ЕГН **********,***,
да заплати на Национална експертна лекарска комисия разноски по делото в размер
на 80.00(осемдесет) лева
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: