№ 274
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100508475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу отказ на частен съдебен изпълнител А.Б.,
рег. № 850, по изп. д. № 20218500400225 да намали разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя, обективиран в съобщение с изх. № 13047/31.05.2021 г.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че
неправилно съдебният изпълнител не е уважил направеното от длъжника възражение и не е
приел, че на взискателя се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба
№ 1/ в размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се отличава фактическа и
правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на
основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни
действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани. Иска
и намаляване на определената като дължима такса по по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ при редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендира
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева.
Взискателят по изпълнителното дело М.Г.А. подава възражение срещу жалбата, в което
излага доводи за недопустимост /подадена извън срока/ и неоснователност на същата.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20218500400225 е изложил подробни мотиви по
1
обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
На 02.08.2021 г. по делото е постъпило изисканото от съда с разпореждане от 19.07.2021
г. копие на изпълнителното дело в цялост, като номерирането на изпратеното на съда копие
на делото не е съответно на хронологичния ред на постъпване на документите по делото
/така например обжалваният акт на ЧСИ от 31.05.2021 г. е номериран под № 65, а
възражението от 28.05.2021 г., във връзка с което е постановен този акт, е номерирано под
№ 68-69; отговора на взискателя на жалбата на длъжника е номерирана преди самата жалба/.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима. Съдът намира за неоснователен заявения от взискателя довод за
неподаване на жалбата в законоустановения срок. Видно от доказателствата по
изпълнителното дело, препис от обжалвания акт, обективиран в съобщение с изх. №
13047/31.05.2021 г. е връчен на длъжника на 02.06.2021 г, а жалбата е подадена на
10.06.2021 г. или в рамките на установения в чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок от деня
на съобщението.
На 13.05.2021 г. по молба на взискателя М.Г.А., подадена чрез адв. Т., е образувано
процесното изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от
10.05.2021 г., издаден от Софийски районен съд, по гр. д. № 68069/2019 г., с който
длъжникът е осъден да заплати на адв. М.Г.А. сумата от 300 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство пред СРС. С
молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да събере
присъдената от съда сума, както и разноски по изпълнителното дело, като на основание чл.
18, ал. 1 от ЗЧСИ се възлага на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки и набавя документи, както и да определи начина на
изпълнението. Към молбата за образуване на делото е представено пълномощно за адв. Т. и
договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено възнаграждение за образуване и
водене на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД в размер на 250 лева, платено при
подписване на договора.
На 20.05.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка” АД за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника до размер на сумата от 682 лева.
На 30.06.2021 г. третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител, че към датата
на налагане на запора наличността по банковата сметка на длъжника е достатъчна за
покриване на посочената в запорното съобщение сума и тази сума е преведена по сметката
на ЧСИ.
На 25.05.2021 г. на длъжника е връчена изпратената от съдебния изпълнител покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното
дело, в които е включено и задължение за разноски по изпълнителното дело, в това число
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.
На 28.05.2021 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя от 300 лева на 200 лева
/претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
съответно прието от съдебния изпълнител за събиране е 250 лева/.
2
Адвокатът на взискателя е взел становище за неоснователност на така направеното от
длъжника възражение.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали адвокатското възнаграждение на взискателя до
сумата от 200 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на
обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено
чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника. Видно от представеното в цялост копие на изпълнителното дело, извършените
от адвоката на взискателя действия по делото към този момент не се изчерпват единствено с
подаване на молбата за образуване на изпълнително производство. В представения от
взискателя договор за правна защита и съдействие изрично е постигнато съгласие,
уговореното с него възнаграждение да се дължи, както за образуване на изпълнителното
дело, така и за воденето му, т.е за извършване на всякакви необходими действия по него във
връзка със събирането на вземането. Жалбоподателят е страна по делото, по което е
постановен актът, въз основа на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и
безспорно е бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно
задължението към взискателя. Няма законова разпоредба, която да постановява, че
изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно изпълнение, но след
образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на отговорността за разноски, респ. до
минимален размер на същата. В случая изпълнението на задължението е станало след
изпълнение на наложения от съдебния изпълнител запор. Затова следва да се приеме, че
правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не
може да бъде единствено сумата от 200 лева, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за
образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят. Съгласно чл. 10,
т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. / в редакцията, изменена с ДВ, бр. 68/31.07.2020 г./, за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв., дължимото
адвокатско възнаграждение е 200 лева. Следователно дължимото на взискателя
възнагаждения, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възлиза на 400
лева, в това число 200 лева за образуване на изпълнително дело и 200 лева за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Съдебният изпълнител е приел като
дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя такова от 250 лева или в по-нисък от
3
горепосочения размер от 400 лева, поради което не са налице предпоставките на
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера на заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство до искания от
жалбоподателя размер от 200 лева. Този извод не се променя от обстоятелството, че
процесуалното представителство в случая е по изпълнително дело, по което длъжник е
дружество, чийто едноличен собственик е Столична община. Наистина обоснован се явява
доводът на жалбоподателя, че не е налице правна и/или фактическа сложност на делото,
предвид естеството на извършените от представителя на взискателя действия, но
същевременно не може да се приеме и че се дължи единствено и само възнаграждение за
подаване на молбата, тъй като възнаграждението изрично е уговорено и за процесуално
представителство по делото.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични
вземания, съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС №
38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г./, а частният
- по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
/приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г./. В чл. 26 от Тарифата
за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист.
Както е посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради което доводът
на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и разноските по изпълнението за
адвокатско възнаграждение не може да бъде споделен. Предвид извода на съда за
неоснователност на възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че искането на жалбоподателя за допълнителнто намаляване на определената от
ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата е неоснователно.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу отказ на частен съдебен
изпълнител А.Б., рег. № 850, по изп. д. № 20218500400225 да намали разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя, обективиран в съобщение с изх. №
13047/31.05.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5