РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, _22.12._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и втори ноември _
Председател:
_СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _878_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр.
с чл. 108 от ЗС.
Постъпила е искова молба от „***” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, представлявано от управителя М. Е., срещу
***, представлявана от началник А. И., Кметство с. С., представлявано от кмета
на Кметство с. С. и „***” АД, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК: ***,
представлявано от изпълнителния директор А. И. К..
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт
№*, том *, нот. дело №*** година за покупко – продажба на недвижим имот,
издаден от нотариус Христо Кулев, ищецът е придобил собствеността на земеделска
земя, представляваща поземлен имот нива
№*** в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***, цялата с площ от *** дка, * категория,
находяща се в местността „**”, при граници: **************** .
Твърди се, че този имот е закупен от наследници на Ф. Н. Н.,
и който им е възстановен по ЗСПЗЗ по силата на решение №59/12.05.1994 г.,
издадено от ПК - Левски. Ищецът сочи, че през
Моли съда да постанови решение, с което признае за
несъществуващо обстоятелство по отношение на ищеца разделянето на имот №*** на
два самостоятелни имота - №*** и №*** – всички в землището на с. Стежерово,
община Левски, ЕКАТТЕ ***, извършено от ОС „Земеделие” – Левски, да го признае
за собственик на поземлен имот нива №*** в землището на с. Стежерово, община
Левски, ЕКАТТЕ ***, цялата с площ от 64.750 дка, ІІІ категория, находяща се в
местността „***”, при граници: ************************ по отношение на
Кметство с. Стежерово и „Сортови семена” АД – Свищов и осъди същите да му
предадат владението с произтичащите от това последици.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника „Сортови семена - Свищов” АД, с който оспорва
изцяло като неоснователни исковите претенции спрямо първия ответник ОС
„Земеделие” – Левски и спрямо дружеството.
Съображенията на ответника са, че гражданският съд не би
следвало да се произнася с решение по претенции с административен характер
(признаване за несъществуващо разделянето на имот №*** на два самостоятелни
имота), за което съществува отделен съдопроизводствен ред по АПК и определен
кръг заинтересовани участници определени от административния орган, поради
което първият иск е недопустим, респ. неоснователен.
Твърди се в отговора на ИМ, че ищецът не е действителен
собственик на процесния имот, тъй като го е закупил през
Счита за безспорно, че имот №*** по плана за земеразделяне
се владее и държи от дружеството като негов пълноправен собственик, разполагащ
с всички официални документи и правилно отразен като собственик в съответните
имотни и картни регистри.
Прилага писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания.
По отношение на представените от ищеца към исковата молба
доказателства оспорва като неистински документи откъм автентичност и вярност:
решение №*** г. на Общинска служба по земеделие гр. Левски за имот №** в
землището на с. С.; нотариален акт №*, том 27, нот. дело №*** г. за покупко-
продажба на недвижим имот, издаден от нотариус Христо Кулев; регистър на
земеделските земи землище с. Стежерово към 09.02.2016 г.; писмо изх. №*** г. на
ОбСЗ – Левски с аргумента, че не е издадено от лицето, представляващо службата
и съдържа невярна констатация за „неправомерно закриване на партидата на имот ***”.
Направено е особено искане за спиране на производството по
смисъла на чл. 229, ал.1, т.4, т.5 от ГПК, доколкото са налични данни да висящо
досъдебно производство при Окръжна прокуратура – Плевен под №25/2015 г. и се
навеждат доводи за извършено престъпление, и са налице престъпни обстоятелства
от установяването на които зависи и изхода на настоящия граждански спор.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника Общинска служба по земеделие – Левски, с който
оспорва изцяло така предявената искова молба. Счита същата за неоснователна,
немотивирана, поради което моли да бъде отхвърлена.
Моли съда да призове като свидетели посочените лица –
служители в Общинска служба по земеделие – Левски към момента на закриване на
партидата на имот №063003, находящ се в землището на с. Стежерово, общ.
Левски.
Моли съда на основание чл. 229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК
съдът да спре производството до приключване на досъдебно производство №25/2015
г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен и съответно предоставяне на
преписката по него, като съдът им даде подходящ срок да се запознаят с
материалите и да изразят становище и да направят нови доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника кметство с. Стежерово. Не представя писмени
доказателства и не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Установява се от представения нотариален акт №*, том *,
рег. №*, дело ***г.,издаден от нотариус Христо Кулев, че ищецът е придобил
правото на собственост на земеделска земя, представляваща поземлен
имот - нива №*** в землището на с. С***, община *, ЕКАТТЕ **, цялата с площ от ***
дка, * категория, находяща се в местността „*”, при граници: **********. Този имот е закупен
от наследници на Ф. Н. Н., който им е възстановен по ЗСПЗЗ по силата на решение
№*** г., издадено от ПК - Левски.
С писмо от 24.02.2016г. Общинска служба „Земеделие” –
Левски е уведомила ищеца, че имотът не е собственост на дружеството, а е
разделен на два имота ** с площ от 32,670 дка, собственост на кметство с. С. и
063025, с площ * дка, собственост на „Сортови семена - Свищов” АД.
Община Левски във връзка с поискана от ищеца информация е
отговорила, че общината не е актувала имота като общинска собственост и имотът
не е възстановен на община Левски или кметство с. Стежерово на основание чл. 27
от ЗСПЗЗ с решение №***г. и №**г. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ.
Областна администрация – Плевен е отговорила на ищеца, че
партидата на ПИ №*** с площ от 64,70 дка е неправомерно закрита и че се водят
следствени действия.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
праводателите на ищеца и на ответника „Сортови семена - Свищов” АД са се
легитимирали като собственици на земеделска земя, предмет на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ въз основа на решение с един и същи номер – 59 и от една и съща
дата – 12.05.1994г., но с различно съдържание.
ОС „Земеделие” във връзка с оспорване на иска в частта за
обявяване недействителността на действията на ОСЗ са поискали да бъдат
разпитани 4 лица – настоящи и бивши служители на ОСЗ, както и да бъде изискана
преписка по ДП №25/2015г. по описа на ОП – Плевен, относно данни за
неправомерно отчуждаване на имот №063003, находящ се в с. С..
Представено е заявление за възстановяване на земеделска
земя № ***г. по описа на ПК – Левски, от което се установява, че П.Ф. К. в
качеството на наследница на Ф. Н. Н. заявява за възстановяване собствеността на
земеделски земи, находящи се в с. С., представляващи лозе в местността „***” от
* дка; гора в местност „***” с площ * дка; нива с площ * дка в местността „*” и
нива с площ от * дка в местността „***”.Към заявлението е представено
удостоверение от кметство с. С. от 18.12.1991г., от което се установява, че в
имотната ведомост на Ф. Н. Н. са записани посочените по – горе имоти и което
удостоверение е издадено, за да послужи пред ОбПК – Левски. Към заявлението е
представено и удостоверение за наследници на Ф. Н. Н., от което е видно,
че П. Ф. К. е дъщеря на Ф. Н. Н..
От представената закрита партида на имот *** от Поземлена
комисия – Левски е видно, че имотът с площ 64.700 дка, находящ се в местността
„***”, е бил предмет на вписване от
наследници на Ф. Н. Н. с рег. №***, бивш жител *** и начин на придобиване – по ЗСПЗЗ, документ за
собственост – Решение по чл. 17, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост с план за земеразделяне №***г., издадено от ПК Левски. Няма данни
решението да е било обжалвано по реда на ЗСПЗЗ. Същото е влязло в сила, като е
извършена регистрация на 25.10.1996г. Партидата е закрита на 05.07.2013г., като
имотът е разделен на имот 063024-32.670 дка на община Левски и ***-32.00 дка на
„Сортови семена - Свищов” АД.
Представена история на имот ***, имоти №***
и ***. изискано бе да се представят всички оригинални документи за разделянето
на имота, съобразно решението и колко решения на ПК са издадени с №59 от
процесната дата, като с писмо е отговорено, че 847 решения са постановени със
същия номер 59 от 12.04.1994г.
Представен е протокол №***г. на ПК – Левски, от което
решение е видно, че се одобрява за втори път план за земеразделяне на землището
на с. Стежерово, като не са постъпили жалби и няма възражения.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетели –
бивши и настоящи служители в ОС „Земеделие”, включително и бившият началник В.Г..
Обяснения дава и началникът на ОС „Земеделие” към момента
на с.з. – А. И.. Същата завява, че към момента в регистъра на службата решение конкретно
за този имот може да се издаде само на предишния собственик К. И., тъй като са
възстановени на неговите наследници. А. И. разяснява, че във времето този имот
е разделен на две части. Решение на собственика, който е бил преди „Сортови
семена” не може да бъде издаден, тъй като такава преписка в службата не е
входирана и не са възстановявани тези тридесет и няколко декара на лицата.
Разяснява, че в службата няма заявление или възлагателно писмо от фирмата,
която поддържа картата на землището да се раздели имота, както и не съществува
заявление за закриване на тази партида на имот с №***.
От показанията на бившия началник В.Г. се установява, че
през времето, в което то е заемал длъжността се е случвало много пъти да
изменят решение за възстановяване правото на собственост, да изменят партидите,
без да има заявление. За конкретния имот заявява, че той е еднолично е взел
решение да раздели имота след като е бил възстановен на наследници на Ф. Н. Н..
Разказва, че той е преместил този човек
и му е запазил тези 64 дка, което не са негова собственост, а на друг. През
2013г. е изместил Ф. Н. от този имот на съседен друг, а този, който е техен
става на два имота – един общински и един частен – на Стежерово и на друг.
Заявява в показанията: „Вкарал съм ги в системата и излизат с право на
възстановена собственост. Щом ги местим, те получават решение за признато
право.” Според показанията му не е налице грешка при възстановяване на имота на
наследниците на Ф. Н., а проблемът е възникнал впоследствие. В случая
наследниците на Ф. Н. са били само преместени от В. Г. с цялото количество земя
на едно място. Впоследствие станало ясно, че имотът е продаден на К. И., като след
изповядване на сделката не е представен препис от нотариалния акт в ОС
Земеделие.
С оглед на така дадените показания от В.Г. е поискано
спиране на делото от страните на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК и
производството по делото да бъде изпратено за провеждане на действия по
установяване на престъпни обстоятелства. Влязла е в сила присъда на ОС – Плевен
по н.о.х.д. №592/2021г., с което В.Г. и др. лица са признати за виновни в
извършване на престъпления по повод службата, но по конкретно неговите
показания, дадени в с.з. пред настоящия състав на РС – Левски по неправомерното
разделяне на имота няма установено престъпление и съответно наложено наказание.
От събраните по делото доказателства се установява, че действията,
с които ОС „Земеделие” – Левски е разделила имота на два такива – *** и *** са
недействителни по отношение на ищеца. Действията са извършени след като
ищцовото дружество е придобило собствеността в резултат на сделка - покупко - продажба
чрез нотариален акт №*, том *, рег. №*, дело *г., издаден от нотариус Христо
Кулев, представляваща поземлен имот - нива №***
в землището на с. Стежерово, община Левски, ЕКАТТЕ ***, цялата с площ от 64.750
дка, ІІІ категория, находяща се в местността „***”, при граници: ***********. Този имот е закупен от наследници на Ф. Н. Н.,
който им е възстановен по ЗСПЗЗ по силата на решение №*** г., издадено от ПК -
Левски
Установи се, че решението за разделяне на имота на два
самостоятелни имота е взето еднолично, без правно основание от началника на ОС
„Земеделие” към този момент В.Г., чиито действия са незаконосъобразни и не могат
да имат за правна последица възстановяване на право на собственост по реда на
чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, доколкото няма подадено заявление за възстановяване в
сроковете по ЗСПЗЗ от наследници на Николина Станева – праводателя на „Сортови
семена - Свищов” – АД към 1994г., от което да са приложени доказателства за
правото на собственост върху имот №*** от 32 дка в местността „***”, нито пък
има такова заявление от община Левски от 1994г. за възстановяване право на
собственост върху имот №*** с площ 32.740 дка. На наследници на Н. С. е възстановен
имот №*** с площ 32.001 дка, находящ се в землището на с. Стежерово по преписка
С-8484/29.02.1994г. с Решение №54/ 12.05.1994г. Няма подадено заявление от наследници
на Н. С. за промяна на първоначално възстановения им имот №*** чрез разделянето
на имот №*** от 64.740 дка на два имота, както и няма подадено заявление от
община Левски.
Решение №59/12.05.1994 г., с което е възстановено правото
на собственост на наследници на Ф. Н. Н. по преписка С-8081/1992г. върху 64.740
дка земеделска земя е на основание чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като както бе
посочено, Ф. Н. Н. е бил записан в имотната ведомост с две ниви в местността „***”-
съответно 50 дка и от 22 дка. Това е било основанието да му бъде възстановен
имот в местността „Плуговете”.
Няма данни решението, с което е възстановен имот №*** на
наследници на Ф. Н. да е обжалвано или отменено.
Разпоредбата на чл. 26 от ППЗСПЗЗ предвижда, че влезлият в
сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или
възстановими стари граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при
явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието, храните и
горите или на упълномощено от него лице, като заповедна за преработване се
обнародва в ДВ и се обявява от общинската служба по земеделие в кметството на
съответното населено място.
Съгласно тълкувателно решение №1 по гр.д. 11/1997г. на ВКС,
ОСГК, Решенията на общинските поземлени комисии по
чл. 18ж, ал.1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат
конститутивно действие.
Оспорване
принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред
на основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо
производство по чл. 14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното действията на ОС „Земеделие” за
разделянето на имота така, както е направено в представената закрита партида на
ОС „Земеделие”- Левски, и са образувани два имота, собственост на община Левски
и собственост на „Сортови семена - Свищов” АД от
Както
бе посочено, съдът приема за установено, че наследници на Н. С. не са
притежавали правото на собственост на имот №*** с площ от 32 дка в местността „***”
в землището на с. Стежерово. Не е представена преписката по заявяване на
възстановени земеделски земи на наследници на Н. С., от която да е видно, че
същият имот в посочената местност е заявен за възстановяване към
Според
съдебната практика (Решение №134/28.01.2019г.), ЗСПЗЗ урежда производството по
възстановяване на правото на собственост на бившите земеделски стопани върху
включените в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации или отнети земеделски земи. По своя характер това производство е
административно и приключва с решение на специализирания орган по чл. 33, ал.2
ЗСПЗЗ. То представлява стабилен индивидуален административен акт с
конститутивно действие по отношение на субекта - лицата, на които се
възстановява собствеността (при съобразяване и на чл. 14, ал.1 ППЗСПЗЗ, според
която подаденото заявление от един наследник ползва и останалите наследници), и
индивидуализира обекта - земеделската земя, собствеността върху която се
възстановява. Решението
на органа по чл. 33, ал.2 от ЗСПЗЗ е нищожно, когато е постановено от
некомпетентен орган, като некомпетентността може да е по степен, териториална и
материална (така – ТР №2/14.05.1991г. по гр. д. № 2/1991 г. на ВС, ОСГК).
Материална некомпетентност е налице, когато административният орган разглежда
въпрос, който не е от неговата компетентност. Тъй като решението на органа по чл.
33, ал.2 ЗСПЗЗ е стабилен индивидуален административен акт, то постановилият го
орган не разполага с правомощието сам да го отменя или изменя, освен в изрично
предвидени от Закона случаи. ЗСПЗЗ допуска възможност в рамките на едно
административно производство административният орган да постанови валиден
повторен акт в случаите по чл.12, ал.6 ЗСПЗЗ (когато заявената земя надвишава наличната в
землището при образуването на ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации,
Министърът на земеделието, храните и горите може да спре земеразделянето за
уточняване размера на земята на всеки от заявителите, както и да разпореди на
общинската служба по земеделие да отмени постановени решения), чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ
(когато в решението на ПК/ОСЗГ/ОСЗ е допусната явна фактическа грешка;
постановяването на решение за поправката може да стане по почин на органа или
по молба на заявителя), чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ (нова - ДВ, бр. 45 от
В случаи, различни от изрично предвидените в
правна норма, второто постановено решение от органа по възстановяване на
собствеността би било нищожно, като постановено при отсъствие на материална
компетентност. В производство по обжалване по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ или
при упражняването на инцидентен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК съдът е
длъжен да съобрази нищожността.
С
оглед на изложеното за постановеното повторно решение №*** на ПК – Левски, с
което е възстановено правото на собственост на имот №*** от 32 дка в местността
„***“ в землището на с. Стежерово на наследници на Н. С. С. не е налице правно
основание и същото не е породило правните си последици, тъй като е нищожно.
На
основание чл. 213 ГПК е прекратено производството по гр.д. №339/2017г. по описа
на РС – Левски и е присъединено на основание чл. 213 от ГПК исковата молба по
гр.д. №339/2017г. за разглеждане в настоящото производство по гр.д. 878/2016г.
по описа на РС – Левски.
В
съединеното производство по гр.д. №339/2017г. е предявен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на „***“
ЕООД, че „***“ АД е собственик по давностно владение на процесния имот.
Представен
е нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №*г., от който се установява, че
наследници на Н. М. С. са продали на „Сортови семена – Свищов“ АД нива с площ
от 32 дка в местността „***“, съставляваща имот №***.
Според
правната теория и трайна съдебна практика, правото на собственост може да бъде
придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно
основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент
от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно
основание. Правото на собственост върху дадена вещ може да бъде придобита по
давност само когато същото право не е придобито вече по друг начин (правото на
собственост може да се придобива само от несобственик).
Ето
защо ответникът „Сортови семена-Свищов” АД няма право да претендира собственост
върху процесния имот едновремвенно на две основания, едното от които
деривативно (покупко – продажба), а другото оригинерно (давност).
Претендиращият, че е придобил
собственост върху чужд имот по давност, дължи да докаже, при условията на пълно
и главно доказване, продължило в срока по чл.79 от ЗС
владение като
фактическо състояние, при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 от ЗС.
Самите действия, чрез които се изразява волята за владение на вещта зависят от
нейното предназначение, начин на ползване и състояние. Владението, като елемент от фактическия
състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по
скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на
фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да
може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението
на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали
последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.
Владението
следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в
хода на процеса.
По
изложените съображения не са налице основанията за присъединяване на владение
по смисъла на чл. 82 от ЗС, тъй като ответникът не е владелец по реда на чл. 79
от ЗС.
Предвид
изложеното следва да бъде уважен така предявеният иск от страна на „***” ЕООД.
С
оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените деловодни разноски в размер на 76.16 лв. внесена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
По
отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът счита, че същото е неоснователно с оглед правната и
фактическа сложност на делото, както и проведените шест съдебни заседания.
Предвид изложеното, следва ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените деловодни разноски в размер на 76.16
лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
ПРИЗНАВА за несъществуващо обстоятелство по отношение на „***”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:*** разделянето на имот №***
на два самостоятелни имота - №*** и №*** – всички в землището на с. С., община
Л., ЕКАТТЕ ***, извършено от ОС „***” – Л., като признава за установено, че е
собственик на поземлен имот нива №*** в землището на с. С., община Л., ЕКАТТЕ ***,
цялата с площ от 64.750 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „***”, при
граници:*********** по отношение на Кметство с. С. и „***” АД – С., като осъжда
същите да му предадат владението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***” АД, ЕИК:***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, че „***” АД, ЕИК:*** е собственик
по давностно владение на имот №***.
ОСЪЖДА Общинска служба „***” – Л., Кметство с. С., представлявано
от кмета на кметство с. С. и „***” АД, със седалище и адрес на управление гр.***,
ЕИК:***, представлявано от изпълнителния директор А. И. К. да заплатят на
„***” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:*** направените деловодни разноски
в общ размер на 1276,16 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: