О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 95
град Велико Търново, 09.03.2020
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 112/2020 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано по жалба на И.Й.М. с адрес *** против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-П/1964/11.12.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Павликени, потвърдена с Решение № 04-РД06-0002/20.01.2020 г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.
Съдът намира, че
подадената жалба е недопустима, като съображенията за това са следните:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, но след
изтичането на срока за обжалване. Съгласно чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаването им, като според ал. 3 когато актът, мълчаливият отказ или
мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1,
съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият
административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е
произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Видно от приложеното
известие за доставяне, Решение № 04-РД06-0002/20.01.2020 г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново е било връчено на
жалбоподателя на 24.01.2020 г. В самото решение е посочено в какъв срок и пред
кой орган може да се обжалва потвърдената с него заповед, тоест в случая не е
налице някоя от хипотезите на чл. 140 от АПК. При това положение и съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, срокът за обжалване на
Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/1964/11.12.2019 г. пред съда е изтекъл на 07.02.2020 г. –
присъствен ден
В случая жалбата е подадена лично от жалбоподателя в деловодството на
РДСП – Велико Търново на 12.02.2020 г., като при преглед на същата е
установено, че не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 от АПК.
Предвид това с разпореждане от 19.02.2020 г. съдът е оставил жалбата без
движение и е указал на жалбоподателя, че в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за това следва да посочи в какво се състои незаконосъобразността на
акта и в какво се състои искането, както и да представи всички налични при него
доказателства, че е подал жалбата в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, с указване
на последиците от неизпълнение на указанията. Разпореждането е получено лично
от жалбоподателя на 24.02.2020 г. В законоустановения 7-дневен срок, а и до
настоящия момент жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания.
При тази фактическа
обстановка се налага изводът, че жалбата е подадена след изтичането на
законоустановения 14-дневен срок. Не води до различен извод описаното в нея
приложение – копие на жалба от 10.02.2020 г., адресирана до различни длъжностни
лица, която също носи дата след изтичането на срока за обжалване. При положение, че жалбата е подадена след
изтичането на определения от закона срок за оспорване на акта на
административния орган, то същата се явява просрочена. Срокът по чл. 149, ал. 1
от АПК е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване по съдебен
ред, което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането й
от компетентния съд. Спазването на сроковете е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за която съдът е
длъжен да следи и служебно във всяко положение на делото.
На следващо място, не
са отстранени и констатираните от съда нередовности в жалбата. Редовността на
жалбата също е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на достъп до съд, а отсъствието й изключва допустимостта
на образуваното по нея съдебно производство.
По изложените
съображения съдът намира, че са налице основанията, обуславящи недопустимост на
търсената съдебна защита, поради което жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.
Воден от горното и на
основание чл. 159, т. 5 и чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на И.Й.М. с адрес *** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/1964/11.12.2019 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени, потвърдена с Решение
№ 04-РД06-0002/20.01.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 112/2020
г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: