№ 168
гр. Шумен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500490 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260119 от 06.08.2021 г. по гр.д.№1313/2020 г., на Районен съд - гр.Нови
Пазар, с допусната поправка на ОФГ в него с Решение №260125/23.09.2021г., съдът е
признал за установено по отношение на Д. К.Д. и С.М. Д., по предявения срещу тях иск по
чл.54 ал.2 от ЗКИР, че ищците А.Н.А. и Д. Д.А. са собственици на реална част от 88 кв.м. от
недвижим имот с идентификатор 52009.501.757, целият с площ от 450 кв.м. по КК, находящ
се в гр.Н.П., ул.№, намираща се в югоизточната част на имота, заключена между точки 1, 2 и
3 на комбинираната скица, приложена към заключението на СТЕ в приложение 6, по
отношение на която реална част е налице грешка в кадастралната карта на гр.Н.П., одобрена
със Заповед №РД-18-18/25.03.2010г. на изпълнителния директор на АГКК гр.София,
изразяваща се в неправилното заснемане на описаната част, като част от притежавания от
ответниците имот с идентификатор 52009.501.758, вместо като част от собствения на
ищците имот 52009.501.757. С решението е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №82 том Х рег.№7063 дело №1300/2019г. по описа на Нотариус с рег.№* на НК
П.А., по силата на който ответниците С.М. Д. и Д. К.Д. са признати за собственици по
давностно владение,при равни квоти, на следния недвижим имот: 322/538 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52009.501.758, с площ от 538 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско
застрояване /до 10м/, с адрес: гр.Н.П., ул.№, с номер по предходен план квартал 36, парцел
1
V, при граници: 52009.501.760, 52009.501.759, 52009.501.765, 52009.501.757. Постановено е,
че откритото производство по оспорване автентичността на Заповед №109/05.02.2010г.,
издадена от кмета на Община Нови Пазар не е било проведено успешно, а заповедта е
законосъобразна, и са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна в размер на 885,30
лева.
Недоволни от така постановеното решение останали ответниците, които обжалват
решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и
постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена, и да им бъдат
присъдени деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната част, и моли да
бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, с
изключение на частта му, в която съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК
констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №82 том Х рег.№7063 дело №1300/2019г. на Нотариус с рег.№* на НК П.А., с
който ответниците С.М. Д. и Д. К.Д. са признати за собственици по давностно владение, при
равни квоти, на следния недвижим имот: 322/538 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 52009.501.758, за разликата над претендираните от ищцовата страна 88 кв.м.
заключени между точки 1, 2 и 3 на комбинираната скица, приложена към заключението на
СТЕ в приложение 6. Въпреки, че издаденият констативен нотариален акт
незаконосъобразно е признал придобиването по давност на реална част от съседен
урегулиран поземлен имот /както предвид забраната за подобно придобиване, така и с оглед
соченото придобиване по силата на променената дворищна регулация/, доколкото
признатото право на собственост на тези идеални части /видно от приложената нотариална
преписка, и сочения размер на частите/ включва и процесните 88 кв.м., то за тази част, при
уважаване на ищцовата претенция, съдът е следвало да отмени охранителния акт и
служебно, а за разликата над тази част решението следва да се обезсили, като недопустимо.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с установителна искова претенция по
чл.54, ал.2 от ЗКИР, от А.Н.А. и Д. Д.А. срещу Д. К.Д. и С.М. Д.. Ищцовата страна сочи, че е
придобила правото си на собственост въз основа на договор за покупко - продажба, като
през 1982г. закупили с НА №75 том II дело №544/1982г. на НПРС, застроено и незастроено
дворно място от 550 кв.м., находящо се в гр.Н.П., съставляващо имот пл.№1514, за което по
плана на същия град е отреден урегулиран парцел XVIII-1514 с 320 кв.м.от квартал 14-ти,
при граници: улица,Н.Р. Х.а, детски дом и К. П.Н.. Впоследствие за имота им бил отреден
2
УПИ IV-763 от кв.36, а по кадастралната карта на гр.Н.П. имотът им бил с идентификатор
52009.501.757. През 1994 година, с НА №60 том I дело №1101/1994г. на НПРС, ответниците
закупили съседното застроено и незастроено дворно място от 216 кв.м., находящо се в
гр.Н.П., представляващо част от имот пл.№763, за който имот по плана на същия град е
отреден парцел V-763 от квартал 36, който урегулиран ще съдържа 280 кв.м. /сега с
идентификатор 52009.501.758 по кадастралната карта/. Ищците продължили да владеят и
ползват закупените от тях през 1982г., 550 кв.м. в границите им от 1982г., като никой не им
пречел за това, включително ответниците. В депозирания отговор от ответната страна се
сочи, че от закупуването на имота им през 1994г., същият бил с разположение, квадратура и
граници, съгласно действащата към момента кадастрална карта. От закупуването му, имотът
се ползвал изцяло от родителите им и ответниците като собственици необезпокоявано и
явно, като ищците никога не са ползвали и владели претендираната от тях реална част от 88
кв.м. в югоизточната част на имота. Считат, че ищците са пропуснали срока да оспорят КК
на гр.Н.П. към 2010г. По отношение та промяната в ПУП-ПР за имотите не била проведена
надлежна процедура, като излагат доводи за незаконосъобразност на издадената заповед
№109/05.02.2010г. на кмета на Община Нови пазар. Правят възражение за изтекла в тяхна
полза придобивна давност върху претендираната реална част от имота ,продължила повече
от 10г., считано от 1994г. до завеждане на иска, евентуално от 2001г. до завеждането на
иска.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Насрещните страни се легитимират като собственици на процесните съседни имоти в
гр.Н.П., обл.Ш., въз основа на договори за покупко - продажба. От изготвените в
първоинстанционното и въззивното производство съдебно - технически експертизи се
установява, че в Община Нови пазар не са запазени копия от плановете за процесните имоти
преди 1971г. През 1971г. е бил одобрен кадастрален и регулационен план на гр.Н.П.. На
имот с идентификатор 52009.501.757 по кадастралната карта на гр.Н.П. съответствал имот с
пл.№1514, за който е отреден парцел XVIII-1514 в кв.14 по плана на гр.Н.П.. Част от имот с
пл.№1514 е бил предвиден за отчуждаване - попада в парцел, отреден за „Детски дом“, а
част от имот с пл.№341 е включен като придаваемо място в парцел ХVIII-1514. На имот с
идентификатор 52009.501.758 по кадастралната карта съответствал имот с пл.№2017, за
който е отреден парцел ХIХ-2017 в кв.14 по плана на гр.Н.П.. Част от имот с пл.№1514 /44
кв.м./ е била включена като придаваемо място към парцел ХIХ-2017. Вещото лице е
посочило, че няма информация за уреждане на сметките по регулация или за заемане на
придадените места. Със заповед №262/26.12.1985г. на председателя на ИК на ОбНС е бил
одобрен застроителен и регулационен план на гр.Н.П., по който процесните имоти
52009.501.757 и 52009.501.758 по кадастралната карта на гр.Н.П. са заснети като имот с пл.
№763 в кв.36. Част от имот с пл.№763 е бил предвиден за отчуждаване –попада в парцел I
„Детска градина“. За останалата част от имот с пл.№763 са образувани парцел IV-763, в
който попада част от имот 52009.501.757 по КК и парцел V-763, в който попада част от имот
52009.501.758 по КК. Към парцел VI-764 е било включено придаваемо място от имот пл.
№763. Отново е посочено, че няма информация за уреждане на сметките по регулация или за
3
заемане на придадените места. Със Заповед №10/19.01.1999г.на Кмета на Община Нови
пазар е била одобрена промяната на застроителния и регулационния план на гр.Н.П. -
Централна част. В този план била ползвана кадастралната основа от плана от 1985г., като са
нанесени влезлите в сила изменения на плана. В поддържаното копие на този план е било
нанесено и изменението, одобрено със заповед №109/05.02.2010г. на Кмета на Община Нови
пазар. Със Заповед №700/12.10.2009г.на Кмета на Община Нови пазар е изменен плана за
регулация на кв.36 по плана на гр.Н.П.,като регулацията на УПИ IV-763 и УПИ V-763 се
променя по съществуващите кадастрални граници, като означената на този план граница
между двата имота е била посочена като "граница без ограда" или "нетрайно
материализирана", и няма информация дали е съществувала на място. Границата между
УПИ IV и УПИ V по това изменение е идентична с границата между процесните имоти
52009.501.757 и 52009.501.758 по кадастралната карта на гр.Н.П.. Със заповед
№109/05.02.2010г.на Кмета на Община Нови пазар е била одобрена промяната на ПУП-ПР
на кв.36, като регулацията на УПИ IV-763 е променена съгласно н.а.75/1982г. по
регулационния план, действал през 1982г. С това изменение не се образували придаваеми
места, тъй като се възстановявала границата по плана от 1971г. Спорната реалната част,
предмет на настоящото производство била с площ от 88 кв.м., и заключена между точки 1, 2
и 3 на комбинираната скица, приложена към СТЕ - приложение 6 - стр.131 от
първоинстанционното дело. От разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели не се установява ответниците, или техните праводатели да са заели придадените
по регулация 44 кв.м. с плана от 1971г. и да са ги владели в продължение на 10 години.
Останалите 44 кв.м. от процесното место, не са били придавани с никой от плановете към
парцела на ответниците, а единствено е била предвидена за отчуждаване и е попадала в
парцел, отреден за "Детски дом", но същото не е било реализирано.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на
ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1
от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР
на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по
иск за собственост, съответно чл.54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява
дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има
несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са
всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
4
дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им
действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по
гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. №
3/2010 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г.
на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
При изготвянето и одобряването на първия установен в производството кадастрален
и регулационен план от 1971г. е действал Закона за плановото изграждане на населените
места - ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., а преди това Закона за благоустройство на населените
места в Княжество България /обн. ДВ бр.67 от 1905г., с изменено заглавие ДВ бр.60/1911г. -
Закон за Благоустройство на населените места в Царство България, отм. бр.117 от
31.05.1941г./, съобразно които регулацията е имала автоматично вещно действие, и с
дворищната регулация на имота са били придобити и придадените към имота части от
съседния имот. Това действие на регулацията се извлича, както от разпоредбата на чл.13 от
ЗБНМКБ, така и от предвидената в чл.34 от същия закон възможност, съседът, от чийто
имот е имало придаване на части към съседен, да се снабди с изпълнителен лист за
стойността на мястото, и задължение за отчуждаване на придаваемото място в три годишен
срок, както и от вмененото в чл.35, ал.3 задължение на нотариусите да издават крепостни
актове на уголемени или намалени по регулационен ред имоти. Непосредственото
отчуждителното действие на дворищната регулация е проведено и в последващите
териториално - устройствени закони - Закона за благоустройство на населените места от
1941 г. - ДВ, бр. 117 от 31 май 1941 г., Закона за плановото изграждане на населените места -
ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., Закон за териториално и селищно устройство /1973 - 2001г./, по
силата на които недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или
юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план
е под условие - приложението на плана, което освен с изплащане на обезщетение на
собствениците на придадените по регулация части, може да бъде осъществено и със
заемането на придадената част, и владението в продължение на повече от 10 години.
Установено е, че собствениците /и настоящите такива и праводателите им/ на процесните
съседни имоти са ги владели в продължение на десетки години, в граници изключително
доближаващи се до кадастралните от плана от 1971г.. Ответна страна е следвало при
условията на главно и пълно доказване да установи по безспорен начин заемането на
придадената по регулация част и владението и в продължение на минимум 10 години, за да
се приеме приложение на плана, което не е осъществено в настоящото производство. В
процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в
истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и
ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана
сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които
задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им
последици за ненастъпили. С оглед въведеното от ответната страна възражение е
5
необходимо да се отбележи и, че за разлика от предходната нормативна уредба ЗУТ
възприема коренно различен принципен подход на ненамеса на администрацията в правото
на собственост при урегулирането на териториите. ПУП няма отчуждително действие (освен
в хипотезите на чл. 16 ЗУТ, пред каквато не сме изправени в настоящия случай) и
регулационните граници съвпадат с имотните, освен ако собствениците на съседни имоти
постигнат договореност за нещо различно. Урегулирането по граници, които не съвпадат с
имотните не се отразява на границите на притежаваното право на собственост. Вещното
право може да се защитава в действителните граници, следващи от придобивното
основание, независимо от начина на отразяване на имота в ПУП (при отпаднало
отчуждително действие на дворищна регулация, приета преди 31.03.2001 г. или на
урегулиране при действието на ЗУТ).
Ето защо следва да се приеме, че липсва приложение на плана, предвиждащ
придаване на част от имота на ищците към парцела на ответниците. Очевидно е и, че
границата по сега действащата кадастрална карта, нито е била някога материализирана на
место, нито е имало такава по някой от предходните планове, а освен това ответника не би
могъл да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот /предвид изричната
забрана - изцяло за периода 01.06.1973 г. – 31.03.2001 г., а преди и след този период, предвид
необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, плюс
допълнителни изисквания/. Уредената в чл.200, ал.2 от ЗУТ хипотеза, касае придобиване по
давност на реална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, а в
настоящия случай е установено, че процесните имоти са били урегулирани, поради което и е
неприложима. С изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява
автоматично.
Предвид липсата на доказателства за прилагане на дворищно регулационните
планове за процесния имот и отпадането на отчуждителното действие на плановете по
отношение на процесния имот, следва да се приеме, че предявения установителен иск е
доказан, поради което и следва да се уважи. Ето защо границата между имотите на страните,
в спорната и част, следва да е кадастралната граница по плана от 1971г. Пространствения
обхват на правото на собственост на ищците следва да бъде правилно отразен в
кадастралната карта, като за пълнота е необходимо да се отбележи, че площта на търсената
част не е съществен белег, и иска следва да се уважи, като се признае за установено, че
ищеца е собственик на процесната площ от 88 кв.м., оцветена в зелен цвят, и затворена
между координатни точки 1, 2 и 3 от приложената скица - приложение 6, находяща се на
стр.131 гр.д.№1313/2020г. по описа на НПРС, приподписана от състава на съда и неразделна
част от решението, е неправилно заснета в кадастралната карта, като част от имота на
ответника.
Предвид изложеното, и доколкото крайния извод на първоинстанционния съд за
основателност на исковата претенция съвпада с решението на настоящата инстанция,
6
атакуваното решение следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените в настоящата инстанция разноски в размер на 900 лева.
Водим от горното, и на основание чл.270 и чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260119 от 06.08.2021 г. по гр.д.№1313/2020 г., на Районен
съд - гр.Нови Пазар, САМО В ЧАСТТА , с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №82 том Х рег.№7063 дело №1300/2019г. по описа на Нотариус с рег.№* на НК
П.А., по силата на който ответниците С.М. Д. и Д. К.Д. са признати за собственици по
давностно владение,при равни квоти, на следния недвижим имот: 322/538 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52009.501.758, с площ от 538 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско
застрояване /до 10м/, с адрес: гр.Н.П., ул.№, с номер по предходен план квартал 36, парцел
V, при граници: 52009.501.760, 52009.501.759, 52009.501.765, 52009.501.757, ЗА
РАЗЛИКАТА НАД процесната част - площ от 88 кв.м., оцветена в зелен цвят, и затворена
между координатни точки 1, 2 и 3 от приложената скица - приложение 6, находяща се на
стр.131 от гр.д.№1313/2020г. по описа на НПРС, приподписана от състава на съда, и
неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260119 от 06.08.2021 г. по гр.д.№1313/2020 г., на
Районен съд - гр.Нови Пазар, с допусната поправка на ОФГ в него с Решение
№260125/23.09.2021г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. К.Д. С ЕГН ********** И С.М. Д. С ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на А.Н.А. С ЕГН ********** И Д. Д.А. С ЕГН **********, сумата от 900 лева /деветстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7