МОТИВИ
към присъда № 565, постановена по НОХД № 2252/2018 г по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод внесен
в съда обвинителен акт от БРП срещу Д.П.Г. с ЕГН ********** *** с обвинение за
извършено престъпление по чл.354а ал.3
предложение второ т.1 от НК, вр. чл.73 ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 от НУРРД по
чл.73 ал.1 от ЗКНВП вр. чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗКНВП вр. Приложение №1-Списък
І към чл.3 т1 от НРКРВН, за това че на 08.05.2018г.,
в гр.Бургас, в сградата на ІІ-ро РУ-Бургас, находяща се на бул.“Стефан
Стамболов“ №92 без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на
чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване
дейностите по ч.73 ал.1 от ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗКНВП вр. Приложение №1-Списък І
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, а именно КОНОП, като следва: обект №1 –коноп с тегло
4,315 грама със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 9,60%
на стойност 25,89 лева; обект №2 –коноп с тегло 3,850 грама със съдържание на
активно действащ компонент тетрахидроканабинол 8,90% на стойност 23,10 лева;
обект 3 –коноп с тегло 1,17 грама със съдържание на активно наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 10,20 % на стойност 7,04 лева или всичко с общо
нетно тегло 9,339 грама на обща стойност 56,03 лева определена съгласно
Приложение 2 от Постановление на МС №23/29.01.1998 г за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна. Предлага на съда да постанови присъда с която да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер от една
година, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим както и наказание глоба в размер от 2000 лева. Предлага
на основание чл.68 ал.1 от НК да се приведе отложеното наказание постановено по
НОХД №1688/2016г по описа на БРС в сила от 29.03.2016г в размер на 11 месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС също да се
изтърпи при първоначален режим общ. Предлага направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 69,99 лева, както направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 370 лева да се
възложат в тежест на подсъдимия. Предлага на основание чл.354а ал.6 от НК да се
отнеме в полза на държавата наркотичното вещество, изпратено в ЦМУ–София, след
което същото да се унищожи като вещ, чието притежание е забранено от закона. Предлага
приложените по делото веществени доказателства представляващи полиетиленови опаковки
находящи се в бял плик послужили за съхранение на наркотичното вещество да се
отнемат в полза на държавата и след това да се унищожат като вещи без стойност.
Предлага да бъде потвърдена МНО Подписка, взета на подсъдимия в хода на досъдебното
производство.
Подсъдимият
се признава за виновен и съжалява за извършеното. Моли съда да прояви
снизхождение и да му наложи наказание глоба.
Защитата пледира за оправдателна присъда като се
изтъква нарушение на процесуалните правила при приобщаване на веществените
доказателства-коноп, предмет на производството. Алтернативно моли съда, ако
намери подсъдимия за виновен за преквалифицира деянието по привилегирования състав
по чл.354а ал.5 вр. ал.1 предл.второ т.3 от НК и да наложи на подсъдимия
наказанието глоба.
След съвкупна преценка на доказателствата, събрани
в производството, съдът намира за установена следната :
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Д.П.Г. ЕГН ********** *** е български
гражданин, неженен, със средно образование, студент ІІ-ри курс във ВММУ „Н.Й.Вапцаров“
в гр.Варна специалност „Корабоводене“, работи като барман в кафене „Мастро
Лоренцо“ в гр.Бургас стопанисвано от „Р. 91“ ЕООД –Бургас с ЕИК *****.
Подсъдимият е осъждан. С определение
постановено по НОХД №1688/2016 г по описа на РС-Бургас е одобрено споразумение
между БРП, подсъдимия Г. и неговия защитник, съгласно което на основание
чл.354а ал.3 предл.второ т.1 от НК и чл.55 ал.1 т1 от НК на подсъдимия са
наложени наказанията 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за срок от три години и 1000 лева глоба. Определението влязло в сила на 29.03.2016 г .
На 08.05.2018г, около 16,30 часа, подсъдимият Г.
заедно с неговата приятелка влезли в сградата на ІІ-ро РУ–Бургас, като целта му
била да придружи приятелката си, която искала да подаде сигнал за нанесена щета
по лек автомобил. В това време свидетелят П.Ж.- началник група „ПКП Славейков“
към сектор КП при ІІ-ро РУ-Бургас бил на работа и се намирал във фоайето на
управлението до гишето „Пропуски“. Видял подсъдимия Г. и го познал, тъй като
преди време във връзка с работата си през 2016г след получена оперативна
информация го е задържал за държане на наркотици–марихуана. Свидетелят Ж. се приближил
до подсъдимия и го попитал какъв е поводът за посещението му в управлението. Г.
му обяснил, че е дошъл за да подаде жалба за щета на автомобил. Според показанията
на свидетеля Ж., докато говорел с подсъдимия усетил силен мирис на марихуана.
По този повод свидетелят поканил Г. в кабинета си където провел беседа с него.
Пред него Г. си признал, че държи плик с марихуана в бельото си и това вещество
било предназначено за негова лична употреба. След като му станало известно това,
свидетелят Ж. повикал колегата си свидетеля В.Н. също служител във ІІ-ро
РУ-Бургас за съдействие. Там последният узнал, че намиращият се в кабинета на
свидетеля Ж. подсъдим държи в себе си за лична употреба марихуана. Според
показанията и на двамата свидетели Г. бил поканен да предаде веществото, което
държи в себе си.
Галов извадил от предната част на джинсите си, от
бельото, прозрачен полиетиленов плик тип джъмпер (с клипс), съдържащ прозрачен
полиетиленов плик със зелен суха тревна маса и 10 броя топчета увити
полупрозрачен найлон. Същите били затопени в единия си край (плътно обвити в
найлон за да не влиза влага). Два броя били
поставени в черен полиетилен, като
едното от тях затопено, а другото отворено. В прозрачните 10 броя топчета се
виждала зелена тревна маса. При вида и количеството на предметите свидетелят Ж.
повикал за съдействие и свидетеля Д. на длъжност мл. експерт във ІІ-ро
РУ-Бургас. При влизането в кабинета свидетелят Д. носел със себе си везна, с която
изтеглил предметите. Свидетелят Ж. установил, че количеството веществото е достатъчно
да бъде образувано наказателно дело и предложил на Г. да го предаде с протокол
за доброволно предаване. Подсъдимият бил вече видимо притеснен, след като
веществото било изтеглено и въпреки това се съгласил. Свидетелят Ж. съставил
протокол за доброволно предаване (лист 19 от ДП), в който описал подробно вида
и количеството предадени от Г. вещи, като и техният външен вид. В протокола
подсъдимият вписал, че този плик съдържа марихуана и същата е за негова лична
употреба. Подписал протокола. В същия ден свидетелят Ж. с приемо-предавателен
протокол предал на разследващия полицай описаните по-горе предмети (лист 32 от
ДП) и съставил докладна записка. Бързото производство започнало с разпит на
свидетеля Н. на 08.05.2018 г извършен от Гено Денев полицейски орган от ІІ-ро
РУ (лист 15 от делото). На следващия ден били разпитани свидетелите Ж. и Д.. В
хода на разследването на 09.05.2018 г бил извършен оглед на тези веществени
доказателства (лист 20 от БП и били
направени три боря снимки на лист 21). Съставен бил протокол за оглед на
веществени доказателства изготвен от свидетеля С. на длъжност експерт във ІІ-ро
РУ и в присъствието на поемните лица свидетелите К.М. и А.А. и двете служителки
в полицейското управление. Изготвени били и три на брой снимки.
Назначена била съдебна физико-химическа експертиза
на лист 24 и 25 от делото обективирана в протокол № 301 от 10.05.2018 г от
вещото лице Б.-химик специалист в областта на химията в БНТЛ при ОД на
МВР-Бургас. Съгласно заключението общото нетно тегло на предоставеното вещество
е 9,3339 грама. Съгласно метода на математическото изчисление разследващият
полицай съгласно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г е изчислил,
че 4,315 грама коноп със съдържание на активното вещество от 9,6% е на стойност
25,89 лева, 3,850 грама коноп със съдържание на активното вещество от 8,9% е на
стойност от 23,10 лева и коноп с тегло от 1,174 със съдържание на активното
наркотично вещество 10,20% е на стойност от 7,054 лева (лист 26 от ДП).
С оглед показанията на свидетелите Ж. и Н., че
подсъдимият Г. миришел силно на марихуана и че предал доброволно намиращото се
в него наркотично вещество като заявил, че е за негова лична употреба съдът
назначи съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението на вещото лице–психиатър,
подсъдимият е психично здрав, но от около 10 години употребявал марихуана, като
няколкократно анамнезно преустановявал. При подсъдимия не били налице данни за
физическа зависимост, не е търсил психиатрична помощ и не е провеждал лечение в
психиатрично заведение. Според данни на освидетелствания на 08.05.2018г не е
употребявал наркотични вещества. Към тази дата влизайки в сградата на полицията
подсъдимият е бил наясно и е разбирал е, че носи в себе си наркотично
вещество.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин от събраните
доказателства-частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на
разпитаните по делото свидетели Ж., Н. и Д., С., М. и А. от заключението на
вещото лице и от изготвената от него физико-химична експертиза, от заключението
на вещото лице и изготвената от него съдебно-психиатричната експертиза, от прочетените
по делото протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени
доказателства, 3 броя фотоснимки, приемо-предавателен протокол, договори за
правна защита и съдействие, справка за съдимост на подсъдимия, уверения и трудов договор и веществените
доказателства приложените по делото, писмо до ЦМУ-София и приемо-предавателен
протокол към него и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.,
С., Михалев и и А.. Счита ги за безпристрастни и непредубедени. Свидетелите
последователно и логически издържано описаха това, на което са станали очевидци.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ж. и
Н. в частта им, в която и двамата твърдят, че усетили миризма от марихуана
носеща се от подсъдимия още докато бил до гише „Пропуски“ във фоайето на полицейското управление. Това
обстоятелство беше опровергано категорично от заключението на вещото лице-химик
изготвило физико-химическато експертиза, където то категорично отрече конопът
поставен в полиетиленов плик с клипс и намиращ се под дрехите да мирише дори и от
разстояние от един до пет метра. Освен това видно от описанието на опаковките в
момента на предаването им (протокола за доброволно предаване) топчетата-наркотик
са били поставени по отделно в полиетилен, който е били „затопен“, т.е.
обработен под висока температура, за да може съдържанието да се запечата и да
не се овлажнява. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д., който е
категоричен, че влизайки в кабинета на свидетеля Ж., където бил и подсъдимият,
не му е замирисало на марихуана. Едва когато бил отворен полиетиленовия плик с
клипс и били извадени топчетата, едно от които отворено (незатопено) на свидетеля
усетил специфична миризма. Пред вещото лице–психиатър подсъдимият Г. е признал,
че е употребявал редовно марихуана, но на 08.05.2018 г следобед, когато е
посетил полицейското управление не е употребявал. За това, че докато
наркотичното вещество е било в полиетиленовия плик тип „клипс“ не е миришело са
и показанията на експерта С. извършил оглед на веществените доказателства. От
изложеното до тук може да се изведе категоричен извод, че докато наркотичното
вещество е било в полиетиленов плик с клипс поставено под дрехите на подсъдимия
не е миришело. Съдът извежда от изложеното до тук единствено възможната версия,
че не миризмата на марихуана е привлякла вниманието на свидетеля Ж. към
подсъдимия виждайки го в полицейското управление, а това, че през 2016г лично
го е задържал за държане на наркотични вещества отново марихуана. Оттук нататък
логично се подреждат действията на свидетеля Ж.. Поканил подсъдимия за справка
в кабинета си и тогава го е попитал дали носи в себе си забранени вещества.
Страхът на подсъдимия да не би да го задържат отново довело до признанието му относно
държането на наркотичното вещество. Притеснен от създалата се ситуация в
началото подсъдимият е признал, че носи в себе си малко количество наркотик за
негова лична употреба, но след като свидетелят Д. го претеглил и се установило,
че количеството е малко под 10 грама, свидетелят Ж. инициирал настоящото наказателно
производство. Затова не е извършен обиск на подсъдимия по реда на чл.80 ал.1
т.2 от ЗМВР, защото свидетелят Ж. не е има достатъчно данни, че Г. е извършил
престъпление. Подсъдимият не е бил запознат с правото му да си осигури адвокатска
защита, а вместо това е бил съставен протокол за доброволно предаване. В този смисъл съдът счита, че в тази им част
свидетелските показания на свидетелите Ж. и Н. са предубедени и не се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства.
Възражението на защитата относно приобщаването на
веществените доказателства по делото–предмет на настоящото наказателно производство
поставя въпроса за процесуалната природа на протоколите за доброволно
предаване. ВКС е имал възможност да изрази становище (виж Решение №430 от
17.10.2008 г по н.д.№420/2008 г І н.о.; Решение №358/20.10.2009 г по
н.д.№333/2009 г на І н.о.), че протоколите за доброволно предаване са вид
писмени доказателствени средства и за тях са приложими общите правила на НПК
посочени в чл.127-131 от НПК. Следва обаче да се прави разлика между протоколите
за доброволно предаване като писмени доказателствени средства за извършено
действие по разследването и приобщените чрез тях към доказателствената
съвкупност веществени доказателства. Веществените доказателства (според
описателната дефиниция на чл.109 от НПК) са реални материални предмети, които
са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху
които има следи от него или са били негов предмет, както и всички други предмети,
които могат да подлежат за изясняване на обстоятелства по делото. Ето защо
веществените доказателства са автономен носител на информация, която стига да
участниците в процеса чрез тяхното прилагане по делото (чл.110 ал.2 от НПК) във
всички случаи, когато това е възможно. Законодателят детайлно е уредил
хипотезите, когато приобщаването на веществени доказателства става
опосредствено, чрез веществени доказателствени средства (чл.125 -126 от НПК).
Протоколите за доброволно предаване (за разлика от другите писмени
доказателствени средства и веществени доказателствени средства ) не
възпроизвеждат доказателства, а само дават процесуална легитимация, като
установяване връзката на материалния
факт (вещественото доказателство) с обстоятелствата по делото. Веществените доказателства могат да
бъдат приобщени като чрез писмените доказателствени средства като протоколи за
оглед, за претърсване или изземване, така и чрез веществени доказателствени
средства като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и др. Очевидно е, че
събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни
доказателствени способи. Доброволното предаване, макар да не е посочено изрично
в чл.136 от НПК практически е насочено към попълване на доказателствената
съвкупност, поради което не може да се отрече неговата принадлежност към
действията по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното
производство. Ето защо протоколирането му остава в границите на чл.127 от НПК.
Липсата на точно фиксиран час в протокола за доброволно предаване не опорочава
доказването на предаване на пакетчето с наркотик. От съществено значение е да
се подчертае, че приложените по този начин веществени доказателства са станали
предмет на допълнителни изследвания без да се накърни тяхната идентичност.
Изказаните от защитата съмнения за компроментиране на връзката между
предадените веществени доказателства и тези, които са обсъдени по-горе не
намира достатъчно убедителна подкрепа в данните по делото и поставят към протокола
за доброволно предаване изисквания, надхвърлящи посочената процесуална функция.
В тях не може да се очаква задължително свръхподробно описание, измерване или
анализи, често осъществими само с помощта на технически сътрудници или експерти
и подходящо оборудване. Внимателният оглед, подробно описание и евентуално
фотографиране изброени в чл.107 ал.2 от НПК могат да се осъществят допълнително
чрез посочените в НПК способи на доказване. Доброволното предаване трябва да
гарантира екзактността на посоченото в чл.110 ал.2 от НПК изискване
–веществените доказателства да се приложат към делото, като се вземат мерки да
не се повредят или изменят. В настоящия случай няма основание да се счете, че
това е станало.
Оспорваният протокол съдържа информация за
предадените вещи, достатъчна за сравнение с описанието, което те са получили
при последващи процесуално-следствени действия–оглед и експертиза. Обобщено,
процесуалният статус на веществените доказателства не търпи критики за
недопустимост и недостоверност.
Съдът кредитира и приема изготвените заключения на съдебно-психиатричната
и физико-химическа експертиза.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
От изложеното по-горе е видно, че конкретното
инкриминирано деяние формално осъществява обективните признаци на
противозаконно държане на високорисково наркотично вещество и с оглед на това
несъмнено попада в обсега на наказателно –правната забрана по чл.354а от НК.
Тоест то е безусловно противоправно. Към посоченото противоправност е и налице
обществена опасност на извършеното. Оценката на едно деяние като общественоопасно
зависи и от обективните негови свойства и най-вече от свойството му да застраши
или да причини вреда на защитени обществени отношения. Криминализирайки
държането на високорискови наркотични вещества без съответно разрешително,
законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността от настъпване на
вредоносен ефект върху защитени блага е висока. А конкретният случай не е такъв.
Държането на 9,339 грама коноп, дори в съчетание с факта на осъщественото преди
повече от две години преди това държане на 123,304 грама от същото по вид вещество,
не разкрива присъщото на престъпленията по чл.354 ал.1-3 НК ниво на обществена опасност.
То носи твърде нисък потенциал за увреждане на правно защитените с посочената
норма социални блага-човешко здраве, обществен морал, сигурност. Няма никакво
специфично съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата,
при които е извършено то, от които да се налага друг извод за степента на
неговата укоримост и да оправдаят използването на санкционните механизми на
наказателното право спрямо подсъдимия. Фактът, че подсъдимият е носел в себе си
наркотично вещество и е влязъл в полицейско управление, за да бъде подадена
жалба не е проява на изключителна дързост или липсата на каквито и да е
задръжки както счита представителят на обвинението, а по-скоро е било проява на съпричасност и
загриженост проявени към неговата приятелка, която е искала да входира жалба за
нанесена щета по автомобил. Подсъдимият не е предполагал, че в полицейското
управление ще срещне свидетеля Ж.. Не допускал какво ще произтече от тази
среща. За подсъдимия не е било налице никакво съмнение, че някой от полицаите
би могъл да се усъмни, че носи в себе си наркотик. Не е употребявал марихуана,
чиято специфична миризма би го издала, убеден е бил, че намиращият се дрехите
му наркотик не би възбудил някакво съмнение с миризмата си, поради начина, по
който е били опакован, което да стане причина за проверка.
Количеството наркотично вещество и неговата равностойност
в пари следва да се разглеждат като част от комплекса обстоятелства
предопределящи маловажност на случая. В тази насока следва да се съобрази и предходното
осъждане на подсъдимия за същото по вид престъпление, както и това, че е било
постановено повече от две години от настоящите събития. На тази база следва да
се определи дали е налице завишена обществената опасност на подсъдимия, а оттук
и обществената опасност на деянието. Ангажиментът на държавата е не само към
охрана на общественото здраве, но и здравето на отделния гражданин. Но не следва
са се отхвърли и състоятелността на аргумента за предназначението на
наркотичното вещество за лична употреба от подсъдимия. Количеството, което той
е предал доброволно е за негови лични нужди. Това е потвърдено и от вещото
лице–психиатър, че при наркотична зависимост това количество би послужило за да
се задоволят нуждите за около месец. От събраните по делото писмени доказателства
-трудов договор, уверение, че подсъдимият е студент във ІІ-ри курс във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“–гр.Варна
и изказаното от същия съжаление за стореното извеждат критичност към
извършеното и решимост за преориентиране на бъдещото му поведение, доказано
чрез факта, че след извършването на деянието се е ангажирал със започването на
работа, едновременно с това и желанието му да учи и да се усъвършенства, следва
да се преценяват единствено при отмерване на приложимото наказание. При категорични
данни по делото за предназначение на веществото, а именно за собствена на самия
подсъдим употреба (при първото осъждане отново намереното в подсъдимия и в
неговия апартамент наркотик е бил предназначен за лична употреба) степента на
обществена опасност на извършеното няма как да се преценява дистанцирано от
личността на Г.. От друга страна представените 10
броя характеристики (лист 70—78 от делото) отново водят да извода, че лицата
автори на тези писмени доказателства сочат на позицията, че подсъдимият е
внимателен и уважителен, помага на майка си, отзивчив е и интелигентен. Авторите
са хора от различни възрасти –познати, приятели
и съседи на Г.. Предвид изложеното съдът счита, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл.93 т. 9 от НК и настоящият казус представлява случай с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи от същият вид с
оглед на изброените подробно смекчаващи обстоятелства.
Предвид изложеното съдът счита, че подсъдимият Д.П.Г. с ЕГН ********** е извършил от обективна и от
субективна страна престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 предложение второ т.1
от НК за това, че на 08.05.2018г., в гр.Бургас, в сградата на ІІ-ро РУ-Бургас,
находяща се на бул.“Стефан Стамболов“ №92 без надлежно разрешително, изискващо
се съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване дейностите по ч.73 ал.1 от ЗКНВП, държал в себе
си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от
ЗКНВП вр. Приложение №1-Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно КОНОП, като
следва: обект №1 –коноп с тегло 4,315 грама със съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 9,60% на стойност 25,89 лева; обект №2 –коноп с
тегло 3,850 грама със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 8,90% на стойност 23,10 лева; обект 3 –коноп с тегло 1,17
грама със съдържание на активно наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 10,20 % на стойност 7,04 лева или всичко с общо нетно тегло
9,339 грама на обща стойност 56,03 лева определена съгласно Приложение 2 от
Постановление на МС №23/29.01.1998 г за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството,
като случаят е маловажен .
От субективна
страна деянието е извършено от
подсъдимия Г. виновно при форма на вината евентуален умисъл по чл.11 ал.2 предложение
второ от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
допускал настъпването на общественоопасните последици.
На основание чл.304 предложение първо от НПК съдът
оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.3 предложение
второ т.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3
предложение второ т.1 НК се наказва с глоба до 1000 лева. Подсъдимият е осъждан
поради, което по отношение на него не са налице изискуемите предпоставки за
прилагането на чл.78а ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието по чл.54 ал.1 от НК, тъй
като намери, че в случая не са налице нито многобройни, нито едно изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да водят до приложението по чл.55
от НК
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Г.
обстоятелство, съдът отчете данните относно съдимостта на същия. Видно от
приложената справка съдимост на подсъдимия (лист 9 и 10 от ДП) същият е осъждан
за същото по вид престъпление. В същото време наказанието е било отложено. Отчита
като отегчаващо отговорността обстоятелства и количеството намерено наркотично
вещество. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид доброто
му процесуално поведение в производството пред настоящата инстанция и в хода на
бързото досъдебно производство. С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието при баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и приема, че следва да бъде при превес на отегчаващите, като
наложи максималния размер на глобата, а именно 1000 (хиляда) лева. Така
индивидуализираното по вид и размер наказание по мнение на съда съответства на
интензитета и обществената опасност на извършеното, отчитайки количеството на
наркотичното вещество, индивидуалните характеристики на личността и
материалното положение на подсъдимия.
Съдебният състав счита, че това наказание би могло
в пълна степен да постигне целите на наказанието посочени в чл.36 от НК.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът отне в полза на държавата на основание
чл.354а ал.6 от НК високорисковото наркотично вещество коноп с общо нетно тегло
9,339 грама, изпратено на съхранение в Агенция Митници ЦМУ отдел „МРР-НОП“
–гр.София, след което същото да бъде унищожено като вещи, притежаването на
които е забранено от закона.
Съдебният състав на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК отне в полза на държавата веществените доказателства по делото -1 брой бял
хартиен плик с надпис „Е 301/2018“ с надпис „Опаковки“ съдържащ опаковки,
находящи се в досъдебното производство, след което същите да бъдат унищожени
като вещи с незначителна стойност.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдебният състав
осъди подсъдимия Д.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева, представляващи
разноски за възнаграждение на вещи лица.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдебният състав
осъди подсъдимия Д.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на ОД
МВР –Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски общ в
размер на 69,99 (шестдесет и девет лева и 99 стотинки) лева за изготвената
физико-химическа експертиза.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимия Д.П.Г. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Бургас направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
10,00 (десет) лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на два
изпълнителни листи.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си
.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.К.