№ 160
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501721 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на
Република България и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е
връчен редовно на 28.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 08.04.2024
г.) обжалва Решение № 86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 612/2023 г. по
описа на Пернишкия окръжен съд, допълнено в частта за законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди с Решение № 144/07.05.2024 г., в
частта, с която съдът е уважил искът на А. И. А. за неимуществени вреди за
сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва, както в частта, с която искът за
имуществени вреди в размер на 900 лв. също е уважен.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, която не
дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР №
7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо
правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по
ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния
орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
1
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът - ответник счита, че постановеното първоинстанционно
решение в обжалваната му част е неправилно. Поддържа се, че обективно е
налице съдебен акт, с който ищецът е признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение, но в производството пред първонистанционния съд не били
доказани нито действително търпените от него неимуществени вреди, нито
пряката и причинна връзка на същите с действията на органите на
прокуратурата. Твърди, че неимуществените вреди не могат да се предполагат
и трябва да са установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи
твърдения, както е в конкретния случай, тъй като за всеки отделен индивид те
са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната
наличност. Поддържа се, че определеният от съда размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е завишен, определен в
нарушение на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че не доказани в хода на процеса са и
претендираните имуществени вреди.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали
обезщетението за неимуществени вреди и изцяло отхвърли иска за
имуществени вреди като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ищеца чрез процесуалния му представител адвокат П. Г., с който оспорва
въззивната жалба на ответника като неоснователна, незаконосъобразна,
неаргументирана и необоснована, по подробни съображения изложени в
отговора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника.
Ищeцът в първоинстанционното производство А. И. А. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 08.04.2024 г., а
въззивната жалба е подадена на 18.04.2024 г.) обжалва Решение №
86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 612/2023 г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, допълнено в частта за законната лихва върху обезщетението
за имуществени вреди с Решение № 144/07.05.2024 г., в частта, с която
съдът е отхвърлил искът му за неимуществени вреди за сумата от 36 000 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 4 000 лв. до пълния
претендиран размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва.
Такава е въззивната жалба на ищеца, съобразно направеното уточнение
с молба вх. № 18839/11.07.2024 г.
2
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат П.
Г. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
приложено на л.9 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец е внесъл
дължимата държавна такса с вносен документ от 17.04.2024 г., приложен към
въззивната жалба.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът - ищец счита, че решението в обжалваната му част е
постановено в нарушение на процедурните разпоредби на чл.235 и чл.236 от
ГПК и в нарушение на материалния закон чл.52 от ЗЗД, като съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, неоправдано е пренебрегнал
или игнорирал някой от тях, като присъдената сума от 4 000 лв. не
представлява справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че
съдът не е направил пълно обсъждане на всички доказателства по делото,
както и относимите и установени обстоятелства, факти и доказателства
имащи значение при определяне на размера на претенцията за неимуществени
вреди, съществуващите такива от приложените наказателни производства.
Изброени са общо, бланкетно, без преценка на значението им някой от
елементите и доказателствата установени с така приложените дела пред
първата и втората инстанция. Не са взети предвид и факти, че ищецът е бил
разпитван пет пъти във фаза досъдебно производство и е присъствал лично
общо на 11 съдебни заседания пред двете инстанции, като само по себе си
също представлява емоционален стрес и дисконфорт за него и семейството му.
Поддържа се, че неправилно и незаконосъобразно в мотивите съдът прави
извод, че воденото срещу ищеца наказателно преследване не се е отразило на
психическото и здравословното му състояние, което да надвишава
нормалното. Неверен и неправилен е извода на съда, че тъй като ищецът е на
35 години, той по-бързо би се възстановил, тъй като определящо е не
възрастта, а емоционално психологическата характеристика на човека, която е
строго индивидуална. Развиват се подробни съображения по съществото на
спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което уважи исковата претенция в пълния й размер.
Претендират се сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
3
от ответника.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 612/2023 г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, допълнено в частта за законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди с Решение № 144/07.05.2024 г., в частта, с която съдът е
отхвърлил искът за имуществени вреди за сумата от 100 лв., представляваща
разликата над присъдената сума от 900 лв. до пълния претендиран размер от
1000 лв. е влязло в сила на като необжалвано от страните.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи и
присъди по-висок размер. Претендира разноски, за което представя списък.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя
процесуален представител моли съда да уважи въззивната му жалба и
отхвърли тази на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявен от А. И. А. против Прокуратурата на Република
България за обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил
оправдан с вляза в сила присъда.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и
обстоятелства:
Досъдебно производство № 81/2016 г. по описа на ОД МВР гр.Перник,
пр.пр. № 2043/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Перник е
образувано с постановление от 16.09.2016 г. срещу виновно лице за това, че на
неустановена дата в периода от 01.01.2014 г. до 12.11.2014 г. в гр.Перник,
противозаконно присвоил чужда движима вещ-л.а.м. „Опел Омега“ с рег.№
********, която владеел-престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
С постановление от 09.03.2017 г. ищецът А. е привлечен като обвиняем
4
за това, че на неустановена дата в периода от 04.12.2013 г. до 25.06.2016 г. в
гр.Перник, противозаконно присвоил чужда движима вещ-л.а.м. „Опел
Омега“ с рег.№ ********, собственост на Р. Д. Р., на стойност 3050 лв., която
владеел-престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Спрямо ищеца не е вземана
мярка за неотклонение. Същият ден е разпитан в качеството му на обвиняем.
По време на тези процесуални действия ищецът е представляван от адвокат,
като видно от приложения на л.11 от досъдебното производство оригинал на
договор за правна защита и съдействие № 05961 от 09.03.2017 г. срещу
реквизитите: „Договорено възнаграждение /словом/“, „Обща сума за плащане,
/словом/“, „начин и срок на плащане“, „платена сума, /словом/, „от които в
брой“, няма никакво отбелязване. Към исковата молба е представено копие от
същия договор, но с отбелязвания, от които се установява, че ищецът е
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Очевидно е
налице дописване, с оглед на което въззивният съд кредитира оригинала на
представения договор и приема за недоказано ищецът и на 09.03.2017 г. да е
заплатил адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред досъдебното производство по време на привличането
му в качеството на обвиняем и съответно разпита му в това качество.
На 16.03.2017 г. на ищеца му е предявено разследването.
По указания на прокурора и във връзка с констатирано процесуално
нарушение, на ищеца е предявено повторно разследването на 27.03.2017 г. и
на същата дата делото е изпратено на РП-Перник.
На 10.05.2017 г. ответникът внася обвинителен акт срещу ищеца за
извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК въз основа на който е
образувано н.о.х.д. № 867/2017 г. по описа на Пернишки районен съд.
По н.о.х.д. № 867/2017 г. по описа на Пернишки районен съд ищецът е
защитаван от адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., доказано с приложения на л.14 от делото договор 05498 от
08.06.2017 г.
По това дело са насрочени общо десет открити съдебни заседания,
съответно на: 19.06.2017 г., 18.09.2017 г., 09.10.2017 г., 20.11.2017 г., 22.01.2018
г., 26.02.2018 г., 23.04.2018 г., 28.05.2018 г., 25.06.2018 г. и 09.07.2018 г.
Ищецът се е явил лично на шест от съдебните заседания. Три от насрочените
съдебни заседания съответно за 18.09.2017 г., 09.10.2017 г. и 28.05.2018 г. са
5
отсрочени поради отсъствието на единия от съдебните заседатели. На
23.04.2018 г. съдебното производство е започнало отново, поради настъпила
смърт на единия съдебен заседател. Насроченото за 09.07.2018 г. съдебно
заседание не е проведено, тъй като с Решение № 38/06.07.2018 г., постановено
по в.н.ч.д.№ 183/2018 г. по описа на Окръжен съд-Перник е отменено
протоколно определение от 25.06.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 867/2017
г. в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на подсъдимия за
прекратяване на съдебното производство, поради допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения и е прекратил съдебното производство
по н.о.х.д. № 867/2017 г. по описа на РС-Перник и върнал материалите по
делото на РП-Перник за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
На 15.08.2018 г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, като по
време на разпита е защитаван от адвокат М.. Приложен е и договор за правна
защита и съдействие /л.97 от досъдебното производство/ № 11275/15.08.2018
г., от който се установява, че ищецът е заплатил на адвокат М. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
С постановление от 20.11.2018 г. ищецът е привлечен в качеството му на
обвиняем за втори път, за това, че на неустановени дати в периода от
06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, в условията на продължавано
престъпление, противозаконно присвоил /продал на неустановени лица и
издал в пункт за черни и цветни метали/ чужди движими вещи /1 бр.двигател
за л.а.м. „Опел Омега“, серия X20XEV, лети джанти-комплект 4 броя, 1
бр.газоова уредба, 1 бр. датчик на разпределителен вал и купе от л.а.м. „Опел
Омега“ с рег.№ ********, собственост на Р. Д. Р., на обща стойност 2 425 лв.,
която владеел-престъпление по чл.206, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение. Същият ден е разпитан в
качеството му на обвиняем.
На 29.11.2018 г. на ищеца му е предявено разследването по делото.
С постановление от 04.12.2018 г. прокурорът е върнал материалите по
разследването на органа на досъдебното производство за извършване на
допълнителен разпит на свидетел. На 18.12.2018 г. материалите от
разследването са предявени само на защитника на обвиняемия.
На 22.01.2019 г. прокуратурата за втори път внася срещу ищеца
обвинителен акт за извършено престъпление по чл.206, ал.1 във връзка с
6
чл.26, ал.1 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 121/2019 г. по
описа на Пернишки районен съд. По второто образувано наказателно дело са
проведени общо четири открити съдебни заседания, съответно на 25.02.2019
г., 22.03.2019 г., 03.06.2019 г. и 02.09.2019 г., на които ищецът се е явил лично.
Производството по делото приключва с Присъда № 510/02.09.2019 г., с която
ищецът е напълно оправдан по повдигнатите му обвинения.
По н.о.х.д. № 121/2019 г. по описа на Пернишки районен съд ищецът е
защитаван от адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., доказано с приложения на л.16 от делото договор 803320 от
19.02.2019 г.
Тази присъда е протестирана от ответника и обжалвана с въззивна
жалба от частния обвинител, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д.
№305/2019 г. по описа на ОС-Перник, по което е проведено едно открито
съдебно заседание на 20.11.2019 г., на което ищецът е присъствал лично.
С Решение № 4/13.01.2020 г. на въззивния съд е потвърдена
оправдателната присъда, като по този начин същата окончателно е влязла в
сила на 13.01.2020 г.
Пред първоинстанционния съд за установяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на Т. Х. Х., С. Г. С.
и Ч. В. Л..
Свидетелят Х. установява, че познава А. от около 15 години, семейни
приятели са. Знае, че ищецът бил обвинен за кола, която взел на изплащане от
Р.. Проблемът е, че няколко дни след като я взел катастрофирал с нея и бил
обвинен, че не е изплатил на Р. всичките вноски. Свидетелят установява, че А.
бил платил на Р. вноските, защото той лично му бил дал заем от 1000 лв., за да
си плати тези вноски, след което А. върнал заетата сума на свидетеля.
Установява, че ищецът освен обвиняем бил и подсъдим и това му се отразило
много зле, както физически, така и психически. Преди наказателното
производство, ищецът бил жизнерадостен човек, излизал с приятели, след
делото се затворил в себе и вече не искал да излиза. Свидетелят установява, че
преди наказателното делото ищецът работел в ПФ „Доверие“ и не знае как
колегите му го принудили да напусне и по този начин останал без работа и
финансови средства. В този период ищецът напълнял, случващо се отразило и
на семейството му, на контактите с близки и приятели. Свидетелят установява
7
още, че заплатил на адвоката на ищеца 500 лв., тъй като А. не можел да си
позволи адвокатска защита. Обезверил се към правосъдната ни система и към
органите на реда, тъй като бил изплатил въпросния автомобил, а Р. го
изнудвал за повече пари, за да прекрати делото.
Свидетелката С. установява, че е кума на А., който познава отпреди, а
съпругата му Р. е нейна приятелка. Свидетелката установява, че когато се
запознала с А. той бил спокоен, весел, усмихнат, шегувал се, бил душата на
компанията. В последствие нещата се променили, ищецът станал много унил,
затворен в себе си, имал безпокойство, тормозел се за всичко свързано с
делото. На сватбата на ищеца били само четиримата, защото заради воденото
дело сестрата и майката на А. се били дистанцирали от него. Сестра му
развивала общинска дейност, поради което ищецът я засрамвал и злепоставял
пред обществото. На съпругата му Р. роднините също не присъствали, тъй
като смятали, че А. не е добър избор, смятайки, че ако някой е съден, то той е
виновен. По делото е прието удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 51/23.04.2017 г. на
Община Перник, от което се установява, че действително ищецът е сключил
граждански брак с втората си съпруга по време и след като му е повдигнато
обвинение, а именно на 23.04.2017 г.
Свидетелката С. установява, че от първата си жена, А. има дъщеря А. (в
тази част показанията на свидетелката кореспондират и с приетото по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
403/17.07.2008 г., от което се установява, че ищецът има дъщеря А.), но
бившата му съпруга разбрала за делото и не му давала да вижда дъщеря си.
Свидетелката била в дома на А. в момента, в който той разбрал, че не може да
вижда дъщеря си и бил смазан от това, тъй като обожавал и двете си деца. От
втория брак има син А.. Тези показания обаче не кореспондират с приетото по
делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
786/03.07.2008 г. на Столична община, район Триадица, доколкото в него като
баща на детето А. е записано друго лице-И. О. А.. Свидетелката установява
още, че от стреса ищецът качил много килограми, станал интровертен, не
искал да излиза, да общува с останалите. Напуснал работата си, заради делото.
Първата работа, която намерил след това била свързана с тежък физически
труд, в резултат на което се отключили проблеми с кръста. Тези показания на
свидетелката отново не кореспондират с приетите по делото писмени
8
доказателства. Така от амбулаторен лист № 46/21.01.2022 г. се установява, че
ищецът е с увреждания на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани
другаде. За този здравословен проблем е прието по делото и разчитане на
рентгенова снимка от 08.07.2021 г. И двата медицински документа са с дати,
значително след приключване на наказателното производство, водено срещу
ищеца (13.01.2020 г.), следователно не установяват пряка причинна връзка с
воденото наказателно производство и полагания от ищец тежък физически
труд. С медицинските документи не се установява тези заболявания да
датират от по-рано, съответно не установяват времето, от което са започнали
проблемите на ищеца с кръста.
Свидетелката С. установява още, че преди съдебно заседание А.
получавал тежко главоболие, като от съпругата му свидетелката знаела, че
преди заседание стои сам в една стая и не говори с никого. След като
започнало наказателното производство свидетелката преустановила
значително контактите с ищеца, защото той не искал да излиза никъде. Всичко
това се отразило и на съпругата му Р., която получила инфаркт, което А. приел
като негова лична отговорност. След приключване на производството нещата
при А. се нормализирали.
Разпитан пред първоинстанционния съд свидетелят Ч. В. Л. установява,
че познава ищеца от детските си години, заедно са израснали. Преди
наказателното производство А. бил шегаджия, купонджия, весел, след това се
затворил в себе си, рядко излизал. Свидетелят установява случай, при който
били с А. в една обща компания и едно от момчетата му задал въпрос свързан
с делото, при което ищецът се разстроил и си тръгнал. На ищеца започнало да
му се вие свят, като в един от случаите бил и паднал. Преди делото А. бил
строен, висок, слаб, а сега не е така.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел, че претенцията на ищеца за неимуществени и имуществени вреди е
основателна, доколкото е доказал наличието на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, като
е счел, че обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 4
000 лв. в най-пълна степен ще компенсира вредите от неоправданата
наказателна репресия. С оглед представените по делото договори за правна
помощ, първоинстанционният съд е приел, че ищецът и във връзка с воденото
9
наказателно производство е заплатил адвокатски възнаграждения в размер на
сумата от 900 лв., поради което уважил иска до този размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни – ищецът и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявените искове за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди против Прокуратурата на РБ са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1
от ЗОДОВ, в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на
ДВ.
С оглед ангажираните от ищеца доказателства, обсъдени подробно по-
горе в мотивите на настоящото решение, въззивният съд намира, че същият е
доказал главно и пълно пасивната материалноправна легитимация на
ответника и правопораждащите субективното право на ищеца факти, както
следва:
1.субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен
орган.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу
органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника. Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище р. София - чл. 137 ЗСВ.
2. факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в
извършване на престъпления, за които ищецът е оправдан с влязла в сила на
10
13.01.2020 г. Присъда № 510/02.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 121/2019
г. по описа на Районен съд гр.Перник. Установено е, че процесното
наказателно производство е продължило от 09.03.2017 г., когато ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем до 13.01.2020 г., когато окончателно е
влязла в сила оправдателната присъда. Спрямо ищеца не са вземани мярка за
неотклонение или за процесуална принуда.
Така безспорно доказаните обстоятелства следва да се вземат предвид от
съда при определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди.
3.причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове
на държавния орган.
Спорът е само досежно размера на претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди.
По иска за неимуществени вреди:
С ангажираните гласни доказателства ищецът е установил фактът на
причинените му в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатото
му обвинение обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за
вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи),
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от
факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения
непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални
контакти.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени
вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време.
Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по
11
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на
ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да-в каква
степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя
глобално-за всички претърпени неимуществени вреди, като в мотивите към
решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел
предвид, както и значението им за определения от него размер на
обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр.д. №
582/2018 г. на ІV г. о., гр.д. № 4641/2015 г. на ІV г.о., гр.д. № 1381/2010 г. на ІІІ
г.о.
По делото са установени следните обстоятелства, които са от значение за
определяне на справедливия размер на обезщетението:
На 09.03.2017 г. и на 20.11.2018 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство № 81/2016 г. по описа на ОД МВР-
Перник, пр.пр. № 2043/2016 г. по описа на РП - Перник за извършено в
условията на продължавано престъпление по чл.206, ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години, т.е.
тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл.93, т.7 от ДР
на НК.
Спрямо ищеца не са взети мерки.
При определяне на едно общо обезщетение съдът следва да се съобрази
и с обстоятелството, че в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ съдебната практика е
извела като значими обстоятелства още данните за предишни осъждания,
12
начина на живот, ценностна система и обичайната среда на ищеца-така
например Решение № 60277 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 9/2021 г., IV г.
о., ГК, Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК и
др.
По делото безспорно се установява, че ищецът в миналото е бил
осъждан за престъпление по чл.212, ал.1, пр.2 във връзка с чл.26 НК, като към
момента е реабилитиран по право.
Възззивният съд споделя виждането на първостепенният съд, че макар и
ищецът да е реалибитиран по право и към момента се води неосъждан, то
съдебното ми минало следва да бъде взето предвид при определяне размера на
дължимото обезщетение, доколкото както е прието и в съдебната практика на
ВКС, негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, са в
относително по-малка степен, защото повдигнатото неоснователно обвинение
се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана
процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и
е било обект на наказателно преследване.
На следващо място установява се, че към момента, когато е образувано
воденото срещу него наказателно производство, ищецът е бил на 35 години.
Наказателното производство срещу него е продължило две години, десет
месеца и четири дни, като тази продължителност се дължи и на поведението
на ответника с оглед прекратяване на съдебното производство и връщането на
материалите на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения по време на досъдебното производство. Самата
продължителност на наказателното производство не е разумна, предвид че
делото не се характеризира с някаква особена фактическа или правна
сложност. Установява се още, че в пряка причинна връзка от воденото
наказателно производство у ищеца са настъпили сериозни промени в
психологичен аспект-от човек с весел характер, шегаджия, душа на
компанията се превърнал в един затворен човек, който избягва да излиза, за да
не общува с хората, напълнял от преживявания стрес. На важен ден от живота
му, какъвто представлява сватбения ден, не присъствали нито негови близки
роднини, нито на съпругата му, защото се срамували от обстоятелството, че
13
срещу ищеца се води наказателно производство и се чувствали злепоставени
(сестрата на ищеца). Стигнало се и до разрив с бившата му съпруга и
невъзможност да се вижда с дъщеря си А., до момента, до който е приключило
производството с оправдателна присъда. Установява се, че в досъдебното
производство и с участието на ищеца са извършени шест процесуално-
следствени действия-на два пъти му е повдигано обвинение, три пъти е
разпитван в качеството на обвиняем, два пъти му е предявявано
разследването. Взел е лично участие в общо 11 открити съдебни заседания,
проведени по двете наказателни дела образувани пред първоинстанционния
съд и по въззивното дело пред второинстанционния съд, като преди всяко
едно съдебно заседание получавал силно главоболие, затварял се и стоял сам в
стая, обстоятелства които обуславят по-тежкото психическо и емоционално
натоварване на ищеца от обвинявянето му в извършване на престъпление.
Установява се със свидетелските показания и копието от представената
трудова книжка на ищеца, че същият е следвало да напусне работата си във
фонд Доверие, заради воденото срещу него производство.
Въззивният съд намира и по съображенията изложени по-горе, че
ищецът не е доказал главно и пълно, в пряка причинна връзка от воденото
наказателно производство да се е влошило неговото здравословно състояние,
изразяващо се във виене на свят, падане, както и болки в кръста. Поради което
и за тези твърдени вреди, не следва да бъде обезщетяван.
Въззивният съд, предвид доказаните по делото релевантни факти,
официалните данни за стандарта на живот в страната и покупателните
възможности на гражданите към датата на деликта, а още и разрешението по
аналогични случаи (при сходна фактическа обстановка, с Решение №
569/28.03.2016 г. на САС по в.гр.д.№ 4817/2014 г., Определение № 10 от
15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2020 г., IV г. о., ГК, с което не е
допуснато до касационно обжалване на решение № 666/13.03.2020 г.,
постановено по в. гр. д. № 4340/2019 г. на Софийски апелативен съд са
определени обезщетения в размер на 12 000 лв. и 9 000 лв. за обвинение за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, извършени през 2008 г. и 2009 г., но с по-
голяма продължителност на наказателното производство, както и посоченото
от първостепенният съд Решение № 101/15.02.2024 г., гр.д.№ 4714/2022 г.,
ВКС, ІV ГО, с което е присъдено обезщетение в размер на 7 000 лв. за
обвинение за извършено през 2010 г. престъпление по чл.206, ал.1 от НК),
14
намира, че причинените глобално вреди на ищеца в пари се равняват на 6000
лв.
Ищецът не доказва обем и интензитет на вреди, оправдаващ от гледна
точка на справедливостта присъждане на обезщетение в претендирания
размер от 40 000 лв.
Предвид горното въззивната жалба на ищеца се явява частично
основателна, тъй като определеното от първоинстанционния съд обезщетение
е занижено, поради което първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която исковата претенция на ищеца е отхвърлена за
сумата от 2 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 4 000
лв. до дължимата сума от 6 000 лв. и вместо него бъде постановено друго, с
което ответникът бъде осъден да заплати допълнително още сумата от 2 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Безспорно и с анализираните подробно по-горе писмени доказателства
се установява, че за защитата си по време на воденото наказателно
производство, ищецът е заплатил сумата от 900 лв. адвокатски
възнаграждения, поради което искът му за имуществени вреди се явява
основателен и доказан.
С оглед на горното въззивната жалба на ответника се явява изцяло
неоснователна, поради което и първоинстанционното решение в обжалваната
от ответника част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, съдът ще
следва да преразпредели разноските направени пред първата инстанция,
съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Първостепенният съд е приел, че ищецът е направил общо разноски в
размер на сумата от 4 040 лв., от която: 10 лв.-ДТ и 40203 лв. адвокатско
възнаграждение, в което очевидно е включена и претендираната сума от 100
лв. пътни разходи за адвоката. Предвид липсата на молба по чл.248 ГПК, респ.
частна жалба от ответника Прокуратурата на РБ, въззивният съд е обвързан от
тази сума.
15
При общ материален интерес от 41 000 лв., исковете са уважение за
сумата от 6 900 лв., съобразно която се дължат и разноски на ищеца. Същите
възлизат на сумата от 679,90 лв., поради което ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати допълнително на ищеца и разноските направени пред
първата инстанция в размер на сумата от 197,07 лв., представляваща разликата
над присъдените от 482,83 лв. до дължимите от 679,90 лв.
Пред въззивната инстанция въззивникът ищец претендира разноски в
общ размер на сумата от 3 605 лв., от която: 5 лв. държавна такса и 3 60 лв.
адвокатско възнаграждение. Последното не е прекомерно и е под минимума,
при обжалваем интерес от 40 900 лв. От същото обаче ответникът дължи сума
в размер на 176,28 лв., която е съответна на уважената част от въззивната
жалба на ищеца в размер на 2 000 лв., при отхвърлена част в размер на 34 000
лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 612/2023 г.
по описа на Пернишкия окръжен съд, допълнено в частта за законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди с Решение № 144/07.05.2024 г., в
частта, с която съдът е отхвърлил искът на А. И. А. за неимуществени вреди
за сумата от 2 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от
4000 лв. до сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ на А.
И. А., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № **, ап.*, със съдебен адрес:
гр.Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис І“ № 98, ап.6, адвокат П. Г. допълнително
още сумата от 2 000 лв. (две хиляди лв.), представляваща разликата над
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 4 000 лв. до дължимото
от 6 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
незаконното обвинение по досъдебно производство № 81/2016 г. по описа на
ОД МВР гр.Перник, пр.пр. № 2043/2016 г. по описа на Районна прокуратура -
Перник в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с чл.26, ал.1
от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила на 13.01.2020 г. Присъда №
16
510/02.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 121/2019 г. по описа на Районен
съд гр.Перник, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати допълнително още сумата от 197,07 лв. (сто деветдесет и седем и 0,07
лв.), разноски пред първата инстанция, представляваща разликата над
присъдените от 482,83 лв. до дължимите от 679,90 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№
612/2023 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, допълнено в частта за
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди с Решение №
144/07.05.2024 г. в останалите обжалвани части, съответно с която искът за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 4 000 лв., а искът за имуществени
вреди е уважен за сумата от 900 лв., съответно искът за неимуществени вреди
е отхвърлен за разликата над сумата от 6 000 лв. до сумата от 40 000 лв., ведно
със законната лихва.
Решението в останалата му необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на А. И. А., ЕГН
**********, гр.***, ул. „***“ № **, ап.*, със съдебен адрес: гр.Стара Загора,
ул. „Св.Княз Борис І“ № 98, ап.6, адвокат П. Г. сумата от 176,28 лв. (сто
седемдесет и шест и 0,28 лв.) разноски направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17