Определение по дело №282/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…..03.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело №282 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК

Подадена е частна жалба от „А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/ - ищец по гр.дело №485/2018г. на ВРС срещу определение № 1417/29.01.2019г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че по делото не са представени от ответната страна доказателства за реалното заплащане на адв. възнаграждение, както и че не е представен списък по чл.80 от ГПК. Моли да бъде отменено постановеното определение и да бъде уважено искането за изменение на решението в частта за разноските, в евентуалност да бъде намален техния размер поради прекомерност.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С решението по гр.дело №485/2018г. на ВРС е отхвърлен предявения от „А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/ иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК срещу С.А.А. от гр.Варна. Съобразно изхода от спора разноски са присъдени в полза на ответника въз основа на представения списък по чл.80 от ГПК в размер на общо 900 лв. – 400 лв. внесен депозит за вещо лице и 500 лв. адв. възнаграждение.

Искане за присъждане на разноски от ответната страна е направено с отговора на исковата молба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие с отразяване, че договореното адв. възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено в брой. По делото е представено доказателство за внесена сума в размер на 400 лв., представляваща определения депозит по назначената от съда съдебна експертиза. В съдебно заседание на 15.11.2018г. от ответната страна е представен списък по чл.80 от ГПК, в който се иска присъждане на изброените разноски – общо в размер на 900 лв.

Въз основа на така представените доказателства се налага извода за неоснователност на твърденията в частната жалба. Налице е своевременно отправено към съда искане, при това с представен списък по чл.80 от ГПК, чиято липса освен това не би била основание искането да бъде оставено без уважение. Приложени по делото са и надлежни доказателства за реално заплащане на претендираните разноски, съответстващи на разрешенията на ТР №6/2012г., според които когато в договора за правна защита и съдействие е отразено заплащането на договорената сума в брой, в тази част има характера на разписка, удостоверяваща, че страната е заплатила договореното възнаграждение. Неоснователно е и изложеното в частната жалба твърдение, че своевременно е било отправено от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответника адв. възнаграждение. Възражение в този смисъл не е било отправено до приключване на последното съдебно заседание нито лично от проц. представител, нито в депозираното преди с.з. на 20.09.2018г. становище с дата 16.07.2018г. Възражение за прекомерност е формулирано за първи път в подадената на 16.01.2019г. молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което се явява несвоевременно с оглед разпоредбата на чл.80 от ГПК и не следва да бъде съобразено от съда.

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат /така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК/. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. /Определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г., III г. о., ГК/

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА № 1417/29.01.2019г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските „А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/ - ищец по гр.дело №485/2018г. на ВРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: