Определение по дело №699/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд - Благоевград е образувано след изпращане на делото от РС-Благоевград за разглеждане по компетентност съобразно правилата на родовата подсъдност на предявениятоттърговско дружество [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."Р. г." № *, ет.*, тел.4950036, представлявано от управителя Г. Р. Г., действащо чрез адвокат М. Д. М. от САК, с адрес за връчване на призовки и съобщения: [населено място], ул."П." № *, ет.*, оф.*, тел.***, искпротивЛ. А. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Л. А. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк],.[жилищен адрес]; А. Л. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес].

С поправена искова молба е отправена претенция за обявяване за недействителен по отношение на кредитора [фирма], сключеният на 08.04.2011 г. с нотариален акт № *, том I, рег.№ *, дело № *от *г. на Нотариус Д. С. с рег.№ 499 на НК, вписан в служба по вписванията с вх.рег.№ 1069 от 08.04.2011г., договор за дарение на недвижими имоти, а именно: 1. ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 55,53 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.*, заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 14 и 2. ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 51,74 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* , заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 2.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски и тези по гр.д. № 484 по описа за 2012г. на Окръжен съд Благоевград, които били предявени своевременно с молбата за производство по чл.390 от ГПК.

Твърди се с исковата молба, че на 15.05.2008 г. между първия ответник Л. А. С. /възложител/ и търговско дружество [фирма], с ЕИК[ЕИК] /изпълнител/ е сключен договор за строителство. В. Л. А. С. не бил изпълнил задълженията си по договора за строителство, а именно да заплати уговорената и дължима на изпълнителя [фирма], сума в размер на 269 761,60 лева, представляваща стойността на извършените строителни работи по договора за строителство от 15.05.2008 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 08.02.2010 г.; сума в размер на 64 800 лв., представляваща неустойка по договора за строителство от 15.05.2008г.

Вземането на изпълнителя - търговско дружество [фирма], с ЕИК[ЕИК] по договора за строителство от 15.05.2008 г. било признато и обективирано в решение на Окръжен съд - Благоевград от 21.09.2011 г. постановено по гр.д. № 52 от 2010 г., потвърдено с решение от 31.05.2012 г. на Апелативен съд - С. - 4 състав, постановено по гр.д.№ 18 от 2012г., с което възложителят Л. А. С., с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на изпълнителя [фирма] сумите посочени по-горе, както и съдебни разноски в размер на 24 268 /двадесет хиляди двеста шестдесет и осем хиляди/ лева.

На 03.07.2012 г. между търговско дружество [фирма] и търговско дружество [фирма] бил сключен договор за цесия. Съгласно този договор [фирма] прехвърлил на търговско дружество [фирма] своето вземане срещу Л. А. С., произтичащо от договор за строителство от 15.05.2008 г. и съдебните решения, което вземане възлизало на: 269 761,60 лв., представляваща стойността на извършените строителни работи по договора за строителство от 15.05.2008 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 08.02.2010 г.; сума в размер на 64 800 лв., представляваща неустойка по договора за строителство от 15.05.2008г., ведно с присъдените съдебни разходи в размер на 24 268 /двадесет хиляди двеста шестдесет и осем хиляди/ лева, заедно с всички аксесорни права произтичащи или следващи основните, включително всякакви мерки, обезпечаващи изпълнението на правата. Търговско дружество [фирма], като цедент прехвърлил вземането си на цесионера [фирма], като цесионерът става кредитор и получава всички права по договора за строителство от 15.05.2008 г. и всички права, произтичащи от съдебните решения описани по-горе, включително и всички аксесорни права произтичащи или следващи основните, включително всякакви мерки, обезпечаващи изпълнението на правата. Съдебните решения на Б. и САС били влезли в сила, подлежали на изпълнение и на това основание бил издаден изпълнителен лист в полза на [фирма]. С договора за цесия правата и задълженията, като кредитор на [фирма] били цедирани на МОНТАЖ и С. Е..

След справка в Агенция по вписванията - имотен регистър, ищецът установил, че след подаване на исковата молба от [фирма] на 08.02.2010 г. и образуване на гр.д. № 52 по описа на Б. за 2010г., двамата ответници Л. А. С. и Л. А. С. се разпоредили със свое имущество /в режим на СИО/, като на 08.04.2011 г. дарили на третия ответник и техен син, следните недвижими имоти - 1. самостоятелен обект в сграда - ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 55,53 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* по кадастралната карта и регистри на [населено място], при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обекти с идентификатори * и *; под обекта: обект с идентификатор *; над обекта: обект с индентификатор *, заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 14; 2. самостоятелен обект в сграда - ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 51,74 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* по кадастралната карта и регистри на [населено място], при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обекти с идентификатори *; под обекта: обект с идентификатор *; над обекта: обекти с идентификатор * и * , заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 2.

Това си действие, ответниците били извършили с цел уврежданена кредитора.

Към момента на извършване на безвъзмездната сделка, ответниците били вече длъжници и на кредитора [фирма], чието вземане възникнало преди сключване на сделката за дарение. Вземането на кредитора [фирма] било възникнало и предхождало датата на извършване на сделката.

Налице било увреждане на кредитора, поради намаляване имуществото на длъжника и невъзможност за удовлетворяване на вземането в пълния му размер.

Към момента, за обезпечаване вземанията на кредитора [фирма] били възбранени имоти, собственост на длъжника, но те били крайно недостатъчни за удовлетворяване. Същите били 4 /четири/ на брой и представлявали по 1/2 идеална част от жилища и прилежащите им мазета. Според ищеца реализирането на публична продан за идеална част от жилище било малко вероятно, а дори и да успее да продаде идеалните части от тези четири жилища, то получената сума щяла да бъде крайно недостатъчна, за да се удовлетвори от нея.

По време на съдебното производство, първите двама ответници се разпоредили с притежаваните от тях над 20 /двадесет/имоти, но не били реализирали никакви плащания към кредитора. След разпореждане с недвижимите имоти, в патримониума на длъжника не били останали достатъчно недвижими имоти и друго имущество, срещу което да бъде насочено принудителното изпълнение, въз основа на издадения изпълнителен лист по влезлите в сила съдебни решения.

Вземането на кредитора било на значителна стойност, а извършеното дарение на недвижими имоти от длъжника в полза на сина му, водело до намаляване имуществото, което можело да послужи след публичната му продан за удовлетворяване на интересите на кредитора.

Твърди се, че за търговско дружество [фирма] е налице правен интерес от предявения иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на него, в качеството му на кредитор, извършения договор за дарение на недвижими имоти, с който неговите права са увредени.

С уточнителна молба /л.8 от това гр.д./, по указание на съда, ищецът обосновава активната си материалноправна легитимация с представения договор за цесия от 03.07.2013 г., във връзка с който, встъпвайки в правата на цедента, вече се явява и кредитор на ответниците.

С исковата молба и поправена и вписана такава са представени писмени доказателства по опис.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответниците по иска.

С отговора си на исковата молба, ответниците излагат следното становище:

Твърдят, че е вярно изложеното от ищеца, че :

- черпи основания за твърденията си от искова молба, подадена от [фирма], ЕИК * - Изпълнител по договор за строителство, който бил предявил иск срещу Л. С. като Възложител по договор за строителство и по този иск имало постановено решение на САС по гр.д.№18/2012г. на 4 с-в, ГК;

- че молителят [фирма] и [фирма] са сключили договор за цесия, с който [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането, което строителното дружество [фирма] има срещу Л. А. С. в размер на 269 761.60 лева.

Останалите твърдения били неверни.

Твърди се още, че:

Договорът за дарение, №*, том I, рег.№*, дело №*//20* г. по описа на нотариус Д. С., рег.№499 на НК, с който е дарен процесния имот - не бил извършен с цел увреждане на кредитора, излагайки следното:

С Определение №2040/23.12.2010г. на Софийски апелативен съд, постановено по частна жалба срещу определение по ч. гр.д.№ 52/2010г. на Благоевградски окръжен съд била отхвърлена молбата на [фирма], ЕИК * за обезпечение на иска им срещу Л. А. С. и била ВДИГНАТА възбраната върху недвижимите имоти, собственост на Л. А. С. и Л. А. С., допусната като обезпечение по гр.д. №52/2010г., образувано по подадена срещу Л. С. искова молба от [фирма] , [населено място], ЕИК[ЕИК]. Именно, след вдигане на възбраната, било извършено дарението. По време на процесуалните действия - този обект никога не бил възбраняван. Горният факт бил достатъчен, за да разколебае убедеността на съда, че искът на М. и С." Е. е основателен.

С изп.дело № 20127010400709 на частен съдебен изпълнител били възбранени и оценени 16 бр. недвижими имоти, чиято стойност напълно покривала и далеч надхвърляла задълженията по гр.дело 18/2012 г. на САС и това дело водело до свръхобезпечаване на ищеца.

Невярно било твърдението на молителя [фирма], че възбранените имоти, собственост на длъжника били недостатъчни за покриване на задълженията му.

Изразяват становище за неоснователност на предявения иск [фирма], [населено място] за обявяване за недействителен договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № *, том I, per. № *, дело № * от 20* г. на Нотариус Д. С. с per. № 499 на НК, вписан в служба по вписванията с вх. Per. № 275 от 04.02.2011 г., с който са дарили недвижимия имот, а именно: самостоятелен обект в сграда, ЖИЛИЩЕ с идентификатор *, с площ по документи от 55,52 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], заедно със прилежащите части: МАЗЕ №14 и 2. самостоятелен обект в сграда, ЖИЛИЩЕ с идентификатор *, с площ по документи от 51,74 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], заедно с прилежащите части: МАЗЕ №2 и молят съда – да го отхвърли.

Настоящият съд намира, че депозираната искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон. В исковата молба и поправена такава ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, изведени са правните съображения и е отправено ясно искане. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявения иск държавна такса.

Цената на иска е над 25 000 лв. и искът е допустим и подсъден на окръжен съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

На 03.07.2012 г. между търговско дружество [фирма] и търговско дружество [фирма] е сключен договор за цесия, съгласно който [фирма], в качеството му на цедент прехвърлил на търговско дружество [фирма], като цесионер, своето вземане срещу Л. А. С., произтичащо от договор за строителство от 15.05.2008 г. и съдебните решения, което вземане възлизало на: 269 761,60 лв., представляваща стойността на извършените строителни работи по договора за строителство от 15.05.2008 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 08.02.2010 г.; сума в размер на 64 800 лв., представляваща неустойка по договора за строителство от 15.05.2008г., ведно с присъдените съдебни разходи в размер на 24 268 /двадесет хиляди двеста шестдесет и осем хиляди/ лева, заедно с всички аксесорни права произтичащи или следващи основните, включително всякакви мерки, обезпечаващи изпълнението на правата. Уговорено е между страните, че цесионерът [фирма], става кредитор и получава всички права по договора за строителство от 15.05.2008г и всички права, произтичащи от съдебните решения описани по-горе, включително и всички аксесорни права произтичащи или следващи основните, включително всякакви мерки, обезпечаващи изпълнението на правата.

Договорът за цесия е съобщен от цедента на длъжника Л. С. на 10.07.2012 г.

По делото е приложен от ищеца и сключения договор за строителство от 2008 г. между цедента и Л. С..

С решение №897 от 31.05.2012г. по гр.д. № 18/2012г. на Софийски апелативен съд, е потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд – Благоевград, постановено по гр.д. № 52 от 2010 г., в частта, в която Л. А. С., с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на [фирма], на основание чл.266 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 269 761,60 лева- стойност на извършени строителни работи по договор от 15.05.2008г., ведно със законна лихва от върху тази сума за период от датата на исковата молба - 08.02.2010 г. до окончателното плащане, както и мораторна неустойка от 64 800 лева за период преди завеждането на исковата молба.

Издаден е изпълнителен лист от АС –София на 15.06.2012 г.

Доколкото този факт не е оспорен от ответника, въпреки, че не е представено решението, постановено от Б., с надлежно отбелязване за влизането му в сила, след служебно извършена проверка, съдът констатира, че с определение № 343 от 11.04.2013 г., постановено от І т.о. на ВКС по т.д.№ 1081/2012 г., не е допуснато касационно обжалване на решение № 897 от 31.05.2012г. по гр.д. № 18/2012г. на Софийски апелативен съд.

Видно от Определение № 2040/23.12.2010 г. постановено по ч.гр.д. 1871/2010 г., САС е отменил определение на Б., постановено по гр.д.№52/2010 г. и е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение на предявения иск по делото.

На 08.04.2011 г., с нотариален акт № *, том I, рег.№ *, дело № *от 20*г. на Нотариус Д. С. с рег.№ 499 на НК, вписан в служба по вписванията с вх.рег.№ 1069 от 08.04.2011г., е сключен договор за дарение между Л. и Л. С. като дарители и А. С., действащ чрез пълномощника си Е. С. – като дарен на недвижими имоти, както следва : 1. ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 55,53 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.*, заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 14 и 2. ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 51,74 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.В, ет.1, ап.5 , заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 2.

За доказване на търсената с исковата молба солидарна отговорност от Л. С. и Л. С. като съпрузи, ищецът представя Удостоверение № 536 от 16.05.2014г. издадено от Община Б. - Л. С. и Л. С. са сключили първи граждански брак на 18.05.1980 г. в Община Б., за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 200 от 18.05.1980 г. на Община Б..

Съдът е приел като доказателства по делото и представените от ищеца: Удостоверение за декларирани данни на Л. С. с изх. № УД 000 744 от 12.05.2014г. на Дирекция “Местни данъци и такси” към [община]; Удостоверение за декларирани данни на Л. С. с изх. № УД 000 745 от 12.05.2014г. на Дирекция “Местни данъци и такси” към Община Б.. Със същите ищецът цели да установи какви недвижими имоти са декларирани от първите двама ответници, считано от датата на сключване на увреждащата сделка, а именно 08.04.2011г..

Ответникът представя и Обявление за публична продан на недвижим имот изх. № 01444/12.02.2014 г. от ЧСИ А. Ц., както и Обявление за втора публична продан на недвижим имот изх. № 10509/01.10.2013 г. от ЧСИ А. Ц., като ищецът заявява, че желае да се ползва от описаното с обявленията за втора публична продан на недвижими имот от 01.10.2013 г., където е посочена тяхната начална цена.

Ищецът представя и справка по лице, с която се е снабдил чрез системата за отдалечен достъп от АВ, чрез която заявява, че ще установява състоянието на длъжниковото имущество.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал.3 от ЗЗД, при който всяка страна в процеса е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Искът по чл. 135 от ЗЗД /П. иск/ е форма на правна защита на кредитора от действия на длъжника, увреждащи неговите интереси. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД подлежи на установяване при условията на главно доказване, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на прехвърлителите по цитираната сделка, и на второ място, че действието по дарение на този имот е извършено преди да възникне вземането, но е било предназначено от длъжника и лицето, с което той договаря, да увреди кредитора. Или: ищецът следва да докаже не само факта на притежаване на вземането и на момента на неговото възникване, но и на намерението за увреждане, доколкото презумцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание не намира приложение в хипотезата на ал. 3 на чл. 135 ЗЗД и на доказване подлежи факта, че увреждащата сделка е сключена - с предназначение – кредиторът да бъде увреден.

Ответниците са длъжни да докажат своите възражения.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът е дал съответни указания на ищеца с доклада си по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че действието /сделката/ е извършено на 08.04.2011 г., преди твърдяното от молителя придобиване на качеството му на кредитор по договора за цесия от 03.07.2012 г. /за която както се посочи, е връчена на 10.07.2012 г. единствено на длъжника Л. С., но няма данни да е съобщена на длъжника Л. С./. Може да се приеме, че изходящото от цедента уведомление до С., приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника Л. С. с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД / в т.см. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., произнесено по реда на чл.290 ГПК/.

В хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, законът санкционира виновното намерение. Извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имуществото, което предхожда пораждането на вземането. Намерението за увреждане не включва единствено знание, че длъжникът има дългове и че с разпоредителното действие би могъл да се увреди кредитора, а това действие следва да е извършено именно с оглед на очаквано възникване на бъдещо задължение. На изследване подлежи именно целта на сключената сделка. Л. С. е уведомен за образуваното дело пред Б. дело, по което по-късно има и срещу него осъдително решение в полза на цедента по договора за цесия. Но липсват каквито и да било доказателства, от които да се установи намерението за увреждане на кредитора у съпругата на С. и надареният по сделката. Видно и от представения нотариален акт, дареният по сделката е участвал чрез свой пълномощник при изслушването и.

Съдът приема, че ищецът не установи по делото това намерение за увреждане на кредитора от факта на разпореждане чрез извършеното дарение с процесните недвижими имоти.

В случая не намира приложение презумпцията за знание – чл. 135, ал.2 ЗЗД и ищецът не може да се позовава на нея за доказване на това намерение.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 135, ал.3 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, на ищеца не се следват разноски, а ответниците не са представили доказателства за сторени такива.

В. от горните мотиви, ОС Благоевград

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от търговско дружество [фирма], вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."Р. г." № *, ет.*, представлявано от управителя Г. Р. Г., действащо чрез адвокат М. Д. М. от САК, с адрес за връчване на призовки и съобщения: [населено място], ул."П." № *, ет.*, оф.*, тел.***, искпротивЛ. А. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Л. А. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк],.[жилищен адрес]; А. Л. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] за обявяване за недействителен по отношение на кредитора [фирма], сключеният на 08.04.2011 г. договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № *, том I, рег.№ *, дело № *от 20*г. на Нотариус Д. С. с рег.№ 499 на НК, вписан в служба по вписванията с вх.рег.№ 1069 от 08.04.2011г., както следва: 1. на ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 55,53 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.*, заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 14 и 2. на ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заснет с идентификатор *, с площ по документи от 51,74 кв.м., който обект се намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], с административен адрес на имота: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* , заедно с прилежащите части: МАЗЕ № 2, както и за присъждане на сторените по делото разноски , вкл. тези по гр.д. № 484 по описа за 2012 г. на Окръжен съд Благоевград.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд С. - в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: